№ 1051
гр. Благоевград, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500774 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "П К Б" ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул. Б №, чрез пълномощника си Р.И.И против Разпореждане №173/30.07.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.№1117/2021 г. по описа на Районен съд Петрич, с което частично е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу ПЛ. Т. Ц., наследник на М.П.П
Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно.
Излага се, че неправилно и противоречащо на правната логика е заключението на съда, че
ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тя е пречка за надлежно възникване на процесуално правоотношение, както
спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници.
В жалбата е посочено, че съгласно Закона за наследството, наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават. Сочи се, че наследникът не е обвързан от срок, в който следва да
заяви своя отказ от наследство, като всеки който има интерес може да поиска от съда да
определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от
наследството. Предвид това се посочва, че кредиторът има интерес да инициира съдебно
производство срещу наследниците на своя длъжник, за да получи удовлетворение на
неизпълнените задължения на починалия.
1
Твърди се, че при иницииране на заповедно производство, няма пречка да бъде издадена
заповед за изпълнение, като съдът може да направи служебна справка дали посочените лица
са се отказали от наследството на починалия или при издаване на заповед, същите имат
право да възразят срещу същата, като представят доказателства за отказа.
Заявено е в жалбата, че неправилно съда е обсъждал процесуалната правоспособност на
длъжника, за който още в подаденото заявление е посочено, че е починал, като
неизплатеното задължение е поискано от неговите законни наследници.
Иска се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, с която се оставя без
разглеждане заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника ПЛ. Т. Ц., като вместо него да бъде постановено да бъде издадена заповед за
изпълнение относно вземането на заявителя.
Заявена е претенция за разноски за въззивното производство.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от
легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съображенията са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което
кредиторът "П К Б" ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. Б № е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б. Т. ЕЛЗ. и ПЛ. Т. Ц., за които е
посочено, че са законни наследници на М.П.Пклиент по договор за потребителски кредит №
********** сключен със заявителя, както и срещу Б. Т. ЕЛЗ. и Н. С. ЕЛЗ. в качеството им
на солидарни длъжници по договора за парично вземане в общ размер от 1626,85 лв.,
включващо / неплатена главница в размер на 820,10 лв., неплатено договорно
възнаграждение в размер на 275,50 лв., дължимо за периода от 06.06.2015г. до 06.11.2016г.,
неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 531,25 лв.,
дължимо до 06.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и съдебни разноски. В т.12 на заявлението заявителят е
посочил, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит№ ********** от 05.11.2014г. Посочено е, че клиента по договора М.П. и
съдлъжниците Б. Т. ЕЛЗ. и Н. С. ЕЛЗ. не са изпълнили задълженията по договора, като
преди подаване на заявлението М.П. е починала, като е оставила наследници Б. Т. ЕЛЗ. и
ПЛ. Т. Ц., които отговарят разделно, съобразно наследствения си дял по сключения от
наследодателя им договор, като претенцията се заявява срещу тях и срещу съдлъжниците.
С постановеното Разпореждане №173/30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.№1117/2021 г.
по описа на РС Петрич, заявлението е отхвърлено, в частта с която се иска да бъде издадена
2
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу физическото лице
длъжник Б. Т. ЕЛЗ. и ПЛ. Т. Ц., в качеството си на наследници на М.П.П В останалата част
заявлението е уважено, като е постановено издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя срещу солидарните длъжници за
претендираните вземания със заявлението. В мотивите си решаващия съд е изложил, че ако
смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тя е пречка за надлежно възникване на процесуално правоотношение спрямо
неговите наследници, поради което не може да се издаде заповед за изпълнение.
Така постановеното разпореждане е неправилно.
Трайната практика на ВКС по отношение възможността за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу наследници на починал длъжник приема, че такова
производство е допустимо. Условие за това е заявителя да е депозирал заявление, в което да
е посочено, че длъжниците са наследници на кредитополучателя и искът да е подсъден на
РС, т.е с цена до 25 000 лв. Това е така, тъй като при издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК не се изисква представяне на доказателства за твърдяното вземане.
Достатъчно е същото да е индивидуализирано по основание и размер. В този смисъл е
определение № 4/07.01.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 610/2009г., II ТО.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд неправилно е отхвърлил
частично заявлението с което е сезиран, като не е извършил на първо място преценка,
относно редовността на заявлението, съобразно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, в която норма е
въведено задължение за съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на
нередовностите на заявлението, в случаите, когато то не отговаря на изискванията на чл.410
ГПК и да го отхвърли едва след като заявителят не отстрани тези нередовности в посочения
срок. В случая заявлението е насочено срещу няколко лица, като не е посочено, каква част
от общата претендираната сума се дължи от всяко от тях, и конкретно от наследниците на
починалия клиент по договора.
В случая районният съд не е предоставил възможност на заявителя да приведе
заявлението си в съответствие с изискването на чл.410, ал.2, вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, а
направо е отхвърлил същото срещу двамата наследници на починалия длъжник, със
съображения, които не могат да бъдат споделени.
Ето защо разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се
отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по заявлението, при съобразяване разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК и указване
на заявителя предоставената от посочената норма на закона възможност да отстрани
допуснатите в заявлението нередовности.
Що се отнася до искането за присъждане на разноски за въззивното производство,
настоящия съд счита, че не дължи произнасяне. И това е така, тъй като съдът се произнася с
3
акт, слагащ процесуален край на производството пред себе си, но същевременно
възстановяващ висящността му на предходната инстанция, с даването на съответни
указания, поради което не са налице извършени действия, попадащи в хипотезата на чл.81
ГПК, защото не е даден отговор на основния поставен по делото материално правен въпрос
/за да се приложи правилото на чл.78, ал.1-3 ГПК/. Разноските, както по
първоинстанционното производство, така и по настоящото, представляват част от
разноските по заповедното производство и следва да намерят отражение в заповедта за
изпълнение, срещу която длъжникът може да се защити било чрез подаване на възражение,
съответно – в исковото производство в случаите по чл.415, ал.1 от ГПК, било чрез
възможността за обжалване на заповедта, в частта за разноските, съгласно чл.413, ал.1 ГПК.
Актът, с който приключва делото в съответната инстанция по смисъла на чл.81 ГПК е
именно заповедта за изпълнение. Предвид горното настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне по разноските.
Водим от изложеното, Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №173/30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.№1117/2021 г. по
описа на РС Петрич, в частта с която е отхвърлено заявление с вх.№ 1126/28.07.2021г.
подадено от "П.К." Б против длъжника ПЛ. Т. Ц., в качеството си на наследник на М.П.П
ВРЪЩА делото на РС Петрич за продължаване на съдопроизводствените действия по
него, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4