Определение по дело №415/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 290

 

                                                                                                                                     Гр. Пловдив,20.08.2020  г. 

                                                

            ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,в закрито заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                                               КРАСИМИРА ВАНЧЕВА                                                      

                                

като разгледа докладваното от съдия Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №415 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на „М.“ООД-гр.А.,с ЕИК *********,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. А.К.,против определение №1262 от 22.06.2020 г.,постановено по т.д.№55/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,с което производството по делото е спряно до приключване на производството по гр.д.№111/2020 г. по описа на ОС-Пловдив с влязъл в сила съдебен акт.В частната жалба е изразено становище,че определението е незаконосъобразно и неправилно.Развити са конкретни доводи за обосноваване позицията на частния жалбоподател,че изходът по гр.д.№111/2020 г. по описа на ОС-Пловдив не предпоставя изхода на делото,по което е постановено обжалваното определение.Изложен е и аргументи,че производството по посоченото гражданско дело не само не е преюдициално по отношение на т.д.№55/2020 г.,а напротив-изходът на последното дело е преюдициален по отношение развоя на гражданското дело.С оглед на поддържаните в частната жалба доводи е поискано обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-Т.Т.,за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението.В този срок от същото лице не е подаден писмен отговор и не е взето становище от него по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение №1262 от 22.06.2020 г.,постановено по т.д.№55/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,е спряно  производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.д.№111/2020 г. по описа на ОС-Пловдив с влязъл в сила съдебен акт.За да постанови този резултат,първоинстанционният съд е приел,че спорът по гр.д.№111/2020 г. е от значение за разрешаване на спора по спряното дело.Тази преценка,на която се основава атакуваното определение,е правилна и се споделя от настоящата инстанция.

По т.д.№55/2020 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XI-ти състав е предявен от „М.“ООД-гр.А.,с ЕИК ********* срещу Т.Т. осъдителен иск по чл.145 от ТЗ,с който е заявена претенция за заплащане от ответника на общата сума от 769 677,96 лв.,представляваща имуществени вреди,причинени на дружеството в резултат действия на ответника като управител на дружеството,изразяващи се в подписване на договор за изработка от 24.04.2019 г. и нотариално заверено споразумение от 29.08.2019 г.,чрез които се твърди,че управителят умишлено е създал фиктивно задължение на дружеството-ищец към трето лице,впоследствие придобито от самия ответник.

Една част от имуществените вреди,от които ищецът твърди,че е формирана горната обща сума,представляват частично плащане в размер на 454 840,62 лв. по изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ Х.С.,извършено от ищеца чрез прехвърляне на ПИ с идентификатор *********** по описа на гр.А. с площ от 23191 кв.м.А предмета на гр.д.№111/2020 г. по описа на ОС-Пловдив,очертан с исковата молба,представена в заверено копие от ответника /л.57-59/,е предявен от „М.“ООД иск за обявяване нищожността на договора,с който именно е извършено твърдяното прехвърляне на този недвижим имот и който договор е обективиран в „нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на дълг“ с вх.рег.№**** от 08.11.2019 г.,акт №***,том **,дело №****/2019 г. на Служба по вписванията при РС-А..При тези данни се налага извод,възприет и от първоинстанционния съд в обжалваното определение,че спорът по гр.д.№111/2020 г. е преюдициален спрямо спора по т.д.№55/2020 г. и решението по първото дело ще има значение за правилното решаване на спора по второто дело.Това е така,защото от резултата по спора,предмет на разглеждане по гр.д.№111/2020 г.-уважаването или отхвърлянето на предявения иск за нищожност на горния договор,ще е зависим извода на съда в производството по т.д.№55/2020 г. настъпила ли е реално или не е настъпила твърдяната от ищеца имуществена вреда,изразяваща се в частично плащане по изпълнителното дело чрез прехвърляне на недвижим имот.

Във връзка с гореизложеното е неоснователно поддържаното в първоинстанционното производство,а и в разглежданата частна жалба възражение на дружеството-ищец,че изходът от спора по гр.д.№111/2020 г. по никакъв начин няма да предпостави изхода на т.д.№55/2020 г.,защото дори и да се прогласял за нищожен договора,то паричният дълг,произтичащ от сключеното на 29.08.2019 г. споразумение,би останал.Както правилно е отчетено в обжалваното определение, ищецът,съгласно изложените в исковата молба твърдения,не е съизмерил твърдяната от него вреда с размера на дълга по това споразумение,а е определил имуществените вреди като сбор от няколко конкретно посочени от него вреди,изразяващи се в погасяването на твърдяния „фиктивен дълг“,като едната от тези вреди е за сумата от 454 840,62 лв. и е описана като частично плащане по горното изпълнително дело посредством прехвърлянето на поземления имот,предмет на атакувания по гр.д.№111/2020 г. договор.С оглед на това,както вече се посочи по-горе,изхода от спора по гр.д.№111/2020 г. ще има значение за преценката,която съдът в производството по т.д.№55/2020 г. следва да извърши относно това дали е реално настъпила,или-не посочената имуществена вреда,а от тази преценка зависи  и крайния изход от спора по делото.

Предвид горните съображения въззивният съд счита за неоснователна разгледаната частна жалба срещу определение № 1262 от 22.06.2020 г.,постановено по т.д.№55/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,а самото определение намира за правилно и законосъобразно,поради което то следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №1262 от 22.06.2020 г.,постановено по т.д.№55/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,с което на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК производството по делото е спряно до приключване на производството по гр.д.№111/2020 г. по описа на ОС-Пловдив с влязъл в сила съдебен акт.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

           

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.