Определение по дело №1/2014 на Районен съд - Берковица

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Берковица, 02.07.2014г.

 

Берковският районен съд, І състав в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Калин Т.

 

като пристъпи към проверка на допустимостта и редовността на искова молба (насрещен иск) вх. № 1406 от 30.12.2013г., подадена от Д.Т., М.Г., Б.П., А.Ж., И.А., Е.Б. и А.Б., въз основа на която е образувано гр. дело № 1 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба (насрещен иск) и в допълнителната такава от 13.02.2014г. ищците Д.И.Т., М.И.Г., Б.А.П., А.Б.Ж., И.Б.А., Е.Г.Б. и А.Г.Б., твърдят, че са съсобственици на ПИ 233 от кв. 17 по плана на с. Котеновци, област Монтана, целия с площ от 1500 кв. м., заедно с намиращите се в него три сгради, от които две жилищни и една стопанска (хамбар). Поддържат, че са придобили собствеността на имота по наследство въз основа на публично завещание по н.д. № 84/1951г. на Околийски съдия Радослав И. – Берковица, съставено по искане на Тодор Б. *** в полза на снаха си Първа И. Тодорова и на внука си Д.И.Т., и двамата от с.Котеновци. Изтъкват, че в завещанието имотът е описан като къща (паянтова), застроена на 50 кв.м. с дворно място от 350 кв.м. ведно с хамбар, находящи се в с.Котеновци, Берковско, при съседи: наследници на Цеко Божилов, И.Т.,*** Петър Ценков. Имотът е записан в разписните книги в Община Берковица на името на наследници на Първа И. Тодорова и Д.И.Т., лично и като наследник на майка си Първа Ил. Тодорова по завещание. Сочат, че по действащия регулационен план на с.Котеновци имотът, описан в завещанието, попада в ПИ 233 в кв. 17, целия с площ 1 500 кв.м., при съседи по скица № 323/31.10.2013г., издадена от Община Берковица: от две страни улици, ПИ VІІ-162; ПИ VІ-160; ПИ ІV-159 и имот 158. Твърдят, че приживе наследодателката им е допускала в една от сградите временно през летните месеци, да я ползва Любен Г.Ц. - наследодател на ответниците З.К.Ц. – негова преживяла съпруга, Г.Л.Ц. и Г.Н.Ц., с условие за ползване на имота в нейно отсъствие. Поддържат, че след смъртта на Любен Г.Ц. през 1995 г., многократно са предупреждавали ответниците да им освободят периодически заеманата сграда от З.К.Ц. и синовете й, които постоянно живеят в гр. София, но поради толерантното им отношение към тях, сговорчивост и отстъпки от тяхна страна, същите - предимно З.Ц., макар и по-рядко продължавала в годините да ползва имота им. Изтъкват, че наследниците на Любен Г.Ц. претендират, че са собственици на процесния имот и са водили дело за установяване на собствеността срещу Селския народен съвет с. Котеновци, пред Берковския Районен съд. Сочат, че с нотариална покана № 3528/2013 г. на нотариус Огнян Каменов, с район на действие Берковски съд, са поканили ответниците в срок до 01.11.2013 г. да освободят и напуснат имота им, който държат без правно основание, и им предадат владението на същия заедно с жилищната сграда и стопанска постройка, но ответниците завели дело пред БРС № 497 /2013 г. с претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Молят съда, след установяване на твърдените обстоятелства да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците правото им на собственост върху процесния недвижим имот, заедно със сградите, и да ги осъди да им предадат владението на същия, както и да им присъди направените в производството разноски.

Ответниците З.К.Ц. ***, Г.Л.Ц. и Г.Н.Ц.,***, редовно известени, в срока за отговор на исковата молба не вземат становище по иска, не правят възражения, не посочват и не представят доказателства и не са поискали събирането на такива.

Производството е по предявен иск за ревандикация на недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС.

С оглед твърдението на ищците, че са собственици на ПИ пл. № 233, кв. ХVІІ по плана на село Котеновци, обл. Монтана с площ 1 500 кв.м., ведно с находящите се в него две жилищни сгради и една стопанска сграда (хамбар) и че ответниците владеят имота без правно основание, ищците имат правото да поискат от съда ревандикация на този имот, а искът е предявен срещу лицата, които се твърди, че не са собственици на имота и владеят същия.

Искът е предявен от надлежни страни срещу пасивно легитимирани лица, поради което е допустим.            

Искът е предявен съобразно правилата на родовата и местната подсъдност - пред БРС - районния съд по мястото, където се намира имотът (чл.103 и 109 от ГПК).

Исковата молба е редовна - отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК - индивидуализирани са страните, имота на ищците, на който се иска ревандикация, и е посочено основанието за възникване на собствеността, като ищците са поискали установяване правото им на собственост върху имота и осъждане на ответниците да им предадат владението на същия, тъй като неоснователно го владеят.

Внесена е необходимата държавна такса.

Спорът между страните е относно собствеността върху процесния имот.

Относно доказателствената тежест в процеса важи общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Ищците трябва да докажат чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственици на процесния поземлен имот, че към момента на подаване на исковата молба ответниците владеят имота и че владението им е без правно основание. Качеството “собственик” следва да бъде доказано според твърдяното от ищците придобивно основание – наследствено правоприемство въз основа на завещание, което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез които се провежда доказването. Следва също ищците да докажат и основанието, на което техния наследодател е придобил правото на собственост върху имота.

За изясняване на обстоятелствата по делото ищците са представили като доказателства заверени копия от документи, които съдът намира за допустими, относими и необходими към предмета на правния спор, поради което следва да бъдат приети.

С исковата молба ищците са поискали да бъдат допуснати до разпит при довеждане 3 лица като свидетели, без да са посочили имената им и обстоятелствата, които ще установяват с техните показания, поради което, съгл. чл.156, ал.2 ГПК, съдът на основание чл.101, ал.1 от ГПК, следва да им укаже да отстранят тази нередовност с писмена молба в 3-дневен срок от получаване на съобщението с преписи за ответниците.

С исковата молба ищците са поискали назначаването на съдебно-техническа експертиза като са конкретизирали задачите, които искат съдът да постави на вещото лице при изготвяне на същата. Съдът намира поисканото доказателствено средство за допустимо и относимо към предмета на делото и същото следва да се допусне като се назначи исканата експертиза.

С оглед обстоятелството, че ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба и ако и не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК ищците могат да поискат постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.

Съдът приканва страните към спогодба. Този начин на доброволно уреждане на спора има предимство пред разрешаване на спора със съдебно решение, тъй като ще освободи страните от необходимостта да доказват твърденията си, от част от държавните такси и от разноските в производството, както и ще способства за запазване на добрите отношения помежду им.

С оглед на горното, на основание чл.140 от ГПК, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото заверени копия от Завещание по нот. д. № 84/1945 г., Удостоверение за идентичност на лице с различни имена; Удостоверение за наследници на Първа Макавеева Божкова; Скица изх. № 82 от 03.04.2013г.; Нотариален акт № 488, том III, peг. № 1903, нот. дело № 211/ 2013 година; Нотариална покана; Скица изх. № 323 от 31.10.2013г. и ръчна скица.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците в тридневен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответниците да посочат имената на лицата, които искат да бъдат допуснати като свидетели по делото и обстоятелствата, които ще установяват с техните показания.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-техническа ЕКСПЕРТИЗА, при която вещото лице след като се запознае с приложените към делото доказателства и извърши оглед на място и проверка в Община Берковица – техническа служба и в Кметство с. Котеновци, да даде отговор на задачите, посочени от ищците в исковата молба и определя вещо лице Лиза Петкова при депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер 150 лв., който да се внесе от ищците в едноседмичен срок от съобщението по сметка на БРС, като в същия срок се представят доказателства в деловодството на съда за внасянето му.

Указва на вещото лице да представи заключението по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание като представи и справка-декларация съгласно приложение № 2 от Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 02.09.2014г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от определението с проекта на доклад по делото.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на ищците възможността да поискат постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на страните задълженията им по чл.40-41 от ГПК и последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Граждански процесуален кодекс

 

Съдебен адресат

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

 

Задължение за уведомяване

Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

 

Неприсъствено решение

Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.

(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.