№ 16050
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110172386 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Л. Д.
срещу „Е.М“ ЕООД.
Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д. №****/2010 г. по описа на СРС бил издаден изпълнителен
лист срещу ищцата за следните суми: сумата в размер на 7453,61 лева – главница по
договор за кредит от 30.07.2008 г., ведно със законната лихва считано от 15.01.2010 г.
до окончателното плащане на сумата, сумата в размер на 1223,13 лева – лихва за
периода 15.07.2009 г. – 14.01.2010 г., сумата в размер на 174,07 лева – държавна такса
и 400,30 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист
било образувано изпълнително дело №1171/2016 г. по описа на ЧСИ Б., рег. №***. По
същото дело било изпращано запорно съобщение с изх. №12738 от 29.02.2016 г. до
„****“ ООД, в качеството му на работодател в период, в който ищцата била отпуск по
майчинство. Сочи, че от датата на получаване на това запорно съобщение – 17.03.2016
г. до датата на получаване на второто запорно съобщение 25.11.2024 г. не били
извършвани никакви изпълнителни действие за повече от 8 години, поради което
твърди, че се е погасило правото на принудително изпълнение на вземанията,
обективирани в процесния изпълнителен лист. По тези съображения моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че е погасено под давност правото
на ответното дружество за принудително събиране на дължимите суми по издаден
изпълнителен лист от 25.01.2010 г. по ч.гр.д. № ****/2010 г. по описа на СРС.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от страна на
1
ответника „Е.М“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че
въз основа на процесния изпълнителен лист първоначално било образувано
изпълнително дело №****/2011 г. по описа на ЧСИ Б., което било преобразувано в
изпълнително дело № 01171/2016 г. по описа на ЧСИ Б.. Позовава се на съдебна
практика по въпросите, касаещи срока на погасителна давност за вземанията по
процесния изпълнителен лист и относно действията, водещи до прекъсване и спиране
на давността. Сочи, че в хода на изпълнителното дело са извършвани редица
изпълнителни действия, с които погасителната давност е прекъсвана многократно. По
изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис на
изп. дело №2011***040**** по описа на ЧСИ Б., рег. №*** и че на 25.01.2010 г. по
ч.гр.д. №****/2010 г. по описа на СРС, 47 състав в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е
издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
С.П.Н и М.Л.Г за следните суми: сумата в размер на 7453,61 лева – главница по
договор за кредит от 30.07.2008 г., ведно със законната лихва считано от 15.01.2010 г.
до окончателното плащане на сумата, сумата в размер на 1223,13 лева – лихва за
периода 15.07.2009 г. – 14.01.2010 г., сумата в размер на 174,07 лева – държавна такса
и 400,30 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 09.06.2011 г. „Банка ДСК“
ЕАД е подала до ЧСИ Б. молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на
която е образувано изп.дело № 2011***040**** по описа на ЧСИ Б., рег. №***. В
молбата за образуване на изпълнителното дело е обективирано искане да бъде
насрочен опис и оценка на движимите вещи на длъжниците, находящи се на
посочените в молбата адреси, както и искане за налагане на запори върху трудовите
възнаграждения на длъжниците.
На 05.07.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника М.Г,
ведно с подлежащия на принудително изпълнение акт, които са били връчени лично на
ищцата на 29.07.2011 г., както и запорно съобщение до работодателя на длъжника
„****“ ООД, което е получено от работодателя на 07.07.2011 г.
На 05.07.2011 г. също така по изпълнителното дело са изпратени запорни
съобщения за налагане запор върху банковите сметки на М.Л.Г в следните банки:
„П.Б“ АД, „И.А.Б“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, ТБ „И.“ АД, „П.И.Б“ АД, „ОББ“
АД, „Б.Н.П. П“ АД и други.
На 18.07.2011 г. по изпълнителното дело е постъпил отговор от работодателя на
2
М.Л.Г, че лицето работи в дружеството, но към момента не получава трудово
възнаграждение, доколкото ползва отпуск за „бременност и раждане“.
На 20.07.2011 г. ищцата е подала молба по изпълнителното дело с искане за
вдигане на наложения запор върху вземанията по банковата й сметка в „П.Б“ АД,
доколкото по същата лицето получава обезщетение за майчинство и същото не
подлежи на запориране.
На 11.09.2013 г. е подадена молба от лицето „ОТП Ф.Б“ ЕАД с искане за
конституиране като взискател по делото, доколкото същото е придобило вземанията,
предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело, чрез договор за цесия от 01.07.2013 г. Към молбата е приложен договора за
цесия.
С постановление от 29.04.2015 г. ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба от 09.02.2016 г. взискателят „ОТП Ф.Б“ ЕАД е поискал образуване на
ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 25.01.2010 г., издаден по
ч.гр.д. №****/2010 г. по описа на СРС срещу лицата М.Л.Г и С.П.Н, въз основа на
което е образувано изпълнително дело №2016***0401171 по описа на ЧСИ Б., рег.
№***. С молбата се иска също така да бъдат наложени запори върху всички банкови
сметки на длъжниците, както и върху трудовото възнаграждение, което М.Г получава
от „****“ ЕООД.
На 29.02.2016 г. е изпратено съобщение до работодателя на длъжника М.Г -
„****“ ООД, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На същата дата са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху
банковите сметки на М.Г в „У.Б“ ЕАД, „П.И.Б“ АД.
На 29.03.2016 г. е постъпил отговор от работодателя на М.Л.Г, че лицето работи в
дружеството, но към момента лицето е в отпуск по майчинство за отглеждане на второ
дете, поради което не може да изпълни запора по изпълнителното дело.
На 01.09.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД за налагане на
запор върху банковите сметки на М.Г.
На 05.10.2022 г. по изпълнителното дело е подадена молба от ответника „Е.М“
ЕООД за конституирането му като взискател въз основа на догвор за цесия, сключен с
„ОТП Ф.Б“ ЕАД, въз основа на който „Е.М“ ЕООД е придобил вземанията по
изпълнителния лист от 25.01.2010 г. Поискано е налагането на запори върху банковите
сметки на длъжниците.
Въз основа на това искане, на 28.10.2022 г. е изпратено запорно съобщение до
„Ю.Б“ ЕАД.
На 18.01.2023 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело с искане за
3
налагане не запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника
М.Г.
На 20.10.2023 г. взискателят „Е.М“ ЕООД е подал молба с идентични искания.
На 08.08.2024 г. взискателят е подал молба за налагане на запор върху вземанията
на М.Г по банковите й сметки в „ОББ“ АД.
На 11.11.2024 г. е подадена молба по изпълнителното дело с искане за налагане не
запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника М.Г, въз
основа на която на 18.11.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „****“ ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи
погасителната давност за вземането.
Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена
заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили
– след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
изтекла давност, която счита, че е започнала да се отброява от 17.03.2016 г., когато
според ищеца е извършено последното изпълнително действие по изпълнително дело
№2016***0401171 г., след който момент не били извършвани изпълнителни действия
до месец ноември 2024г., когато е получено ново запорно съобщение от работодателя
на ищцата – „****“ ЕООД.
Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от
чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а
неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД –
целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
4
кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г.,
II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.,
ГК.
От приложената по делото покана за доброволно изпълнение се установява, че
същата, заедно с подлежащия на изпълнение акт – заповедта за изпълнение са връчени
на длъжника М.Г на 29.07.2011 г., от който момент за същата е започнал да тече
двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Не се твърди и няма
данни такова да е било подавано, поради което след изтичането на двуседмичния срок,
заповедта за изпълнение е влязла в сила, в случая – на 13.08.2011 г.
От посочената дата е започнала да тече 5-годишната давност за погасяване
правото на принудително изпълнение на вземанията.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
5
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
След образуването на изпълнително дело №2011***040**** по описа на ЧСИ Б.,
рег. №*** до 29.04.2015 г., когато постановлението е прекратено от ЧСИ Б. давност за
вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС
№3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече.
Впоследствие погасителната давност за вземанията на взискателя към ищцата е
прекъсната с налагането на запорите върху трудовото възнаграждение и банковите
сметки на ищцата на 29.02.2016 г.
След това до изпращането на запорното съобщение от 01.09.2021 г. до „ОББ“ АД
за налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на М.Г не са извършвани
изпълнителни действия спрямо ищцата М.Г, годни да прекъснат погасителната
давност.
От 29.02.2016 г. до изпращането на запорното съобщение на 01.09.2021 г., с което
отново е прекъсната давността по отношение на М.Л.Г (към момента с фамилия „Д.“) е
изтекъл срок по-дълъг от 5 години, поради което правото на принудително изпълнение
спрямо ищцата се е погасило по давност.
Посоченият извод не се променя и при съобразяване на последвалото спиране на
теченето на давността поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на
този период на спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни.
По изложените съображения съдът намира, че към датата на предявяване на
исковата молба в съда – 05.12.2024 г., е изтекла предвидената в закона 5-годишна
погасителна давност за погасяване на правото на принудително изпълнение за
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, поради което предявеният
иск е основателен.
6
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата. Същата претендира
присъждането на разноски, както следва: дъражвна такса в размер на 371 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева. Представени са
доказателства за извършване на разноските.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираните от
ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева, което съдът
намира за основателно. С оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото,
както и предвид реално осъществената от адв. Л. работа по защита правата и
интересите на ищцата, съдът намира, че справедливият размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, който следва да бъде присъден в полза на ищцата е сумата
в размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Л. Д., ЕГН: **********
срещу „Е.М“ ЕООД, ЕИК:********* иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439,
ал. 1 ГПК, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение по
отношение на следните суми: сумата в размер на 7453,61 лева – главница по договор
за кредит от 30.07.2008 г., ведно със законната лихва считано от 15.01.2010 г. до
окончателното плащане на сумата, сумата в размер на 1223,13 лева – лихва за периода
15.07.2009 г. – 14.01.2010 г., сумата в размер на 174,07 лева – държавна такса и 400,30
лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. №****/2010 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Е.М“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати на М. Л. Д., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 971 лева – разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7