№ 12
гр. Свиленград, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000833 от
15.10.2021година на Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, с което на ХР. Г. П. с ЕГН ********** от село ************, за
нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .
Жалбоподателят ХР. Г. П. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като
се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се
твърди,че имало допуснати процесуални нарушения на чл.42,т.3 и
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН ,доколкото имало разминаване в мястото на
нарушението. Отделно от това твърди,че вече бил наказан за същото деяние
,но с влязло в сила Определение по сключено споразумение по НОХД
№720/2021г. по описа на РС Свиленград .С оглед на изложеното моли съда за
пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител .
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник на група към ОД
на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
1
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище по така постъпилата жалба.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 14.09.2021 година св. Г. Ст. Г. / граничен полицай при ГПУ
Свиленград/,изпълнявал служебните си задължения ,съвместно с негов
колега,когато в местността „Карабаша“ в землището на село Равна гора
,когато около 17,30часа забелязали да се движи по земен път в посочената
местност мотоциклет „Пиаджо“ с рег.№ Х0208К управляван от едно лице,а
като пътник на мотоциклета се возело още едно лице.
Св. Г. Ст. Г. спрял за проверка движещият се мотоциклет, след
преследване ,което продължило около 1-2км.,въпреки подаден звуков и
светлинен сигнал.
При проверката св. Г. Ст. Г. установил,че мотоциклета се управлява от
жалбоподателят,но тъй като не могъл да представи свидетелство за
управление била извършена справка при която се установило ,че водача е
лишен от право да управлява МПС по административен път на 25.02.2021г.
със ЗППАМ №21-0351-000047/21г.,поради което двете лица били отведени в
сградата на ГПУ Свиленград ,като на място бил извикан служител на КАТ
при РУ Свиленград
Предвид констатираното лишаване от правото да управлява МПС към датата
на управление от страна на жалбоподателя, в кръга на службата си, на дата
14.09.2021 година, свидетелят Б.П. Р. – Младши автоконтрольор в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол
по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), съставил против
жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA с № 438008.
Това процесуално действие извършил и с участието на св. Г. Ст. Г., очевидец
на нарушението.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС след като
нарушителя е с отнето свидетелство за управление на МПС по
2
административен ред с изрично посочване на ЗППАМ. А досежно
квалификацията, нарушението е правно квалифицирано с разпоредбата на чл.
150а от ЗДвП, които вписал за нарушена.
В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката,
в резултат на която е констатирано нарушението.
АУАН е редовно предявен на жалбоподателя, който не е вписал възражения
против констатациите ,но същият отказал да го подпише, което обстоятелство
било удостоверено от св.Кр. Р. П. чрез подпис .
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.
За така констатираното нарушение била сезирана РП Хасково,ТО Свиленград
на 15.09.2021г. ,поради което било образувано БП №9/2021г. по описа на РУ
Свиленград ,по което е било повдигнато обвинение срещу жалбоподателя за
извършено престъпление по чл.343в,ал.3 вр. с ал.1 от НК и след извършване
на всички процесуално следствени действия е изпратено на прокуратурата с
мнение за предаване на съд.
Видно от НОХД №720/2021г. по описа на РС Свиленград,жалбоподателя
е сключил споразумение с представител на РП Хасково,ТО Свиленград и
одобрено от съда на 17.09.2021г.,на която дата е влязло в законна сила,като се
е признал за виновен,за това,че :На 14.09.2021г. в местността „Карабаша“ в
землището на с.Равна гора, общ.Свиленград, управлявал моторно превозно
средство – мотоциклет марка „Пиаджо“ с регистрационен №Х0200К в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
с № 21-0351-000047, издадена от РУ-Свиленград, влязла в законна сила на
03.03.2021г. - престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 вр.чл.55 ал.1,т.2 б "б" вр.
чл.42а,ал.2,т.1 ,т.2 и т.6 и чл.42 б от НК,е осъден на наказание „Пробация“
със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 2 /две/ години и 2 /два/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти
седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 2 /две/ години и 2 /два/ месеца, и „Безвъзмезден труд в полза на
обществото” в размер на 120 /сто/ часа годишно за срок от 2 /две/ поредни
години. На основание чл. 55, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА кумулативно
3
предвиденото по леко наказание „Глоба“.Съдът е постановил на основание
чл.205 ал.1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” ДА СЕ ИЗПЪЛНИ по
настоящия адрес на подсъдимия, а именно: гр. ************.Процесното
определение е влязло в законна сила на 17.09.2021г.
Въпреки осъждането на жалбоподателя/влязло в законна сила на
17.09.2021г./, след получаване на образуваната с АУАН преписка,
Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково е издал процесното Наказателно постановление /НП/
№21-0351-000833 от 15.10.2021година на Началник на група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград, с което на ХР. Г. П. с ЕГН ********** от село
************, за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на основание
чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300лева .
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 08.12.2021 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана.
Изискана е и приложена процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 21-0351-000047, издадена от РУ-
Свиленград, влязла в законна сила на 03.03.2021г.
От Справката за нарушител/водач, приложена в Административно-
наказателната преписка (АНП) е видно,че със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 21-0351-000047, издадена от РУ-
Свиленград, влязла в законна сила на 03.03.2021г. на основание
чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП временно е отнето СУ на МПС на водача
жалбоподател до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от
18месеца,като процесната ЗППАМ е връчена на 16.02.2021година.
Видно то справка за собственост на МПС и за неговата
регистрация,същото е собственост на Б.М.Р..
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетите по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година .
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
4
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на
Б.П. Р., Г. Ст. Г. и Кр. Р. П., така също и от приетите писмени доказателства –
НОХД №720/2021г. по описа на РС Свиленград ;докладна записка,справка за
нарушител /водач; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра
на вътрешните работи ; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с № 21-0351-000047, издадена от РУ-Свиленград и
справка за собственост на МПС и за неговата регистрация ,последните
приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Б.П. Р., Г. Ст. Г. и Кр. Р. П., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите,
релевантни за състава на конкретните нарушения, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството
че същият е управлявал МПС, но от извършената справка в системата АИС-
КАТ,приели че водачът-жалбоподател е бил с отнето СУ на МПС по
административен ред.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – НОХД №720/2021г. по
описа на РС Свиленград ;докладна записка,справка за нарушител /водач;
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи ; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
21-0351-000047, издадена от РУ-Свиленград и справка за собственост на
МПС и за неговата регистрация, се потвърждават фактическите констатации
изложени по горе от съда.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
5
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си в
настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
формални предпоставки за отмяната му.
В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност на
издаденото НП,доколкото жалбоподателя бил наказан за същото нарушение
по НОХД №720/2021г. по описа на РС Свиленград
Следва да се отбележи, че за да се приеме, че
административнонаказателното и наказателното производство са за едно и
също деяние следва да се установят идентични или сходни факти между двете
производства. Практиката на ЕСПЧ, изключваща двойното наказателно
преследване по отношение на едно и също лице по повод на идентични
деяния е съобразена и при постановяването от ОСНК на ВКС на Република
България на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г., в
което е възприето, че принципа „non bis in idem“ препятства повторението на
наказателно производство, приключило с окончателно решение, като без
значение е видът на това решение /наказателно постановление, съдебно
решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на
наказателно производство/ и неговия характер /осъдителен, оправдателен и
пр./; както и че от решаващо значение за прилагане на посоченото правило е
дублиращите се производства да имат наказателен характер по смисъла на
ЕКПЧ.
Принципът се прилага при идентичност на субекта, наличие на
наказателно обвинение за едно и също деяние при „тъждество или
идентичност на фактите или такива, които по същество са значително
сходни”.
В случая се касае за деяние на ХР. Г. П., извършено на едно и също място
и по едно и също време. Деяниято е осъществено и със сходни действия –
налице е нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, установяващ забрана на водачите
да управляват моторни превозни средства, без водачът да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
6
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
От друга страна, текстът на чл. 343в, ал. 3 вр с ал.1 от НК забранява на
лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
В това се изразява простъпката на водача, следствие от управление на
моторно превозно средство -мотоциклет марка „Пиаджо“ с регистрационен
№Х0200К в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство-със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
с № 21-0351-000047, издадена от РУ-Свиленград, влязла в законна сила на
03.03.2021г. което е осъществено на 14.09.2021г. в местността „Карабаша“ в
землището на с.Равна гора, общ.Свиленград,които обвинения са идентични,
както по цитираното наказателно общ характер дело ,така и по настоящото
административно наказателно производство.
На следващо място, необходимо е да се определи дали
административнонаказателното производство е наказателно по своя характер
и по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 с оглед посочените критерии
„Енгел”. Първият критерий, квалификацията на деянието по националното
право, е формален, не предопределя на самостоятелно основание характера на
производството, а има значение само на „отправна точка” при преценката му.
Това налага извод, че производството може да се квалифицира като
наказателно и в случаите, когато не е възприето като такова от вътрешното
законодателство, при условие, че изследването на останалите критерии
/характерът и естеството на нарушението и видът и тежестта на предвиденото
наказание/ доведе до извод за наказателен характер на предвидената санкция.
В контекста на изложеното, следва да се приеме, първото от проведените
срещу жалбоподателя производства е безспорно наказателно по характер, тъй
като деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр с ал.1
от НК.
7
Преценката дали нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, счетена за нарушена
от актосъставителя и от АНО, има наказателен характер, следва да съобрази
вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението, отчитайки
характера и естеството на нарушението.
Цитираното правило от Закона за движение по пътищата е насочено към
неограничен кръг от адресати, а тази `и насоченост е характерна черта на
наказателното обвинение. Текстът на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП защитава
обществените отношения, уреждащи режима на правомерно управление на
моторните превозни средства, какъвто непосредствен обект имат и
престъпленията по чл. чл. 343в, ал. 3 вр с ал.1 от НК. Наличието на идентичен
обект на защита и в двете производства налага извода за наказателния
характер на процесното административно-наказателно производство.
Извод за наказателния характер на процесното
административнонаказателно производство се потвърждава и от строгостта
на предвидените санкции – именно видът и тежестта на предвиденото от
съответната приложима норма наказание са третият критерий на проверка
относно същността на нормата. В тази връзка, изведени при съпоставката
между системата на наказанията по НК и санкцията за неизпълнение на чл.
150а,ал.1 от ЗДвП - предвиденото наказание за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП - глоба, освен административно наказание, е включено и в системата на
наказанията по НК - чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК, поради което същото несъмнено
показва сходство с наказанията за престъпление,за което е осъден
жалбоподателя.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че АНО е бил
длъжен да не санкционира деятелността, описана в НП, доколкото водачът е
понесъл по-тежката предвидена отговорност по реда на НК, като вместо това
е следвал да спази предписанията на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
представляващи надлежния механизъм за предотвратяване на нарушения на
принципа „non bis in idem“ при паралелно или последователно провеждани
административнонаказателни и наказателни производства.
Като не е сторил това административнонаказващият орган е издал
незаконосъобразно НП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което
обуславя неговата отмяна.
Относно разноските в настоящото производство :
8
По делото не се претендират присъждане на разноски от двете
страни,поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000833 от
15.10.2021година на Началник на група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, с което на ХР. Г. П. с ЕГН ********** от село ************, за
нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9