№ 154
гр. Пазарджик, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20235200500100 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателката Т. Д. Б., редовно призована, не се явява. За нея се
явява адв. И. Н., редовно упълномощен.
За ответника по въззивната жалба УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, редовно
призовани, не се явява представител.
По делото е постъпила молба-становище от адв. Р. В., като
пълномощник на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, в която е посочено, че е
възпрепятствана да се яви в днешното съдебно заседание поради служебна
ангажираност в гр. П.. Не възразява да се даде ход на делото. Оспорва
въззивната жалба, поддържа отговора. Няма доказателствени искания и няма
да сочи доказателства. В случай, че се даде ход на делото, моли да се
отхвърли жалбата и да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 308/14.11.2022 г. по описа на Районен съд – В. съдът е
признал за установено в отношенията между УМБАЛ "С.Г." ЕАД и Т. Д. Б. от
гр. В., че Т. Б. му дължи СУМАТА от 475,40 лв. (четиристотин седемдесет и
пет лева и 40 ст.) - главница, представляваща стойността на предоставената на
ответника медицинска помощ и услуги по КП № 197 по време на болничния
му престой, продължил от 01.02.2020 г. до 02.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 23.12.2022 г. до окончателното плащане за
заплащане на която е издадена Заповед № 42/21.01.2022 г. за изпълнение на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1301/2021 г. по описа на РС – В..
ОСЪДИЛ е Т. Д. Б. да заплати на УМБАЛ "С.Г." СУМАТА от 25,00 лв.
(двадесет и пет лева), направени разноски по гр.д. № 1301/2021г. по описа на
РС – В., както и СУМАТА от 265,00 лв. (двеста шестдесет и пет лева),
направени разноски за производството.
Решението се обжалва с въззивна жалба от Т. Д. Б. чрез пълномощника
й адв. И. Н.. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
това, че решението на районния съд е неправилно и е постановено в
противоречие с материалния закон. Цитират се мотивите на районния съд.
Цитира се разпоредбата на чл. 52 от Закона за здравното осигуряване, чл. 82
от Закона за здравето като е посочено, че основателността, респективно
неоснователността на отказа на НЗОК за плащане на лечебното заведение не
поражда задължения за здравноосигуреното лице, защото такива могат да
произтичат само от Закона. Такъв закон нямало, а интерпретациите на
районният съд били напълно произволни и не почивали на какъвто и да било
смисъл правен анализ.
В подкрепа на този извод са изложени две съображения: Цитирана е
разпоредбата на чл. 52 от Закона за здравното осигуряване, както и
разпоредбите на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
В заключение е направено искане да се отмени решението на районния
съд и да се постанови вместо него акт по същество от въззивната инстанция, с
който да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции, включително и тези по заповедното производство.
Във въззивната жалба не се сочат и не се представят нови доказателства
2
по смисъла на чл. 266 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от адв. Р. В., като пълномощник на УМБАЛ „С.Г.“ гр. П., с
който счита въззивната жалба на Т. Д. Б. за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Твърди, че районният съд е обсъдил всички събрани
по делото доказателства и е направил правните си изводи на база на тяхната
съвкупна преценка. Излага подробни съображения във връзка с възраженията,
направени във въззивната жалба.
Искането е да се потвърди решението, като правилно и
законосъобразно.
В отговора на въззивната жалба не се сочат и не се представят нови
доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Адв. Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Представям списък на разноски, ведно с договор за правна защита и
съдействие. Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства.
Моля да се приключи делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представения списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Н.: Уважаеми окръжни съдии, изложил съм подробни
съображения във въззивната жалба. Моля да обърнете внимание на два
несъмнени принципа в материалния закон: Цитираната разпоредба от мен от
Закона за здравното осигуряване. Принципът е, че здравноосигуреното лице
има право на медицинска помощ. Ако лицето е здравноосигурено, то не
дължи плащане на лечебното заведение за оказаната му медицинска помощ.
Вторият принцип, който очевидно районният съд пропуска е, че
лечението е право на пациента и само в изрично предвидените от Закона за
3
здравето случаи то става задължително. Тоест собствена е отговорността на
пациента доколко и докъде да бъде исканата от него услуга от здравното
заведение за оказване на медицинска помощ.
Ако тези два принципа се приложат ситнезирано един с друг, ясно е, че
е безкрайно неразумно един пациент да е длъжен да изтърпи здравната пътека
до нейния край. Преценил е, че до един момент му е нужна медицинската
помощ, от един момент нататък не му е нужна тази медицинска помощ. Ако
държим сметка за принципа, че бидейки здравноосигурен не дължа нищо за
цялото, точно толкова това трябва да се отнася, че не дължа нищо и за
частичното. Оттук нататък влиза вече грешката на районния съд, който казва:
„Виждам някакво решение“ – може би е на Управителния съвет на НЗОК, то
дори не е и цитирано кое е това решение, от коя дата е, само точки някакви се
цитират, че Здравната каса взела решение, че няма да плаща на лечебното
заведение недовършените пътеки. Няма нормативен акт, който да каже, че с
решение на Управителен орган Здравната каса ще вмени здравни задължения
на пациента и второто е, че цитира се някаква Наредба, която е подзаконов
нормативен акт, която урежда съвсем друга материя за реда за провеждане на
вътрешната организация на лечебните заведения, че когато един пациент
реши да напусне, това трябва да го оформи в декларация. Тази Наредба по
никакъв начин не е продължение на законова норма за задължение на
пациентите за заплащане на медицинската услуга, просто е административна
дейност да се документира желанието на пациента да прекрати лечението си
и по никакъв начин не поражда негови парични задължения за оказана
здравна помощ.
В този смисъл считам, че решението на районния съд е неправилно и
моля да го отмените. Моля да ни присъдите разноските, направени от
доверителя ми в исковото и в заповедното производство.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9:45
4
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5