Решение по дело №177/2016 на Районен съд - Харманли

 РЕШЕНИЕ

 

гр.Харманли, 02.03.2017 год.

Харманлийски районен съд в открито  съдебно заседание на двадесети шести  януари  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Производството е образувано по искова молба от  „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ****, със седалище в гр. София Околовръстен път №***, представлявано от Г. И. Г. и Р. Х. Й.  против „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление :гр. Харманли, ул*****, Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. С ЕГН ********** и двамата от гр. Харманли , ул.***** солидарни длъжници  с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен Договор за лизинг № 002957-001/25.07.2007г. "И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул*****представлявано от О.В. С. и Е.Н. Р., в качеството на лизингодател се задължил да придобие и достави на "Г.-ПЕЙКОВИ И СИЕ"СД,ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. *****, представлявано от Г.Т.П., в качеството и на управител, ново самосвално триосно полуремарке 50 м3, Модел "MEGA", при доставна цена на актива 35 000 евро без ДДС. Съгласно т. 2.3 от Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г. същият бил сключен за срок от 60/ шестдесет/ месеца считано от датата на плащане на доставната цена на доставчика на актива. Лизингополучателят „Г.-ПЕЙКОВИ И СИЕ"СД се задължила да заплати лизингова цена на лизингодателя, представляваща съгласно т. 1.9 от Общите условия по договора за финансов лизинг с юридически лица сбора от първоначалната вноска, лизинговите вноски, остатъчната стойност и лихвата върху  финансирания данък върху добавената стойност, всяка от които по отделно била определена в договора. Първоначалната вноска била в размер на 3 500.00 евро без ДДС, съгласно чл. 2.2 от договора, а остатъчната съгласно чл. 2.4 от договора  1 750.00 евро без ДДС. Лизинговата вноска се състояла по силата на чл. 2.7 от Договор за лизинг № 002957-001/25.07.2007г. от главница и лихва, като лихвата се начислявала върху остатъчната главница, при годишна лихва в размер на базов лихвен процент плюс надбавка. Лихвата била изчислена при базовия лихвен процент, посочен в договора и подлежала на ежемесечна промяна. Лизингополучателят се уведомявал за тях във фактурата за съответната лизингова вноска. Във всяка фактура за лизингова вноска се добавяла такса за обслужване в размер на 3 лв. без ДДС. Лизинговите вноски, както и техните падежи били посочени в Погасителния план, който представлява неразделна част от Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г.  Съгласно т.5.8 от Общите условия по договори за финансов лизинг с юридически лица, представляващи неразделна част от Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г. лизингополучателят бил длъжен да заплаща за своя сметка всички разходи, в това число данъци, застраховки, такси, разноски за експлоатация, поддръжката и ремонта на актива, също така е задължен да покрива всички разходи, заплатени от лизингодателя във връзка с ползването на актива. В случай, че лизингополучателят не изпълнявал тези свой задължения и лизингодателят бил принуден да заплати неплатените от лизингополучателя суми, заради които ползването на актива било възпрепятствано, като всички суми, платени от лизингодателя се считали за незабавно дължими и изискуеми.

Към Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007 бил подписан Анекс № 1 от 19.08.2010г. в гр. София между „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. **** представлявано от П. Н..П. и С. М. К. и „Г. - ПЕЙКОВИ И СИЕ” СД, представлявано от Г.Т. П. с ЕГН:**********.Съгласно т. 1 от Анекс №1 от 19.08.2010г. чл. 2.3 бил променен както следва: "Срок:33/тридесет и три/, в т.ч. 9 месеца гратисен период, считано от падеж 20.08.2010г. Променен били и броят на погасителните вноски , като същите са 33/ тридесет и три/, считано от падеж 20.08.2010г./ арг. от т. 2 от анекса./ Месечната лизингова вноска се състояла от главница и лихва, като падежът им бил определен в погасителния план Приложение №1 и Погасителен план Приложение №2 към Анекс 1. За срока на гратисния период, по силата на т. 3 от анекса, лизингополучателят заплащал само лихва в размер на БЛП, но не по-малко от 3 %, плюс надбавка в размер на 8%, начислена върху остатъчната главница по Погасителен план Приложение № 1 към Анекс 1. Същата лихва се заплащала и по Погасителен план Приложение №2, отнасящ се за просрочената главница към 06.08.2010г. Лихвата е платима до последния календарен ден на месеца, в който е начислена.След изтичане на гратисния период лизингополучателят заплащал лизингова вноска, съгласно погасителен план Приложение №1 и Погасителен план Приложение №2 към Анекс 1. Главницата била посочена в погасителните планове, като лихвата, включена в лизинговата вноска, се начислявала върху остатъчната главница по Погасителен план. Съгласно т.4 страните се съгласили да подпишат нов Погасителен план, Приложение № 1 към Анекс № 1 към Договора за лизинг № 002957-001/25.07.2007г., отнасящ се за остатъчната редовна главница след падеж 20.07.2010г. в размер на 15 058.94  евро, без ДДС и Погасителен план, Приложение № 2 към Анекс №1 към Договор за лизинг № 002957-001/25.07.2007г., отнасящ се за просрочената главница след 06.08.2010г. в размер на 5 824.70 евро с ДДС. В т. 5 от Анекс №1 към Договора за лизинг № 002957-001/25.07.2007г. било регламентирано и страните се съгласили за обезпечаване на задълженията да се учреди Залог върху Влекач МАN 19.414 FLLS, с рама WMAT33ZZZYM282834, двигател 3769214077В201 и ДКН Х0041ВМ, с дата на първа регистрация 01.09.1999г. в срок до 19.08.2010г. Съгласно т. 7 от Анекс №1 към Договора за лизинг № 002957-001/25.07.2007г. страните се договорили в случай, че лизингополучателят изпадне в просрочие над 30 дни при изплащане на настоящите и бъдещите си задължение по Погасителния план, Приложени 1 и Погасителен план Приложение № 2 към Анекс 1 към Договор за лизинг № 002957-001/25.07.2007г. то лизингодателят имал право да изиска цялата дължима сума по Погасителния план, Приложение № 1 и Погасителен план Приложение № 2 към Анекс 1 към Договор за лизинг № 002957-001/25.07.2007г.

Поради неизпълнение на договорните си задължения за погасяване на дължимите лизингови вноски по Погасителен план към Анекс 1 към Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г., в съответствие с условията, уговорени в т.2.7 от анекса, а именно вноски по фактури: №********** от 16.8.2012; №388971 от 14.2.2013г.; №388972 от 14.2.2013г. ; №390629 от 14.3.2013г.; №390630 от 14.3.2013г.; №392154 от 15.4.2013г.; № 392155 от 15.4.2013г.; №393419 от 14.5.2013г.; №********** от 10.7.2013г.; №********** от 10.7.2013г.; №********** от 20.8.2013г.; №********** от 20.8.2013г.; №399148 от 19.5.2014г. в съгласие с т.15.1.1 от Общите условия по договори за финансов лизинг с юридически лица, представляващи неразделна част от Анекс 1 от 19.08.2010г. и Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г. „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" ЕАД, ЕИК ****упражнил правото си да прекрати договора за лизинг. С писма-уведомления, изпратени чрез услугата Телепоща с известие за доставяне с дата на пощенското клеймо от 19.06.2013, с адресат „Г.-ПЕЙКОВИ И СИЕ" СД, лизингодателят „АР БИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД уведомил лизингополучателят за просрочените суми. Последният бил приканен доброволно,ведно с неустойката да ги плати за своя сметка в определен срок и на адрес, посочен в самата покана.Поради липса на доброволно плащане на дължимите  задължения, вземането  станало изискуемо, за което лизингополучателят „Г.-ПЕЙКОВИ И СИЕ"СД,както и неограничено и солидарно отговорните съдружници по смисъла на чл. 88 ТЗ във вр. с чл. 76 ТЗ Г.Т.П. и Г.С.П., били уведомени с получаването на поканата.

Считано от 26.04.2013г. с протоколно решение на едноличния собственик на капитала вписано в Търговския регистър на 01.7.2013г. била въведена промяна в наименованието на лизингодателя от „И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД на „ И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД. Съгласно Договор за преобразуване подписан между „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ „ ЕООД с ЕИК ********* /преобразуващо се дружество/ и „И АР БИ ЛИЗИНГ „ЕАД с ЕИК**** вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 16.06.2014г., било направено преобразуване чрез вливане на „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД с ЕИК ***, като преобразуващото дружество се прекратявало и „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК *****ставал негов универсален правоприемник.

Моли съда да постановите решение, с което да приеме за установено по отношение на солидарните длъжници „Г. - ПЕЙКОВИ И СИЕ" СД ЕИК: ****адрес: гр. Харманли, ул. *****, Г.Т.П. с ЕГН: ********** адрес: *** **** и Г.С.П. с ЕГН:********** адрес: *** ***** че същите имат солидарно задължение към  "И АР БИ ЛИЗИНГ" ЕАД, ЕИК: ****, произтичащо от Договор за лизинг №002957-001/25.07.2007г. и Анекс 1 от 19.08.2010г. към Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г. в размер на 4379,85 евро  дължима главница по лизинговите вноски по Договора за лизинг №002957-001/25.07.2007 г. за периода от 20.02.2013г. до 14.05.2013г. и 3532,54 лева, разходи за периода от 16.08.2012г. до 19.05.2014г. както следва: по фактура № ********** от 16.08.2012 г за сумата от 834.16 лв, от тях за Застраховка „Каско” по договор №002957-001/25.07.2007г. в размер на 742,56 лв и Застраховка „Гражданска отговорност” по договор №002957-001/25.07.2007  г. в размер на 91,60 лв; по фактура №**********/19.05.2014 г по договор №002957-001/25.07.2007  г в размер на 1680 лв за разноски по принудително връщане на владението върху актив 002957-001/25.07.2007  референция 1999; фактура № **********/ 10.07.2013 г. в размер на 251,54 лв, от които съдебни разноски за нотариални покани и заверки по договор №002957-001/25.07.2007  г. – 71.54 и съдебни разходи нотариални покани и заверки по договор №002957-001/25.07.2007  г - 180 лв; фактура №********** от 20.08.2013 г. лв в размер на 766,84 лв, от които Застраховка „Каско” по договор №002957-001/25.07.2007г. РВ 2129ЕН на 685,44 лв и застраховка „Гражданска отговорност”  по договор №002957-001/25.07.2007.г РВ 2129ЕН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „Г. –Пейкови и сие» СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :гр. *****;Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. С ЕГН ********** и двамата от гр. Харманли , ул******* в който се прави възражение за недопустимост на предявеният иск по отношение на съдружниците Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П., тъй като искът бил насочен към „Г.-Пейкови и сие” СД.Ответниците считат, че  съдружниците в Събирателното дружество не се явявали солидарни длъжници за задължения на дружеството. Не се оспорва обстоятелството, че между ответника „ Г. - Пейкови и сие” СД  и ищеца е съществувало облигационно отношение по силата на сключен договор за лизинг на процесния  автомобил, както и че му е било предадено владението върху същия. По изложените в отговора доводи и съображения, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: 

Видно от приложеното ч. гр. д. № 59/2016 г. по описа на Районен съд гр. Харманли въз основа на заявление вх. № 610 от 01.02.2016г. г. в полза на „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ***,   със седалище в гр. София *** **, представлявано от Г. И. Г. и Р.Х. Й. против „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление :гр. Харманли, ул***** Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. Харманли , ул.****е издадена Заповед № 47/02.02.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата е разпоредено на длъжниците „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :гр. ****, Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. Харманли , ул**** солидарно да заплатят на кредитора   „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ****,   със седалище в гр. София *****  сумата в размер на 4379,85 лева – главница по договор за Договора за лизинг № 002957-001/25.07.2007г. и анекс №1 от 19.08.2010г. към договора за лизинг, разходи за 3532,54 лева за периода от 16.08.2012г. до 19.05.2014г., ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 241,98 лв. - държавна такса, и сумата 758,96 лв. - адвокатско възнаграждение.

„Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :гр. Харманли,****, Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. Харманли , ул****  на 04.02.2016г. по надлежния ред са получили заповедта за изпълнение. Тримата длъжниците в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са подали възражение срещу заповедта за изпълнение. По повод същото, съдът с разпореждане от 09.02.2016г. е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен от уведомяването. Съобщението е получено от последния на 26.02.2016 г. В указания му срок ищецът е подал исковата си молба - вх. № 1861 от 25.03.2016г. на РС /подадена по пощата на 23.03.2016 г./.

 Видно от справка в ТР , че в търговския регистър е вписано "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София. На 10.06.2013 г. било променено наименованието на фирмата от "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД  на "И Ар Би Ауто Лизинг" ЕООД , видно от справки в ТР от 10.06.2013 г. и 07.08.2013 г. Съгласно Договор за преобразуване подписан между „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ„ ЕООД с ЕИК **** /преобразуващо се дружество/ и „И АР БИ ЛИЗИНГ „ЕАД с ЕИК ****вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 07.08.2014г., било направено преобразуване чрез вливане на „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД с ЕИК *** като преобразуващото дружество се прекратявало и „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ***** ставал негов универсален правоприемник. 

Видно от справки в ТР от 02.02.2016 г. е, че в търговския регистър е вписано „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :гр. Харманли, **** с неограничено отговорни съдружници Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. Харманли , ул*****. 

Представен е Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г. Същият е сключен между "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД гр. София, в качеството му на лизингодател, и „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление :гр. Харманли, ******,в качеството му на лизингополучател. Съгласно договора първият се задължил да придобие и достави на втория за използване следния актив: ново самосвално триосно полуремарке 50 м3, Модел "MEGA", при доставна цена на актива 35 000 евро без ДДС, с рама № ***. За „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК ********* възникнало задължение за ползване на лизинговата вещ да заплати определена цена при съответните условия. В приложения документ страните са уговорили доставната цена, първоначалната вноска, срок на договора, бр. лизингови вноски, плащане, предаване на автомобила и др.

 Представени са Общи условия по договори за финансов лизинг. Същите на 19.08.2007 г. са подписани и получени от „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК ********* гр. Харманли, в качеството му на лизингополучател.

Представен е Анекс №1 към договора  за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г. подписан от страните "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД гр. София, в качеството му на лизингодател, и „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление :гр. Харманли на 19.08.2010г. 

Представен е приемо-предавателен протокол. От същия е видно, че в гр. София "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД гр. София е предал на „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление :гр. Харманли, договореното ново самосвално триосно полуремарке 50 м3, Модел "MEGA", при доставна цена на актива 35 000 евро без ДДС, с рама № SUGNW037370001109. Отразено е, че окомплектовката на автомобила е налична; налични са документите - регистрационен талон, талон ГТП, застраховка ГО, застраховка Каско и пълномощно; липсват: протокол за щети и сервизна документация.

С писма-уведомления, изпратени чрез услугата ТЕЛЕПОЩА с известие за доставяне с дата на пощенското клеймо от 19.06.2013, адресирани до „Г.-ПЕЙКОВИ И СИЕ"СД, Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. с ЕГН **********, двамата от гр. Харманли , **** от лизингодателят "И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД, получено на 19.06.2013г.Със същото лизингополучателя е уведомен, че не е заплатил и дължи на лизингодателя по силата на договора за финансов лизинг   № 002957-001/25.07.2007г. сумата 31493,87 евро с ДДС,която сум включва дължимите до момента вноски по договора за главниа, изтекли лихви, наустойка за забава  и разходи по договора към 31.05.2013г.Определен е тридневен срок за заплащане на посочената сума. "И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД  с поканата уведомява лизингополучателя, че на основание чл.87 ЗЗД и чл.15 от общите условия на договора, прекратява същия от дата на получаване на тази покана.

 „Г.-***, е уведомено, че на основание чл. 233 ЗЗД  и чл. 345, ТЗ и чл. 12 от Община условия на договори за финансов лизинг следва да върне на Лизингодателя актива в срок до 2 работни дни, считано от датата на получаване на поканата на адрес гр. София, кв. ****, от 09.00 до 17.00 ч. Първият е предупреден, че след изтичане на срока за доброволно предаване на лизинговия обект и при условие, че същият не се върне, вторият ще пристъпи към принудително събиране на вземанията по законоустановения ред.

 Приети като писмени доказателства и не оспорени от ответниците са следните фактури: фактура № №********** от 14.02.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 604,00 евро с ДДС, за дължима главница - вн. 67 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г,с падеж 20.02.2013 г.; фактура №********** от 14.03.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 609,00 евро с ДДС, за дължима главница - вн. 68 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г,с падеж 20.03.2013 г.; фактура №********** от 15.04.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 614,94 евро с ДДС, за дължима главница - вн. 69 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г,с падеж 20.04.2013 г.; фактура №********** от 14.05.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 1750,00 евро с ДДС, за дължима главница - вн. 70 по договор за финансов лизинг   № 002957-001/25.07.2007г , с падеж 20.05.2013 г.

Приети като писмени доказателства са  фактура № ********** от 16.08.2012 г за сумата от 834.16 лв, от които за Застраховка „Каско” по договор №002957-001/25.07.2007г. в размер на 742,56 лв и Застраховка „Гражданска отговорност” по договор №002957-001/25.07.2007г. в размер на 91,60 лв; по фактура №**********/ 19.05.2014 г по договор №002957-001/25.07.2007  г в размер на 1680 лв за разноски по принудително връщане на владението върху актив 002957-001/25.07.2007  референция 1999; фактура № **********/ 10.07.2013 г. в размер на 251,54 лв, от които съдебни разноски за нотариални покани и заверки по договор №002957-001/25.07.2007  г. – 71.54 и съдебни разходи нотариални покани и заверки по договор №002957-001/25.07.2007  г - 180 лв; фактура №********** от 20.08.2013 г. лв в размер на 766,84 лв, от които Застраховка „Каско” по договор №002957-001/25.07.2007г. РВ 2129ЕН на 685,44 лв и застраховка „Гражданска отговорност” по договор №002957-001/ 25.07.2007г.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна и допълнителна експертиза, като заключението на вещото лице К.В.Р. не е оспорено от страните и е прието от съда.

В същото е посочено, че сумата от 28 148.17 EUR не е изплатена от „И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД на „ПЪЛДИН ТРАНС СЕРВИЗ" ООД за закупуване на самосвално триосно полуремарке 50 куб. м. MEGA, но на 30.07.2007г.  ищецът е извършен превод на „ПЪЛДИН ТРАНС СЕРВИЗ" ООД на сумата 42 000 EUR, или 82 144.86 лв. При извършената проверка в счетоводството на ответната страна, се установи, че по Договор за лизинг № 002957-001/25.07.2007г. и Анекс № 1 към Договора от 19.08.2010г. в информационния масив на счетоводните сметки на дружеството за периода 2007г. - 2016г. задължението по договора за лизинг и изплатените суми за лизингови вноски, разходи в т. ч. за данъци, застраховки, такси, разноски и др. са отразени по съответните счетоводни сметки на дружеството (сметка 401 Доставчици и други). Вещото лице сочи, че дължимите и неизплатени разходи от лизингополучателят, по фактури №********** от 16.08.2012  г. в размер на  834,16 лв за застраховки Каско и Гражданска отговорност; фактура №********** от 20.08.2013 г. в размер на 766,84 лв за застраховки  „Каско” и „Гражданска отговорност”; фактура №********** от 19.05.2014 г. за разходи за изземване в размер на 1400 лв и ДДС 280 лв, общо – 1680 лв; фактура №********** от 10.07.2013 г. за направени досъдебни разходи в размер на 251,54 лв, всички в общ размер 3 532,54 лева не са осчетоводени в счетоводството на ищеца, тъй като счетоводството се е водило, но няма изплатени дължими суми, тъй като такива има само до 2011 г.В заключението си вещото лице е констатирало, че  фактурите: № ********** от 14.02.2013 г; №********** от 14.02.2013 г; № ********** от 14.03.2013 г.; № ********** от 14.03.2013 г; № ********** от 15.04.2013 г. ; № ********** от 15.04.2013 г.; №**********/14.05.2013 г. фактури №**********/16.08.2012г.; № ********** от 10.07.2013 г.; №********** от 10.07.2013 г.; №********** от 20.08.2013 г.; №********** от 19.05.2014 г. не са осчетоводени в счетоводството на ответника „Г. - Пейкови и сие” СД, тъй като всички осчетоводени фактури са до 2012 г. Последната сума, която е осчетоводена в счетоводството на ответника е в размер на  9621,92 лв. и остава за  плащане сумата в размер на  18 207лв.  Фактурите не били осчетоводени, тъй като ответникът не ги е получил от ищеца. Размерът на внесените суми  от длъжника  към „И АР БИ ЛИЗИНГ" ЕАД  за  периода 2007г. - 2016г. по данни на ищеца са в общ размер 77 635,65 лв., като общата дължима сума от ответника е 128208,65 лева. След  проверка в счетоводството на ответната страна, вещото лице е установило, че те не  са внесли 77 635,65 лв, а са внесли сумата от 66 243,60 лв., но към тази сума  66 243,60 лв се прибави сумата от погасителния план Приложение № 2 към  анекс № към договора  за лизинг в размер на  5824,70 евро, или 11392,12 лева се получава сумата от 77 635,72 лв. Сумата от 11 392,12 лева  представлява капитализирано просрочие, с нов погасителен план към анекса и е посочен като изплатен от ответната страна. Претендираните от ищеца   „И АР БИ ЛИЗИНГ" ЕАД неизплатени от ответната страна „Г. - ПЕЙКОВИ И СИЕ" СД суми посочени  по фактури № ********** от 14.02.2013г.;№********** от 14.02.201Зг.; №********** от 14.03.2013г; №********** от 14.03.2013г; №********** от 15.04.2013г.; №********** от 15.04.2013г. и №********** от 14.05.201Зг., са в общ размер на сумата 8 566.25 лв., като разходите  по процесните фактури № ********** от 16.08.2012г.; № ********** от 10.07.2013г.; № ********** от 10.07.2013г.; № 6000 054606 от 20.08.2013г. и № ********** от 19.05.2014г. са в общ размер на сумата 3 532.54 лв., както следва: № **********/16.08.2012г. в размер  на 834,16лева; № **********/10.07.2013г. в размер на 71,54 лева; № **********/10.07.2013г. 180,00лева; № **********/20.08.2013г. в размер на 766,84 лева; № **********/19.05.2014г.  в размер на 1 680,00лева.В заключението си вещото лице установи, че в информационния масив на ответника „Г. -ПЕЙКОВИ И СИЕ" СД по сметка 401 Доставчици и Аналитична ведомост по документи, фактурите с посочените по- горе номера и суми не са осчетоводявани в съответния период през който са издадени, както до края на 2013г. и до момента на проверката. Плащанията към „И АР БИ ЛИЗИНГ" ЕАД по Договора за лизинг от ответника  „Г. -ПЕЙКОВИ И СИЕ" СД  са извършвани до 2011 г. включително (в размер на 7 100.00 лв. през 2011 г.), а осчетоводените задължения до 2012г. включително, са в размер на 9 621.92 лв.

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, са налагат следните правни изводи: 

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - установителен иск за съществуване на вземането, е процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е частично  основателен и доказан. 

Между страните са съществували договорни отношения въз основа на договор за  лизинг  № 002957-001/25.07.2007г, Анекс №1 от 19.08.2010г. към договора за лизинг и общи условия към него. Съгласно уговореното "И Ар Би  Лизинг" ЕАД гр. София (правоприемник на "И Ар Би Ауто Лизинг" ЕООД с предишно фирмено наименование "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД), като лизингодател, се задължил да придобие и достави за ползване на "Г.-ПЕЙКОВИ И СИЕ"СД,ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. *****, представлявано от Г.Т.П., в качеството и на управител, ново самосвално триосно полуремарке 50 м3, Модел "MEGA", при доставна цена на актива 35 000 евро без ДДС, който поел насрещното задължение да заплаща определена цена за ползването на вещта (лизингови вноски в размер и срок, съгласно сключения договор), както и дължимите премии по застраховки, данъци, такси и др.

От изложеното по-горе са налага извод за валидно сключен договорът за финансов лизинг (по което обстоятелство не съществува спор между страните) - чл. 342 ТЗ, който е двустранен и възмезден договор. Относими към спора с оглед източника на правоотношението са разпоредбите на чл. 342 и чл. 345 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ, с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Анализът на тази разпоредба сочи, че този тип договор има финансово-кредитен характер и с него се цели лизингодателят да кредитира лизингополучателя във връзка с придобиване на дадена вещ. Особеното в случая е, че на получателя се предоставя не парична сума, а придобитата с нея вещ (т. е. кредитирането не е парично, а вещево). Запазването на вещните права в патримониума на лизингодателя е свързано с необходимостта да се изпълни задължението за връщане на кредита (т.е. на средствата за придобиване на вещта), разходите по същата и съответната печалба. Затова тя се предоставя за ползуване, а възстановяването на средствата се извършва чрез периодично заплащане на лизингова вноска от страна на лизингополучателя, след което настъпват предпоставките за прехвърляне и на вещните права на негово име. Договорът за лизинг не е реален - той поражда права и задължения от момента на сключването му, а не от момента на предаване на вещта. При неизпълнение на задължението за предаване на вещта от страна на лизингодателя, за насрещната страна възниква възможността да развали договора и да претендира връщане на даденото, но не и да отказва изпълнение на поетите с договора свои задължения.

     С представения договор за  лизинг  № 002957-001/25.07.2007г, в изпълнение на задълженията си по него и общите условия къмдоговора ищецът предоставил договореното ново самосвално триосно полуремарке 50 м3, Модел "MEGA" на ответника "Г.-ПЕЙКОВИ И СИЕ"СД,ЕИК: *** На се спори, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства - заверено копие на приемо- предавателен протокол 25.07.2007г., че Актива - предмет на договора за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г,  е предаден на ищеца от ответника в състояние и при условия, уговорени между страните, без забележки по техническите спецификации. В т. 2 от договора е предвидено, че лизингополучателят ще ползува лизинговия обект в съответствие с общите условия на лизингодателя и при следните условия: доставна цена:35 000 евро без ДДС; първоначална цена: 3500,00 евро без ДДС; срок: 60 месеца, считано от датата на окончателното плащане към доставчика; остатъчна стойност: 1 750,00 евро; брой вноски: 60. Уговорено е, че лизинговите вноски се състоят от главница и лихва и се заплащат ежемесечно на датите, посочени в погасителния план (последният е приложен на л. 13-15 по делото на РС). На се спори, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства - заверено копие на приемо- предавателен протокол (без дата), че Актива - предмет на договора за финансов Л. № 004504-001/10.10.2007 г., е предаден на ищеца от ответника в състояние и при условия, уговорени между страните, без забележки по техническите спецификации.

Пред настоящата инстанция не се спори, че договорът за лизинг е развален едностранно от ищеца - с покана изх. № 4/18.06.2013г., получена на 19.06.2013г., поради неизпълнение задълженията на лизингополучателя (ответника).

Не се спори, че ищецът е заплатил първоначалната лизингова вноска, а впоследствие е извършвал плащания по договора, като се установи със ССЕ, че те са в общ размер на 77 635,65лева. Не се установи обаче ищецът да е заплащал задълженията си за главници по погасителните лизингови  вноски по следните фактури: фактура № №********** от 14.02.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 604,00 евро без ДДС, за дължима главница - вн. 67 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г, с падеж 20.02.2013 г.; фактура №********** от 14.03.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 609,00 евро без ДДС, за дължима главница - вн. 68 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г, с падеж 20.03.2013 г.; фактура №********** от 15.04.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 614,94 евро без ДДС, за дължима главница - вн. 69 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г, с падеж 20.04.2013 г.; фактура №********** от 14.05.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 1750,00 евро без ДДС, за дължима главница - вн. 70 по договор за финансов лизинг   № 002957-001/25.07.2007г , с падеж 20.05.2013 г., всички на обща стойност в размер на 3577,94 евро, представляваща главница на лизинговите вноски.  Страните не спорят, че  сумата в размер на  3577,94 евро без ДДС, а с ДДС в размер на 4 293,53 лева  не е заплатена на ищеца по договора за финансов лизинг  № 002957-001/25.07.2007г. Вземането на ищеца се доказва и от заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза,в която се сочи, че след 2011г. ответникът не е правил вноски по договора за лизинг, като в 2011г. е  внесъл сумата в размер на 9 596,12 лева., поради което  лизинговите вноски по фактура № №********** от 14.02.2013 г. на стойност 604,00 евро без ДДС, за дължима главница - вн. 67 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г, с падеж 20.02.2013 г.; фактура №********** от 14.03.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 609,00 евро без ДДС, за дължима главница - вн. 68 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г,с падеж 20.03.2013 г.; фактура №********** от 15.04.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 614,94 евро без ДДС, за дължима главница - вн. 69 по договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г,с падеж 20.04.2013 г.; фактура №********** от 14.05.2013 г. с доставчик ищеца и получател първия ответник на стойност 1750,00 евро с ДДС, за дължима главница - вн. 70 по договор за финансов лизинг   № 002957-001/25.07.2007г , с падеж 20.05.2013 г. в общ размер 3577,94 евро без ДДС, а с ДДС в размер на 4 293,53 евро са дължими от ответника на ищеца.Настоящият състав намира, че исковата претенция следва да се уважи до посочения размер, а над тази сума до пълния предявен размер от 4379,85 евро следва да се отхвърли.Настоящият състав присъжда сумата от главниците по лизнговите вноски по посочените фактури, тъй като с уточняваща молба № 4074/18.04.2016г. ищецът е уточнил, че се претендират сумите за главници по лизивговите вноски по фактури №********** от 14.02.2013 г.; №********** от 14.03.2013 г.; №********** от 15.04.2013 г. и №********** от 14.05.2013 г., а и в съдебното заседание проведено на 29.09.2016г. по делото, пълномощника на ищеца адв. М. изрично посочи, че претендираната сума от 4379,85 евро, представлява дължима главница по лизинговите вноски по процесния договор.

В чл. 11.2.4 и сл. от общите условия са уговорени задълженията на лизингополучателя да застрахова лизинговата вещ ежегодно, като следи и заплаща премиите по застрахователната полица. Ако не изпълнява това свое задължение, лизингодателят сключва застраховката и след заплащане на премията, възниква вземане в негова полза срещу Лизингополучателя за заплащането й, като това вземане става незабавно изискуемо от датата на която е изискуема застрахователната премия. По делото нито се посочиха за събиране, нито са представени писмени доказателства установяващи, че лизингодателя  е сключил  застраховка  „ Каско” и застраховка „ Гражданска отговорност” по които да е заплатил застрахователна премия , за да се активира клаузата по чл.11.2.4 от общите условия към договора, поради което искът за присъждане на сумите по фактура № ********** от 16.08.2012 г за сумата от 834.16 лв, от които за Застраховка „Каско” по договор №002957-001/25.07.2007г. в размер на 742,56 лв и Застраховка„Гражданска отговорност” по договор №002957-001/25.07.2007  г. в размер на 91,60 лв и  фактура №********** от 20.08.2013 г. лв в размер на 766,84 лв, от които Застраховка „Каско” по договор №002957-001/25.07.2007г. РВ 2129ЕН на 685,44 лв и застраховка „Гражданска отговорност” по договор №002957-001/25.07.2007г. следва да се отхвърли като недоказан.

С оглед наличието на забава в плащанията от страна на ответника в качеството му на лизингополучател и тъй като ищецът е бил изправна страна, следва да се приеме, че за ищеца по силата на чл. 15.1.1. от общите условия на договора за лизинг и във вр. с чл. 87 ЗЗД е възникнало правото едностранно да прекрати /развали/ договора за лизинг. В случая това право е упражнено с отправената до ответника  писмо-уведомление, изпратено чрез услугата Телепоща с известие за доставяне с дата на пощенското клеймо от 19.06.2013, с адресат „Г.-ПЕЙКОВИ И СИЕ"СД от лизингодателят „АР БИ АУТО ЛИЗИНГ"ЕООД, с което е уведомил лизингополучателят за просрочените суми. Диспозитивният характер на чл. 87, ал.1 ЗЗД позволява на страните по спора в случая да договарят предпоставките за развалянето на облигационната връзка при виновно неизпълнение от страна на лизингополучателя. Съгласно чл.15.1.1 договорът за лизинг се прекратява при забава от страна на длъжника в плащанията  за дължимата и изискуема сума в рамките на 20 работни дини след падежа на плащането, като безспорно е доказано, че е налице изискуемост на главниците по договора за лизинг сключен между страните по фактурите №********** от 14.02.2013 г.; №********** от 14.03.2013 г.; №********** от 15.04.2013 г. и №********** от 14.05.2013 г., в общ размер на  4 293,53 евро с ДДС. Развалянето на договора е правопораждащ процесното задължение факт - за връщане на лизинговата вещ, която е собственост на ищцовото дружество. Доколкото не се твърди и не се установява по делото лизингополучателят да е предал държаната без основание вещ, вземането на ищеца следва да се признае за съществуващо по отношение на ответника за сумата в размер на   1680 лева, за която сума е издадена  фактура  №**********/19.05.2014г., неоспорена от ответника по договор №002957-001/ 25.07.2007г. за разноски по принудителното връщане на владението върху актива.

Съгласно т.5.8 от Общите условия по договори за финансов лизинг с юридически лица, представляващи неразделна част от Договор за лизинг  № 002957-001/25.07.2007г. лизингополучателят бил длъжен да заплаща за своя сметка всички разходи, в това число данъци, застраховки, такси, разноски за експлоатация, поддръжката и ремонта на актива, също така е задължен да покрива всички разходи, заплатени от лизингодателя във връзка с ползването на актива. В случай, че лизингополучателят не изпълнявал тези свой задължения и лизингодателят бил принуден да заплати неплатените от лизингополучателя суми, заради които ползването на актива било възпрепятствано, като всички суми, платени от лизингодателя се считали за незабавно дължими и изискуеми. Според посочената разпоредба дължими са разходите от ответника за данъци, застраховки, такси и разноски за експлоатацията, поддръжката и ремонта на актива, както и разходите, заплатени от лизингодателя във връзка с ползването на актива, като съдебните разходи за нотариални покани и заверки по  договор №002957-001/25.07.2007г. в общ размер на 251,54 лева, обективирани във фактура №********** от 10.7.2013г. са извън обхвата на договорената разпоредба за дължимост на разходи, тъй като по договора същите се дължат такива само за експлоатация, поддръжка и ремонт и ползването на актива, поради което искът за сумата в общ размер на 251,54 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.

Неоснователно е възражението на ответника, че предявеният иск следва да се насочи единствено срещу ответника „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул***** но не и срещу неговите  съдружници. Този извод се налага, тъй като за поетите задължения от страна на събирателното дружество отговарят и неговите съдружници, като тяхната отговорност съгласно чл.76, изр.2 от Търговския закона е  неограничена  и солидарна. Съгласно разпоредбата на  чл.88 от ТЗ  събирателното дружество  отговаря не само със своето имущество, но и с имуществото на своите членове и по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. В чл.88 от ТЗ изрично е предвидена възможността кредитор на събирателно дружество да насочи иска си както срещу него, така и срещу един или няколко от съдружниците в него. Именно това е начинът за ангажиране на тяхната имуществена отговорност по исков ред.  

В Решение от 03.05.2007 г. на ВКС по I т. о. се уточнява, че съдружниците в събирателното дружество са неограничено и солидарно отговорни, но че това не ги прави необходими задължителни другари: ”По силата на чл.76 от ТЗ, съдружниците в събирателното дружеството отговарят солидарно и неограничено, като по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници - чл.88 от ТЗ”. Възможността на конституиране и на съдружниците в събирателното дружество като ответници, наред с дружеството, е предоставена на избора на ищеца по иска.

Поради частичното уважаване на предявените искове следва да бъдат редуцирани и разноските по заповедното производство до размера на сумата от 833,71 лева, от тях за държавна такса в размер на 201,55 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 632,16 лева.

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1343,95 лева, представляваща направени разноски по делото пред настоящата инстанция, съобразно уважената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 80,16 лева. разноски съразмерно на отхвърлените искове.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД по отношение на „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул**** Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. С ЕГН **********, двамата от гр. Харманли , ул*****, че дължат солидарно на „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище в гр. София *****, представлявано от Г. И. Г. и Р. Х. Й., (като универсален правоприемник на заличен след вливане „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК ****), сумата в размер на 4 293,53 евро за периода от 20.02.2013г. до 14.05.2013г., представляваща главница в общ размер  по Договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г. и анекс №1 от 19.08.2010г. по който са издадени фактура   №********** от 14.02.2013 г.; фактура №********** от 14.03.2013 г.; фактура №********** от 15.04.2013 г., фактура №********** от 14.05.2013 г.; за сумата в размер на 1680,00 лева, представляваща разходи по принудителното връщане на владението на актива за периода от 16.08.2012г. до 19.05.2014г. по Договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г. по който е издадена фактура  №**********/19.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2016г. до изплащане на вземането по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  № 47 на 02.02.2016г.  по ч. гр. д. № 59/2016г. на Районен съд – Харманли.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК  вр. с чл. 79 ЗЗД за приемане за установено по отношение на  „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли*** ***, Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. С ЕГН **********, двамата от гр. Харманли , ул**** че дължат солидарно на „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК *** със седалище в гр. София *** представлявано от Г.И. Г. и Р. Х. Й., (като универсален правоприемник на заличен след вливане „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК ****), за разликата над на 4 293,53 евро до пълния предявен размер от 4379,85 евро за периода от 20.02.2013г. до 14.05.2013г., представляваща главница в общ размер  по Договор за финансов лизинг № 002957-001/25.07.2007г. и анекс №1 от 19.08.2010г., както и за сумата над 1680,00 лева до пълния предявен размер от 3 532,54 лева, представляваща разходи за застраховка  „ Каско” и застраховка „ Гражданска отговорност” по които са издадени  фактура № ********** от 16.08.2012 г за сумата от 834.16 лв, и  фактура №********** от 20.08.2013 г. в размер на 766,84 лв и съдебните разходи за нотариални покани и заверки в общ размер на 251,54 лева по фактура №********** от 10.07.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул."***, ***, Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. С ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,солидарно да заплатят  на „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище в гр. ****, представлявано от Г.И. Г. и Р. Х. Й.,, (като универсален правоприемник на заличен след вливане „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК***),  сумата от 1 343,95 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и  сумата от  833,71 лева разноски по ч. гр. д. № 59/2016 г., съразмерно на уважената част от исковете, като над този размер до присъдения със заповедта от 1000,94 лева отхвърля.

ОСЪЖДА „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище в гр. София ****, представлявано от Г.И. Г. и Р. Х. Й., (като универсален правоприемник на заличен след вливане „И АР БИ АУТО ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК****), да заплати на „Г. – Пейкови и сие” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул***, Г.Т.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. С ЕГН **********, двамата от гр. Харманли , ул**** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  сумата от 80,16 лева. разноски съразмерно на отхвърлените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             

СЪДИЯ :