Р Е Ш
Е Н И Е
№ 464, гр. Пловдив,11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с.,
в публичното заседание на 20.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7224/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 430938-F467893 от 22.04.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите
/ЦУ на НАП/, с което на „Дентален център д-р С.“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
***, представлявано от М. В. П. - С., с ЕГН ********** на основание
чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.
3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Дентален
център д-р С.“ ООД чрез адв. К., по
съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, моли съда да отмени
процесното наказателно псотановление като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си представител - гл. юрк. С. оспорва жалбата и моли
съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен
срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка на 11.01.2019г. от служители
на ТД на НАП-гр. Пловдив, сред които и свид. Т.В.Й., на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от
ДР на ЗДДС – дентален център, находящ се в гр. Пловдив, ***, стопанисван от
„Дентален център д-р С.“ ООД, ЕИК: *********, било установено и прието, че
търговецът не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведените в
експлоатация и работещо и регистрирано в НАП 1бр. фискално устройство в обекта
– A300S KL с ИН на ФУ ED 224116, ИН на ФП 44266985, съгласно изискванията на чл.3
ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ лице.
Прието било, че при извършена дентална ортодонска
услуга от клиент на стойност 700 лв,
заплатена в брой на 30.03.2018г. в денталния център на обособената
регистратура, не е издаден фискален касов бон от ФУ в обекта или друг документ,
отговарящ на изискванията на Наредба Н-18
от 13.12.2006г. на МФ, тъй като съгласно план за лечение от дата 16.08.2017г.,
на дата 30.03.2018г., било счетено, че е извършено плащане в размер на 700 лв,
удостоверено с подпис на лице, приело плащането.
В хода на проверката в обекта от органите на НАП
бил разпечатан КЛЕН-0001 за дата 30.03.2018г. от ФУ в обекта, от който било
установено, че няма регистрирана сума в размер на 700 лв. за този ден.
С оглед направените констатации било прието, че „Дентален
център д-р С.“ ООД, ЕИК: ********* не е спазило реда за издаване на съответните
документи за продажба, издадени по установнеия ред за продажба, представляващо
нарушение на чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118 ал.1
от ЗДДС, извършено на 30.03.2018г. в гр. Пловдив и установено от органите на
НАП на 11.01.2019г., документирано с ПИП сер. АА№ 0223770/11.01.2019г. Срещу
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F 467893/22.01.2019г. в присъствието на управителя.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено
и обжалваното наказателно постановление, с което на „Дентален център д-р С.“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ***, представлявано
от М. В. П. - С., с ЕГН ********** на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/
лева за извършено административно нарушение по чл. 3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
В хода на съдебното производство в качеството на
свидетел беше разпитан актосъставителят Т.В.Й., който заявява, че поддържа акта
си. От показанията на свидетеля се установява, че проверката била извършена по
повод подаден в НАП сигнал от свид. Е.В.,
относно предоставени на непълнолетната й дъщеря услуги от процесния дентален център.
След покана от страна на контролните органи, свид. В. обяснила, че случаят касае план за лечение на дъщеря й, за
който въпреки, че било извършено плащане, не била издадена касова бележка. Ето защо в хода на
проверката, била взета разпечатка от фискалното устройство в обекта, за да се
установи, дали на конкретна дата има отразено плащане, по твърденията на
подалата сигнала и било установено, че за тогава и за конкретната платена сума,
няма издадена фискална касова бележка от устройството, за което съставил АУАН.
Свидетелят пояснява, че извършеното плащане било установено на база обясненията
на Е.В. и на предоставения от нея документ, представляващ план за лечение на
дъщерята й, в който била отразена сумата от 700 лв., дата и подпис на лицето, което
е приело плащането в брой и по-точно с три конкретни дати и три суми и подписи.
Проверка за последващо осчетоводяване на сумите на други дати не била
извършвана, допълвайки, че процесният акт бил съставен именно за конкретната
сума, отнасящи се до процесната дата. За предоставянето на допълнителните данни
и документи по случая от оплакалата се, бил съставен и допълнителен протокол.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, от които
се установява начина на извършване на проверката и въз основа на какви данни е
приел фактическата обстановка, изложена в АУАН.
В хода на настоящото производство бяха разпитани в
качеството на свидетели и А. П. В., Г.Р.С. и Е.Г.В..
От показанията на свид. В. се установява, че от
2013 г. работи в процесния дентален център, основно на регистратурата, където
издавала финансови и медицински документи. По случая заявява, че свид. В. на
няколко пъти проверявала, дали бащата на детето й Е. В. - свид. С. е плащал предоставените
за лечението услуги. Това продължило, докато един ден станала свидетел на спор между д-р Г. и свид. Е.В., тъй като последната поискала прекъсване на лечението на
детето и връщане на платеното за услугата. За отказа от лечението, последната
подписала декларация. Впоследствие бил установен контакт с бащата на детето, от
който се установило,че не е наясно с намеренията на майката, явил се след
покана в центъра за погасяване на част от услугите, в частност на тези, които
били вече извършени. Отправил молба за разсрочено плащане, поради
предварителното приключване на лечението, а свид. В. издала фактура и платежно
за улеснение с всички реквизити. Дължимото плащане било осъществено по банков
път. Всъщност бил направен компромис с разсрочено изпълнение на задължението,
поради роднинска връзка на свид. С. със служител на денталния център. По
отношение на издаваните медицинските документи в денталния център се установява
от показанията й, че първо се съставя план за лечение при идване на пациента и
в него се посочват предполагаемите дейности и период за лечение, а вторият план
се съставя в хода на работата и в него се отразява вече извършената услуга и
общата сума за плащане. В плана се удостоверявало одобрението на пациента и
съгласието му да заплати. Заявява,че подписът, който е отразила върху плана,
удостоверява извършената услуга на съответната дата и че се дължи плащане за
това, като последното се извършвало в края на лечението. Свид. В. сочи, че свид. Е.В. не е заплащала
за услугата в центъра, както не е извършвано каквото и да било плащане към
процесната дата.
От показанията на свид. С. се установява, че преди
живеел на семейни начала със свид. Е.В., от която имат общо дете Е. В.. По
случая пояснява, че дъщеря му имала проблеми със зъбите, което наложило да ползват
услугите на процесния дентален център. Разбрали
се с д-р Г., позната от сестра му, която също работила в центъра, с оглед на
което уговорили плащане на услугите в края на лечението. Всъщност, поради
промяна в хода на лечението, плащането, било извършено от свид. С., тъй като
лечението било своеволно прекратено от
майката на Е. - свид. Е.В., факт
който узнал едва след осъществен контакт с д-р Г.. Свид. С. заявява, че свид. В.
не е плащала за лечението, иначе е щяла да му иска пари, даже напротив разбрали
се помежду си, той да го поеме. В връзка с последното и самото плащане,
сочи като доказателство извлечение от
банкова му сметка.
Съдът изцяло кредитира и показанията на свид. В.
и свид. С.
като логични, последователни, допълващи се помежду си, съотвестващи на писмените
доказателства по делото и служещи за установяване на обективната
действителност.
Що се отнася до свид. В., в показанията си същата заявява, че заплатила
за ортодонтно лечение на дъщеря си в процесния дентален център три пъти сумата
от по 700 лв, съответно на 16.08, 2017г, 20.11.2017г. и на 30.03.2018г.,
след сключване на договор с д-р Г.. При внасянето на сумите, получаването на
плащанията било удостоверявано с подписа на свид. В., в качествто й на ***. Поради неправилен ход и след консултация с други лекари, свид. В.
прекратила лечението на дъщеря си на 04.09.2018г. Заявява, че за действията й
преди и след прекратяване на отношенията си с денталния център, свид. С. - баща
на детето й, бил наясно. Потвърждава, че сестрата на свидетеля имала трудови
отношения с дружеството-жалбподател.
Свид. В. сочи, че не е в добри отношения със свид. С. и не знаела, дали
е плащал за услугите по лечението на дъщеря си втори път, но пък заявявя, че
задно с бащата търсили ортодонт за детето им.
Съдът не кредитира показанията на св.В. в частта, за
извършени от нейна страна плащания за лечението в размер от по 700 лв., за
датите 16.08.2017г., 20.11.2017г. и
30.03.2018г., удостоверено с подписа на служител от центъра като получени суми,
както и че тези й действия били известни на свид. С.. Показанията на свид. В. в
тази част са изолирани, недостоверни и противоречиви на целия съвкупен
доказателствен материал по делото.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО по следните съображения:
На първо
място, за да е съставомерно деянието по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС и да е наложено наказание по чл.185 ал.1 от ЗДДС, следва да е доказано по несъмнен начин от административнонаказващия орган
плащане към търговеца, т.е че е
извършена продажба, за която не е издадена фискална касова бележка от
въведеното и работещо, регистрирано в НАП фискално устройство в обекта, като
търговецът не е изпълнил това си задължение в качеството на данъчнозадължено
лице.
По делото безспорно се установява, че свид. Г.С. и
свид. Е.В. преди време живеели на семейни начала, в резултат, на което имат
общо дете Е. В.. С оглед проблем със зъбите на детето бил изготвен финансов
план за лечение с обща продължителност
на лечение и обща цена, както и план за лечение по схема 16.08.2017г., 20.11.2017г.
и 30.03.2018г. от д-р Г. към
дружеството-жалбоподател „Дентален център д-р С.“ ООД с цена на услугите от по
700 лв всяка. При стартиране на услугите, срещу тях във втория план бил
отразяван подписа на свид. В., за това,че била извършена услугата и че за същата се дължи плащане. Действително
част от лечението вече било поето от денталния център, до момента, в който свид.
Е.В. по своя инициатива решила да го прекрати, считайки,че се развива в
неправилен ход, за което и възникнал спор между нея и д-р Г., на което станала
свидетел В.. Дори предвид влошените отношения на родителите, свид. В. на
няколко пъти посещавала денталния център, запитвайки свид. В., работеща на
регистратурата, дали има извършено плащане от страна на свид. С.. След
осъществен контакт на денталния център с бащата на детето - свид. С., последния едва тогава разбрал за
намеренията на свид. В. и се договорил с
дружеството-жалбподател да плати за вече извършената услуга, подавайки молба за
разсрочено плащане с дата 13.04.2018г. Преди това, към дата 30.03.2018г., свид. В.
изготвила фактура № 393 единствено за улеснение на длъжника и с цел да фигурират
всички реквизити в документа. На
07.03.2019г., свид. С. извършил плащане в размер на 2100 лв. за трите услуги от
по 700 лв с основание фактура № 393/ 30.03.2018г.,
видно от ангажираното от него платежно нареждане с получател „Дентален център
д-р С.“ ООД и извлечение от банкова сметка. ***.03.2019г. се приема,че в
правната действителност е налично плащане, тъй като фактурата не удостоверява
такова. Възможността за разсрочено плащане на услугите била продиктувана и от
роднинската връзка между свид. С. и сестра му, която работила в денталния център.
Тези обстоятелства се установяват от писмените
доказателства по делото, изцяло от показанията свид. В. и свид. С., частично от
показанията на свидетелите Й. и В.. Показанията на актосъставителят Й. се
взимат предвид от съда, единствено доколкото действително е извършена проверка
на търговския обект. Тук именно съдът
следва да отбележи, че в случая актосъставителят и наказващият орган неправилно
са разчели фактическата обстановка, а именно описаните три суми от 700лв. в
плана за лечение и подписите срещу тях, като извършено плащане, доколкото,
съдът установи, че тези подписи удостоверяват единствено извършени вече услуги,
за които следва да се извършат плащания,
а не че такива суми вече са платени. Ето защо
в хода на проверката, при взета от контролните органи разпечатка от фискалното устройство в обекта,
не е била издадена фискална касова бележка за конкретната сума и дата, доколкото
такова плащане тогава не е било извършвано. Показанията на свид. В. са истинни, единствено, относно
това, че действително е имало договорни отношения между нея и свид. С. от една
страна, като законни представители на детето Е. В., въпреки неразбирателството
помежду им, а от друга - дружеството-жалбоподател „Дентален център д-р С.“ ООД.
Тези договорни отношения действително, както заявява същата предварително са
били прекратени по нейна инициатива. В останалата част показанията на свид. В.
- че самата тя е извършила плащане за лечението в размер от 700 лв на
процесната дата 30.03.2018г., удостоверено с подписа на служител от центъра
като получена сума, както и че тези й действия били известни на свид. С., Съдът
оцени критично, за което и ги изключи в тази част от целия съвкупен доказателствения
материал, служещ за установяване на обективната действителност. Показанията й в
тази част са изолирани, недостоверни и противоречиви на останалите
доказателства по делото.
Ето
защо съдът достигна до категоричния извод, че на 30.03.2018г. плащане в размер
от 700лв. не е било извършено от свид. В., такова е било осъществено
приблизително година по-късно от свид. С., съответно нямало е и за какво да се
издава фискален касов бон към процесната дата от страна на дружеството - жалбоподател. Всъщност по-късното/ разсрочено плащане е
допуснато, заради проявеното морално отношение от страна на търговеца, с оглед
близката роднинска връзка на длъжника с друг служител от центъра, пренебрегвайки
материалния си интерес.
При тези съображения, съдът намира, че неоснователно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Дентален център д-р С.“
за нарушение по чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118
ал.1 от ЗДДС, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на разноските,
на основание на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното искане от страна
на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващи
заплащане на адвокатско възнаграждение. От своя страна, наказващият орган също претендира
разноски от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а
именно – отменяване на процесното наказателно постановление и представените по
делото писмени доказателства /договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските, видно от което е изцяло
платено адвокатското възнаграждение/, съдът счете претенцията на жалбоподателя
за основателна в пълен размер, като отхвърля изцяло тази на другата страна по
делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 430938-F467893 от 22.04.2019 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „Дентален център д-р С.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от М. В. П. - С., с ЕГН **********
на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София с ЕИК ********* да
заплати на „Дентален център д-р С.“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ***,
представлявано от М. В. П. – С., с ЕГН **********, разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.