П Р О Т О К О Л № 156
гр.
Пловдив, 07.04.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕРА ИВАНОВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в
присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ сложи за разглеждане докладваното от съдия
ИВАН РАНЧЕВ ВЧНД № 147 по описа за 2020 година.
На именното
повикване в 10:00 часа се явиха:
Производство
по чл. 65 вр. чл. 138 ал. 7 НПК.
Делото се
разглежда при закрити врата.
Съгласно заповед
на председателя на Апелативен съд – Пловдив № РД 40/23.03.2020 г., с оглед
обявеното с решение от 13.03.20202 г. на НС извънредно положение в Р. Б.,
предвид ежедневно променящата се обстановка в страната, относно
разпространението на коронавирус Covid 19, с
цел предпазване и ограничаване разпространението на заразата, е разпоредено
делата по този вид производство, когато има задържани лица, да се разглеждат по
скайп, поради което в залата присъства системният администратор В. Н.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се явява прокурорът
РУМЕН БОЕВ.
При добър
звук и картина на линията се намира ОБВИНЯЕМИЯТ В.С.Г..
ЯВЯВА СЕ защитникът адв. С. Г. Д. от АК-Пловдив,
редовно уведомен.
Не се
явява адв. Х.
АДВ. Д.:
Адв. Х. няма да се яви.
ОБВ. Г.:
Не възразявам да ме представлява само адв. Д.
По
разпореждане на съдията докладчик по телефона е призован попечителят Х. К. Я., брат на
обвиняемия В.С.Г. и помощник попечителят К. Н. Я., биологичен баща
на обвиняемия В.С.Г. - на съответните телефони.
Разпоредбата
на чл. 392 ал. 2 НПК позволява, след като са редовно призовани, в тяхно отсъствие
да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да
се даде ход на делото. Налице са процесуални предпоставки за това. Уточни
се проблемът, че са редовно призовани попечителят и бащата, така че няма
основание, няма причина, поради която да се отложи делото, след като е налице
това призоваване.
АДВ. Д.: Да се даде ход на
делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Всичко
сме обсъдили с моя защитник, няма нужда от допълнителна връзка и обсъждане обстоятелствата
по делото. Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, като се
осъществява видеоконферентна връзка по скайп.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от
съдията-докладчик Иван Ранчев.
РАЗЯСНИХА се на страните правата
им по чл. 274 и чл. 275 НПК.
АДВ. Д.: Не правим
отводи. Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи.
Нямам доказателствени искания.
Съдът счита делото за изяснено,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Д.: Уважаеми господин
председател! Уважаеми апелативни съдии! Поддържам внесената частна в жалба
срещу определението на ХОС, с което е оставено без уважение искането на адв. Х.
за изменение мярката за неотклонение на обв. Г. от задържане под стража в
по-лека. Окръжен съд - Хасково се е спрял единствено и само в аргументацията на
определението си върху обстоятелството дали фактът на учредяване на настойничество
е достатъчен, извинете, на попечителство е достатъчен, за да се измени мярката
за неотклонение и да се приеме, че търпяната към настоящия момент мярка за
неотклонение задържане под стража е незаконосъобразна. По делото ХОС не е
обсъдил нито едно друго доказателство. Съвсем бланкетно е споменал, че е налице
социален доклад, който аз поисках в предходно съдебно заседание по реда на чл.
387 НПК, който е изготвен от служителя в гр. С. на А. З. на д., но в този
доклад са отразени обстоятелства, които са известни на съдебните състави,
гледали първоначалната мярката за неотклонение и първата с молба за изменение на мярката в по-лека, като вътре
са записани твърдения, които подлежат на по- кратък коментар по-насетне. Вътре
е записано че бащата и братът, т.е. попечителят и заместник попечителят не били
полагали достатъчно грижи за образованието му и затова той на 20.02.2020 г. бил
изключен от училището. Подобно отношение на социалния работник, изготвил
доклада, говори, че същият е подходил крайно лежерно, тъй като от края на м.
ноември 2019 г. обвиняемият Г. се намира в ареста. Няма как от попечителя и заместник
попечителя да има в ръцете си средства, с които да продължи образователното
развитие на обвиняемия. Тези обстоятелства не са съобразени от социалния
работник, изготвил доклада. В същия доклад се съдържат твърдения, че имало
битова среда, имало възможност за отглеждането и развитието на Г., но се сочи,
че попечителят и заместник попечителят нямали постоянна месторабота и това дава
основание да се приеме, че нямат капацитет да го отглеждат и възпитават обвиняемия. Подобни твърдения не
могат да бъдат приети от защитата. Без постоянна месторабота съм аз самият, всички
хора на свободна професия работим навсякъде, където ни повикат, извън този
град, навсякъде, а с последния закон за
адвокатурата и целия Европейски съюз.
Това означава ли, че всеки един човек на свободна практика няма възможност и
капацитет да отглежда децата си. Заключенията в социалния доклад, които съдът е
кредитирал, в голяма степен са комични, няма да ги коментирам изобщо. Моля настоящия
съдебен състав да се отнесе критично към тези заключения. Те не съдържат
елементарна житейска логика.
От друга страна, коментарът на
ХОС единствено в посока дали учреденият попечителски съвет е достатъчно основание,
за да се прецени нова обстановка по делото, при която задържането вече се явява
незаконосъобразно, същото е неправилно, стеснено, не са разгледани доказателствата
по делото, най-малкото трябва да се отчете факта, което е пропуснато от ХОС, че
производството се развива вече пети месец. Изтеклото време е важен обективен елемент
от обстановката, който не е коментирам изобщо. Моля да проверите, че повече от четири
месеца - пети месец обв. В.Г. не е предмет на внимание на следствените органи.
По никакъв начин никой не се интересува от него, никакви следствени действия не
са дори планирани да се извършат с него. Постфактум е проверката, че към
настоящия момент нищ с него 4 месеца нищо не е извършвано. По делото следва да
има календарен оперативен план, който е изготвен от следователя и одобрен от
наблюдаващия прокурор. Би следвало да има от наблюдаващия прокурор назначени следствени
действия, които да определят необходимостта от участието на обвиняемия Г. в
процеса. Почти половин година в такъв календарно-следствен план лицето В.Г. не
присъства. От първоначалния разпит до днес има само една съдебно-психиатрична
експертиза и нищо друго по делото. Този човек не е необходим на разследването,
то си тече регулярно и ритмично, според наблюдаващия прокурор от ОП – Х., но
неговите планове не включват участието на обвиняемия. Към настоящия етап изпълнението
на мярка за неотклонение задържане под стража върху този непълнолетен се
превръща на санкция, каквато не е мярката, заложена от закона. Следва да се имат
предвид и последиците от това задържане под стража, които се обективират в психологическото
развитие на обвиняемия Г.. При всяко положение към настоящия етап по делото
така нар. обосновано предположение се опира върху негови самопризнания, върху
данни, събрани от другия съизвършител, наказателно неотговорен Д. К., които съдебната
практика нарича оговор. Ако направите анализ на снетите данни в обясненията и
показанията Г. и К., ще разберете, че
всеки прехвърля вината на другия по отношение на инкриминираното деянието, идеята,
интензитета и пр., но в крайна сметка не могат да бъдат кредитирани като достоверни
показанията на К. по отношение на почти всички елементи на извършеното деяние.
К. се опитва да избяга от отговорност, макар да не е разбирал, че той не е
наказателно отговорен. Нещо повече, към настоящия етап разследването не си е
направило труд да набележи една очна ставка между К. и Г.. Това говори за
тотална незаинтересованост на разследването и не знам дали това извънредно положение
в държавата оправдава подобно бездействие. По закон тези срокове не са променяни,
както и методите и би следвало наказателното производство да върви ритмично.
Ако нещо налагаше участието на обв. Г., ние с колегата Х. щяхме да бъдем уведомени.
Няма такова нещо. Предвид изтеклия дълъг период, неустановената фактическа
обстановка към този етап, предвид варианта да се приеме различна правна квалификация
на деянието, за което се твърди, че към този етап обосновава предположението,
изисквано от чл. 63 и следващи НПК, защото това не е типичният случай на
убийствата, лансирани по медиите – Г. и пр., в които непълнолетни лица от ромски произход
по хулигански подбуди или други користни подбуди извършват някакъв вид лишаване от живот на
трети лица. Става въпрос за криминално проявен, търпял наказание за убийство
пострадал, който пострадал е нападнал с нож тези две момчета, опитал се е да
заколи през гърлото другия съизвършител Д. К. – става въпрос за провокация,
която се възприема от всеки по различен начин, но най-вече от двама
непълнолетни по съвсем различен начин и тази провокация все още не е била предмет
на щателно изследване от страна на разследващите органи в психиатрична и
психологична експертиза, изпълнени от специалист - детски психиатър. До ден
днешен, въпреки няколко молби, детски психиатър все още не е работил с него. В
Пловдив има двама, има отделение по Детска психиатрия в страната - и в Т., и
във В. и в С.. Въпреки многото молби, на наказателно неотговорния К. му направиха подобни експертизи в хода на
друго производство, по друг закон, но на обв. Г. никой не иска нито по служебен
почин, нито по искане на защитата да се изпълни психиатричната и психологическа
експертиза по отношение на многото елементи на деянието, които включват и
субективния състав на престъплението от детски психиатър и психолог. Явно, трябва да изчакаме да влезем
в съдебна фаза, където да разбере съдът дали има ли нужда от компетентно
изследване на въпросите на реакцията на този обвиняем срещу онова нападение с
нож, срещу поведението на пострадалия и въобще усложнената обстановка, която
съпътства извършването на онова инкриминирано деяние. Имаме и чл. 107 от НПК. Много
хора взимат заплати, знаят какво да направят, юристи, опитни, с по 20 и кусур
години стаж, би следвало да се сетят, много пъти го казваме в присъствието на
наблюдаващия прокурор, и записано е в протоколите. Това е наша стратегия кое и
как ще го поискаме и как ще изчакаме процесуалните нарушения на прокуратурата.
Въпреки възможностите за преки действия, които касаят участието на обвиняемия
към настоящия етап, такива не се извършват и не са предвидени да се извършат.
Това, гарнирано с дългия престой от време на престой в ареста, както и с възможностите
това лице Г. да бъде извън ареста с друга мярка за неотклонение, съгласно чл. 386 НПК, дават възможност да се разсъждава върху законосъобразността и целесъобразността
на този етап, половин година след началото на производството, на търпяната
мярка за неотклонение. Защитата счита, че към настоящия етап лицето има условия
да бъде отглеждано и възпитавано, контролирано в друга среда, извън ареста.
Това би се отразило по-добре на него и на неговата психика. Със сигурност би
въздействало стимулиращо на сроковете на разследване по отношение на работата
на прокуратурата, която би следвало да приключи това производство. Затова е
внесена жалбата ни срещу първоначалното определение за изменение на мярката за
неотклонение спрямо В.Г.. Моля да прецените, че са налице нови обстоятелства,
които не оправдават повече престоя в положение на мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо непълнолетния Г.. Моля да я измените в по-лека. Налице
е административен капацитет на полицията, която разполага със служител ДПС в
населеното място – С., на обв. В.Г.. Налице са възможности той да бъде
контролиран ежедневно, налице е възможност при промяна на мярката за
неотклонение същият да възобнови и възстанови статута си на ученик и продължи
образованието си. Все пак образователният процес се забави в цялата държава,
което, от една страна, е добре за него, защото му дава възможност да навакса. Всички
възможности за прилагане на друга по-лека мярка за неотклонение на този етап са
налице. Не е необходимо тази мярка за неотклонение да се превръща в
предварителна санкция. Защитата е на становище, че квалификацията на
обвинението към този етап не се опира на задълбочено разследване на фактите по
делото, а само и единствено на първоначалните самопризнания на един непълнолетен,
задържан, без назначен защитник, попечител към онзи момент. В началото на
наказателното производство това лице не е имало подкрепата нито на родители,
нито на попечител, не е имало достъп при извършване на следствените действия, в
които е твърде вероятно да е бил манипулиран, от никой негов близък роднина.
Стана ясно в предходната мярка с молба за изменение на мярката за неотклонение,
че Общината в С. с месеци държи всички необходими документи за назначаване на
настойнически съвет, но това се случи, чак когато съдът започна, благодарение
на вашата намеса и от страна на защитата, да запитва работниците и служителите
защо няма назначен законен представител на това лице. Всички обяснения, дадени
от това лице, са дадени на обстановка на пълен дефицит на подкрепа и защита на
обвиняемия. От друга страна, там се явяват само данните, които са оговор на Д.
К. и нищо друго. Другото е, че е намерено едно мъртво лице. Кога, как е умъртвен,
при какви обстоятелства, защо? Предвид неоспорените данни, че конфликтът е
започнал с нападение за живота и здравето на тези две момчета от страна на
пострадалия, твърде широка е границата на правната квалификация, която ще се
окаже окончателна в един етап и ако правната квалификация е различна от тази,
която сега служи за основа на обоснованото предположение по чл. 63 и следващи
от НПК, съдиите, които взимат тези тежки мерки за неотклонение, рискуват да се
окажат в дисонанс с фактическата обстановка по делото. Моля да прецените
некоментираните от окръжен съд – Хасково обстоятелства, както и коментираните
такива. Поддържам казаното от колегата Х. и моля да вземете решение, с което да
отмените първоинстанционния съдебен акт и да определите по-лека мярка за
неотклонение. Мисля, че следващата по тежест - лицето да се постави под надзор
на инспектор ДПС или възпитател е съвсем адекватна и ще даде същите резултати и
ще осигури правилното и ритмично разследване по делото, ще осигури възможности
за нормално развитие на В.Г.. Неясно е на този етап какво ще е обвинението,
каква ще е и санкцията занапред, за да се твърди, че тази мярка за неотклонение
е единствената възможна. Не са състоятелни доводите на първоинстанционния съд,
че тъй като законните представители на Г. често отсъствали от дома, нямало друг
вариант, освен да се приеме, че е налице опасност да се отклони и укрие.
Заместник-попечителят изобщо не напуска границите на С., той е биологичен баща
на обвиняемия, може и оказва контрол върху него; второ, семейната среда, която
съществува там - семейство с деца, с дом, с издръжка материална, сами по себе
си контрастират на изводите на съда, че няма възможност и няма нормална среда,
която да го контролира обвиняемия извън ареста.
Дали щял да извърши друго
престъпление? Има едно изречение, което ХОС е поставил в определението си - имало
такава опасност и тя не била хипотетична. Безброй пъти върховното ни съдилище е
давало коментар относно т. нар. декларативност на твърденията за наличие на
реална опасност да се извърши друго престъпление. Ако имаше поне един аргумент
и на прокурора, и на ХОС, с който те инициират наличие на такава опасност, щях
да съм в състояние да го коментирам пред вас. Но те не са дали такава аргументация.
За мен е налице чисто деклариране без аргументи къде е опасността това
непроявявано, неосъждано, непълнолетно лице да извърши друго престъпление. Не
са налице към настоящия етап двете от предпоставките на закона, за да се вземе
мярка за неотклонение или да продължи задържането под стража. Под въпрос за
защитата е и първоначалното обосновано предположение за извършеното
престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност, най-малко
поради факта, че доста пестеливо е подходил разследващият орган към настоящия
етап към изясняване на фактическата обстановка. Дори една очна ставка не са
назначили между двамата единствени очевидци. Воден от горните доводи, моля да
уважите жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Съгласен съм с
казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя. Искам да се прибера вкъщи при
брат ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни
съдии! Ще се опитам да бъда по-кратък. Всъщност, приемам изявлението на
колегата, който трябваше само да си допълни жалбата, като становище по същество.
Няма да се спирам на твърденията относно работата на социалните органи,
органите на МВР, прокуратурата и т.н. Има си конкретна процедура в рамките на
чл. 65 НПК, когато въззивният съд трябва да изследва и провери, на първо място,
дали са налице всички законови предпоставки, за да продължи тази мярка и, на
второ място, да прецени налице ли са нови обстоятелства, които да развиват хипотезата,
налагаща нейната промяна, за да престъпим към евентуално ревизиране на определението
на първоинстанционния съд. Тази процедура за втори път се развива пред въззивния
апелативен съд – през м. януари и сега. Разследването е в рамките на сроковете.
От тези 4 месеца или половин година, ако приемем, че 4 месеца са половин
година, поне един месец делото е тук. Разследването си върви в необходимите
граници. Ако човек погледне, ще види че се изчакват единствено експертизи от С.,
за да се направят окончателните изводи, да се проведе заключителното действие
по разследването. Основаното предположение продължава да е налице. То е подкрепено
не само от обясненията на обвиняемия, но и от показанията на другото лице,
участващо в побоя на пострадалия. Те са подкрепени от редица показания на
свидетели, от редици писмени заключения и заключения по експертизи, особено
експертизата, която е съдебно-медицинска на този етап - от съдебно-психиатричната
експертиза, така че всички те насочват доказателствата, именно в насока, че
предположението продължава да бъде налице и тези доказателства са взети
предвид не само в първоначалната мярка,
а и впоследствие. Касае се за много тежко престъпление - убийство по особено
жесток и мъчителен начин, вярно е, че е при условията на чл. 385, чл. 386 и
следващи от НПК, но три пъти досега съдът е преценил, че случаят е изключителен
и налагащ вземането на тази мярка. Практиката идва да подскаже, че няма какъв друг
да бъде по-изключителен случай от извършването на такова деяние. В това състояние,
в последващите действия на извършителя, в предварителната употреба на алкохол, на
статуса, в който се намира, в неангажиращата с каквото и да е обстановка, в
която живее. Социалният работник, инспекторът ДПС - това са химери, че те могат
да осъществяват някакъв контрол. Те в един предварителен период не са могли и не
са осъществили - било по неискане или други предпоставки, тези необходими мерки
към това зарязано дете - говорим за втория попечител, един от защитниците,
който твърди, че може би е негов баща, но никъде го няма черно на бяло. Брат му
- за него е ясен какъв е неговият статус.
Той няма как да се грижи за него.
Оттук нататък преминавам плавно
към проблема може ли да извърши друго престъпление или да се укрие това лице.
Това се корени в самия механизъм на извършване и довършване и последващите
действия от страна на извършителя и цялото поведение към този момент - отношение
към училище, дали щял да завърши, дали няма да завърши. На 15 години той чете и
пише и толкова. Поне той така твърди. Нямам нищо против конкретната личност, но
ми е ясно, а и на вас, предполагам, доколко съвестно това момче и неговото
обкръжение се отнасят към социализирането си в обществото, та да очакваме, че
след това престъпление нещата ще се случат.
Що се касае до това дали евентуалното
развитие на процеса ще доведе до други изводи относно квалификацията, относно
вид съучастническа дейност, относно оговора и т.н., това не са проблеми на настоящия
процес. Тук трябва да се прецени този извод правилен ли е и законосъобразно ли
е определението на ХОС, че не са налице нови обстоятелства, които да изключат
веднъж изключителността на конкретния
случай и втори път да са от такова естество, че да доведат до извод, че тази
мярка трябва да се промени. Не са налице такива обстоятелства и тази мярка за
неотклонение не следва да се променя, защото не може да се изпълни друга такава
обективно и ефективно. Деец, извършил толкова тежко деяние, на този етап, след
като не може да се осъществи ефективно друга мярка спрямо него, която да осъществи
своите функции, не следва да бъде освобождаван от мярка задържане под стража.
АДВ. Д. /реплика/: От колегата от
обвинението чувам промяна на чл. 386. Няма да е лошо да се сезира НС с подобна
инициатива. Чувам го не само от този колега, от доста прокурори по делото.
Нямало възможност да се изпълнява в тази обстановка и предвид административния
капацитет на МВР, друга мярка за неотклонение, освен задържане под стража по
това дело. Държавата трябва да приеме, че само и единствено има възможност да
абдикира от закона, ако не остави в сила
продължаването на задържането под стража по това дело спрямо този обвиняем. Аз
ще си направя този извод и ще си коригирам поведението занапред, ако така
продължава това дело. Това не е ново твърдение по делото. От друга страна,
съвсем кратко, уважаеми апелативни съдии, хващам се за фразата на колегата от
обвинението за социализация в нашия живот. Нашият живот и живота на близо 1 милион
хора от малцинствата е съвсем различен. Социалният им бит е различен и той няма
да бъде променен вероятно десетилетия напред. Което е проблем на тази държава,
която абдикира от 386 след първото предложение. Но това означава ли
автоматично, че за тях няма никакъв друг вариант, освен да ги третираме
различно, само защото техният бит е различен. Те работят на частна практика,
имат друг бит, по друг начин живеят. Това не означава, че всички от тях има
опасност да извършват престъпления. Такива твърдения чувам за сетен път. Понеже
такъв е битът на това семейство, няма друга възможност за друг извод, освен че
този обвиняем щял да извърши друго престъпление, защото живее в този бит. Но
досега защо не е извършил друго деяние? Защо няма обвинения, дела, присъди?
Тази среда не е единственото условие, необходимо и достатъчно, той да бъде в
опасност да извърши друго деяние.
Укриването е по същия начин - щял
да се укрие, защото тази социална и етническа група роми живеят по този начин. Ами
те така живеят всички, но не всички извършват престъпления. Настоящият съд е
задължен да извърши диверсификация между този конкретен казус и всички останали,
които живеят по този начин и трябва да си отговори защо този конкретен казус е
същият или различен като други, които са извършили престъпления, ако и този
няма никакво криминално минало преди това? Относно абсолютната правилност на
правната квалификация, вярно е, че е много тежко деянието и резултатът, но кой
е предизвикал този резултат – онзи с отговора отвън или този, на когото сега
гледаме мярката за неотклонение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г.: Моля да
измените мярката ми за неотклонение в по-лека. Искам да се прибера, да не съм в
ареста.
След тайно съвещание, съдът
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8, вр. чл. 138, ал.7 от НПК.
С Протоколно определение от 31.
03. 2020 г. по ЧНД № 127/2020г. Хасковският окръжен съд е оставил без уважение
искането на адв. С. Х. от АК – Х. – защитник на обвиняемия В.С.Г. по досъдебно
производство № 131/2019 г. по описа на ОСлО – Х. за изменение на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Недоволен от така постановеното
определение е останал другият защитник на обвиняемия - адв. С. Д. от АК – П.,
който го е обжалвал в законоустановения срок пред въззивната инстанция с
бланкетни твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност, като се
иска отмяната му и взимане на по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание обв. Г.
участва, чрез осъществяваната видеоконферентна връзка по „Скайп“ със Ареста в
гр. Х., като се представлява от своя защитник - адв. Д. Двамата заявяват, че
поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Според защитника
първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен новонастъпилите
обстоятелства, свързани с осигуряването на попечителство над непълнолетния
обвиняем, което дава възможност за осъществяване на нужния надзор върху
неговото поведение, както и социалния доклад, който допуска такава възможност.
Излагат се твърдения за необосновано забавяне на провежданите процесуално-следствени
действия с подзащитния му, както и за надвишаване на разумните срокове на
досъдебното производство. Затова предлага да се отмени атакуваното определение
и се вземе по-лека мярка за неотклонение при условията на чл. 386, ал.1 от НПК,
която би могла успешно да изпълни съответните законови цели.
Прокурорът дава заключение, че
жалбата е неоснователна и следва да се потвърди атакуваното определение. Според
него няма промяна в първоначалните предпоставки, с оглед на които е била взета
мярката за неотклонение.
Пловдивският апелативен съд, след
като се запозна със събраните по делото доказателства и с направените
оплаквания в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Хасковският окръжен съд
обосновано е решил, че събраните до момента доказателства не могат да доведат
да някакви различни изводи спрямо тези, при които е била взета първоначалната
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обв. Г. с Определение №381/29.11.2019г., по ЧНД №660/2019г.
на ОС - Хасково по ДП №131/2019г., влязло в сила на
03.12.2019г.
Действително, въз основа на
наличните до момента доказателства, продължава да остава неразколебано
наличието на обосновано подозрение за съпричастността на обв. В.Г. спрямо
вмененото му престъпление по чл. 116,
ал.1, т.6, пр.2 и 3 , вр. чл.115, вр. чл.63, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.20, ал.2
от НК - за извършено в съучастие като
съизвършител с наказателно неотговорно лице на умишлено убийство, по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост, макар и като непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Отделно към настоящия момент все
още не е отпаднала реалната опасност от укриване от страна на обв. Г., въпреки
представените нови писмени доказателства – Заповед на Кмета на гр. С. за учредяване на
попечителство спрямо него като непълнолетен, удостоверение за
настоящ адрес на назначения за попечител Х. К. Я. в с.гр., ул.„С. С.“ №… от 28.01.2020г., както и
Социален доклад от 20.03.2020г. на Д. „С. п.“ –
Д.
с изнесено място гр.С.
В социалния доклад е
посочено, че попечителят Х. Я. е с горепосочената адресна регистрация, като къщата в която живее има
нужните условия за отглеждане на брат му В.Г.. Но попечителят няма сигурна работа и често отсъства от
града, с цел осигуряване на финансови средства за семейството си. Попечителят Х. Я. и заместник
попечителят К. Я. /биологичен баща на обвиняемия/ не са проявили нужната ангажираност за образователното
развитие на В.Г., който от м.февруари 2020г. е отписан от училище.
Въз
основа на това правилно е преценено, че ефективен контрол не може да бъде
осъществяван и от назначените попечител и зам. попечител, който
извод се налага от събраните по делото доказателства във връзка с
установяване на грижите по отношение на В.Г. преди и към датата на задържането
му, във връзка с предявеното му
обвинение за тежко умишлено престъпление. И тези обстоятелства са били
взети предвид и при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение.
С оглед на гореизложеното,
първостепенният съд напълно обосновано е счел, че единствената адекватна мярка,
която съответства на целите в чл.57 от НПК, остава взетата,
според изискванията на чл.386, ал.2 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, спрямо обв. В.С.Г.. Тази мярка за неотклонение е съобразена
с високата обществена опасност на
деянието и начинът му на извършване, както и с обстоятелството, че
се касае за тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93 т.7 от НК, а също и би осигурила своевременното приключване на
наказателното производство спрямо обвиняемия.
Анализът на приложените материали
от досъдебното производство води до заключението, че предстои извършването на
допълнителни процесуално-следствени действия, част от които са свързани с
личното участие на обвиняемото лице, като своевременното им провеждане е
затруднено по обективни причини, породени от обявеното извънредно положение в
страната.
От момента на първоначалното
взимане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обв. Г. са
изминали 4 месеца, които с оглед
естеството на разследваната инкриминира дейност и провежданите
процесуално-следствени действия засега не надвишават границите на разумните
срокове, съгласно нормите на чл. 22, ал. 1 - 3 и чл. 63, ал. 4 от НПК, както и
изискванията на ЕКЗПЧОС.
В заключение, съвсем правилно е
било преценено, че посочените от защитата основания, на настоящия етап от
разследването не могат да бъдат приети за обосновани и като последица да
доведат до промяна на взетата спрямо обв. Г. първоначална мярка за
неотклонение.
Затова следва да се потвърди
изцяло обжалваното определение на Хасковския окръжен съд по отношение на
оставянето без уважение молбата на защитата на обвиняемия Г. за изменение на
първоначалната му мярка за неотклонение в по-лека такава, тъй като няма
настъпила съществена промяна в обстоятелствата, при условията на които е била
взета.
Предвид гореизложеното,
Пловдивският апелативен съд на основание чл. 65, ал. 8 и ал. 9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Протоколно определение от 31. 03. 2020 г. по ЧНД № 127/2020г., с което
Хасковският окръжен съд е оставил без уважение искането на защитата на
обвиняемия В.С.Г. по досъдебно производство № 131/2019 г. по описа на ОСлО – Х.
за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека
такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно
заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10:49
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: