№ 229
гр. Русе , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена А. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200310 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.Мина Вълева-Радкова от АК Варна, в
качеството на упълномощен процесуален представител на „КАОЛИН“ ЕАД
гр. Сеново до Районен съд Русе, против Наказателно постановление № 38-
0002231/10.12.2020г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” Русе, с което за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАПр/ и на основание същата правна норма, на
дружеството била наложена “Имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат
процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовно призовани, се явява упълномощен
процесуален представител. Моли Съда да отмени наказателното
постановление, като излага аргументи за наличие на съществени нарушения
1
на процесуалните правила, а алтернативно – нарушението да бъде преценено
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 02.12.2020 г., свид. Д.Д. - инспектор в РД”Автомобилна
администрация”-Русе извършил комплексна проверка по документи на
транспортното предприятие „Каолин“ ЕАД гр. Разград, притежаващо Лиценз
№ 8464 за международен обществен превоз на товари, издаден от МТИТС. В
хода на проверката, въз основа на представени от предприятието документи
за водачите в предприятието, се установило, че на 24.02.2020 г. с
допълнително споразумение към Трудов договор № 5/23.01.2007 г. М.С.Г.
бил преназначен от „Машинист на товарачна техника“ в „Каолин“ ЕАД, в
„Шофьор-тежкотоварен“ в същото дружество. В същото време, при
проверката станало ясно, че към момента на това преназначаване Г. не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност и карта за
квалификация на водач на МПС. Свид. Д. установил, след справка в
информационните масиви на ИА“Автомобилна администрация“, че
последното удостоверение за психологическа годност на М.Г. било с
валидност до 19.01.2016 г., а картата му за квалификация на водач на МПС – с
валидност до 07.10.2016 г. От представените документи за този водач станало
ясно, че последващо удостоверение за психологическа годност Г. придобил
на 27.03.2020 г., а карта за квалификация на водач на МПС – на 23.06.2020 г.
С оглед установеното свид.Д. приел, че „Каолин“ЕАД гр.Сеново е
осъществило състава на нарушението по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАПр, тъй като
на 24.02.2020 г. назначило М.С.Г. на длъжност „Шофьор на тежкотоварен
автомобил“ без към този момент последният да притежавал удостоверение за
психологическа годност и карта за квалификация на водач на МПС, за което
съставил против дружеството-превозвач акт.
Въз основа на този акт, Директора на РД “Автомобилна администрация”
Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за това
нарушение и на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАПр наложил на дружеството
2
„Имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само
на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства.
Съобразно нормата на чл.96г, ал.1 от ЗАПр се санкционира превозвач,
който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари. Очевидно е, че тази
санкционна норма съдържа състав на нарушение, което се осъществява чрез
две самостоятелни изпълнителни деяния - "назначаване" на водач, който не
отговаря на някое от нормативно въведените изисквания или "допускане" на
водач, неотговарящ на тези изисквания, да управлява превозното средство. В
процесните АУАН и НП административните органи еднозначно приели и
описали, че нарушението е осъществено от „Каолин“ ЕАД гр. Сеново чрез
изпълнителното деяние „назначаване“ на водача М.Г., който не отговаря на
някое от нормативно въведените изисквания.
Освен това, от описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП,
става ясно, че според административните органи, нарушението е извършено
на датата на назначаването на М.Г. на длъжност „Шофьор на тежкотоварен
3
автомобил“ - на 24.02.2020г., когато между предприятието и работника било
постигнато допълнително споразумение към Трудов договор № 5/23.01.2007
г. Поради това, Съдът не споделя становището на процесуалния представител
на жалбоподателя за непълнота и неяснота по отношение и на този реквизит
от АУАН и НП.
По начина, по който било описано и квалифицирано нарушението от
административните органи, била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се
съдебно производство.
По мнение на Съда, от събраните по делото доказателствата се
установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.96г, ал.1,
пр.1 от ЗАПр, е осъществен от обективна страна от „Каолин“ ЕАД гр.
Сеново. Както бе посочено и по-горе, съобразно цитираната разпоредба,
който назначи на работа водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция.
Както става ясно от събраните и неоспорени доказателства по делото,
на 24.02.2020г. с допълнително споразумение към Трудов договор №
5/23.01.2007 г. М.С.Г. бил преназначен от „Машинист на товарачна техника“
в „Каолин“ЕАД, в „Шофьор-тежкотоварен“ в същото дружество. Безспорно,
за изпълнение на тази трудова функция, Г. е следвало да отговаря на
изискванията за психологическа годност, определени с Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания (чл.7а, ал.2/изм./
от ЗАПр), както и на изискването за квалификация на водача, определени с
4
Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и
реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация
(чл.7б/изм./ от ЗАПр)
Установява се също така, че към момента на това преназначаване, Г. не
притежавал валидни удостоверение за психологическа годност и карта за
квалификация на водач на МПС. Последното удостоверение за
психологическа годност на М.Г. било с валидност до 19.01.2016г., а картата
му за квалификация на водач на МПС – с валидност до 07.10.2016г. От
представените документи за този водач станало ясно, че последващо
удостоверение за психологическа годност Г. придобил на 27.03.2020 г., след
преминаване на психологическо изследване, а карта за квалификация на
водач на МПС – на 23.06.2020г., след преминаване на обучение и получаване
на Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз
на товари № 1-082750/25.05.20г. Т.е. към 24.02.2020г. М.С.Г. не отговарял на
изискванията за психологическа годност и за квалификация на водач на МПС,
установени със закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, поради което с назначаването му, въпреки това, като „Шофьор на
тежкотоварен автомобил“ в дружеството, „Каолин“ЕАД е осъществило от
обективна страна състава на нарушението по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАПр.
Поради това, законосъобразно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Каолин“ЕАД гр.Сеново за
това нарушение.
В същото време, установява се по делото, че в кратки срокове, след
назначаването на Г. на посочената длъжност, транспортното предприятие
организирало провеждането на курсове за обучение и придобиване на начална
квалификация, и изследване за психологическа годност, като в крайна сметка,
ти били успешно придобити от М.Г. и на същият били издадени съответните
удостоверителни документи.
На второ място, процесното нарушение е осъществено от „Каолин“ЕАД
чрез по-леката форма на изпълнително деяние, а именно „нзначаване“, като
става ясно от доказателствата по делото, че в периода от назначаването му, до
придобиване на квалификация за водач на МПС и удостоверение за
психологическа годност, Г. не е управлявал МПС, попадащо под контрола на
5
ЗАПр, което сочи не само на липса на други вредни последици от това иначе
формално нарушение, но и на липса на предпоставки за възникване на такива.
Нещо повече, от приобщените от Съда справки от информационната
система на ИА“Автомобилна администрация“ се установява, че назад в
годините М.Г. е преминавал успешно психологически изследвания и е
придобивал квалификация за водач на МПС.
Освен това, поради липсата на данни в административнонаказателната
преписка за предходни нарушения по ЗАПр, следва де се приеме че
нарушението извършено от „КАОЛИН”ЕАД е първо до настоящия момент.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на „КАОЛИН”ЕАД.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с
оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност,
респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар
предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., на ВКС.
Поради това Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
6
По делото „КАОЛИН“ ЕАД гр. Сеново се представлявало от
упълномощен процесуален представител – адв. О.Б. от АК-Русе, на когото
заплатило хонорар в размер на 600.00лв., съобразно приложените по делото
адвокатско пълномощно, договор за правна помощ, списък на разноските,
банково преводно нареждане и извлечение от движени по банкова сметка. В
хода на съдебните прения, адв. Б. претендира присъждането в пълен размер
на разноските за адвокатско възнаграждение.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения минимум /440.00 лв./ в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
При това положение и отчитайки, че конкретното дело не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключило е в две съдебни заседания, при
липса на съществени спорни обстоятелства, то и възражението за
прекомерност се явява основателно. По мнение на Съда, обоснованият и
справедлив размер на адвокатското възнаграждение в конкретният случай
следва да бъде в минималния размер, съгласно НМРАВ, а именно в размер на
440.00 /четиристотин и четиридесет/ лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на
РД„Автомобилна администрация“-Русе, част от структурата на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя „КАОЛИН“ЕАД гр.Сеново разноските за адвокатско
възнаграждение в размер от 440.00 лв. В останалата част, до 600.00 лв.
претенцията на дружеството следва да бъде отхвърлена.
7
Поради това и на основание чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002231/10.12.2020г. на
Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Русе, с
което за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози
и на осн. чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози на „КАОЛИН“
ЕАД гр. Сеново, Булстат № ********* била наложена “Имуществена
санкция” в размер на 3000.00 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на „КАОЛИН“ ЕАД гр. Сеново, Булстат № *********, направените
от него разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 440.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „КАОЛИН“ ЕАД гр. Сеново за присъждане
на разноски за сумата над 440.00 лв. до претендирания размер от 600.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8