№ 204
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000502056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2223 от 16.04.2024 г., постановено по гр.д. № 12376/2022 г.
от Софийски градски съд, ответникът – ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на М. А. П., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
17.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 100 000 лева;
- сумата от 2 897.12 /две хиляди осемстотин деветдесет седем лв. и
дванадесет ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 17.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
03.06.2022 г.;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Р. М. от САК, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 4 340.65 лева с начислен ДДС.
1
- държавна такса и съдебни разноски по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 3и ал. 8 от ГПК, общо в размер на сумата от
4 360.88 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищцата М. А.
П., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от
404.29 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. А. П.,
ЕГН ********** в ЧАСТТА, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 35 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателката твърди, че определеното обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 45 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 03.06.2022 г.
Моли да се присъди адвокатско възнаграждение на нейния процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се атакува с
НАСРЕЩНА жалба от ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* с доводи
за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което да се отмени
изцяло обжалваното решение и вместо това да се отхвърли предявените
искове.
При условията на евентуалност моли да се определят обезщетения за
претърпените вреди в по-нисък размер.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
2
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищцата - М. А. П., ЕГН ********** е предявила против ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
17.04.2022 г., около 11:30 часа в гр. София, на кръстовището на ул. „Деян
Попов“ и ул. „Ален мак“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № ********, управляван от А. Д. Х. И. С. А., ЕГН **********
при извършване на маневра „завой наляво“ я е ударил на пешеходната пътека.
Ищцата твърди още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП;
- била е транспортира и приета за лечение в УМБАЛСМ „Св. Анна“ – гр.
София, където установили счупване на лявата голямопищялна кост в областта
на външния кондил и на интеркондилната еминенция;
- била извършена операция за наместване и фиксиране на костните
фрагменти, което увреждане по своите медико - биологични характеристики
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК;
- за лечението и металната остеосинтеза е заплатила сумата от 2 897.12
лева;
- претърпяла е болки и страдания;
- виновен за настъпване на ПТП и на вредните последици е водачът на
лекия автомобил, който имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- претенцията за обезщетяване е предявила на 03.06.2022 г., по която е
заведена щета, но не е изплатено обезщетение;
С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, както и
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 2 897.12 лева, ведно
със законната лихва, считано от 03.06.2022 г.
Поискала съдът да осъди ответника да адвокатско възнаграждение на
нейния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
3
Ответникът - ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 62/, с който оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените писмени
доказателства не установяват поведението на застрахования водач да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
претърпените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелства по делото, установяващи, че
пострадалата като пешеходец не е съобразила поведението си с правилата,
установени в ЗДвП.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 17.04.2022 г.,
около 11:30 часа в гр. София, на кръстовището на ул. „Деян Попов“ и ул.
„Ален мак“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №
********, управляван от А. Д. Х., ЕГН ********** при извършване на
маневра „завой наляво“, съобразена с разрешения за него светлинен сигнал на
светофарната уредба е ударил ищца, която също пресичала пътното платно
насрещно на лекия автомобил.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП – л. 11.
Ищцата след ПТП била транспортира и приета за лечение в УМБАЛСМ
„Св. Анна“– гр. София, където установили счупване на лявата голямопищялна
кост в областта на външния кондил и на интеркондилната еминенция.
Била извършена операция с наместване и фиксиране на костните
фрагменти, което увреждане по своите медико - биологични характеристики
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП и на уврежданията на
ищцата се установяват от писменото заключение на вещото лице, извършило в
първата инстанция автотехническа експертиза /л. 247/ и заключението на
вещото лице, извършило медицинска експертиза – л. 213.
4
С определение от 18.10.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 8720/2023 г. от
Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с което е
признал А. Д. Х., като водач на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №
******** е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 119 от ЗДвП
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда /счупване на лявата
голямопищялна кост в областта на външния кондил и на интеркондилната
еминенция/ на М. А. П., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343 от НК.
Ищцата М. А. П., ЕГН ********** за лечението си е заплатила общо
сумата от 2 897.12 лева.
Ищцата М. А. П., ЕГН ********** е поискала и е била освободена от
задължението за заплащане на държавна такса и разноски въз основа на
представена декларация, в която не са били отразени всички обстоятелства за
да формира съдът правилен извод.
Това е така, защото:
Ищцата е собственик на капитала и управител на „Боряна – Мар“ ЕООД,
което обстоятелство не е посочено в декларацията.
Ищцата като управител на дружеството в продължение на осем месеца,
на основание издавани болнични листа е получавала обезщетения за временна
неработоспособност.
Декларация за задълженията на дружеството към НАП не са
представени по делото, за да потвърдят твърденията, че дружеството не е
осъществявало търговска дейност след ПТП до приключване на финансовата
2022 г.
Ищцата притежава 2/3 ид.ч. от правото на собственост от къща в гр.
София, с неупоменато по площ дворно място, както и 2/3 ид.ч. от правото на
собственост върху апартамент в гр. София с неупомената площ.
Ищцата е предявила претенцията за обезщетяване на 03.06.2022 г., по
която е заведена щета, но не е изплатено обезщетение;
Събрани са доказателства за претърпените болки и страдания.
Първоинстанционният съд е осъдил ответника, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и
разноски, общо в размер на сумата от 4 360.88 лева, която е несъразмерна с
дължимата се държавна такса от 1 515.88 лева; възнаграждение за вещо лица
5
по АТЕ, в размер на сумата от 600 лева; възнаграждение за вещо лица по
медицинската експертиза – 400 лева; разноски за свидетел Х. – 40 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца
и от ответника жалби, като спорът се концентрира до основателността на
исковете и размера на обезщетенията за претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди.
Приложими за случая са разпоредбите на Кодекса на застраховането,
който е в сила от 01.01.2016 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащ за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая, лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********,
управляван от А. Д. Х., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
По делото има приложен съдебен акт, постановен от наказателния съд, с
6
последиците на влязла в сила осъдителна присъда, който е задължителен за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца –
чл. 300 от ГПК.
Посоченото доказателство и другите събрани по делото обосновават
извод, че водачът на лекия автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** А. Д.
Х., ЕГН ********** с поведението си е осъществил деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
Доказателствата по делото обосновават извод, че пострадалата като
пешеходец не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са
допустими и доказани по основание, като размерът на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, следва да се определи от съда по справедливост
/чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищцата възлиза на
сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, който е съобразен с
критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно възрастта на пострадалата и нейното обществено
положение; вида и характера на претърпяното увреждане, което по своите
медико – биологични характеристики представлява средна телесна повреда;
продължителността на общия лечебен и възстановителен период;
продължителността на периода, в който болките и страданията са били
интензивни /първите тридесет дни/; последиците за здравословното състояние
след увреждането; обществено – икономическите условия в страната и лимита
на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 45 000 лева и
подлежи на отхвърляне, за разликата до пълния предявен размер от 100 000
лева.
7
Предявеният пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на
имуществените вреди е основателен в пълния предявен размер от 2 897.12
лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди и обезщетението за имуществени вреди:
Ответникът дължи законната лихва върху двете обезщетения, считано от
деня на подаване на претенцията по чл. 380 от КЗ, т.е считано от 03.06.2022 г.
С оглед на изложеното от двете жалби, частично основателна е жалбата,
подадена от ищцата, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е
отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените
вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г., за разликата над
сумата от 35 000 лева до размер на сумата от 45 000 лева и вместо това да се
осъди ответника да заплати на ищцата допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 03.06.2022 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г., до
размер на сумата от 35 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на
неимуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г.,
за разликата над сумата от 45 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г., до размер на
сумата от 2 897.12 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
8
По разноските:
С оглед изхода на делото и промененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на предявения иск, имащ за предмет обезщетяване
на неимуществените вреди; установеното по делото, че ищцата притежава
недвижима собственост в гр. София и осъществява търговска дейност, които
данни са противопроставими с посоченото в списъка на разноски основание за
възлагане в тежест на ответника задължение за заплащане на адвокатско
възнаграждение - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., т.е. „ материално затруднено
лице“; решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на
Европейския съюз (СЕС), ответникът следва да заплати адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищацата, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 250 лева, с начислен ДДС.
Ответникът следва да заплати държавна такса за въззивното
производство по сметка на Апелативен съд София, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, в размер на сумата от 600 /шестстотин/ лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2223 от 16.04.2024 г., постановено по гр.д. №
12376/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от М. А. П., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
17.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г., за разликата
над сумата от 35 000 лева до размер на сумата от 45 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на
М. А. П., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 17.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
9
03.06.2022 г., в размер на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2223 от 16.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 12376/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. А. П., ЕГН
**********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 17.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г., до размер
на сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева;
- обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
17.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г., до размер на
сумата от 2 897.12 лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2223 от 16.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 12376/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от М. А. П., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 17.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022
г., за разликата над сумата от 45 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2223 от 16.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 12376/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 2223 от 16.04.2024 г., постановено по гр.д. № 12376/2022 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил предявения от М. А.
П., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* пряк иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 03.06.2022 г., за разликата над сумата от
80 000 лева до размер на сумта от 100 000 лева не е обжалвано от ищцата и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение за въззивното производство на адв. Р. М. от
САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. с начислен ДДС, в размер на
сумата от 250 лева;
- държавна такса по сметка на Апелативен съд София, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
10
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11