РЕШЕНИЕ
№164
гр.Добрич,10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №292
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба вх.№3897/18.02.2020г. на Б.А.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.С.,
срещу решение №56/16.01.2020г. по гр.д.№3050/2019г.на ДРС, с което съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от него, срещу „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. Варна***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на сумата от 4558,50 лева,
представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 29.03.2017г. до 28.03.2018г. по
фактура №***. за обект, находящ се в с. Т.– кл. №***и аб. №***, и го осъжда за
разноски.
Обжалваното решение въззивника намира за неправилно,
постановено в противоречие със събраните доказателства, иска отмяната му и постановяване на ново за
уважаване на отрицателно установителния иск. В жалбата се излагат доводи,
свеждащи се до твърдения и оспорвания, обосноваващи липса на основание за
ангажиране на отговорността му за процесното вземане, вкл.относно законосъобразността на
извършената проверка, компетентността на проверяващите, липсата на съответствие
на материализираните в представените от ответника частни документи факти и
обстоятелства с действителността, липсата на установена намеса в електроразпределителната мрежа,
липсата на установяване, че фактурираното количество ел.енергия е действително
потребено .
Въззиваемата страна - „Енерго - Про Продажби” АД, е
подала писмен отговор . Счита жалбата за неоснователна и настояват да не бъде
уважавана, с доводите за неоснователност на предявения иск, излагани и в
производството пред районния съд – относно законосъобразността на корекционната
процедура, наличието на основание за ангажиране отговорността на абоната за
цената на доставената ел.енергия, в която връзка се аргументира с нормативни
правила и съдебна практика.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е съобщено на 03.02.2020г., въззивната жалба, изпратена по пощата на
17.02.2020г. се явява подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията
на чл.260-261 от ГПК.
По
повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предявеният иск е отрицателно
установителен такъв, черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ГПК. Предявен е от Б.А.Д. с ЕГН ********** ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД -гр.Варна, за установяване
на това, че не дължи на ответника сумата от 4558,50 лева, начислена
по фактура №***. цена на незаплатена потребена електрическа енергия за периода от 29.03.2017г. - 28.03.2018г. за
обект, находящ се в с. Т.– кл. №***и аб. №***.
С атакуваното в цялост решение искът е
изцяло отхвърлен. Въззивната инстанция намира решението за правилно по следните
съображения:
Установено е от събраните доказателства,
вкл. заключението на вещото лице инж. В.Ч.,
че на 28.03.2018г. от служители на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД/ наименованието променено на "Електроразпределение
Север"/ е извършена проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с ид. №***, с който се
измерва доставената в имота с. Т.ел.енергия.
Според св. С.Г., участвал в проверката като служител на ответника, при проверката
е констатирано активиране на невизуализирана тарифа, съставили протокол, който бил разписан от свидетели
поради отсъствие на титуляра на партидата. При проверката на СТИ на ищеца са
отчетени показанията по първа/нощна/тарифа –2033kwh и по втора/дневна/тарифа- 7136
kwh. Отчетено е наличие на държавна пломба със сигнатура „М”, ведомствена
пломба „Energo
Pro 2075484“. Електромерът е демонтиран
за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол №1202124/28.03.2018г., подписан от двама свидетели, в който е отразено
демонтирането на СТИ и допълнително на стр. 2, е записано, че демонтираното СТИ
е с показания 2033 kWh по регистър 1.8.1, 7136 kWh по регистър 1.8.2 и 34385
kWh по сумарния регистър 1.8.0. Извършена е метрологична експертиза на
електромера от БИМ- РО на ГД”МИУ”-Русе. Резултатите от експертизата са
обективирани в констативен протокол №645/17.04.2019г. За външния вид на
електромера в протокола е отразена констатация за отсъствие на механични
дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите
обозначения на табелката на СТИ, наличие на пломби против неправомерен достъп
до вътрешната конструкция- знак от последваща периодична проверка М12/065 06. Същият съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването/измервателната грешка е от
0.54.% до +0.35%/. Не е отчетена грешка
при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен. При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ
като показанията на визуализираните регистри Т1 и Т2 не съответстват с
показанията на сумарния регистър- 34385 kWh , който е съхранен в
енергонезависимата памет.
Претендираното за заплащане от ответното
дружество количество ел.енергия е именно разликата от 25 216 kWh /разликата между сбора от отчетената
по регистри Т1 и Т2 и натрупаната в невизуализирания за отчет сумарен регистър/,
за което са предприети действия по корекция на сметката на потребителя, като
след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /така становище за начисление на
ел.енергия от 24.04.2019 г. /, за период от 29.03.2017г.
до 28.03.2018г., разделен на три под периода /поради промяна на цените с оглед
данните от фактурата/, т.е. за период една година назад, е начислено
количеството потребена електроенергия и е издадена фактура №***. на стойност 4 458.50лева със срок за плащане до 10.05.2020г.
Количеството електрическа енергия за
корекция не е изчислено по методиката на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, тъй като е
начислено цялото записано на невизуализирания регистър количество, надхвърлящо
сбора от отчетеното по визуализираните нощна и дневна тарифа, в който смисъл и
заключението на вещото лице инж.Е.Чолаков. Специалистът е констатирал и, че
СТИ, посредством което се измерва електроенергията в обекта на потребителя е еднофазен статичен
електромер EMPS D210 4, предназначен за директно измерване на
активна енергия в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани
с вграден часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез
течно-кристален дисплей. Вещото лице е констатирало, че СТИ е правилно свързано
и отчита при допустима грешка. Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. Електромерът
е монтиран в обекта на потребление на 24.03.2015г., като за монтажа е съставен
протокол №12103382, в който са записани нулеви начални показания по два от
тарифните регистри- Т1/нощна тарифа/ и Т2/дневна тарифа/. Няма записани
показатели за друг регистър, но е налице
активиране на такъв, като е забранена визуализацията му на дисплея. Няма данни
за часовите интервали на денонощието, през които измерената ел.енергия се е
записвала в регистъра. Няма данни ищецът да е подавал заявление за промяна на
параметризацията на СТИ. Електромерът е
произведен през 2009г. и монтиран в
обекта на ищеца на 24.03.2015г. с нулеви показания по двата регистъра. Невизуализирането
на измерената енергия е софтуерно реализирано. Записаната в невизуализирания
регистър е отчетена при метрологичната експертиза на БИМ. Не е установено
”Енерго про-продажби”АД, ”Електроразпределение Север”АД и БИМ да
разполагат с версия на софтуер за препрограмиране
/въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.
Безспорно е, че се касае за облигационно
правоотношение, възникнало по силата на договор за продажба на електрическа
енергия при публично известни Общи условия, по силата на което
електроразпределителното дружество-ответник доставя, а ищецът заплаща доставената
за собствения му недвижим имот електроенергия. Това правоотношение има своята
специална регламентация в ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012
г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР/сега
КЕВР/ Правила за измерване на количеството ел.енергия
/ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на
РБ, ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/.
Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия. В съответствие с
общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество
енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка
от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да
липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно
въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати
реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване, следствие на което част
от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /така решение №150/26.06.2019г.
по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /така решение по
гр.д.№2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал
неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване,
както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищцата /с
установената параметризация в две тарифи от производителя на монтирания за
първи път в обекта на ищеца електромер и факта, че електроразпределителното
дружество не разполага със софтуера за програмиране/. В обекта на ищеца е
доставена, но неотчетена и не заплатена електроенергия именно поради
софтуерното вмешателство, което съставлява човешка намеса в паметта на
електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното
поведение на ищеца– купувач, предвид, че ответникът и електроразпределителното
дружество не разполагат с необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване
и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/
ползва само купувача - ищеца. Ето защо той дължи да заплати стойността на
доставената му електроенергия в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой
период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия,
но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. В
този смисъл заключението на вещото лице е, че цялото количество ел.енергия,
записано в невизуализирания регистър е остойностено математически вярно по цени
за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент. Що се касае за
продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се
установи началният му момент, следва да се посочи, че релевантен пределен
начален момент е датата на монтиране на СТИ, т.е. отговорността на купувача
може да се ангажира назад във времето до датата на монтиране на СТИ, което в
процесния случая е осъществено на 24.03.2015г.,
т.е. преди процесния период. Аргумент в подкрепа на горния извод е и нормата на
чл.55 ал.1 от сега действащите ПИКЕЕ, издадени от КЕВР /ДВ,бр.35/2019 год./,
съгласно която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри. Така процесният
период 29.11.2016г. до 28.11.2017г., за
който се претендира заплащане на доставената ел.енергия, е след датата на
монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
При така установеното, процесното количество електроенергия,
начислено от ответника на стойност 4 558.50лева
се дължи от ищеца по сключения между страните договор за продажба на
електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и
като такъв следва и правилно е отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед крайния резултат от спора и на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищеца, заел позицията на въззивник, следва да бъде осъден
да заплати на ответника, заел позицията на въззиваема страна, разходите за
водене на въззивното производство. Въззиваемата страна е удостоверила
извършване на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1308лева с ДДС/1090ллева
+218лева ДДС/ с представянето на договор за правна помощ и съдействие от
10.03.2020г., фактура от същата дата и платежно нареждане от 27.03.2020г.,
удостоверяващо реалното плащане на договорената и фактурирана сума. Същото
не и се следва в пълен размер поради
основателност на въведеното от ищеца и въззиваем възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, предвид не високата
степен на фактическа и правна сложност на делото, преценена съобразно
изследваните факти , събраните за установяването им не голям обем доказателства, липсата на релевирани във
въззивната инстанция искания и възражения, обосноваващи усилия на защитата над
обичайните, провеждането на едно открито съдебно заседание, факта, че делото е част от
многобройна група дела, идентични по предмет. Според редакцията на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към настоящия момент/с оглед решение № 5419/08.05.2020 г. по
адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен състав на ВАС, обн. ДВ, бр. 45/2020 г., в
сила от 15.05.2020 г./, минимално предвиденият размер на адвокатското
възнаграждение при цена на иска 4558.50лева възлиза на сумата от 413.51лева. Касае
се за настъпила в хода на делото промяна в нормативната уредба, с влизането на
която в сила е установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение.
Именно новият размер /а не
размера съобразно нормата, действаща към момента на договаряне и заплащане на
адвокатското възнаграждение/ следва да бъде съобразяван при произнасяне по
искане за разноски и възражение за прекомерност, тъй като променената
материално-правна норма става действащо право и намира приложение с влизането й
в сила занапред /така и определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3545/2014 г., II т. о., ТК и определение № 185/16.03.2018 г. на ВКС по к. гр.
д. № 3492/2017 г. на ІІІ г. о./.
Следователно адвокатското възнаграждение
за въззивната инстанция на въззиваемия следва да бъде намалено до минимума в
размер на 413.51 лева /без ДДС/. При начисляване на ДДС следва да се присъди
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 496.21лева.
Мотивиран от горното, Добричкият окръжен съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№56/16.01.2020г. по гр.д.№3050/2019г.на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА Б.А.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про
Продажби“, АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., съдебно-деловодни
разноски в размер на 496.21лева/с ДДС/ адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно на осн.чл.280 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.