Решение по дело №1413/2015 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 242
Дата: 24 февруари 2016 г. (в сила от 23 март 2016 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20153230101413
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№_______ том ______ стр.___________

 

           

24.02.2016г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

    ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                           

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря Х.Х. разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1413 по описа на ДРС за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от  "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март” №69 против   Й.И.И., ЕГН ********** *** иск  за признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение №81 от 25.02.2015г., издадена по ч.гр.д.№522/2015г. по описа на ДРС за следните суми:  3310,67 лв., представляваща незаплатени ВиК услуги, предоставени за периода от 19.11.2008г. до 27.11.2014г. за обект на адрес гр.Добрич, ул.”***” №***,  ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.02.2015г. до изплащане на задължението; 725,48 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през периода от 21.01.2009г. до 11.02.2015г. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На основание подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното ч.гр.д.№522/2015г. по описа на Районен съд гр.Добрич. Със същата е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 3310,67 лв, представляваща стойността на предоставените на ответника В и К услуги - за ползвана, пречистена и отведена вода, за периода 19.11.2008г.  до 27.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване; 725,48 лв. - обезщетение за забава, както и сторените в производството разноски. В законоустановения двуседмичен срок ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок от връчване на възражението се предявява настоящата искова молба за установяване на вземанията на ищеца „Водоснабдяване и канализация ЕООД спрямо ответника Й.И.. Последният е ползвател на услуги на ищцовото дружество и като такъв има открита индивидуална партида за имот, находящ се на адрес град Добрич, ул.”***” №***. Посоченият обект не е оборудван с водомерен възел и в имота на ответника не е монтирано средство за търговско измерване. Предвид на това на Й.И. е начислявана служебна консумация според броя на членовете на семейството /обитателите на жилището/, което е осъществено съобразно разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ – чл.39, ал.5, както и на чл.23, ал.5 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора "Водоснабдяване и канализация" ЕООД. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК задълженията на ответника за периода от 19.11.2008г. до 27.11.2014г. са били в размер на 3310,67 лв. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат за ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. Предвид това, че ответникът по делото не е заплатил дължимата от него сума в установените срокове, а именно в тридесетдневен срок от издаване на фактурите, то същият дължи и обезщетение за забавата на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, изчислено в размер на законната лихва, считано от датата на забавата на всяко едно непогасено главно парично задължение до датата на подаване на заявлението. Същото възлиза на 725,48 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В хода на производството ответникът оспорва основателността на исковата претенция и настоява за отхвърлянето й. Излагат се твърдения, че в имота му няма водомер, не е изразходвал такова количество вода, за което се претендират процесните суми. Ответникът не живее в имота, посещава го рядко.

           Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

За основателността на заявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между страните, елемент от което е задължението за плащане на ползваните ВиК услуги, реално доставеното количество ВиК услуги и тяхната стойност, както и настъпването на изискуемостта на главното парично задължение, съответно забавата на ответника за погасяването на дълга в срок.

По заявление на ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД по ч.гр.д.№522 по описа на ДРС за 2015г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №81 от 25.02.2015г. срещу ответника Й.И.И. за следните суми: 3310,67 лв., представляваща незаплатени ВиК услуги, предоставени за периода от 19.11.2008г. до 27.11.2014г. за обект на адрес гр.Добрич, ул.”***” №***,  ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.02.2015г. до изплащане на задължението; 725,48 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през периода от 21.01.2009г. до 11.02.2015г.; 80,72 лева разноски по делото – държавна такса. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си.

Безспорно се установява по делото, че ответникът  Й.И. е абонат на ищцовото дружество за обект с административен адрес гр.Добрич, ул.”***” №***. Не се спори от страните и от представените доказателства се установява, че показанията на индивидуалния водомер не са отчитани. Отбелязано е че липсва водомер. През процесния период са начислявани 20 куб.м. на месец за 4-ма обитатели.

Във връзка с откритото производство по реда на чл.193, ал.1 ГПК по оспорване автентичността на подписа на ответника върху карнетите, касаещи исковия период, е допусната и назначена съдебно – почеркова експертиза. Съгласно приетото по делото заключение на експертизата /л.93-95 по делото/ сред подписите за абонат върху изследваните карнети, няма подписи, изпълнени от ответника Й.И.. Съответно от заключението на съдебно – почеркова експертиза /л.150-153 по делото/ се установява, че подписите срещу дати: 19.09.2011г., 19.07.2011г., 18.09.2010г., 21.07.2010г. и 20.08.2010г. са изпълнени от Р.А.И., за която по делото се установява, че е с регистриран постоянен и настоящ адрес в обекта на потребление и ответникът заявява, че е негова съпруга. Вещото лице сочи също, че е вероятно подписът срещу дата 21.04.2010г. да е изпълнен от Р.А.И., а срещу дата 17.02.2010г. от Д.Й. И.. Последният също е с с регистриран постоянен и настоящ адрес в обекта на потребление.

Ищецът е представил по делото едностранно подписани фактури за извършена услуга - доставяне, отвеждане и пречистване на води за процесния период за обект – жилище в гр.Добрич, ул.„***” №***. Фактурите не са оспорени от ответника. Общият размер на стойността на фактурираните количества вода е в размер от 3310,67 лева.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че чрез изчисляване на служебна консумация /за 4-ма обитатели на имота/ през процесния период 19.11.2008г. – 27.11.2014г. са отразени 1200 куб.м. по партидата на ответника за процесния имот, остойностена по фактури с период 31.12.2008г. – 28.11.2014г. на обща стойност 3310,67 лв. Към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№522 по описа на ДРС за 2015г. и към датата на изготвяне на заключението, задължението на ответника към ищцовото дружество е в същия размер – 3310,67 лв. Не са установени извършени от ответника плащания. Обезщетението за забава в плащането на главното задължение от 3310,67 лв., изчислено по размер от законната лихва за периода от датата на падежа до датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№522/2015г. е общо 875,31 лв. Не са установени извършени от ответника плащания.

Възникналото между страните облигационно отношение се регулира от Закона за водите, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите на Търговския закон – чл. 314 – чл. 341, при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Отношението е възникнало при действието на Общи условия, по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, от него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Последният има задължение да заплати цената на доставената му услуга.

Съгласно уредбата на чл.11, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004 г.,  доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на водомера се осигурява от потребителя. Съответно съгласно чл.30, ал.1 от Наредбата изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а при липса на монтиран водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се определя по 5 куб.м.  при нетоплофицирано жилище за всеки обитател – така чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата.  Според чл.23, ал.5, т.1 от одобрените Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „ВиК” ЕООД, град Добрич при липса или неизправност на индивидуалния водомер месечното количество изразходвана питейна вода се определя на по 5 куб.м. за всеки обитател.

В случая страните не спорят, че в имота на ответника не е бил монтиран водомер. При това обемът на предоставената водоснабдителна услуга не подлежи на установяване чрез отбелязване в карнета, а е достатъчно да е установен факта на ползвана водоснабдителна услуга и че липсва монтиран водомер. Ответникът признава, че пребивава в имота, макар и не за постоянно, както и че в същия няма монтиран водомер.        При това следва извода, същият дължи общата стойност на определените по служебна консумация количества питейна вода. Ответникът не е оспорил определяната му служебна консумация в процесния период, което изключва проверка за това дали дължи цената на начислената горница над 5 куб.м. при съответния отчет. Въпреки това следва да се посочи, че видно от представената от община град Добрич справка /л.115 и 116 по делото/ на адреса на потребление са регистрирани с постоянен адрес осем лица, включително ответника, неговата съпруга и децата му, както и седем лица с настоящ адрес, също включително ответника, неговата съпруга и децата му. Действително обитаването на определен адрес и адресната регистрация са различни факти – както е възможно един имот да се обитава от лица, които не са адресно регистрирани, така е  възможно и имотът да е необитаем, въпреки че на него има адресно регистрирани лица. От друга страна обаче по делото са налице данни, които опровергават твърдението на ответника, че само той и то непостоянно обитава имота. Видно от представените карнети, на различни дати през процесния период са полагани подписи за „абонат”, за които по делото беше установено, че принадлежат на лица от семейството на ответника. Съответно и съобщенията по настоящото дело и по ч.гр.д.№522/2015г. също са връчвани на ответника, на съпругата му и на дъщеря му  на адреса на потребление.   

               В обобщение  следва извода, че ответникът Й.И. дължи на ищцовото дружество обща стойност на предоставените ВиК услуги от 3310,67 лв. за периода от 19.11.2008г. до 27.11.2014г. и обезщетение за забава, определено по размер от законната лихва при отчитане на падежа на всяко вземане от главница, след изтичане на 30 –дневен срок от фактурирането – чл.31, ал.2 от ОУ, от 875,31 лв.  Не се твърди и установява ответникът да е изпълнил своето задължение да заплати стойността на получената услуга. Установителният иск е основателен в претендираните размери /размерът на претенцията за законна лихва е по-нисък от действително дължимия/ и следва да бъде уважен. 

Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г.  от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното производство разноски в размер на 80,72 лв. – държавна такса.

В резултат от изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК  ответникът  следва да заплати на ищеца сторени по делото разноски в размер на  лв. – 276,71 лв. (101,71 лв. внесена държавна такса, 5 лв. държавна такса за издаване на удостоверение, 50 лв. възнаграждение по СПЕ, 120 лв. възнаграждение по ССчЕ).

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.И., ЕГН ********** *** съществуването на парично задължение на същия  към "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март” №69 по заповед за изпълнение на парично задължение №81 от 25.02.2015г., издадена по ч.гр.д.№522/2015г. по описа на ДРС за следните суми:  3310,67 лв., представляваща незаплатени ВиК услуги, предоставени за периода от 19.11.2008г. до 27.11.2014г. за обект на адрес гр.Добрич, ул.”***” №***,  ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.02.2015г. до изплащане на задължението; 725,48 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през периода от 21.01.2009г. до 11.02.2015г.

ОСЪЖДА на Й.И.И., ЕГН ********** *** да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март” №69 сторените по ч.гр.д.№522/2015г. по описа на ДРС разноски в размер на 80,72 лв.

ОСЪЖДА на Й.И.И., ЕГН ********** *** да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”3-ти март” №69 сторени по настоящото дело разноски в размер на 276,71 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.

 

                

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: