№ 132
гр. София, 03.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20231110167772 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Заявлението е подадено от „**************************“ АД срещу
длъжника И. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес -
*********************** от 12.06.2013 г.
Искането се основава на твърдения за дължимост на вземания на
заявителя по силата на сключен договор за потребителски кредит.
Съдът намира, че заявлението следва да се отхвърли изцяло по
следните съображения:
По аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК( след
изменението в ДВ бр. 100/2019), заповед за изпълнение не се издава, когато
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България или длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
действие на територията на Република България.
След направена служебна справка, се установява, че длъжникът И. А.,
има регистриран настоящ адрес в *********************** от 2013 г., от
което следва, че същият няма обичайно местопребиваване на територията на
Република България.
При това положение, заповед за изпълнение, не следва да се издава, тъй
като са налице пречките, визирани в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 от
ГПК - лицето има обичайно местопребиваване в ***********************.
Редът за събиране на вземания е регламентиран в глава петдесет и осма
1
на ГПК, а именно чрез издаване на европейска заповед за плащане Регламент
(ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета.
Процедурата може да се прилага по отношение на вземания по
граждански и търговски дела, когато поне една от страните има местоживеене
или обичайно пребивава в държава-членка, различна от тази на кредитора,
какъвто е настоящия случай.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК - длъжникът няма обичайно
местопребиваване на територията на страната ни, поради което заявлението
следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК, съдът следва да укаже на
заявителя, че може да предяви в едномесечен срок от съобщението
осъдителен иск срещу длъжника, като доплати дължимата държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 3 и
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявлението на „**************************“
АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.
А., ЕГН: **********, с настоящ адрес - *********************** от
12,06,2013 г.
УКАЗВА на заявителя „**************************“ АД на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск
срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението като довнесе дължимата
държавна такса.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2