РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. ***,
29.11.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело
№ 4086 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.П.” ЕАД ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:*** против
против А.М.С., в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано
ч.гр.д. ***Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която
ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 647,50 лв главница за периода 01.11.2012г-30.04.2015г. и сумата
94,50лв лихва за забава за периода 03.01.2013- 21.07.2015г, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил
писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че ответникът не е собственик на имота, не е
негов ползвател и следователно не е потребител на топлинна енергия. Твърди, че
с постановление на ***, влязло в сила на 27.03.2015г. имотът е бил възложен на ***.
Прави Твърди, че имотът е бил собственост на А.М.С. и ***, които са
съсобственици.Прави възражение за давност.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца ***. В
производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената
тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и размера, като и
размера на претендирата лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца
се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо
ответника, за процесните суми, срещу която ответника е възразил в
законоустановения срок, че не дължи същите. Това се установява и от приложеното
ч.гр.д. № ***по описа на ПлРС .
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ***на потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети
с протокол от 15.04.2005г на Съвета на директорите на ***и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г.
на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Видно от представеното по делото постановление от 10.02.2015г. е, че апартамент *** находящ се в гр. ***, на ул. ***,
състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна от 75 кв.м собственост на А.С.
и ***е възложен на купувача *** от гр. ***. Постановлението за възлагане е
влязло в сила на 24.03.2015г. С оглед на изложеното съдът приема, че до
24.03.2015г. ответникът е бил собственик
на имота, поради което има качество на
потребител на топлинна енергия.
Видно от заключението на ВЛ, което съдът е
кредитира като вярно, обективно и компетентно е, че в „Т.П.“ ЕАД е
регистриран абонат с аб.№ ***и потребител А.М.С.. Видно от същото е, че
неплатеното задължение за периода 01.11.2012г.-
30.04.2015г. е в размер на 647,50 лв, включващо топлинна енергия за отопление в
размер на 243,06 лв, топлинна енергия за отдадена сградна инсталация в размер
на 339,64 лв, топлинна енергия за БГВ не
е ползвана и такса за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.12.2012г.- 31.03.2015г.- 64,80 лв. ВЛ е изчислило,че лихвата за
забава за периода от датата на изпадане на ответника в забава до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 94,68лв.
Предвид представените доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на
ищцовото дружество за претендирания период.С оглед представените доказателства
съдът намира, че от момента на изискуемостта на част от вземанията на ***гр. ***
към ответника до момента на подаването на молбата по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви
действия във връзка с дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна
енергия. По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми претендирани в исковото производство са
заплатени от ответника. Направеното
за давност е неоснователно, тъй като на осн. чл. 111 б. „в” от ЗЗД, т.к. за
претендирания от ищеца период 01.11.2012-30.04.2015г.
към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не е изтекла кратката тригодишна давност. Действително
към 30.04.2015г. имота не е бил собственост на ответника, но по делото не са
представени доказателства, че новия собственик е бил въведен във владение,
поради което съдът приема че ответникът дължи суми за топлинна енергия и за
периода от влизане в сила на постановлението за възлагане до 30.04.2015г.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е
основателен и доказан, и следва да бъде
уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 647,50 лв главница за периода 01.11.2012г-30.04.2015г. и сумата
94,50лв лихва за забава за периода 03.01.2013- 21.07.2015г, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По разноските
Ищецът е направил искане да
му бъдат присъдени направените по делото разноски. По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, съдът намира следното – с оглед на
изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на
претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки
фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от
2017 г. съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно сочената разпоредба в чл. 25
ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото на осн. чл. 47 ал. 6 от ГПК следва да бъде определено
възнаграждение на особения представител в размер 200 лв. С оглед изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите 75
лв представляваща държавна такса,120 лв направени разноски за ВЛ, сумата 100 лв
за юрисконсултско възнаграждение и сумата 200 лв представляваща възнаграждение
за особен представител, като разликата от внесената сума 300 лв следва да бъде
върната на ищеца.
С оглед разпоредбите на т.12
от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в
размер на 26лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, че А.М.С. ЕГН ********** ***
ДЪЛЖИ на кредитора „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: 647,50 лв главница за периода 01.11.2012г-30.04.2015г. и сумата
94,50лв лихва за забава за периода 03.01.2013- 21.07.2015г, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която има
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.3468/2015г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК А.М.С. ЕГН ********** *** да заплати
на "Топлофикация-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, представлявано от ***75 лв представляваща държавна такса,120 лв
направени разноски за ВЛ, сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение и
сумата 200 лв представляваща възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК А.М.С. ЕГН ********** *** да заплати на
"Топлофикация-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от ***сумата 75лв. представляваща деловодни разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: