Р Е Ш Е Н И Е
№3347/19.7.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №299 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.З.С.Н.В.
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис –******************************срещу Й.С.С.,
ЕГН **********,***, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 1382.79 лева
/хиляда триста осемдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем №
3024643/29.08.2017 г., сключен с „И.А.М.“ ЕАД, като задължението е прехвърлено н.
„А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на което е заявителят/
с Приложение № 1/01.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 176.82 лева /сто седемдесет и шест
лева и осемдесет и две стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от
26.09.2017 г. до 24.04.2018 г.; сумата от 45.00
лева /четиридесет и пет лева/ – такса разходи; сумата от 1123.23 лева /хиляда сто двадесет и три
лева и двадесет и три стотинки/ – неустойка, начислена за периода от
26.09.2017 г. до 24.04.2018 г.; сумата
от 107.84 лева /сто и седем лева и
осемдесет и четири стотинки/ – лихва за забава за периода 27.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението – 31.10.2018 г., включително, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
8321/05.11.2018г., постановена по ч.гр. дело № 16564/2018г. на ВРС, на осн.
чл.99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
ответника и И.А.М.“ ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за паричен заем № 3024643/29.08.2017г.Съобразно уговореното заетата
сума следвало да бъде върната на 34 равни месечни вноски, като последната
погасителна вноска била с падеж 24.04.2018г.При тези съображения и доколкото
навежда твърдения, че срокът за плащане и на последната погасителна вноска е
изтекъл, релевира искане за заплащане на цитираните по-горе суми.
Твърди, че на 01.04.2018г. е
подписано Приложение №1 към договор за продажба на вземанията от 16.11.2010г.,
по силата на което ищецът е придобил вземането произтичащо от договор за
паричен заем № 3024643/29.08.2017г. срещу ответника. По силата на договор за
цесия ищеца придобил вземането от
кредитора „ И.А.М.“ АД “ ЕАД, като последния упълномощил ищеца да осъществи
уведомяване на длъжниците по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД.Твърди, че ответника е
уведомен за цесията, като в условията на евентуалност излага, че уведомяване за
извършената цесия следва да се осъществи с връчване на препис от исковата молба
на ответника.
В срока по чл.131 ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор за паричен заем
№3024643/29.08.2017г., от който се установява, че кредитора „И.А.М.“
ЕАД е отпуснал на
ответницата в качеството й на кредитополучател сумата от 1500 лева. Уговорени
са 34 седмични погасителни вноски в размер на 50,31 лева, като падежа на
последното задължение е посочен на 24.04.2018г.Определената договорна лихва
възлиза на 40,00% годишно, а ГПР е определен на 48,65 %.
По делото е представен рамков договор за цесия от
16.11.2010г., ведно с приложение №1/01.04.2018г., по силата на което се ищецът
придобива вземането срещу ответника произтичащо от договор за кредит от 29.08.2017г. от „ И.А.М.“ АД “.
С пълномощно от 09.09.2015г. „И.А.М.“ ЕАД упълномощава ищцовото дружество да осъществява уведомления до длъжниците
по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, във връзка с рамков договор за цесия от
16.11.2010г.
Представено
по делото е уведомление от 04.04.2018г., с което
ищецът в качеството си на пълномощник на
„И.А.М.“ ЕАД уведомява ответницата за
осъщественото прехвърляне на задължение по силата на договор за цесия .
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
От представения по делото договор за паричен заем №3024643/29.08.2017г., съдът приема, че между „ И.А.М. “ ЕАД и ответницата е възникнало
облигационно правоотношение по повод предоставяне на кредит в размер на 1500
лева, като последната се е задължила да върне предоставената й сума в срок до
24.04.2018г. Уговорено е разсрочено плащане на задължението на 34 равни
седмични вноски, всяка от 50,31 лева. Изрична уговорка страните са постигнали,
като с отпуснатите по цитирания договор за кредит средства се прихваща
задължението на длъжника произтичащо от договор за паричен заем №********* в размер
на 355,29 лева, като разликата над осъщественото прихващане се изплаща на
кредитополучателя. В разпоредбата на чл.3, ал.2 от договора от 29.08.2017г.
страните придават характер на разписка за получената сума явяваща се разлика
над осъщественото прихващане по старо задължение, която сума съдът приема, че е
предадена на ответника. От доказателствата по делото съдът приема, че вземането
на кредитора „И.А.М. “ ЕАД е придобито от настоящия ищец по силата на рамков договор за цесия от
16.11.2010г., ведно с приложение №1/01.04.2018г. към него, от което се
установява, че предмет на прехвърляне е произтичащото от договор за
паричен заем №3024643/29.08.2017г. задължение на ответника към
посочения кредитор. Новият кредитор в качеството му на пълномощник на стария
кредитор е уведомил длъжника – ответницата, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД за
осъществената цесия, досежно което уведомление възражения не се релевират. При
така установената фактическа обстановка следва извода, че към момента на
депозиране на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, ищецът се явява надлежно материално
легитимиран, доколкото е придобил процесното вземане срещу ответника по договор
за цесия.
Няма спор
между страните по делото, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че ответникът е получил сумата предмет на договора за кредит от
1500 лева, като част от същата се придадена за осъществяване прехващане на
старо задължение от 355,29 лева, а разликата е изплатена на страната, който
факт се установява от уговорките на самия договор, на който страните придават
характер на разписка за получената сума. Договорът е надлежно подписан, не е
оспорена автентичността на документа, поради което съдът приема, че същия
установява, че кредитора е изпълнил задължението си по договора за предаде
отпусната сума, а кредитополучателя я е получил.
Установената съдебна
практика (Решение № 23/07.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема,
че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като
служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по
тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
Договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако към него не е бил приложен
погасителен план. Този извод намира основа в императивното изискване на закона
- чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 от ЗПК, съобразно
който в съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и
погасителен план. Погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е
императивна, като същата постановява, че щом не са
спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В процесния казус се поставя се
въпроса дали уговореното в договор като размер на седмично плащане от 50,31
лева и посочени падежи на 34 брой седмични погасителни вноски за периода
05.09.2017г.-24.04.2018г., съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т.11
и т.12 ЗПК.
За да бъде прието, че определена
уговорка между страните представлява погасителен план по см. на цитираните
правни норми, следва да се съдържа на първо време информация за съответните
плащания и срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено,
доколкото ясно е посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 1710,54
лева следва да бъде заплатена на 34 седмични вноски от по 50,31 лева. Уговорено
е падежа на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една
последваща такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е
спазена. На следващо място се поставя въпроса, дали се съдържат съответните
реквизити на погасителни план посочи в т.12 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на
цитираната норма на ЗПК предпоставя две изисквания за да бъде приета една
уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размера на
съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване
по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за
главница, за лихви и допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се
предвиждат. Във втората хипотеза на правната норма, съдът намира, че уговорката обективирана в процесния договор
за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за закона,
доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се формира
сумата от 50,31 лева съставляваща размер на месечна погасителна вноска, какъв е размера на главницата, на лихвите и на допълнителните разходи.
При
изложените съображения договорът за паричен заем се явява нищожен поради
противоречие със закона, на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр.
чл. 22 от ЗПК, като следва да бъде прието от съда, че договора е
недействителен, поради което и на осн. чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
За
пълнота на изложението съдът намира, че посочената чл.4 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна и недействителна
както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг.
от чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по
размер. С разяснението по т.3 от Тълкувателно
решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС,е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските
и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии - естеството им на парични или непарични
и размерът на задълженията,
обезпечени с неустойката, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението
вреди. Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи
е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили
юридически факти, както и да извърши преценка за основателност
на възражението в съответствие
със задължителна тълкувателна практика на ВКС.
Доколкото в случая размерът на уговорената неустойката от 1239,30 лева, от която се
претендира 1123,23 лева е почти еквивалентен
на заетата сума от 1500 лева,
тя се явява
прекомерна и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя
характер е санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката не
е обявена по този начин на потребителя.
Посоченият в размер на разходите по кредита
за потребителя като ГПР от 48,65%, нараства допълнително с размера на неустойката по чл.4 от договора. Включена
по този начин
в погасителните вноски, тази неустойка по същество се
добавя към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като
по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се на сумата по
кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване
на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
Така изложеното съобразно решение постановено по в.т.дело № 1978/2018г. на
ВОС, т.о. по идентичен с настоящия казус.
В
конкретната хипотеза не се установи от къде произтичат задълженията на
ответника да заплати сумата от 45 лева, като претендирана такса разходи, която се начислява за всеки следващ
30 – дневен период в размер на 9 лева, за който период има непогасена поредна
вноска, но не повече от 45 лева. Така формирана претенцията по своята същност
съставлява неустойка, която се дължи при забава плащането от страна на
длъжника, а не такса, която покрива разходите по събиране на вземането. Но дори
и да бъде прието противното то не се установява колко на брой телефонни
обаждания са осъществени, колко съобщения и пр. дейност по събиране на
вземането, която дейност е предхождала депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда.
Както
вече бе посочено на осн. чл. 23 ЗПК, когато договорът е недействителен то
потребителя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. При тези съображения претенцията за
главница се явява частично основателна доколкото от общо заетата сума от 1500
лева следва да бъде осъществено прихващане със заплатеното от ответника в
размер на 267 лева, при което следва да бъде установено, че същата дължи
връщане на главница в размер на 1233
лева. За разликата над уважения размер от 1233 лева до пълно предявения
размер от 1382,79 лева, както и за сумите от 176.82 лева /сто седемдесет и
шест лева и осемдесет и две стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода
от 26.09.2017 г. до 24.04.2018 г.; сумата от 45.00 лева /четиридесет и пет
лева/ – такса разходи; сумата от 1123.23 лева /хиляда сто двадесет и три лева и
двадесет и три стотинки/ – неустойка, начислена за периода от 26.09.2017 г. до
24.04.2018 г.; сумата от 107.84 лева
/сто и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ – лихва за забава за периода
27.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 31.10.2018 г.,
включително, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 8321/05.11.2018г., постановена по ч.гр. дело №
16564/2018г. на ВРС, претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Върху
уважената главница следва да бъде присъдена лихва за забава считано от
депозиране на заявлението в съда – 01.11.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на
предявените искове, като за заповедното производство се дължи сумата от 46,39 лева съставляващи разноски и
дължимо юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство се следват 129,83 лева съставляващи разноски и
дължимо юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 вр. осн.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и 26
НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Й.С.С.,
ЕГН **********,***
дължи
н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис –******************************сумата от 1233 (хиляда двеста тридесет и три) лева главница по договор за паричен заем №3024643/29.08.2017г., което вземане е прехвърлено на
ищеца по силата на рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и
приложение №1/01.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от депозиране на заявлението в съда – 01.11.2018г. до окончателно изплащане
на задължението, за което вземане е издадена в полза н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК ********* заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 8321/05.11.2018г., постановена по ч.гр. дело №
16564/2018г. на ВРС, като отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 1233 лева до пълно предявения размер от
1382,79 лева главница по договор за паричен заем № 3024643/29.08.2017 г.,
сключен с „И.А.М.“ ЕАД, което задължението е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ООД,
както и за сумите от 176.82 лева /сто седемдесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 26.09.2017 г. до
24.04.2018 г.; сумата от 45.00 лева /четиридесет и пет лева/ – такса разходи;
сумата от 1123.23 лева /хиляда сто двадесет и три лева и двадесет и три
стотинки/ – неустойка, начислена за периода от 26.09.2017 г. до 24.04.2018 г.; сумата от 107.84 лева /сто и седем лева и
осемдесет и четири стотинки/ – лихва за забава за периода 27.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението – 31.10.2018 г., включително, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
8321/05.11.2018г., постановена по ч.гр. дело № 16564/2018г. на ВРС, на осн.
чл.99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
Осъжда Й.С.С., ЕГН **********,*** да
заплати н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис –******************************сумата от 46,39 ( четиридесет и шест лева и
39 ст.) лева
съставляващи разноски и дължимо юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и сумата от 129,83
(сто двадесет и девет лева и 83 ст.) лева съставляващи разноски и дължимо
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 вр. осн.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и 26 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :