Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на двадесет и трети януари 2020 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия-докладчика Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно
дело №3250 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба подадена от „Мид-Контрол“ ООД, представлявано
от управителя М.А.Я. чрез адв. В.Д. срещу решение № 1867/21.10.2019 г. на Районен
съд гр.Варна /ВРС/, постановено по НАХД
№ 3163/2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 443588-F490110 от 20.06.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при
ТД на НАП Варна, с което на „Мид-Контрол“ ООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗКПО.
Касаторът релевира
основанията на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложими по препращане на чл.
63 от ЗАНН - нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на
чл.28 от ЗАНН при наличие на предпоставки случаят да бъде квалифициран като
маловажен. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна
– ТД на НАП Варна е депозирала писмени
бележки чрез ст.юрисконсулт И.Г. с
вх.№883/20.01.2020г., в които се оспорва жалбата, като неоснователна. По
съществото на спора се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП намира жалбата за неоснователна. Смята, че не са
налице основания за отмяна на обжалваното решение.
Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Съгласно чл.63
ал.1 предл.2 от ЗАНН, решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Във връзка с това, касационната
жалба трябва да отговаря на изискванията по чл.212 от АПК. Настоящата съдебна
инстанция намира, че касационната жалба съдържа точно и
мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват
касационни основания, а именно: нарушение
на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
като са посочени определени доводи в какво се изразяват те. Ето защо,
касационната жалба е ДОПУСТИМА.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното
наказание е наложено на „Мид-Контрол“ ООД за това, че годишната данъчна
декларация за 2018г. не е била подадена в срок до 01.04.2019г., като е подадена
на 03.06.2019г. с вх.№ 0300И0665449, с което е нарушен състава на чл.92 ал.2 от ЗКПО, който изисква данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31
март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрацията си. Наказаното юридическо лице не оспорва факта, че
е данъчно задължено лице и е извършвало стопанска дейност през 2018г. В
наказателното постановление е изрично посочено, че годишната данъчна декларация
по чл.92 ал.1 от ЗКПО е подадена след изтичане на срока по ал.2 на същата
разпоредба. Нейното подаване съвпада с датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение.
Във
възражението си срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение, дружеството е посочило, че до нарушението се е стигнало, тъй като сайта
на НСИ не е приемал годишните финансови отчети към периода на подаване на
декларацията по чл.92 от ЗКПО, което твърдение не е подкрепено с доказателства
относно опити да бъде подадена декларацията в законовия срок по чл.92 ал.2 от ЗКПО, за да се провери дали в действителност не е била приета поради техническа
неизправност на уебсайта на НАП. Подобни оплаквания липсват във въззивната
жалба на наказаното лице, което не е поискало от ВРС събиране на доказателства
за установяване на това обстоятелство.
Основният
довод в касационната жалба е относно приложението на чл.28 от ЗАНН, по който
касационната инстанция изразява следните съображения:
Съгласно чл.28 от ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция, съгласно чл.93 т.9 от
Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили
никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е незначителна.
Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго
индивидуална, като се преценява едновременно обществената опасност на деянието
и на дееца. В случая, дружеството не
оспорва факта, че през 2018г. е извършвало стопанска дейност и видно от
подадената извън законоустановения срок декларация по ЗКПО е посочило приходи и
счетоводна печалба, като е отразен и данък върху печалбата за внасяне в размер
на 634.35 лева. Засегнатият
кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона,
свързана с определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален,
под особена закрила и режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на
отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за
конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и
обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със
закон, е конституционно закрепено задължение с разпоредбата на чл.60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено
значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на
обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние
накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява
дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на
данъчните субекти от една страна, между тях и данъчните органи, от друга. В
конкретния казус са нарушени обществените отношения, свързани с установения ред
за деклариране на финансовите резултати и разчитане с бюджета, поради което
неподаването на декларацията в законоустановения срок категорично има
неблагоприятни последици, към които в случая се включва и размера на данъка
върху печалбата, който е бил внесен от наказаното дружество след изтичане на
законовия срок. Процесното нарушение е
типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, което е още едно потвърждение за липсата на основания то да бъде
квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, какъвто правилен
извод е извел и въззивния съд, който се споделя от настоящия касационен състав.
Наложеното на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО административно наказание е в минималния размер, определен в санкционната
разпоредба.
С оглед на
изложеното, материалният закон е приложен правилно както от
административно-наказващият орган, така и от въззивния съд. Обжалваното решение не страда
от наведените касационни основания, поради което следва да се остави в сила.
По изложените
съображения на основание чл.221 ал.2 от
АПК във връзка с чл.63
ал.1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1867/21.10.2019
г. на Районен съд гр.Варна, постановено
по НАХД № 3163/2019 г.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.