РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110138658 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „“ ООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. , ул. „Б “ № срещу „ “ АД, ЕИК ,с адрес на управление: гр. София,
п.к. , бул. „ Ш“ № , ет. и ( с представители и , с която се моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума в общ размер на
979.99 лв. – представляваща стойността на доставената питейна вода, отвеждането на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 22.07.2015 г. до 31.03.2018
г. по партидата на дружеството с клиентски номер: , обективирани в обща фактура №
/08.05.2019 г.
Ищецът твърди, че е уведомил с писмо ответника, че са погасени по давност
задължения отразени по партидата му с клиентски номер: , за имот находящ се на адрес: гр.
София, ул. № както следва: Доставяне на питейна водя за периода 22.07.2015 г. -
30.04.2016 г. в размер на 143,55 лв. без ДДС; Отвеждане на отпадъчни води за периода
22.07.2015 г. - 30.04.2016 г. в размер на 29,00 лв. без ДДС; Пречистване на отпадъчни води
за периода 22.07.2015 г. - 30.04.2016 г. в размер на 40,60 лв. без ДДС; Доставяне на питейна
вода за периода 01.05.2016 г. - 31.03.2017 г. в размер на 177,84 лв. без ДДС; Отвеждане на
отпадъчни води за периода 01.05.2016 г. - 31.03.2017 г. в размер на 39,33 лв. без ДДС;
Пречистване на отпадъчни води за периода 01.05.2016 г. - 31.03.2017 г. в размер на 42,75 лв.
без ДДС; Доставяне на питейна вода за периода 01.04.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на
163,52 лв. без ДДС; Отвеждане на отпадъчни води за периода 01.04.2017 г. - 31.12.2017 г. в
размер на 47,88 лв. без ДДС; Пречистване на отпадъчни води за периода 01.04.2017 г. -
31.12.2017 г. в размер на 40,46 лв. без ДДС; Доставяне на питейна вода за периода
01.01.2018 г. - 31.03.2018 г. в размер на 59,05 лв. без ДДС; Отвеждане на отпадъчни води за
периода 01.01.2018 г. - 31.03.2018 г. в размер на 18,05 лв. без ДДС; Пречистване на
отпадъчни води за периода 01.01.2018 г. - 31.03.2018 г. в размер на 14,63лв. без ДДС. Сочи
се, че изрично е направено искане към „Софийска вода“ АД горепосочените суми по
фактура № /08.05.2019 г. да бъдат погасени по давност на основание разпоредбата на чл.
1
111, буква „В“ от ЗЗД, както и да бъдат заличени по партидата и клиентският номер на „ “
ООД.
Твърди се, че с писмо от 28.05.2019 г. ответникът е уведомил ищеца че „съгласно чл.
120 от Закона за задълженията и договорите давността не се прилага служебно“,
натрупаните задължения продължат да фигурират като задължения по партидата на ищеца и
към настоящия момент, а на 15.03.2021 г. представител на „ “ АД е съставил Констативен
протокол № СБ /2021 г., с който предупреждава ищеца, че следва преустановяване на
водоснабдяването на недвижимия имот, който ползва.
Излагат се съображения, че макар в цитираната фактура да е посочен период на
фактуриране от 26.09.2018 г. до 26.04.2019 г., със същата ответникът е поискал заплащането
на обща сума за период извън посочения, като това не променя обстоятелството, че с
фактурата се остойностява потребление в минал период, като задължението за заплащане на
стойността на сумите за текущо потребление е възниквала периодично, всеки месец следващ
потреблението. Поддържа се, че процесните вземания са погасени с изтичане на кратката
тригодишна давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който се оспорва иска по основание и размер.
Твърди се, че няма спор относно наличието на договорни правоотношения, които се
уреждат и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите на В и К оператор „ ” АД.
Сочи се, че за клиентки номер е създадена съдебна договорна сметка , за процесната
сума. Поддържа се, че ВиК операторът отчита измервателните уреди по предварително
изготвен график. Съгласно действащите нормативни разпоредби, при неосигурен достъп за
извършване на отчет, разходът на вода за периода до извършване на реален отчет на
водомерите, се изчислява служебно, въз основа на средния месечен разход от предходните
два отчета. При осигурена възможност за достъп до имота в системата на „Софийска вода“
АД се отразяват реалните показания на измервателното средство, а показателите, които до
този момент са били служебно изчислявани на база средния месечен разход от предходните
два отчета, се коригират в съответствие с реалната консумация.
Твърди се, че на 20.01.2015г. за водомер с фабричен номер № е подаден самоотчет с
показания на уреда: 10520. При осигурен достъп, няколко месеца по-късно, на 22.04.2015г.
проверителят е отчел същите показания на водомера: 10520. На 21.07.2015г. водомерът
отново е отчетен от служител на „ “ АД със същите показания: 10520. След тази дата достъп
до имота не е осигуряван. Спазвайки горепосочените нормативни изисквания, при
неосигурен достъп за извършване на отчет, разходът на вода за периода до извършване на
реален отчет на водомерите, се изчислява служебно, въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета. По този начин, т.к. последните два отчета са с 0 куб.м.
консумация, то за имота не е таксуван разход на вода за процесния период. Твърди се, че
едва на 30.10.2018г. служител на „ “ АД е успял да извърши реален отчет и в системата са
отразени показатели на измервателния уред 11141.
Твърди се, че в издадената 08.05.2019г. фактура № са таксувани 679 куб.м. между два
реални отчета, извършени съответно на датите 22.04.2015г. и на 12.03.2019г.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следва да установи, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищцата
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в
размер на процесната стойност.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
облигационна връзка между страните по договор за ВиК услуги при действащи Общи
условия, с клиентски номер: , за имот находящ се на адрес: гр. София, ул. № .
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е провел доказване за
обема на реално доставените на ищеца В и К услуги/ количество вода/ в размер на
3
процесната стойност. Представени са извадка от системата за отчитане на измервателните
уреди и фактури - частни свидетелстващи документи, изготвени от ответната страна
удостоверяващи изгодни за нея факти. Фактурите не са подписани от страна на ищеца и
самото им издаване от ответника не доказва извършена доставка на ВиК услуги.
Формалната доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта на
писменото изявление и неговото авторство. Тя не обхваща други данни, за които документът
свидетелства. В случая става дума за частен свидетелстващ документ, който се ползва с
доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти,
какъвто не е процесния случай.
Следва да се посочи и, че вземанията на ответника са оспорени от ишцовото
дружество със заявено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-ищец., като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ ВиК операторът издава
ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране.
Тази клауза вменява на оператора задължение за своевременно фактуриране на доставеното
количество вода след изтичане на отчетния период. Неосигуряването на достъп до
водоснабдения обект не дава право на оператора над три години по-късно да осчетоводи и
да претендира установени от него при по-късен реален отчет вземания. В ОУ на оператора е
предвидена процедура, съгласно която/чл. 22, ал. 4 от ОУ/в случай, че потребителят не
изпълни задълженията си по ал.3 се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп.
Отказът се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на ВиК оператора,
подписан от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена и единния граждански номер на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на
ВиК оператора. След съставяне на протокола ВиК операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл.46. Такива факти не се твърдят и не се установяват от
ответника.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Най-късно изискуемото вземане за процесния период следва да се е погасило по-
давност на 30.04.2021 г преди предявяване на настоящия иск на 01.07.2021г.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не е установил
настъпване на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
По разноските:
4
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищецът за държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ “ АД , ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. , бул. „III“ № , ет. по предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът „ “ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „ “ № , не дължи сума в общ размер на 979.99 лв. – представляваща стойността на
доставената питейна вода, отвеждането на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води
за периода от 22.07.2015 г. до 31.03.2018 г. по партидата на дружеството с клиентски номер:
, обективирани в обща фактура № /08.05.2019 г.
ОСЪЖДА „ “ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. , бул. „
I“ № , ет. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „ “ ООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „ “ № съдебно-деловодни разноски в размер на 450
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5