РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. П., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101079 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на
съдебната делба.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. Т. Н., с адрес в гр.
П., ул. „Ст. Х.“ № *, ЕГН **********, Т. Д. Г. , с адрес в гр. П., ул. „М.“ № *, ЕГН
****** и СВ. Д. СТ., с адрес в гр. н.И., ул. „Р.“ № *, ЕГН **********, против ИЛ. Т.
Г., ЕГН ********** и К. К. Г. , ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. „М.“
№ *.
Ищците искат да бъде допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда
(с идентификатор 56126.603.2277.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. П.), ведно с по 1/2 идеална част от общите части и от мазето на сградата, както и
от поземления имот (с идентификатор 56126.603.2277), в който тя е построена, за които
твърдят, че са прилежащи към самостоятелния обект. Заявяват, че съсобствеността им е
с първия ответник и за него произтича от договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане, който е бил частично развален, а за тях – от наследяване.
Изтъкват, че последният е прехвърлил впоследствие процесните вещни права на
втората ответница, посредством правна сделка. Смятат, че тази сделка няма
транслативен ефект спрямо правата, които те притежават, а в останалата си част е
недействителна, защото се отнася до разпореждане с предмети, които поначало са били
сънаследствени, и е направено само от един от наследниците. В условията на
евентуалност – при неуважаване на това възражение за недействителност, считат, че
съсобствеността им по отношение на делбените вещи е с втората ответница.
Ответниците оспорват иска, с доводи за: придобиване по давност на вещните
права, за които се иска подялбата; недопустимост на делбата по отношение на
поземления имот, защото бил обща част на находящи се в него отделни сгради;
допълнителни права на първия ответник в делбената маса, които е получил по
наследство.
1
Съдът, като прецени становищата на страните, извърши анализ на
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона,
приложим към него, приема следното:
1. От фактическа страна:
Тримата ищци и първият ответник са единствените наследници по закон на Т. Д.
Г., ЕГН ********** – бивш жител на гр. П., починал на **** г. Ищцата М. Н. и
ответникът И. Г. са негови дъщеря и син, а ищците Т. Г. и Св. С. са деца на сина му
Д.Т. Г., който е починал преди него (на 12.11.1992 г.).
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт с №
130/28.03.1962 г., том I, издаден по нот. д. № 167/62 г. на П.кия народен съдия, общият
наследодател на страните Т. Д. Г. е закупил празно дворно място в гр. П.,
представляващо парцел XIII – имот с пл. № 2383, в кв. 201.
На неустановена дата общият наследодател Т.Г., заедно със съпругата си В.И. Г.,
са построили в посоченото дворно място двуетажна жилищна сграда, а втория етаж от
нея двамата са дарили на сина им Д.Т. Г., за което е бил съставен нотариален акт с №
194/31.03.1975 г., том IV по нот. д. № 791/75 г. на Районен съд – гр. П..
В неустановен момент в същото дворно място е била изградена и едноетажна
сграда, представляваща търговски обект (заведение за хранене), за чийто собственик е
бил признат ищецът Т.Г. – с констативен нотариален акт № 96/12.05.1993 г., том I по
нот. д. № 446/93 г. на Районен съд – гр. П.. В този нотариален акт парцелът е бил
описан като урегулиран поземлен имот XI – имот с пл. № 2277, в кв. 201.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, материализиран в нотариален акт с № 63/03.08.1993 г., том III по нот. д. №
740/93 г. на Районен съд – гр. П., наследодателят Т.Г. и съпругата му В. Г. са
прехвърлили на ответника И.Г. 1/2 идеална част от дворното място, първия етаж от
двуетажната жилищна сграда и 1/2 идеална част от мазето й.
С договор за дарение, във връзка с който е бил изготвен нотариален акт с №
57/29.07.2004 г., том IV по нот. д. № 608/04 г. на нотариус Елена Якова (с рег. № 287 на
Нотариалната камара), наследодателят Т.Г. и ищцата М.Н. са дарили на ищеца Т.Г.
6/16 идеални части от дворното място.
С решение № 349/02.03.2007 г. по гр. д. № 138/06 г. на Районен съд – гр. П.
(влязло в сила на 18.06.2009 г.), договорът за издръжка и гледане, бенефициер по който
е ответникът И. Г., е бил развален, по искове на сегашните трима ищци, в частта му за:
2/6 идеални части от дворното място и от мазето и 2/3 идеални части от първия етаж на
двуетажната жилищна сграда.
С договор, сключен във формата на нотариален акт с № 005/18.08.2019 г., том III
по нот. д. № 381/19 г. на нотариус Костадинка Топалова (с рег. № 510 на Нотариалната
камара), ответникът Г. е прехвърлил на ответницата Г., срещу задължение за издръжка
и гледане, 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56126.603.2277, както и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.603.2277.1.1, ведно с 1/2 идеална
част от мазето и от общите части на сградата, запазвайки правото си на ползване върху
същите. При изповядването на тази сделка И.Г. се е легитимирал пред нотариуса с
нотариалния си акт от 03.08.1993 г.
Парцел XIII – имот с пл. № 2383, в кв. 201 на гр. П. е идентичен с урегулиран
поземлен имот XI – имот с пл. № 2277, в кв. 201 на същото населено място, както и с
поземлен имот с идентификатор 56126.603.2277 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на града, одобрени по ЗКИР, при съседи – поземлени имоти с
идентификатори 56126.603.2278, 56126.603.7733, 56126.603.2276, 56126.603.2274 и
56126.603.2275.
Двуетажната жилищна сграда и едноетажната търговска сграда, намиращи се в
поземления имот, съвпадат съответно със сграда с идентификатор 56126.603.2277.1 и
със сграда с идентификатор 56126.603.2277.2, а първият жилищен етаж от двуетажната
сграда – със самостоятелен обект с идентификатор 56126.603.2277.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени по ЗКИР.
Ответникът И.Г. от над 30 години обитава първия етаж от жилищната сграда.
Женен е за ответницата К.Г. от около 20 години. След сключването на гражданския
брак помежду им, те са установили съвместно съжителство именно в този етаж.
2
Двамата, със собствени средства, след 2008 г. постепенно са организирали ремонтни
дейности в него, свързани със санитарното помещение, както и с подмяната на
подовата настилка, на дограмата и на интериорните врати. През коментирания времеви
отрязък и понастоящем, само те ползват етажа и до започването на сегашното дело
никой не е искал да го напуснат. На практика аналогично е било и положението
относно ползването им спрямо дворното място и част от мазето, доколкото достъпът
им до тях никога не е бил отнеман, нито са имали други пречки в тази насока.
Към момента на смъртта си общият наследодател Т. Д. Г. е притежавал и други
недвижими имоти, сред които са 3 ниви в землището на гр. П. – с № 045381, с №
151045 и с № 399063 по плана за земеразделяне.
2. По доказателствата:
С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били
отделени за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за
сключването на прехвърлителните сделки от 1993 г. и от 2019 г., за частичното
разваляне по съдебен ред на първата от тях и за съществуването на двете сгради в
поземления имот.
Към доказателствената съвкупност по делото са приобщени и всички упоменати
по-горе нотариални актове, както и препис от влязлото в сила решение по гр. д. №
138/06 г. на Районен съд – гр. П..
Данните за описаните наследствени отношения се черпят от представеното
удостоверение за наследници с изх. № 1005/05.07.2021 г. на Общинска администрация
– гр. П..
Сведенията за индивидуализацията на имотите, за които са предявени ищцовите
претенции, и за тяхното тъждество по различния картен материал, се съдържат в
приложените скица № 672/31.05.2002 г. на Техническата служба при Община П., както
и скица № 15-1031605-04.11.2020 г. и схема № 15-1031607-04.11.2020 г. на Службата
по геодезия, картография и кадастър – гр. Благоевград.
Визираните документи носят характеристиките на официалните такива, а
истинността им не е била оспорена от никоя от страните, поради което те са надлежни
доказателства за фактите, до които се отнасят (чл. 179 ГПК).
Информацията за наличието на другите имуществени обекти в наследството,
останало след смъртта на общия наследодател, се верифицира от реституционното
решение № 2586/28.01.2000 г. на Поземлената комисия – гр. П..
Положенията около фактическата власт, упражнявана от ответниците върху
делбените имоти, включително за начина на нейното установяване и за конкретните й
измерения, се изясняват от гласните доказателствени средства, създадени с участието
на свидетелите С.Р. и И.К.. Съобщеното от тях е логично, последователно и
безпротиворечиво, базира се на лични впечатления и не се опровергава от другите
елементи на формираната доказателствена маса. Родствената връзка (по съребрена
линия от трета степен) между свидетелката Р. и ответницата Г. сама по себе си не
дисквалифицира казаното от първата. Показанията на лице, попадащо в предметната
рамка на чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и единствено близката
родствена или семейна обвързаност със страната, посочила го за свидетел, не води до
отричане на достоверността им (вж. Решение № 118/11.01.2021 г. по гр. д. № 665/20 г.,
II г. о. на ВКС).
3. От правна страна:
Искът за делба намира юридическата си квалификация в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗС. За да бъде уважен, е необходимо да се установи, че страните по делото
притежават идеални части от правото на собственост върху вещите, за които е
предявен, на релевираното придобивно основание.
Частичното разваляне по съдебен път (чл. 87, ал. 3, изр. 1 ЗЗД) на договора за
издръжка и гледане от 03.08.1993 г. има конститутивно действие (чл. 88, ал. 1, изр. 1
ЗЗД). Следователно то е предизвикало правната промяна, че вещните права, до които
се отнася, вече не са собственост на приобретателя, а преминават в патримониума на
ищците, в качеството им на наследници на прехвърлителите по сделката. По този
3
повод и съобразно размера на наследствените им дялове (чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 и ал.
3 ЗН), ищцата М.Н. е получила: 1/6 идеална част от поземления имот, 1/3 идеална част
от самостоятелния обект в сградата и 1/6 идеална част от мазето на сградата, а всеки от
ищците Т.Г. и С.С. е получил по: 1/12 идеална част от поземления имот, 1/6 идеална
част от самостоятелния обект в сградата и 1/12 идеална част от мазето на сградата.
Централният дискусионен проблем, от който всъщност е детерминиран изходът
от съдебния спор, поставен за разрешаване, е дали възражението на ответниците за
придобивна давност е основателно, защото правото на собственост се изгубва, ако друг
стане негов титуляр (чл. 99, предл. 1 ЗС).
Давностното владение, като вид придобивен способ, е сложен юридически факт
(чл. 79, ал. 1 ЗС), обхващащ: 1/ упражняване на фактическа власт върху дадена вещ с
намерение за своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години.
Когато става дума за хипотеза, при която един от съсобствениците
(сънаследниците) придобива по давност чужди идеални части от съсобствен
(сънаследствен) имот, съществуват известни особености, които трябва да бъдат
отчитани.
При съсобственост, независимо от основанието, от което тя произтича, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако
той се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си (съобр.
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12 г., ОСГК на ВКС). Затова
сънаследник (съсобственик), който упражнява фактическа власт върху сънаследствен
(съсобствен) имот, поначало се счита за владелец на своята част и за държател на
частите на останалите сътитуляри на вещното право (вж. и Решение № 109/27.06.2017
г. по гр. д. № 3973/16 г., I г. о. на ВКС).
Основанието, на което един от сънаследниците (съсобствениците) е започнал да
упражнява фактическа власт върху общия имот, обаче е от първостепенно значение
при позоваването му на придобивна давност, защото ако фактическата власт е
установена на основание, което изключва владението на останалите сънаследници
(съсобственици), намерението за своене на първия се предполага по чл. 69 ЗС (вж.
Решение № 3/16.01.2016 г. по гр. д. № 3973/15 г., I г. о. на ВКС и Решение №
32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/15 г., I г. о. на ВКС).
Съсобствеността между ищците и ответника И.Г. не произтича от наследяване,
защото неговите собственически права нямат наследствен произход, а се дължат на
договора за издръжка и гледане от 1993 г., който за частта му, останала неразвалена, е
продължил да важи. Основанието, на което ответникът Г. е установил фактическата си
власт спрямо прехвърлените му имоти, е от договорен тип и не се е променило от
последващото частично разваляне на сделката. По тази причина, след като решението
по чл. 87, ал. 3, изр. 1 ЗЗД е влязло в сила, но той е продължил да упражнява
фактическа власт досежно вещните права, за които се отнася съдебното разваляне,
законовата презумпция (на чл. 69 ЗС), че е имал намерение да ги свои, намира
приложение. Ето защо и предвид така упражняваното владение, 10 години по-късно (т.
е. към 18.06.2019 г.) вече ги е придобил по давност, докато е бил в граждански брак с
ответницата К.Г..
Самостоятелната фактическа власт върху спорните вещни права, която двамата
ответници са имали, извършването на сериозни строително-монтажни работи през
продължителен период от време в имотите и постоянното им живеене там, със
знанието и без противопоставянето на ищците, са действия, чиято комплексна
преценка, насочва точно към признаците на владението, защото те обхващат
фактическото съдържание на правото на собственост (вж. Решение № 97/19.10.2020 г.
по гр. д. № 325/20 г., I г. о. на ВКС).
Доколкото позоваването на давността не е елемент от самия придобивен
механизъм (вж. Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/12 г., ОСГК на
ВКС), проявлението на обстоятелства от категорията на онези, спиращи или
4
прекъсващи давностния срок, след като той вече е изтекъл, не носят правна
релевантност (вж. Решение № 92/25.04.2016 г. по гр. д. № 6259/15 г., I г. о. на ВКС). В
този контекст ползването от ответника Г. на нотариалния му акт от 03.08.1993 г., при
сключването на договора между него и ответницата Г. от 18.08.2019 г., вместо
заявяване на придобивната давност, не я дискредитират, щом като срокът й е бил
финализиран по-рано.
В обобщение се налага изводът, че тримата ищци са загубили титулярството
върху правата, на които се основава делбеният им иск, поради което той подлежи на
отхвърляне.
При този процесуален резултат лишено от смисъл се явява разглеждането на
въпросите дали поземленият имот може да бъде прилежаща част към самостоятелния
обект в сградата, респ. дали случаят разкрива спецификите на т. нар. „хоризонтална
етажна собственост“, което изключва делбата му (съгласно б. „д“ от Постановление
№ 2/04.05.1982 г., Пленум на ВС).
По същата логика не е нужно да се подлага на изследване и оплакването на
ищците, заявено по чл. 76 ЗН, за частична недействителност на сделката от 2019 г.
между двамата ответници, защото се касаело за разпореждане със сънаследствени
имоти, които не изчерпват цялото наследство. Все пак е необходимо да се добави, че то
почива на неправилното схващане, че вещните права, останали в правната сфера на
ответника Г., след частичното разваляне на договора от 1993 г., имат наследствен
произход.
4. По съдебните разноски:
Цялостната неоснователност на исковата претенция дава право на съдебни
разноски на ответниците, тъй като в тази ситуация приложимо е общото правило на чл.
78, ал. 3 ГПК. Такива обаче не могат да им бъдат присъдени, въпреки своевременно
стореното искане, защото не е доказано реалното им извършване (съобр. т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС ). По
делото липсва договор за правна защита и съдействие между ответниците и
представлявалия ги адвокат, в който да е уговорено търсеното възнаграждение и да е
отбелязано, че то е платено, нито пък са ангажирани други доказателства в обсъждания
аспект.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 34, ал. 1 ЗС, предявен от М. Т. Н., с адрес в гр. П., ул.
„Ст. Х.“ № *, ЕГН **********, Т. Д. Г., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № *, ЕГН **********
и СВ. Д. СТ., с адрес в гр. н.И., ул. „Р.“ № *, ЕГН **********, против ИЛ. Т. Г. , ЕГН
********** и К. К. Г. , ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. „М.“ № *, с
който се претендира да бъде допусната съдебна делба на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56126.603.2277.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., ведно с по 1/2 идеална част от общите части и от мазето на
сградата, както и от поземления имот с идентификатор 56126.603.2277, в който тя е
построена, за които твърдят, че са прилежащи към самостоятелния обект, при съседи
на поземления имот – поземлени имоти с идентификатори 56126.603.2278,
56126.603.7733, 56126.603.2276, 56126.603.2274 и 56126.603.2275.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6