№ 30
гр. Сливница , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Н. Николов
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Н. Николов Административно
наказателно дело № 20201890200376 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
М. К. (М.К.), гражданин на Р. С., роден на **********г. в гр. П., Р. С., чрез
упълномощения си защитник адв. М.Д. от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0000885 от 24.06.2020г. на Директор на РД „АА” гр. София, с
което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 12 § 7, буква „б“ т. (ii) изр.
посл. от Предложение „Контролен уред”, на основание чл. 53 от ЗАНН, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева на основание чл. 93в ал. 17 т. 3 от
ЗАвПр.
Жалбоподателя оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП, като
счита, че последното е издадено в противоречие на материалния и процесуален закон.
Твърди, че жалбоподателят не владее български език и не е могъл да се запознае със
съдържанието на АУАН и НП. Тъй като в хода на АНП на лицето не е била предоставена
възможност да се запознае с издадените актове на разбираем за него език и не му е бил
назначен преводач, е било нарушено правото му на защита, което представлява съществено
процесуално нарушение изключващо носенето на административно наказателната му
отговорност.
Моли, да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно със
законните последици. Претендира разноски
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
1
Административнонаказващият орган – РД „АА“, редовно уведомен, не изпраща
представител и не взема становище по така подадената жалба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а съдът намира за безспорно установено, че на
посочената в АУАН № 274504/23.06.2020г. дата, час и място свидетелите Д. Г. Ц. и И.Д.
Сергиев, спрели за проверка описания подробно в НП и АУАН товарен автомобил със
сръбска регистрация, извършващ международен превоз на товари, който бил управляван от
жалбоподателя. При проверка на дигиталната карта на водача се установило, че за времето
от 07.35ч. на 07.06.2020г. до 13.16ч. на 12.06.2020г. липсват вписани данни.
За констатираното нарушение на място му бил съставен АУАН с посочения по – горе
номер, екземпляр от който бил връчен на водача срещу подпис. Според свидетелите, със
жалбоподателя било разговаряно на български език какво нарушение е извършено, като
контролните органи го запознали със съдържанието на акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, чието съдържание
буквално възпроизвежда отразеното в АУАН. НП било връчено срещу подпис на
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като
нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно разпоредбата
на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за
наказуемо. Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на
съответното административно нарушение. На първо място следва да се отграничи и
обоснове наличието на противоправното деяние /действие, или бездействие/. В тежест на
административно наказващият орган обаче е доказването на тези обстоятелства – чл. 53 ал. 1
от ЗАНН.
В конкретния случай, съдът приема, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила довело до нарушаване правото на защита на лицето жалбоподател.
Съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от НПК приложима на основание препращата
2
норма на чл. 84 от ЗАНН, в административно наказателното производство, когато
участващото в производството лице не владее български език, органът извършващ
съответните действия е длъжен да му осигури преводач с цел обезпечаване на адекватно и
справедливо участие в процеса по установяване на нарушението, събирането на
доказателства и реализация на процесуалните му права.
В случая, по безспорен и несъмнен начин е установено по делото, че на
жалбоподателя е бил връчен посочения по – горе АУАН, без да му е извършен превод на
съдържанието на акта. АНО не е установил, че лицето на което е връчен акта владее
български език и не се нуждае от превод на съдържанието му. Факта, че жалбоподателят е
попълнил разписката за получаването на акта на латиница, също е аргумент в посока, че
същия не е владеел български език. Следва да се отбележи, че твърдението на свидетелите,
че лицето е запознато служителите на ДАИ на български език със съдържанието на акта и че
то е разбрало „за какво става въпрос“, не може да се възприеме за валидно извършен превод,
тъй като дори това да е вярно, то никъде не е отразено в така издадените административни
актове, а и липсва процесуална възможност представител на административния орган да
извършва превод в производството по установяване на административно нарушение и
налагане на административно наказание.
Задължение на административния орган пред който се развива производството е да
осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му
акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него
административнонаказателно производство. Правото на нарушителя да ползва преводач е
неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие, преводач
може да не бъде назначен. В конкретния случай за отказ от преводач от страна на
жалбоподателя, липсват каквито и да било доказателства, включително и писмени изявления
в тази насока от страна на наказаното лице. Такъв отказ не е бил документиран, или
обективиран по друг начин и при връчване на наказателното постановление.
В случая твърдението на свидетелите, че санкционираното лице е разбрало проблема,
по никакъв начин не освобождава административния орган от задължението му да изпълни
законово регламентираните разпоредби свързани с осигуряване правото му на защита.
Дори да се приеме, че водачът е разбрал какво нарушение и извършило, това не
означава, че е запознат в пълен обем с правата и задълженията, които той има в рамките на
образуваното срещу него административно наказателно производство.
Обстоятелството, че в цялата АНП, респективно в АУАН липсват данни на какъв
език е бил запознат със съдържанието на акта и доказателствата въз основа на които е било
установено нарушението, водят до извода, че в случая е било нарушено правото на защита
на лицето жалбоподател. В този смисъл е нарушена нормата на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, която
предвижда след съставянето на акта, същия да бъде предявен на нарушителя за запознаване
3
със съдържанието му и за подпис. Липсата на надлежен превод на текста на акта,
предполага, че нарушителят не е бил запознат с неговото съдържание, което от своя страна
се явява съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност да се ангажира
административно наказателната му отговорност.
Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на
настоящата инстанция, съдът намира, че същите са от категорията на съществените, което
предполага отмяната на обжалваното НП.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за възлагане на
разноски, основателна се явява претенцията на жалбоподателя, за присъждане на сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което са
представени надлежни доказателства (договор за правна помощ и съдействие – л. 10 от
приложеното към настоящото НАХД № 9572/2020г. по описа на РС София).
Ето защо, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 1 от АПК, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на М. К. (М.К.), гражданин на Р. С., роден
на **********г. в гр. П., Р. С., сторените в производството разноски в размер на 300 лв.
Така определеното възнаграждение е в предвидения минимален размер определен в
разпоредбата на чл. 8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0000885 от
24.06.2020г. на Директор на РД „АА” гр. София, с което на М. К. (М.К.), гражданин на Р.
С., роден на **********г. в гр. П., Р. С., за нарушение на разпоредбата на чл. 12 § 7, буква
„б“ т. (ii) изр. посл. от Предложение „Контролен уред”, на основание чл. 53 от ЗАНН, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева на основание чл. 93в
ал. 17 т. 3 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 1 от АПК, Регионална
Дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София, да заплати на М. К. (М.К.),
гражданин на Р. С., роден на **********г. в гр. П., Р. С., сторените в производството
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
4
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5