СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
12.03.21г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател: Г.
Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 28.01.21г. /с участието на секретаря А. Тодорова/ гражданско дело № 6089/18г. и констатира следното:
Предявени са искове от Г.
Р. против З. „А.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за
сумите: 90 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/; 280 лева /обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение, сторени за периода 26.05.16г.
до 08.05.18г./; 39
150 лева /обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 26.05.16г.
– 13.08.23г./. Претендира се също /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ законна
лихва върху първата главница за периода след 01.05.17г., върху третата главница
за периода 26.05.16г. – 13.08.23г. и върху втората главница за периода – след
завеждане на делото.
Всички суми са заявени
като обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди /следствие от настъпил
ексцес/.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 30.10.14г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото - ищецът е претърпял физически
увреждания /травми/. Произшествието е причинено от А. М. /застрахован по з - ка „ГО“ при ответника/. Обстоятелствата, свързани с
процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на
деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата, и вината на А. М./ не са спорни по делото. Същите са и удостоверени /вече/
с влязъл в сила съдебен акт: решение на ПОС по г.д. № 341/16г. /на основание на
което - ответникът е изплатил на ищеца суми в размер на: 48 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди; общо 5 120, 67 лева - обезщетение за имуществени
вреди и законни лихви върху посочените суми; и двата вида обезщетения са
фиксирани по размери и периоди - до 26.05.16г./.
Събраният по делото доказателствен материал /писмен
и експертен – преценен в съвкупност; в това число и обясненията на вещите лица
от съдебните заседания/ удостоверява, че:
След 26.05.16г.
в здравословното /физическо/ състояние на ищеца /съответно и психическото
такова – доколкото този факт следва да се презумира във всеки случай на телесно
увреждане, травма, болест/ е настъпила негативна промяна /влошаване/. Последната
/която е довела до нови, допълнителни, следващи – физически и психически болки
и страдания, неимуществени вреди/ не е могла да бъде предвидена /съответно не е
и била отчетена/ в рамките на производството по предходния /основен/ граждански
процес. В такава хипотеза - следва да се приеме /принципно/ че е настъпил
ексцес /който подлежи на ново - допълнително обезщетяване при условията на чл. 226 от КЗ/.
Искът за неимуществени вреди е основателен – изцяло:
Председателят на
настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи - когато е налице
физическо увреждане /болест; влошаване на здравословното състояние, ексцес/
наличието на неимуществени вреди /физически и психически болки и страдания/
следва да се - презумира /т.е. обезщетение се следва винаги - принципно, във
всяка такава хипотеза/. От друга страна /в същата връзка/ по делото са приети и
медицински експертизи, които очертават конкретното измерение на процесните
неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на ищеца - допълнителни,
нови, следващи физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалия
и перспективата за лечението му/.
Процесното обезщетение
се определя /по размер/ при условията на чл. 52 от ЗЗД в контекста на горните
принципни съображения и при съобразяване на конкретните /събрани по делото/
доказателства /медицински експертизи/. Съдът отчита също и липсата на доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат /нито в смисъл на - поведение на ищеца към
момента на инцидента, нито в смисъл на - поведение на пострадалия преди и след 26.05.16г./.
Съпричиняване не е било констатирано и в предходния граждански процес /а по
настоящото дело – не е и заявено възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
Върху горното обезщетение принципно се дължи /при
условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва /за периода – след момента
на ексцеса; в случая – след 26.05.16г./. Тази лихва /с оглед практиката по
такъв тип дела/ следва да се присъди в глобален размер - за периода след 01.05.17г. /както е заявено това искане; без
да се дели на периоди – до и след завеждане на делото/.
Искът за имуществени вреди - разходи за лечение,
сторени след 26.05.16г. /заявен до размера на сумата 280 лева/ е основателен –
изцяло:
Тази претенция се явява удостоверена с обясненията
на вещото лице от втората експертиза /освен това – разходи в такъв размер следва и да се
презумират за извършени, предвид вида и естеството на процесното увреждане –
заболяване и настъпилият заради същото ексцес/.
Върху горната сума се дължи и законна лихва за
периода – след завеждане на делото /както е заявена/.
Искът за имуществени вреди /пропуснати ползи/ е
частично основателен:
Тази претенция /с оглед принципната невъзможност
предпоставките на иска да бъдат установени отнапред за бъдещ период и предвид
това, че заявеното вземане не попада в обхвата на чл. 124, ал. 2 от ГПК/ може
да бъде уважена само за периода – до завеждане на делото. Представеното по
делото писмено доказателство /заповед за уволнение/ удостоверява, че –
трудовият договор на Г. Р. е бил прекратен на 26.05.16г. /представена е и
справка за липса на нови трудови договори след тази дата/. Именно след посочения
момент /съобразно изложеното по-горе и констатациите на медицинските експертизи/
е настъпил процесния ексцес. Приетата по делото счетоводна експертиза /в последното й допълнение/ установява размера на
процесната вреда – пропусната полза /за времето от 26.05.16г.
до 08.05.18г./ - 1 130 лева /разлика между
обезщетението, което пострадалият е получавал за този период поради
нетрудоспособност и заплатата, която би получавал, ако процесното трудово
правоотношение не е било прекратено/. С оглед това – този иск следва да бъде
уважен до размера на посочената сума. Обстоятелството, че процесното трудово
правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие се явява – ирелевантно
/доколкото: причината за отпадането на трудово-правната връзка е следствие именно
от появилата се обективна невъзможност на пострадалия да продължава ефективно
да работи на заеманата длъжност; с други думи: причинно – следствената връзка
между процесния ексцес и настъпилите след това нетрудоспособност и имуществена
вреда – пропусната полза - в случая се явява удостоверена/.
Върху горната главница
следва да се присъди и законна лихва, но за периода след завеждане на делото
/доколкото процесното вземане представлява сбор от периодично дължими плащания,
а в такава хипотеза не се следва глобална законна лихва/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД да
плати на Г.Й.Р. ЕГН ********** сумите: 90 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/; 280 лева /обезщетение за имуществени вреди - разходи за
лечение, сторени за периода от 26.05.16г. до 08.05.18г./; 1 130 лева /обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи за периода от 26.05.16г. до 08.05.18г./ на основание чл. 226 от КЗ; законната лихва върху първата
главница за периода след 01.05.17г. до цялостното й изплащане; законната лихва
върху другите две главници за периода след 08.05.18г. до цялостното им
изплащане и 525 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска за
имуществени вреди /пропуснати ползи/ за сумата над 1 130
лева и акцесорния му иск по чл. 86 от ЗЗД за периода до 08.05.18г.
ОСЪЖДА Г.Й.Р. да плати
на З. „А.“ АД 138 лева - съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлените искове/ и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение /на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него/.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД да
плати на адвокат К. 3 272 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД да
плати на СГС 3 657 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: