Р Е Ш Е Н И Е

            №………..

 

      гр.Варна, 29.12.2020г

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТЕДЕЛЕНИЕ, Vс-в публично съдебно заседание на осми декември 2020г

в състав            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:   ИВАНКА ДРИНГОВА

                                                      ЛАЗАР ВАСЛЕВ мл.с.

при участието на секретаря ДОНИКА ХРИСТОВА,

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.д.№ 1724 по описа за 2019г,

за да се произнесе, взе предвид:

 

        Въззивното производство е образувано по жалбата на Л.Д.Т. вх.№ 51203/12.07.2019г срещу решението на ВРС-ХХIс-в № 2870/26.06.2019г по гр.д.№ 19215/ 2018г, с което е дадено разрешение по искането на Р.Т. в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Л. Т., заместващо съгласието на бащата Л.Т., детето Д. Т. да напуска пределите на РБ, придружавано от своята майка Р.Т. или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, за неограничен брой пътувания  до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и останалите държави членки на ЕС, за период от 3г, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и за издаване на необходимите документи за самоличност за пътуване на детето Д. Т. в чужбина, на осн.чл.127а ал.2 СК.

Счита решението за незаконосъобразно и неправилно поради неправилния анализ на събрания доказателствен материал. Освен това счита решението в частта, с която е разрешено издаването на документи за пътуване, за недопустимо поради липсата на искане в тази част.

        Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от РС решение, като бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.127а СК.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р.Т. вх.№ 64902/5.09.2019г със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване постановеното решение.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

 

 

Съдът е сезиран с молба от Р.С.Т. ЕГН ********** ***, подадена на 27.12.2018г, в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Л. Т. ЕГН **********, с която отправя искане за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Л.Д.Т. ЕГН **********, детето Д. да пътува до държавите-членки на Европейския съюз, вкл. и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, до навършване на 18год., придружено от своята майка или упълномощен от нея представител, както и за издаване на необходимите за това документи.  

Излагат се твърдения, че към момента на сезиране на съда детето живее в България и че ответникът Л.Т. е отказал да даде съгласие детето да пътува до Обединеното Кралство Великобритания.

Поради изложеното моли за постановяване на решение ,с което да бъде уважена молбата й.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Л.Т. е депозиран писмен отговор, в който излага, че в действителност е в интерес на детето да пътува до Обединено Кралство Великобритания, доколкото и ответникът живеел там, като сочи, че в интерес на детето било срокът да не бъде по-голям от 5 години, като при пътуванията си същото следвало да бъде придружено от него или ищцата – майка на детето.

В о.с.з. не се явява и не изразява становище за отхвърляне на иска като недоказан по основание.

 

Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.127а СК.

 

        СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че с решение № 4204/19.10.2017г по гр.д.№ 5295/2017г на ВРС, изменено с решение № 467/19.03.2018г по гр.д.№ 2828/2017г на ВРС, е прекратен гражданският брак между страните, като родителските права по отношение на детето Д. Л.Т. са били предоставени на майката, като на бащата е бил определен режим на личен контакт с него.

Настоящото производство бе спряно до приключване на висящия пред ВОС спор относно упражняването на родителските права. Същият е разрешен с влязлото в сила решение на ВОС, постановено по в.гр.д.№ 1152/2019, с което е ПОТВЪРДЕНО решението на ВРС-ХІVс-в № 4204/19.10.2017г по гр.д.№ 5295/2017г в частта му, с която упражняването на родителските права върху детето Д. е предоставено на майката Р.Т., както и е определено местоживеенето на детето при същата; ОТМЕНЕНО е решението на ВРС-ХІVс-в № 4204/19.10.2017г по гр.д.№ 5295/2017г в частите му, с които на бащата Л.Д.Т. ЕГН ********** е определен режим на лични отношения с детето Д. Л. Т., род.***г, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 9ч в събота до 20ч в неделя, с преспиване на детето при бащата,  както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и е осъден бащата да заплаща в полза на малолетното си дете Д. месечна издръжка в размер на 150лв, като вместо него Е ОПРЕДЕЛЕН на бащата Л.Д.Т. ЕГН ********** режим на лични отношения с детето Д. Л. Т., род.***г, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, всяка първа и трета седмица от месеца от 9ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, както и половината дни през Коледната, Великденската ваканции, с преспиване при бащата; за рождения ден на детето - в деня, следващ РД - от 16ч до 20ч, и всяка година от 16ч до 20ч на рождения ден на бащата, а също и по един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск ; ОСЪДЕН Е  Л.Д.Т. ЕГН ********** да заплаща в полза на малолетното си дете Д. Л. Т., род.***г, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез неговата майка и законен представител Р.С.Т. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300лв /триста лева/, считано от влизане в сила на решението, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.

        С определение на ВКС № 566/1.10.2020 по гр.д.№ 1615/2020 решението на ВОС не е допуснато до касационно обжалване, с което същото е вляло в законна сила.

        От данните по горепосоченото дело, служебно известни на настоящия съдебен състав, участвал при разглеждането на спора досежно родителските права, и за които липсва спор между родителите, се установява, че детето Д. Л. Т. е родено на ***г в гр.Ливърпул, Англия /у-е за раждане/ и че същото е британски гражданин, за което му е издаден паспорт от Паспортна служба на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

        По настоящото дело е приет доклад на Д“СП“-гр.Варна, от чието съдържание се установява, че при проведена среща с детето и майката, детето Д. споделило, че желае да се вижда с баща си, за когото говорело спокойно и без притеснение.

От социалния доклад на Д“СП“-гр.Добрич, изготвен на база извършена среща на социалните служители с ответника, същият заявил желанието си детето да пътува само до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, придружавано от своята майка или от него в качеството му на баща.

        Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато не постигнат такова, спорът се решава от РС по настоящия адрес на детето.

Горепосочената разпоредба касае извеждането на дете–български гражданин извън пределите на Република България. Същата е във връзка с разпоредбите на чл.13 ЗБЛД, в която са изброени лимитативно видовете документи за самоличност на български граждани : лична карта; паспорт; свидетелство за управление на МПС. В тази връзка са разпоредбите на чл.33 ал.1 - „всеки български гражданин има право да напуска страната“ и на чл.34 ал.1 - „паспортът е документ за преминаване на държавната граница на РБ и за пребиваване извън страната“. За преминаването на държавната граница и пребиваване в чужбина се издават изброените видове паспорти, сред които е и този за пътуването в чужбина -  чл.38 ал.1 т.3 от същия закон. Във връзка с посочените разпоредби е и нормата на чл.45 ЗБЛД, указваща на реда за снабдяването със задграничен паспорт – чрез подаване на заявление от родителите на малолетното дете. Така систематическото й място попада в Раздел IV „Ред за издаване на паспорти и на заместващи ги документи“ и е приложима само по отношение на изброените в Раздел II видове паспорти и заместващи ги документи /чл.38-39б/. Затова при извеждане на детето в чужбина, при липсата на съгласие от единия родител, може да бъде наложена принудителна административна мярка по реда на гл.VІІ р-л І, чл.76 т.9, като се допуска възможността да не бъде разрешено напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. Посочено е, че при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК

 

В настоящия случай, обаче, малолетното дете Д. се явява британски гражданин.

Изложеното по-горе систематическо тълкуване на разпоредбите на ЗБЛД налага извода, че по отношение на него, посочените изисквания не намират приложение. На детето се следва издаването на документ за пребиваване от посочените в гл.V „БЛД, издавани на пребиваващи в България чужденци“, Р-л II „Видове документи за самоличност на чужденци и документи за пребиваване“. Пак там е нормата на чл.59 т.19 ЗБЛД, която указва, че разрешението за постоянно пребиваване на гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия или на член на неговото семейство, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, се издава от органите на МВР, като в полето "Тип разрешение" се вписва "Чл.50 ДЕС", а в полето "Забележка" се отбелязва "Чл.18 (4) от Споразумението" ; срокът на валидност е 10 години. Нормата е нова и специална, обнар. в ДВ бр.60/2020г, в сила от 1.02.2020г. Същата е приета в съответствие с настъпилите политически промени - от 31.01.2020г в 23.00ч /средно Гринуичко време/ Великобритания престава да бъде член на ЕС и се оттегля от него. От него момент до 31.12.2020г тече 11-месечен преходният период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.

Въз основа на гореизложеното се налага извод, че посоченият документ /разрешение за пребиваване/, макар да се явява български личен документ по смисъла на чл.1 ал.5 т.3 от ЗБЛД и да е собственост на българската държава /съгл. чл.2/, не попада в обхвата на специалните изисквания за снабдяването с такъв, какъвто ред е предвиден за документите на българските граждани. Казано с други думи, за снабдяването на документ за пребиваване не е необходимо съгласието от двамата родители. Това е така защото систематическото място на разпоредбите от гл.V, уреждащи статута на чужденците в България, стои извън приложното поле на гл.ІІІ, р-л ІV, в което попада нормата на чл.45 и касае паспортите на българските граждани.

Що се отнася до напускане пределите на България, то въпросът е разрешен по аналогичен начин – чрез издаването на съответното разрешение по чл.57: „чужденците, на които е разрешено пребиваване в РБ при условията и по реда на Закона за чужденците в РБ, се легитимират с национален документ за задгранично пътуване и удостоверяват правото си на пребиваване с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002.

С нормата на чл.1 от Закона за чужденците в Р България са определени субективните предели на закона, т.е. лицата, спрямо които е приложим. Законът определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат РБ. В ал.2 е посочено, че законът се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава - членка на ЕС или на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария. В ал.3 е указано, че „условията и редът, при които посочените правни субекти влизат, пребивават и напускат РБ се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства“.

В обобщение следва да се посочи, че след като детето Д., 7год., се явява гражданин на чужда държава, ограничаване възможността му да пътува поради липсата на съгласие на един от родителите, би означавала ограничаване на личното му право на свободно придвижване до територията на държавата, чийто гражданин се явява. 

Поради всичко изложено искането в частта за издаване на решение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина, т.е. извън пределите на Република България, се явява неоснователно. Ето защо постановеното в тази част решение на ВРС подлежи на отмяна.

Що се отнася до решението на ВРС в частта, с която е постановено заместващо съгласие на бащата за издаване необходимите документи за самоличност на детето за пътуване извън пределите на Република България.  Въззивният съд намира, че в тази част решението подлежи на обезсилване поради липсата на искане за това. А за пълнота на изложението може да се посочи и по съображенията, аналогични на изложените по-горе.

        Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХIс-в № 2870/26.06.2019г по гр.д.№ 19215/2018г в ЧАСТТА му, с която е дадено разрешение по искането на Р.С.Т. ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Л. Т. ЕГН **********, заместващо съгласието на бащата Л.Д.Т. ЕГН ********** ***, детето Д. Л.Т. да напуска пределите на Република България, придружавано от своята майка Р.Т. или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, за неограничен брой пътувания до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и останалите държави членки на ЕС, за период от 3г, считано от влизане в сила на съдебното решение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ искането на Р.С.Т. ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Л. Т. ЕГН **********, за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата Л.Д.Т. ЕГН ********** ***, детето Д. Л. Т. да напуска пределите на Република България, придружавано от своята майка Р.Т. или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, за неограничен брой пътувания до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и останалите държави членки на ЕС.

 

ОБЕЗСИЛВА решението на ВРС-ХХIс-в № 2870/ 26.06.2019г по гр.д.№ 19215/2018г в ЧАСТТА му, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Л.Д.Т., за издаване на необходимите документи за самоличност за пътуване на детето Д. Л.Т. в чужбина, на осн.чл.127а ал.2 СК.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                  ЧЛЕНОВЕ: