№ 2428
гр. Варна, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110101010 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. И. М. срещу К. ЕООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер на сумата от 2 233,99 лв.
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение от Договор за потребителски
кредит №1206804 от 14.12.2024 г. дължима на основание чл.13, ал.5, във вр. с чл.6 от
Договора.
Твърди, че на 14.12.2024 г. между М. И. М., ЕГН и „К." ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Н.П.П., се сключва Договор за
потребителски кредит №1206804. По силата на Договора ответното дружество се задължава
да предостави на кредитополучателя - М. И. М. заем в размер на 2 300лв. От своя страна,
кредитополучателят М. И. М., се задължава да върне предоставената сума в срок до
15.06.2026 г., на 18 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита
в размер на 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 63,12 %. В чл.3, ал.2, т.10 от
договора е посочено, че общата сума за плащане от М. М. е в размер на 3 504.51 лв.
Ищецът счита, че клаузата по чл.6 от Договора противоречи на добрите нрави. В
чл.6.1. от Договор за потребителски кредит №1206804 от 14.12.2024 г. е предвидено
задължение за заемателя, който в срок, считано от усвояването на заемната сума следва да
предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията в Договора:
поръчител. При непредставяне на обезпечение по чл. 6.1. от Договора, в чл. 13, ал.5 от
същият е предвидена неустойка в размер на 2 233,99 лв., която се начислява автоматично и
се заплаща разсрочено, съгласно включения в споразумение за консолидиране на плащания
№1206804/14.12.2024 г. погасителен план.
Ищецът сочи, че сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези
противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие
на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната
страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай считаме,
че е налице имено такова несъответствие, доколкото на М. И. М. е вменено задължение да
1
обезпечи задължението си по Договора в двудневен срок от усвояването на сумата, като в
противен случай дължи неустойка в размер на 2 233,99 лв. Счита, че клаузата, съдържаща се
в чл.13, ал.5. във вр. с чл.6.1 от Договора, според която се дължи неустойка при
непредставяне на обезпечение в срок от усвояване на заемната сума чрез поръчителство се
намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на
потребителя. Не се допуска използването на договорната неустойка, като средство за
несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е
предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за
нищожна, какво считаме, че е налице в настоящия случай.
Ищецът сочи, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, което в случая не е сторил. Счита,
че начислената неустойка излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да
постигане неоснователно обогатяване.
Отбелязва се, че по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ад. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение - представяне на
поръчителство, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Ищецът счита, че дължимите суми за неустойка следва да бъдат включени в обхвата
на ГПР. Съгласно чл. 11. ал. 1. т.10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според S 1, т. 1 от ДР на ЗПК, има
нарушение в посечения процент ГПР, който не съответства на действително приложения.
Обобщава се, че е налице недействителност на договора за кредит във всички случаи,
когато потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.
В чл.19, ал.4 от ЗПК е посочено, че максимално допустимия процент на разходите на
годишна база по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгласно чл. 21 ал. 1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Предвид гореизложеното счита, че е налице разминаване между посочения в
Договора ГПР и действителния размер на ГПР, доколкото в него не са включени
начислените суми за неустойка при непредставяне на обезпечение по чл. 13, ал.5 във вр. с
чл. 6 от Договора, което представлява една от хипотезите на нарушение по чл. 22 ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. Подчертава се, че
съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Предвид на което предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че
такова вземане понастоящем не същества. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на иска. Ответникът възразява, че процесния договор е действителен. Не е налице
недействителност по смисъла на ЗПК.Излагат се възражения, като се посочва, че договорът
отговаря на изискванията за действителност, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
-12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
2
(ЗПФУР). Сочи, че сумата по оспорената клауза за уговорената неустойка не е и не следва да
бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към
датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на
договаряне между страните. И в случая е договорена под отлагателно условие - чл. 2 от
Споразумението, сключено между страните. При така формулираните клаузи и от
съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят
е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.
Сочи, че проверка на кредитоспособността на потребителя е извършена при
отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя.
Ответникът излага, че кредиторът е осигурил достатъчно дълъг срок за предоставяне
на договореното обезпечение - 14 дни, а не двудневен срок, 5 както твърди ищеца в исковата
си молба. Същият срок изцяло съвпада и със срока за отказ от договора, уреден в закона и
изрично между страните. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента,
който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение
по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е
получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици
– заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се
гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е
сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.
Ответникът подчертава, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения
за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че през 2024 г. ищецът
е сключил общо четири договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита.
Счита, че предвид сключването на множество договори при идентични условия в
случая е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на
достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване
на равноправието между страните. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на иска,
навеждайки следните фактически твърдения: Единствено и само по съдебен ред, чрез
предявяване на иск с правно основание чл.124 ГПК, има възможност да оспори начислената
неустойка, като недължима.
При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума
кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а
длъжникът /ищец по иска/ - възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да
бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право, затова не ищецът, а
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика в решение №
3
240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о., решение № 173 от 12.01.2011 г.
на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК и решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5260/2013 г., II г. о., ГК.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищеца се
намират в договорни отношения по договор за кредит, че начислената сума е дължима от М.
М..
Между страните е обявено за безспорно, а от представените по делото доказателства
се установява факта, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по
Договор за потребителски кредит №1206804 от 14.12.2024 г. и е начислена неустойка за
сумата от 2 233,99 лв. на основание чл.13, ал.5, във вр. с чл.6 от Договора, като тази парична
сума е дължима на равни част през периода на кредита и съразмерно добавена във всяка
една погасителна вноска от погасителния план.
Видно от текста на съглашението, предоставената в заем сума е дължима на 18 бр.
месечни погасителни вноски, като вноските са в размер на 232,72 лева. Договорът е
сключен при ГПР – 63,12 % и ГЛП – 50 %.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо
който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
В чл. 143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката от чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 6, на договора за потребителски кредит,
касаеща неустойка дължима при неизпълнение на задължение за представяне на
гаранция/обезпечение, в 14-дневен срок, е нищожни поради накърняване добрите нрави –
чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Клаузата за неустойка е нищожна и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като единствената цел, за която е уговорена излиза извън
присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна (така ТР №
1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3 ОСТК). Единствената причина за включване на
неустойката в дължимите от заемателя суми е обстоятелството, че последният не е
предоставил на заемодателя исканото обезпечение в срок, който е несъотносимо кратък –
само 14 дни при поставените крайно утежнени условия. Същевременно размерът й е
необосновано висок –2233,99 лв. почти колкото размерът на главницата от 2300 лв.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като -
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна,
по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е
уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, но не и
във връзка с изпълнението или неизпълнението на вече поетите от страните договорни
задължения. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
заетата сума. Съобразявайки размера на неустойката, почти еквивалентен на предоставената
4
главница от 2300 лв., съдът приема, че още със сключване на договора е предвидено, че при
липса на предоставено обезпечение чрез поръчител, за периода на връщане на кредита,
потребителят би дължал главницата, възнаградителна лихва, която по естеството си
представлява печалба на кредитора и сума за неустойка в значителен размер, еквивалентен
на главницата по кредита.
Поради изложеното съдът приема, че така договорената неустойка противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-о от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя.
Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В
случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се
посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение, което прави
санкционната функция на неустойката извън предмета на задължението и доколкото само по
себе си непредоставянето на обезпечение не води до вреди.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, при така уговорените параметри, не е налице валидно неустоечно
съглашение, поради което и исковата претенция се явява основателна, а възраженията на
ответното дружество са неоснователни.
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателни и следва да се уважи.
По разноските:При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Претендират се
в следните размери – 89,36 лева държавна такса.
Предвид осъществената от пълномощника безплатна защита, в полза на адвоката
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗА.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно основанието за
действително затруднено материално положение на ищеца, във връзка с което е
предоставена безплатна правна помощ от адв. Н.. Адвокатът да упражни правото си по чл.
38, ал. 2 ЗА, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2, ЗА, като липсват данни, които да го опровергават и същевременно
насрещната страна при всяко положение дължи разноски за осъщественото процесуално
представителрство по делото от адвокат, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В производството ищцата е представлявана от адв. П. Н., който моли в негова полза
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната
безплатна правна защита и съдействие в полза на близко лице, на основание чл. 38, ал. 1, т.
2, пр. 2 ЗА. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр. 2 ЗА.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при
своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение №
5
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което
ведно с ограничените процесуални действия, както и идентичността на осъществяваната по
кумулативно съединените искове защита, представлява предпоставка за намаляване размера
на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С оглед
наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и
служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, прави
процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни
процесуални действия. С оглед на изложеното съдът намира, че сума в размер на 200 лева за
адвокатско възнаграждение е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по
гражданското дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. И. М., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. не дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С. сумата от 2233,99 лв. (две хиляди двеста тридесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки), представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение
по чл.13, ал.5, във вр. с чл.6 от Договор за потребителски кредит №1206804 от 14.12.2024 г.,
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С. да
заплати на М. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 89,36 лева (осемдесет и
девет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща направените разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С. да
заплати на адвокат П. Й. Н. от АК-Варна сумата в размер на 200 лв. (двеста лева),
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6