РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 29.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и осми юли две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря П. Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 67 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Наказателно постановление № 19-0347-000213/14.03.2019г., издадено от
началник група при РУ Пирдоп към ОДМВР София, с което жалбоподателят е бил
санкциониран за виновно нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, като на основание същата разпоредба му е била наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Оплакванията
в жалбата са за допуснати материалноправни и процесуалноправни закононарушения
при установяване на административното нарушение и налагане на санкцията, водещи
до неправилност на наказателното постановление. В жалбата се сочи, че в
наказателното постановление /НП/ липсва точна и правилна законова квалификация
на нарушението, тъй като съставът на чл.174, ал.3 ЗДвП се съдържат две хипотези
на изпълнителното деяние (отказ за алкохолно изследване или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване), а в случая в НП кумулативно са изписани
и двата състава на нарушението, което ограничава правото на защита на
жалбоподателя и води до невъзможност той да разбере за какво точно нарушение му
се налага съответното административно наказание. Твърди се освен това, че нито
акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, нито в НП е посочено
по какъв начин е бил обективиран отказът на нарушителя да изпълни предписанието
за медицинско изследване, като се цитира Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози и се твърди, че неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване може да е под няколко форми и в случая няма конкретизация
от административно-наказващия орган, а ако отказ за изпълнение на предписанието
има, то липсвало удостоверяването му съобразно наредбата. Сочи се още, че
наказващият орган не бил посочил в обстоятелствената част на НП нарушената
повелителна и запретителна норма на нарушение, която в случая била чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП, а е посочил само санкционната такава – чл.174, ал.3 ЗДвП, което също
представлявало процесуално нарушение. Иска се от съда да отмени изцяло като
незаконосъобразно обжалваното НП, ведно с всички, произтичащи от това законни
последици.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото жалбоподателят Х.Г. се явява лично
и се представлява от упълномощената адв.П.Н. от САК, която поддържа жалбата. В
хода по същество на делото, адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Счита, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че липсва правилна и точна
законова квалификация на нарушението; липсвало посочване и на нарушената
забранителна норма на ЗДвП. Като основание за незаконосъобразност на НП адв.Н.
намира и недоказването на обстоятелствената част на НП, с оглед събраните
свидетелски показания. Свидетелските показания на К. и Д. биват счетени за
противоречиви и се иска от съда да кредитира показанията на свидетелката Б.,
чийто показания не били заинтересовани, за разлика от показанията на лицата,
осъществили проверката. Адв.Н. счита, че не са събрани годни доказателства,
които да обосноват ангажирането на отговорността на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – РУ-Пирдоп, както и РП-Пирдоп не
изпращат представител в съдебните заседания и не вземат стаановище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
10.03.2019 г., около 02.10 часа, в гр.Копривщица, на бул. „Хаджи Ненчо Палавеев“,
в близост до питейно заведение Крушата, лицето Х.И.Г. управлявал лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. номер СО 5443 ВР, придружаван от пътничката Т.Б., когато
служители на РУ Пирдоп- свидетелите Ф.Г.К. и Я.Р. Дорисиев, движещи се със
служебен полицейски автомобил от другата страна на булеварда, забелязали
автомобила на Г. да се движи в късната част на денонощието, поради което решили
да осъществят проверка. Полицейските служители преминали моста над реката,
разделяща булеварда и навлезли насрещно на движещия се водач, като осъществили
спиране. По време на извършване на проверката полицейските служители забелязали
у проверявания водач- Х.Г., признаци за употреба на алкохол, поради което
сигнализирали дежурната част на РУ-Пирдоп и на местонарушението бил изпратен
автопатрул от гр.Пирдоп, в чийто състав бил автоконтрольор Л. Нейкова А., който
единствен имал правомощия да осъществява проверки с техническо средство за
употреба на алкохол. При пристигането си на мястото, автоконтрольорът разяснил
на Х.Г. процедурата и го поканил да бъде тестван с алкотест, което той
категорично отказал. Издаден му бил и талон за медицинско изследване, в който Г.
саморъчно вписал, че няма да даде кръвна проба. С оглед поведението на Х.Г., му
бил съставен АУАН, станал основание за издаване на обжалваното НП.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установява от събраните по делото доказателства:
показанията на свидетелите Л.А., Ф.К., Я.Д., Н.Н. и Т.Б., както и от събраните
писмени доказателства – АУАН бл.№ 182320/10.03.2019 г.; талон за изследване №
0020998/10.03.2019 г.; обяснение от Т.Б. и докладна записка от мл. инспектор Ф.К.;***
за нарушения по ЗДВП, осъществени от Х.И.Г..
Видно
от АУАН №182320/10.03.2019г., съставен от Л.Н.А., на 10.03.2019г. било
установено, че около 2:10 ч., в гр.Копривщица, на бул. „Хаджи Ненчо Палавеев“,
в близост до питейно заведение „Крушата“, лицето Х.И.Г. управлявал лек
автомобил категория М1 – „Форд Фиеста“, с ДК№СО5443ВР, собственост на Георги
Йорданов Делчев от гр.Копривщица, като водачът отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM 0176, тариран до 05.2019г. за установяване употребата на
алкохол, като не вкарва въздух в апарата, с което е нарушил чл.174, ал.3 ЗДвП.
В АУАН е отбелязано, че е било иззето СУМПС на водача с № *********. В АУАН не
са вписани възражения, няма подпис за нарушител, но соченото за нарушител лице
е получило екземпляр. Като свидетел на отказа на Х.Г. да подпише акта, се е
разписал Н.В.Н.. Като свидетели- очевидци, присъствали при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, в АУАН са вписани Ф.Г.К. и Я.Р.Д., които
са положили и подписи за верността на записаното.
Представен
е към административно-наказателната преписка и копие от талон за изследване №0020998,
със залепен на него стикер на МВР, издаден от Л.Н.А. на Х.И.Г., като в самия
талон съставилото го лице е записало, че Г. отказва да му бъде извършена
проверка – не вкарва въздух в Алкотест Дрегер 7510, с №
ARDM 0176, годен до 05.2019г., а
на мястото за резултат, пише „не е изпробван“. В талона, под подписа на
издаващия го полицейски служител, с ръкописен текст е записано „Няма да дам
кръвна проба“, като положен подпис и саморъчно е изписано името „Х.Г.“.
От
свидетелските показания на свидетелите К., Д. и А., които поддържат изцяло
констатациите, отразени в АУАН бл.№ 182320/10.03.2019 г., се установява, че
тримата са били участници в извършването на проверка на лек автомобил, водач на
който е бил жалбоподателят Г.. Свидетелите К. и Д. са спрели автомобила за
проверка, а свидетелят А. е пристигнал впоследствие и е направил опит да
извърши тест с дрегер на Х.Г., който последният е отказал. Свидетелите К. и Д.
излагат събитията по аналогичен начин, като съдът не открива противоречие в
същите, за каквото твърди пълномощникът на жалбоподателя Г.. Свидетелят К.
разказва, че с колегата му Я.Д. са били нощна смяна и вече била тъмната част на
денонощието, след полунощ, движели се по главната улица на гр.Копривщица – бул.
„Хаджи Ненчо Палавеев“, в посока от гр.Стрелча към центъра на гр.Копривщица,
като при наближаване на един от каменните мостове, които дават възможност за
преминаване от отсрещната страна, забелязали движещ се автомобил в посока от
гр.Копривщица към гр.Стрелча. Свидетелят К. обяснява, че изключили своите
фарове и изчакали автомобила да приближи към тях, след което пуснали светлините
и показали на водача стоп-палка, като той спрял и отбил вдясно. Свидетелят К. е
категоричен, че автомобилът на Х.Г. не е бил в покой и не е бил спрял, когато
го забелязали- на около 150 метра. Твърди, че автомобилът отбил малко преди
моста, при старата сграда на училището, а полицейския автомобил завил по моста
и спрял малко след моста. Твърди, че поискали документи на водача, момчето си
ги представило, но им се видял неадекватен /забавени реакции, миризмаа на
алкохол/, при което го попитали дали му е лошо и дали е употребил алкохол, като
той казал, че не е, но впоследствие се коригирал, заявявайки че е бил някъде с
момичето, което било с него в колата- Т.Б., и е употребил някакъв алкохол.
Свидетелят К. заявява, че те с колегата му нямали дрегер и правомощие да
боравят с такъв, поради което се обадили в дежурната част и на място бил
изпратен младши автоконтрольор Л.А. с още един колега. Според свидетеля К.
колегата му А. запознал водача с дрегера, но той отказал да издиша въздух в
апарата, поради което му бил съставен талон за медицинско изследване, но той
заявил, че иска направо да му бъде съставен акт и впоследствие той щял „да си
се оправя“. Свидетелят К. твърди, че освен с отказа си да бъде тестван за
алкохол, за който отказ мотиви този свидетел не е чул, жалбоподателят не е
правил други проблеми и не се е опитвал да осуетява полицейската проверка, а
когато бил уведомен, че ще бъде повикан автопатрул с дрегер, не казал нищо,
просто си стоял в колата. Свидетелят К. си спомня, че Х.Г. отказал да подпише
акта, за свидетел на който отказ се подписал Н.Н.. Същите обстоятелства, които
свидетелят Ф.К. излага в устна форма пред съда, е описал в съставена от него докладна
записка до началника на РУ-Пирдоп.
Свидетелят
Я.Д., на длъжност „младши инспектор“ в РУ-Пирдоп твърди, че също е участвал в
извършена срещу Х.Г. рутинна полицейска проверка. Разказва, че видели
приближаващо се МПС, пуснали му светлинните сигнали и му подали „стоп“ палка по
образец, при което водачът отбил най-вдясно на платното, след което
полицейските служители се представили и му поискали документите – снели личните
данни на него и на пътничката и установили кои са и от къде са. Забелязали, че
шофьорът се държи леко неадекватно – изглеждал в нетрезво състояние и миришел
на алкохол, поради което поискали съдействие от дежурния екип на КАТ, при
пристигането на който на водача било разяснено, че трябва да му се направи тест
с дрегера, който бил тариран в срок, но той отказал да даде проба и да вкара
въздух в апарата, а също така отказал и да даде медицинска проба съобразно
издадения му медицински талон. Свидетелят Д. твърди, че след отказа на Г.,
колегата му разяснил, че ще му бъде съставен АУАН за това нарушение. Според
свидетеля Д. отказът на Г. да даде проба, се дължи на това, че в действителност
е употребил алкохол, за което признал пред тях. Свидетелят посочва кои лица са
били на мястото и са възприели отказа, а именно: той с колегата му Ф.К., който
управлявал патрулния автомобил, а от другия екип – Л.А. и Н.Н., както и
пътничката в автомобила, за която не е сигурен, че е чула отказа, но е слизала
от автомобила, за да напише обяснение. За начина, по който е осъществено
спирането на автомобила на Г., свидетелят Д. също излага своите спомени:
твърди, че те пътували със служебния си автомобил в посока от гр.Стрелча към
центъра на гр. Копривщица и когато били пред училището – СОУ „Любен Каравелов“
видели движещо се МПС в отсрещното платно – от другата страна на реката. Пред
тях имало мост – мостът пред Общината, на който се качили и изчакали МПС-то да
приближи към тях, тръгнали към него, пуснали му светлинни сигнали, показали му
„стоп“ палка и той отбил. Свидетелят Д. твърди, че Г. е бил поканен да бъде
тестван за алкохол и му било разяснено каква е глобата и какво ще стане ако
откаже, но Г. категорично отказал.
Свидетелите
Л.А. и Н.Н., които също са служители на РУ-Пирдоп, твърдят, че са повикани на
процесната дата, за съдействие в гр.Копривщица поради съмнение, че лицето Х.Г.
е употребило алкохол. Свидетелят А. сочи, че на място е запознал въпросния
господин с правата му, показал му уреда, а той отказал да даде проба за анализ
– изяло и категорично отказал, а впоследствие отказал и талона за медицинско
изследване. Според свидетеля А., лицето видимо било употребило алкохол. Твърди,
че Г. казал, че не бил карал той автомобила и автомобилът е бил в покой и стоял
там от дни. Свидетелят А. потвърждава, че към момента, в който той е направил
опит за проверка с дрегера, автомобилът не е бил запален, но това е било 20
минути по-късно от самото спиране за проверка. Твърди, че когато той отишъл на
мястото всички били извън колите и имали някакви словесни взаимоотношения. Твърди,
че е дал възможност на лицето да впише своите възражения в съставения му АУАН,
както и че всички присъстващи лица са чули направения от Г. отказ да бъде
тестван за алкохол. Свидетелят твърди, че за Х.Г. това не е първа проба за
алкохол и че лично той самият го е тествал доста пъти. Свидетелят Н. също си
спомня обстоятелствата около проверката и по-конкретно, че са били повикани в
гр.Копривщица, тъй като в техния наряд има катаджия и само той може да
констатира дали даден водач е употребил или не е употребил алкохол. Свидетелят Н.
твърди, че в момента на пристигане за проверката, господинът, който трябвало да
бъде тестван, словесно отказал да даде проба. Мястото според този свидетел също
е било в гр.Копривщица, при Старото училище, на ул. „Хаджи Ненчо Палавеев“,
където заварили автомобила на жалбоподателя паркиран, а там на място били и
техните колеги, които обяснили, че господинът е управлявал автомобила, а те са
го спрели за проверка. Свидетелят не се ангажира със становище дали лицето е
имало признаци на употреба на алкохол, като заявява обаче, че е усетил миризма
на алкохол. Според свидетеля Н. на проверяваното лице било обяснено какво трябва
да направи- как да поеме въздух и да издиша около 10 секунди в апарата, както и
че ако откаже има санкция и каква е тя. Свидетелят твърди, че лицето не е
влизало в спорове, само казал, че няма да даде проба, без да съобщава за
някакви медицински проблеми, които му пречат да даде пробата. Възражение по
акта също не бил правил, но казал, че той не е управлявал превозното средство.
Свидетелят Н. твърди, че проверяваното лице не е било само, а с него е била
свидетелката Б., като посочва, че когато отишли там, тя била на шофьорското
място, а Х.Г. бил от другата страна.
Различна
фактическа обстановка, от тази, очертана от полицейските служители, предлага на
съда свидетелката Т.Б.. Единственото, което се припокрива в нейната версия на
събитията е твърдението на всички четирима полицаи, че Х.Г. категорично е
отказал да даде проба за алкохол. Свидетелката Б. твърди, че с жалбоподателя Г.
са в приятелски отношения. Развива фактическа обстановка, според която на 9-ти
март са имали уговорка да отидат на гости на лицето Радослав Козлеков, поради
което Х.Г. дошъл в гр.Копривщица, където имал запазена стая в хотел „Бащина къща“. Свидетелката твърди, че Г.
отишъл да я вземе, оставили колата при Старото училище, тъй като тя искала да
се види със своята майка, която работела наблизо- в механа „Чучура“, след което
отишли на гости, но към 1 без нещо тя пожелала да си ходи и Х. тръгнал да я
изпраща. Твърди, че навън било много студено, поради което решили да се доизпратят
в колата, където постояли 20-30 минути. Обяснява, че предварително била взела
ключовете на Г. от колата в своята чанта, понеже го познава и знае, че би могъл
да тръгне с колата. Според свидетелката, след около половин час през моста
преминал полицейският джип, завил надясно към тях, на буркани, паркирал при тях
и полицаите почукали на прозореца, като нито един от двамата не се представил.
Поискани им били лични карти, след което и казали, че може да си ходи, но след
като проверили Х., той им лъхнал на алкохол и казали на нея също да остане
докато не дойде другият джип, с други двама полицаи. Сочи, че почакали около 30
минути и през това време не им позволявали да седнат в колата. След
пристигането на двамата полицаи, се представил само г-н А., а Х. седнал в
колата и му дали дрегера, но той отказал, защото не се е движил. След това му
дали талон за кръвен тест и той пак отказал. Свидетелката твърди, че Г. отказал
да бъде тестван, защото колата не се е движила и той не я е карал. Твърди, че
тя самата била повикана да напише обяснения на капака на колата, след което я
пуснали да си ходи, но тя останала още около 10 минути. През това време
полицаите спорили с Г. защо след като не е карал колата я е паркирал там,
където не може да се паркира. Свидетелката Б. твърди, че след това тя си
тръгнала.
Представено
е като доказателство към преписката обяснението на Т.Б., снето на 10.03.2019г.
В него същата е записала, че на 10.03.2019г., около 01:30 часа отишла да се
види с Х.Г. пред Старото училище, в колата „Форд фиеста“, с номер СО5443ВР,
когато били прекъснати от полиция за извършване на проверка.
В
хода на делото е представена като доказателство от жалбоподателя адресна карта
за записване в хотел за нощувка на 09-ти срещу 10-ти март 2019г.
Служебно е изискана от съда и приложена като
доказателство справка за нарушител/водач на името на Х.И.Г.. От съдържанието на
същата се установява, че лицето има издадено СУМПС през 2003г. от която дата до
датата на нарушението е бил многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, като
санкционните актове са влезли в сила. Установява се, че част от провиненията на
Г. са за „управление на МПС в нетрезво състояние“, за „управление на МПС в
срока на изтърпяване на лишаване от правоуправление“, за „отказ да изпълни
нареждания на органите за контрол и регулиране на движението“, както и за
„причиняване на ПТП“.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление в законоустановения срок (НП е връчено на 18.03.2019 г., а
жалбата е депозирана на 22.03.2019 г.).
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП
от формално естество не бяха констатирани, поради което съдът намира, че не са
налице обстоятелства от процесуално и формално естество, които да опорочават
обжалваното НП.
Компетентността
на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление началник на РУ
Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.1.3 от заповедта, да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби
и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност
„младши автоконтрольор II-I степен“.
Именно такава длъжност заема актосъставителят Л.А., за което няма спор по
делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началник група в
РУ-Пирдоп, а според т.2.9 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. сред
определените да издават НП по ЗДвП длъжностни лица са началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – на обслужващата територия.
Следва да се отбележи, че наказателното
постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било
издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в
него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа реквизитите, изброени
в чл.42 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на фактическата обстановка, липсата
на която е най-често допусканият недостатък в съдържанието на тези актове.
Такъв недостатък в конкретния случай няма, а нарушението е описано пълно и
точно чрез описание на времето и мястото на установяване на нарушението,
автомобила, който е управлявал нарушителят, уреда, чрез който контролните
органи е следвало да тестват водача и самото нарушение, а именно: релевантния
отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Известна
неяснота внася записаното в АУАН: „като не вкарва въздух в апарата“, тъй като
от него не е безусловно ясно дали проверяваното лице е правило опит да вкара
въздух в дрегера, но той е бил неуспешен или изобщо е отказало да използва
апарата по предназначение. Установи се в хода на съдебното следствие какво
точно е имал предвид актосъставителят и то е, че лицето Х.Г. е отказало да
вкара въздух в апарата, който отказ е изразило словесно и с категоричност. В НП
фактите са допълнени, като там вече е записано, че е издаден талон за
медицинско изследване с определен номер, съвпадащ с този на приобщения в
кориците на делото талон, а нарушението, за което жалбоподателят Г. е
санкциониран, е описано цифрово и текстово, а именно: „отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо-лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е
нарушил чл.174, ал.3 ЗДвП“.
Тук
следва да се обсъдят доводите от жалбата и тези на процесуалния представител на
жалбоподателя, на които се позовава страната при обосноваване незаконосъобразност
на НП. На първо място, страната-жалбоподател счита, че в наказателното
постановление липсва точна и правилна законова квалификация на нарушението, с
което съдът не може да се солидаризира. Чл.174, ал.3 ЗДвП в действителност,
както се твърди в жалбата, съдържа две хипотези на изпълнителното деяние.
Предвид описанието на нарушението в АУАН, където отказът за медицинско
изследване не е отразен и предвид конкретизацията в НП, че наказанието се
налага на основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП, очевидно е, че идеята на
административно-наказващия орган е била административно-наказателната
отговорност на нарушителя да бъде ангажирана за отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
именно поради което в АУАН и НП не е включено в описанието на фактите по какъв
точно начин е извършен отказът от медицинско изследване. В действителност в
наказателното постановление за словесно описание на нарушението е
възпроизведена цялата разпоредба на чл.174, ал.3 ЗДвП, а не само първата
предвидена разновидност на нарушението, но доколкото от доказателствата по
делото се установява безспорно, че Г. е отказал не само тест с техническото
средство, но и медицински такъв, то съдът счита, че е извършил нарушението и в
двете му разновидности, поради което изписването и на двете хипотези на
нарушението не представлява порок на НП-то и не нарушава правото на защита на
соченото за нарушител лице. В разпоредбата вариантите на нарушението са
предвидени алтернативно, но според съда настоящият случай е пример за това, че
те могат да бъдат извършени кумулативно, като обаче нарушението остава едно,
поради което правилно жалбоподателят е наказан само за едно нарушение. Съдът не
може да приеме като основание за незаконосъобразност и сочените в жалбата
нарушения на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Този подзаконов нормативен акт предвижда формалната процедура за осъществяване
на проверките за установяване концентрация на алкохол в кръвта, включително по
какъв начин се удостоверява отказът на лицето да попълни, подпише или получи
талон за медицинско изследване или отказ на лицето да се подложи на медицинско
изследване. В конкретния случай обаче, от една страна проверяваното лице с
писмено изявление е удостоверило своя отказ от медицинско изследване, което е
напълно достатъчно отказът му да бъде взет предвид при индивидуализиране на
нарушението и наказанието, а от друга страна, спазването на цитираните
разпоредби от наредбата относно начина на попълване на талона за медицинско
изследване, е без правно значение, тъй като идеята на
административно-наказващия орган, както вече бе коментирано, е била да
санкционира Х.Г. само за това, че е отказал проба с техническо средство. Съдът
по никакъв начин не може да се съгласи с твърдението в жалбата, че нарушената
повелителна норма е тази на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а актосъставителят и
административно-наказващият орган неправилно не са я посочили. Напротив –
нарушена е именно нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, която е била посочена. Нормата
на чл.174, ал.3 ЗДвП е едновременно материалноправна норма, съдържаща правило
за поведение и санкционна такава, предвиждаща конкретно наказание за
несъблюдаване на установеното правило. Поради това, правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е цитирал чл.174, ал.3 ЗДвП и като нарушена
разпоредба и като основание за санкциониране на нарушителя. Няма как правилото
за поведение, което жалбоподателят Г. е нарушил, да е това на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, тъй като там се предвижда забрана на водачите на ППС да управляват с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила, а в конкретния случай с
поведението си жалбоподателят е препятствал органа да установи дали тази
забрана е нарушена, поради което е предвидена самостоятелна отговорност за
лицата, проявяващи такова препятстващо поведение.
Установи
се, че посочените за свидетели в акта лица са били и очевидци на установяване
на нарушението. Дори лицата-свидетели по АУАН да не бяха свидетели на
установяване на нарушението то броят им, а именно: двама, обуславя
законосъобразност по отношение на изискването на чл.40 ЗАНН, поставящ изрични
правила за свидетелите по АУАН.
АУАН
е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което
образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от
страна на наказващия орган, който се е произнесъл законосъобразно и след
изтичане на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в
чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 10.03.2019 г., а НП е от дата
14.03.2019г. Жалбоподателят не е бил лишен от право на защита, тъй е имал
възможност да впише своите възражения в АУАН, но не го е направил.
Лицето-жалбоподател освен това е имало възможност да подаде писмени възражения
в три-дневен срок от съставяне на АУАН, каквато възможност му гарантира чл.44,
ал.1 ЗАНН. Това не е сторено от негова страна, който факт още веднъж
потвърждава свидетелските показания на полицейските служители, че реални
възражения той не е имал.
В
настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на
въпроса извършено ли е или не провинението, за което жалбоподателят е бил
наказан. В този смисъл, съдът намира за доказано извършването на деянието,
представляващо нарушение на ЗДвП и вменено във вина именно на автора на
нарушението – Х.И.Г..
Логични
и последователни са според съда показанията на полицейските служители, които са
участвали в процесната проверка. Чрез тях се потвърждават констатациите от
АУАН, който има доказателствена сила, произтичаща от разпоредбата на чл.189,
ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма,
редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се
зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае
установените с акта факти е на санкционираното лице. Жалбоподателят
Х.Г. е ангажирал в процеса доказателства, с които цели да опровергае
установените с акта факти, а именно: показанията на свидетелката Т.Б., които
обаче съдът не кредитира. На първо място, съдът в противовес на заявеното от
адв.Н., че не се открива заинтересованост в показанията на свидетелката, счита
че показанията на свидетелката не са обективни и че с оглед близките отношения
между нея и Х.Г., тази свидетелка подкрепя защитната версия на
жалбоподателя-нарушител. На първо място, видимо за съда и от самите показания
на Т.Б. е, че твърдението на свидетелката за обикновени приятелски отношения с
жалбоподателя е невярно и че същите споделят по-особен тип емоционална връзка,
която се прави опит да бъде прикрита от решаващия орган. На второ място,
наблюдава се известна нелогичност в събитията такива, каквито ги описва
свидетелката. В писмените си обяснения, дадени в процесната вечер, свидетелката
е посочила, че е отишла да се види с Х.Г. на процесното място. Същевременно – в
показанията си пред съда твърди, че с Г. са отишли заедно до мястото, където е
бил паркиран автомобилът, след събиране с приятели. Освен това, мястото на
което е бил паркиран автомобилът не е такова, че да се кредитира версията на
свидетелката за случилото се – то не е в близост нито до хотела, където тя
твърди, че приятелят и е имал резервация, нито до мястото, където твърди, че са
били на гости. Непосредствено пред двете заведения в близост, в едното от които
свидетелката твърди, че работи нейната майка и тя е отишла да я види, пък има
оширение за паркиране, като неизвестно защо жалбоподателят не е паркирал там, а
е оставил автомобила на главната улица, където не е разрешено място за
паркиране. Логично е обаче ако полицейските служители са подали сигнал за
спиране, водачът да бъде принуден да отбие най-вдясно на платното, където
именно е бил автомобилът. На следващо място, събитията са се развили в тъмната
част на денонощието, във все още студения период от годината. Ако свидетелката
и жалбоподателя са искали да се стоплят, както тя твърди, то логично е било да
запалят автомобила, като свидетелката обаче твърди, че автомобилът е бил в
покой, а ключовете са били в чантата и. Няма как освен това, в нощната тъмнина,
при изгасен двигател на колата, двамата да са били видени от полицейските
служители преди те да наближат автомобила и да го осветят, а за да се случи
това, полицейският патрул трябва да е направил маневрата, за която служителите
на реда обясняват – да преминат по моста и да завият надясно. С тази си
маневра, както адв.Н. правилно заявява, патрулът е навлязъл в насрещното
движение, за което няма логика, освен ако полицаите са забелязали някакво
нарушение или са предположили възможно нарушение от възприет от тях движещ се
автомобил, т.е. те са взели решение да преминат моста и да сменят платното за
движение още преди да са имали възможност да възприемат, както свидетелката Б.
обяснява, лицата в спрелия, тъмен автомобил. Това навежда на извода, че много
по-вероятно е събитията да са се развили така, както еднопосочно обясняват
свидетелите К. и Д., а именно: да са забелязали движещ се автомобил през нощта
и поради късния час да са решили да извършат проверка. В техните показания не
се долови заинтересованост, като фактът, че са служители на МВР не само не ги
прави заинтересовани, а дори с оглед служебните им функции и характеристика,
гарантира по-висока степен на безпристрастност и професионализъм.
За състава
на чл. 174 ал. 3
ЗДвП достатъчно е
жалбоподателят да е
имал качеството на водач на МПС
и да е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, а така също и да му
бъде извършена кръвна проба. Спорът се концентрира в обстоятелството дали
жалбоподателят Г. е имал качеството на водач на автомобил, т.е. дали е
управлявал такъв. Съдът счита, че следва в тази връзка да се довери на
показанията на свидетелите К. и Д., тъй като и двамата твърдят че са видели
автомобила в движение, описват еднакво своите действия по спирането му, както и
последващите събития. Единственото доказателство в обратна насока са
показанията на свидетелката Б., които според съда целят единствено да оневинят
нейния приятел. Всички четирима свидетели-полицейски служители пък са
категорични, че отказ от страна на Х.Г. да даде проба за алкохол, е осъществен
и то в две разновидности- отказ за тест с техническо средство и отказ за
медицинско изследване. Фактът на направения отказ се признава и от свидетелката
Б.. Единственото разминаване в показанията на четиримата служители на МВР е
относно позицията на Г. и Б. в автомобила, като свидетелите К. и Д. твърдят, че
водач е бил Х.Г., а Т.Б. е била пътничка, но не са казали нищо за това кой от
тях къде се е намирал при пристигането на свидетелите А. и Н.. Според свидетеля
А., когато с колегата му са дошли на мястото, всички са били извън
автомобилите, а според свидетеля Н.- Б. е била на шофьорското място, а Г. – на
пътническото. Това несъответствие е обяснимо, предвид обстоятелството, че
дейността на полицейските служители е свързана с ежедневни подобни проверки,
като независимо къде са установени двете лица при пристигане на втория патрул – извън автомобила или в него, относима е позицията им към момента на
началната проверка, за която свидетелите К. и Д. са категорично единни,
посочвайки, че автомобилът се е движил и е бил управляван от Х.Г.. По време на
разпитите не се открои никакво лично отношение на полицейските служители към
жалбоподателя, за да може да се счете, че К. и Д. са измислили своя неистинна
версия за процесните събития, в която да въвлекат още двама свои колеги.
Показанията на всички четирима полицаи бяха в насока на това, че Х.Г. просто е
отказал извършването на проверка за алкохол, без обаче да се държи по някакъв
неуважителен начин или да създава допълнителни пречки на служителите да си
изпълняват функциите. Самото деяние, чрез
което е осъществено нарушение е отказът
на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС да бъде изпробван за алкохол с
описаното в АУАН и НП техническо средство, както и отказът да му бъде извършена
кръвна проба,
вписан и подписан от самия жалбоподател в издадения му талон за медицинско
изследване. Всички свидетели-полицейски
служители потвърдиха, че при Г. е имало видими признаци от употреба на алкохол,
поради което съдът намира за логично самопредпазващо негово действие отказа да
даде проба за алкохол, още повече, че в практиката си на шофьор вече е бил
санкциониран за управление в нетрезво състояние и най-вероятно е наясно, че в
зависимост от количеството установен алкохол в кръвта му, деянието би могло да
се окаже и престъпление. Че водачът е бил и преди тестван за алкохол потвърди и
свидетелят А.. В процесния случай, жалбоподателят сам и умишлено е изключил проверката
дали е употребил или не алкохол, както и неговата концентрация към момента на
извършване на проверката и именно за това е била ангажирана неговата
отговорност по чл. 174 ал. 3 ЗДвП. По-нелогичната причина за
отказа на Г. да бъде тестван за алкохол е тази, която посочва свидетелката Б. -
че е отказал, защото не е управлявал. Лицето е било длъжно да изпълнява
разпорежданията на контролните органи, а защитата му с довода, че за него
липсва качеството „водач“ би била еднаква, независимо дали лицето е
санкционирано за употреба на алкохол или за отказ да предостави проба. С оглед
характеристиките на Г. като водач, съдът взема предвид при преценка дали
деянието е извършено и склонността на лицето да нарушава установените в ЗДвП
норми, която му склонност потвърди и свидетелката Б., заявила пред съда, че познавайки
Г., той би се качил в колата и след употреба на алкохол, затова му е взела
ключовете.
Предвид тенденциозността в допусканите от Г.
нарушения на ЗДвП и предвид обстоятелството, че се касае за особена категория
обществени отношения, които защитават освен пътния транспорт, сигурността на
участниците в движението и че при жалбоподателя е имало реални признаци за
употреба на алкохол, не може да се счете, че се касае и за маловажен случай. Извършеното
от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9
НК вр. чл. 11
ЗАНН. Извършването му е
създало предпоставки за осуетяване реализирането на административно-наказателна
отговорност на жалбоподателя по чл. 174, ал. 1
ЗДвП или евентуално на
наказателната му отговорност за престъпление по чл. 343б
НК, поради което към жалбоподателя съдът не
следва да проявява неоправдана снизходителност.
Поради това общественоопасните последици на деянието, за което е наказан
жалбоподателят, не са незначителни, а не са налице и други конкретни смекчаващи
обстоятелства, поради които съдът да приеме, че степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Ето защо основания за прилагане на чл. 28
ЗАНН не са налице.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин,
че с действията си жалбоподателят Х.И.Г.
е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението е правилно,
пълно и точно описано и квалифицирано, а впоследствие и коректно подведено под съответната му
санкционна норма по чл.174 ал.3
ЗДвП,
която предвижда кумулативни наказания „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство" за срок от 2 години и „Глоба" от 2000 лева, при
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или ако водачът не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Тъкмо такива по вид и размер наказания са наложени на жалбоподателя Х.Г., и доколкото
санкциите са определени в закона по абсолютен начин, за съда не съществува
възможност да
ги обсъжда или евентуално редуцира. В административнонаказателното производство
не са допуснати процесуални нарушения, деянието е доказано по несъмнен начин и
материалният закон е приложен правилно, поради което наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1, предл.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0347-000213 от 14.03.2019 г. на началник група към РУ-Пирдоп, с което жалбоподателят Х.И.Г., ЕГН: ********** е бил
наказан по административен ред с
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 ЗДВП за нарушение
на същата разпоредба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :