РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Търговище, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Кр. Ал. К.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100929 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата Ю. Й. Д. твърди в исковата си молба, че с ответника - Р. Й. Г.
са сестра и брат. Наследници са на баща си Й. Г. А., с ЕГН **********,
починал в гр.Търговище, на 20.04.2005г.
Приживе баща им е закупил имот в с. Стр., общ. Т., а именно: Част от
поземлен имот № 360 в кв.32 по плана на с.Стража, който попада в УПИ Х-360
в кв.32 с площ от 1100 кв.м. , ведно с построеното в него жилище с площ от 60
кв.м., при граници: улица, УПИ ХШ-356, УПИ IX-360 и УПИ XI-361.
Ищцата многократно е посещавала имота, но през 2023г. ответникът на
24.02.2023г. си е извадил нотариален акт за собственост по давностно
владение № 121, том II, дело 231 дв.вх.№79-0 на СВ Търговище.
Ответникът неправомерно си е извадил нотариален акт за целия имот, а
не за една втора идеална част от него, колкото му се полага по наследство.
Ищцата Ю. Й. Д. с писмена покана поканила на 15.03.2024г.
ответникът в 7-дневен срок от получаване на поканата да и предаде
ползването на ½ ид.ч. от имота, посочен по-горе и да и заплаща обезщетение
за ползваната част в размер на 100 лв. месечно, но до настоящия момент
ответникът не е реагирал по никакъв начин.
За ищцата се поражда правен интерес да установи по отношение на
брат си Р. Й. Г., че е собственик на ½ ид.ч. от посочения по горе недвижим
имот, оставен в наследство от баща им Й. Г. А. поч. на 20.04.2005г
1
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че тя – ищцата е собственик по наследство от
баща си Й. Г. А. на ½ ид.ч. от поземлен имот № 360, за което е отреден УПИ
Х-360 в кв.32 с площ от 1100 кв.м. в с.Стража, община и област Търговище,
ведно с построеното в него жилище от 60 кв.м., при граници: улица, УПИ ХШ-
356, УПИ IX-360 и УПИ XI-361.
Моли ответникът да бъде осъден да и заплаща обезщетение за
ползваната нейна собствена 1/2 идеална част от имота в размер на 100 лв.
месечно, считано 21.03.2024г. /след изтичане на 7-дневния срок за доброволно
плащане/, ведно със законната лихва от тази дата – 21.03.2024г.
Редовно пР.ана в открито заседание ищцата не се яви лично и се
представлява от адв. С. от АК-Търговище, който поддържа иска за собственост
на ищцата на 1/2 ид.част от процесния имот, въз основа на наследствено
правоприемство. И хода на устните състезания подчертава, че ищцата е
придобила и е собственик на ½ ид.част от имота по наследство, тя не
претендира, че е придобила тази ½ ид.ч. по давност. Моли да бъде уважен
иска, като съдът постанови решение, с което признава по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. по наследство, както и да бъде
осъден ответника да и заплати обезщетение в размер на по 100 лв.- месечно за
това, че е била лишена от ползването на собствената си 1/2 ид.ч., считано
21.03.2024г. /след изтичане на 7-дневния срок за доброволно плащане/ до
завеждане на иска, ведно със законната лихва от тази дата – 21.03.2024г. до
окончателното изплащане, както и да и бъдат присъдени разноските по
делото.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, в едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаде писмен отговор видно от който,
който счита иска за допустим, но неоснователен.
В исковата молба са наведени твърдения, че процесният имот е бил
собственост на наследодателя на страните, а фактическата обстановка се
изчерпва с думите: „многократно е посещавала имота, но през 2023 г.
ответника на 24.02.2023 г. си е извадил нотариален акт по давностно
владение...”
Процесният имот всъщност повече от 20 години не е бил посещаван от
ищцата. Тя живее в гр. Варна от дълги години, докато ответникът е живял в
имота със своите родители, за които се е грижил. Именно затова още приживе
те му предоставят владението на същия.
Ответникът прави редица подобрения върху имота през годините,
наема майстори и го отремонтира, изграждат баня и тоалетна.
Ищцата нито е участвала в ремонтите, нито е участвала в поддръжката,
не е живяла там, а противно и на отбелязаното не го е и посещавала.
Ответникът живее там още преди смъртта на родителите си, а след
смъртта на баща си продължава да живее там.
2
Единствено ответникът и съпругата му обработват градината - има
около 30 овощни дръвчета - сливи, круша, вишна, ябълки, орехи, кайсии и
череши, които са сети около 2010 г. Отпред има асма, която се поддържа. Сеят
си и зеленчуци - домати, чушки и др.
Партидата за ел.енергия още от 1995 г. е на името на ответника. През
същата година се правят и редица подобрения върху имота. Като след това
през 2011-2012 г. се правят още ремонти.
Голяма част от хората в селото дори не познават сестрата на ответника
именно поради факта, че същата почти не е посещавала селото, а още по-
малко процесиия имот. Не е заявявала и претенции към имота до снабдяването
на ответника с нотариален акт /на 24.02.2023г./ , след което изпраща и
приложената покана /от 15.03.2024г./.
През целия период: от предоставянето на имота приживе от баща му -
около 1995г. до изпращане на поканата - през 2024г. , претенции не са
заявявани от страна на ищцата, не е посещавала имота, не го е обработвала, не
го е ремонтирала или поддържала. През всички тези години /29 г., а след
смъртта на баща им са 19 год./ владението на ответника е било постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Ответникът е придобил
собствеността върху целия имот по давностно владение.
Редовно пР.ан ответникът не се яви лично в открито заседание и се
представлява от адв. Р. Евл. Р. от АК-Търговище, който поддържа писмения
отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му
бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Не са спорни обстоятелствата, а и видно от удостоверение за
наследници, ищцата Ю. Й. Д. и ответникът Р. Й. Г. са сестра и брат, законни
наследници на своя баща Й. Г. А., вдовец, починал на 20.04.2005г. Бай Й.
починал през 2005г., а неговата съпруга – Сл., поч. 2003г.
Ищцата Ю. и съпругът и Цв., който починал някъде през 2006г., са си
купили и имат своя семейна къща, която се намира в долния край на с. Стр..
Ц. /съпругът на Ю./ казвал пред св. А. и съпругът и, тъй като били много
близки семейни приятели и често се събирали, че трябва да приберат от друго
село бабата и дядото /родителите на жена му/, намерил им е къща в с. Стража,
но дядото нямал толкова пари и Ц. му дал 6000 лв. да я купи, които пари
дядото после му върнал. Св. Р., който от 1985г. живее в с. Стража, дори знае,
че преди това в тази къща живеел един стар човек, явно самотен, защото бил
починал и той го е изнесъл навън. Тогава къщата била „едно нищо, напълно
блокирана“, преди да я купи бай Й. и е трябвало да се ремонтира, за да стане
за живеене. Точно тази къща е спорната, тя се намира в горния край на с.
Стража и там са живели до смъртта си родителите на страните по делото – Й.
и Сл.. Първо в с. Стража дошъл бай Й. и после баба Сл., която се разболяла
много тежко, останала на легло и Ю. я прибрала в къщата си у тях и се
3
грижила за нея , и я гледала така две години, като и св. А, която живеела в
къща срещу къщата на Ю. и Ц. в с. Стража ходила лично да и помага, да
обслужват майка и. През това време, докато в тези две години се грижила у
дома си /в къщата им с Ц./ за майка си, Ю. помагала на баща си - вземала му
дрехите да ги пере, готвила му храна и я носила в къщата му или той сам
идвал да си вземе храна и да си донесе дрехите за пране. След като починала
баба Сл. в къщата с бай Й. живеел сина му Р., той се грижил за него, а след
смъртта на бай Й. в къщата останали да живеят Р. и жена му Н.
Видно е от приложената скица на процесния имот - поземлен имот №
360, за което е отреден УПИ Х-360 в кв.32 с площ от 1100 кв.м. в с.Стража,
община и област Търговище, че по разписен лист към регулационния план,
одобрен 1984г., имотът е записан на Й. Г. А.. По-късно, през 1995г.
ответникът е декларирал използване на ел.енергия само за битови нужди и на
негово име е издаден Акт аз въвеждане в експлоатация на обект еднофамилна
къща в с. Стража. Ответникът представи писмени доказателства за
закупуване строителни материали във връзка с извършвани строително
монтажни и ремонтни работи в къщата в с. Стража, фактури и в оригинал от
13.07.1995г., изд. от „Терснаб“-Търговище, „Електроразпределение“-
Търговище, както и стокови разписки за закупени материали от ЕТ „Лакс-
Иван Й.“- Търговище в периода от 05.06.2011г. до 15.06.2011г. От
представените удостоверения за данъчна оценка и приходни квитанции е
безспорно, че от 2007г. до 2022г. ищцата е плащала на общината данъци за
1/2 ид.ч. от въпросния имот в с. Стража.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл.587
ал.2 от ГПК № 50, том I, рег.№ 730, дело № 25 от 24.02.2023г. по описа на
нотариус Св. И.-нотариус № 735 на Нотариалната камара /съответно нот.акт
№ 121, том II, дело № 341 от 24.02.2023г. по описа на Служба по вписванията-
Търговище/, ответникът – Р. Й. Г. е признат за собственик по давностно
владение върху процесния недвижим имот, а именно: част от поземлен имот
№ 360, за което е отреден УПИ Х-360 в кв.32 с площ от 1100 кв.м. в с.Стража,
община и област Търговище, ведно с построеното в него жилище от 60 кв.м.,
при граници: улица, УПИ ХШ-356, УПИ IX-360 и УПИ XI-361. Не е спорно,
че преди ответника, родителите на страните, не са имали нотариален акт или
друг документ за собственост. Видно от постановлението от 24.02.2023г. на
нотариуса по приложеното нотариално дело, прието е, че владението на Р. Й.
Г. протича необезпокоявано и непрекъснато повече от 21 години със
съзнанието, че е собственост на молителя от когато е предаден от родителите
му.
За изясняване на спора от фактическа страна съдът разпита две групи
от по трима свидетели: посочените от ищцата – 1. В. Н. А.; 2. Н. А. М., син на
първата свидетелка; 3. В. Б. Д., и посочени от ответника – 4. С. М. Я., 5. О. Х.
Х., 6. Ф. Ф. Р.
Св. А. знае, че Ю. с една роднина-леля Д. /Й./, ходила при Р. да прави
4
опити да се разберат „като брат и сестра“ за къщата. Един път, когато се
връщала, след като ходила до къщата, Ю. била много разтревожена и
разплакана, защото брат и го нямало, но жена му била там и като разбрала
защо идва и казала, че няма да види нито лев от тази къща и да се маха.
Съпругата на Р. е забранила на сестра му да ходи в къщата след смъртта на
баща им т.е. след 2005г. Около 2008г. Ю. се разболяла от пневмония и дъщеря
и я прибрала в гр. Варна. Есента Ю. си отивала във Варна, където живеела
при дъщеря си през зимата, а пролетта и лятото живеела в с. Стража в
къщата, която купили със съпруга си и тя е срещу къщата на св. А., а не в
къщата на родителите и. Тя като си идвала в с. Стража си оставала в нейната
къща. Св. А. не е виждала Ю. да е в двора на къщата, в която живее Р., да
работи нещо там по двора. Ю. като си идвала в с. Стража ходила при брат си
да търси разбирателство за имота, но нищо не постигнала – „Тя в крайна
сметка не успя да се разбере с брат си за имота.“
Св. М. разказа за един случай, когато е бил помолен от майка си /св. А./
някъде през 2013-2014г. да закара Ю. заедно с нея една баба до
наследствената и къща в горния край на с. Стража. Ю. обяснила на свидетеля,
че тя има дял от въпросната къща, а другия дял е на брат и. Закарал ги, оставил
ги и двете пред входната врата на къщата, но от там насетне няма информация
какво е станало. По-късно разбрал, че Ю. и брат и имат някаква дрязги,
някакви вътрешни проблеми, и тя не е била желана да влиза в тази
наследствена къща.
Впечатленията на св. Д. са от времето когато тя се грижила за майка си
в тяхната къща /на нея и мъжа и Цв./ и от времето когато веднъж я видял да
носи багаж и малко храна на баща си в къщата му в горната махала. Св. Д.
каза, че не познава бащата на Ю., нито къщата му знае, нито брат и познава.
След като починал мъжът и Цв. /според св. А. той е починал 2006г./ тя
останала в къщата им в с. Стража да стои две години т.е. до към 2008г. Ю.
се разболяла и от около 2014/2015г. е във Варна и така останала. Скоро не я е
виждал и не я е чувал. Преди първото открито заседание, пред съдебната
зала св. Д. чул, че се спори за имот, но с кого, как и какво, той не е в течение и
не знае. Пред съдебната зала чул, че Ю. има спор за имот с брат си.
Св. Я. от 2003г. живее в с. Стража, а от 2004-2005г. живее постоянно
там. Знае, че Р. има къща с двор в с. Стража. Когато той си взел, купил
къщата, Р. вече живеел там с баща си, за когото се грижил. Комшии са, една
мрежа ги дели къщата на този свидетел с къщата на Р.. Свидетелят е виждал
Р. да прави ремонти по къщата; да прави пътеки, външна зидария на къщата.
Дворът там е много поддържан и сега има много дръвчета, които Р. преди бил
посадил. Същият свидетел е категоричен, че не е ставало на въпрос Р. да има
сестра; той не я познава; не я е виждал.
Св. Р. живее в с. Стража и са комшии с Р., живеят на една улица, три
къщи ги делят. Познава Й.-бащата на Р., те живеели заедно в къщата в с.
Стража. Р. и баща му купили къщата заедно. Когато я купили къщата била
5
„едно нищо, напълно блокирана“ и и трябвало много ремонт, за да се живее.
Този свидетел и още един майстор направили ремонта на цялата къща
отвътре и Р. им плащал за всичко. А за ремонта на външната част на къщата
си имало други майстори. Парите за майсторите ги плащал Р.. Й. и той
помагал колкото може, давал им акъл за къщата. След като починал баща му,
къщата останала за Р.. Дворът е поддържан. Р. е казвал на св. Р., че има сестра,
но той не я познава, не я е виждал да идва в къщата му, не знае , че сестра му
иска нещо от къщата му. Същият свидетел е категоричен - други не вижда
там, освен Р. и семейството му –по двора или къщата.
Св. Х. познава Р. от 2000г. Той живее постоянно в с. Стража от 2005г. , а
от 2007г. до 2015г. е бил два мандата кмет на с. Стража, познава всички.
Неговата къща с къщата на Р. ги делят пет къщи. Познава и баща му , Р. се е
грижил за него. Познава и сестра му на Р. – Ю. и нейния мъж, който бил
военен-старшина, те имат друга къща в селото. До 2015г. т.е. докато бил кмет,
Ю. живеела в с. Стража, но от 10 години вече откакто не е кмет не може да
каже с точност от колко време тя не живее в селото. Св. Х. не е виждал Ю. да
идва в къщата на Р., да прави ремонти, или да работи в двора. Същият
свидетел знае, че бащата на Р. купил къщата и че после е прехвърлена на Р..
Когато бащата е купил къщата, тя се нуждаела от много ремонти и тези
ремонти после е правил Р..
Видно е при съпоставката на писмените доказателства, че
действително св. Р. е с постоянен адрес, по лична карта в
*******************, процесният имот, в който живее ответникът е на адрес
в ********************, докато къщата на ищцата и съпругът и е в
***************. В подкрепа на твърденията си, че е идвала и живяла в с.
Стража, ищцата представи служебна бележка, че има сключен договор за
аренда с ЕТ „Станислав Желев“ и е получила рента за стопанската 2014/2015г.
в размер на 155.40 лв. на 24.07.2015г. Последният документ обаче не
допринася изобщо и не внася яснота по отношение на процесния имот.
От писменото заключение по ССч.Е се установи, че месечният наем,
считано от 21.03.2024г. когато е изтекъл 7-дневният срок за доброволно
плащане по покана на ищцата към ответника, до 16.110.2025г. когато е
изготвена експертизата е в размер на 118.46 лв. за ½ ид.част от въпросния
имот. Ищцата не претендира увеличение от 100 лв. на 118.46 лв. за месечен
наем на ½ ид.част от имота, като база за изчисляване на обезщетение за
лишаване от ползването на нейната половина.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка прави
следните правни изводи:
Ищцата е предявила иск против ответника с правно основание чл.124
ал.1 предлож.2-ро ГПК, но във връзка с чл.5 ал.1 от ЗН. Съгласно първата
визирана разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на една правно отношение или на едно право, когато има
6
интерес от това. Втората разпоредба указва, че децата на починалия
наследяват по равни части. Искът на ищцата е да се признае за установено по
отношение на ответника, че тя е собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот –
поземлен имот ведно с построеното в него жилище в с. Стража, общ.
Търговище, по силата на наследяване след смъртта на баща и, починал 2005г.,
както и ответникът да и заплати обезщетение за лишаване от ползването на
нейната собствена ½ ид.ч.
Ответникът оспорва иска, възразявайки, че въз основа на давностно
владение, започнало още около 1995г. когато баща му приживе му
предоставил имота, и дори и след смъртта на баща му през 2005г. е придобил
собствеността върху целия имот. Позовал се е на изтекла придобивна давност
и през 2023г. се е снабдил с констативен нотариален акт по чл.587 ал.2 ГПК –
по обстоятелствена проверка.
Съгласно чл.97 ал.1 ГПК правото на собственост върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. По силата
на чл.69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Във връзка с указаната доказателствена тежест на страните с доклада
по делото и приложението на визираните разпоредби от ЗС и ЗН, съдът се
придържа към разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. Презумпцията на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Владението по чл.
68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на
фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи
вещта като своя /animus domini/.
Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и
основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части,
могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да
се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало
за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като
собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.
Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл. 69 ЗС - ППВС
№ 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. приема, че когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и
7
извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с
правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си.
Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик,
той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен
владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е
дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един
единствен владелец на целия съсобствен имот.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. . След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна
в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт
е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот
като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.
В конкретния казус по настоящото дело се установи, че от 1995г.
ответникът е предприел въвеждане в експлоатация на къщата за
електроразпределение и ремонтни работи. След смъртта на майка си живеел с
баща си в къщата и се грижил за него. Докато е бил жив бащата – Й., и
ищцата е посещавала баща си, ходила е в къщата и му е носила напр. храна,
изпрани дрехи. Дори и да е имало нагласи и уговорки между родителите и
сина им, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че те са му предали
владението на имота. След смъртта на бащата през 2005г. ищцата и
ответникът като единствени законни наследници са станали съсобственици по
наследство на целия имот, като всеки един от двамата е бил собственик на
½ ид.ч. От тогава ответникът е извършвал едностранни действия, с които
8
е престанал да държи ½ ид.ч. за другия съсобственик-ищцата и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на другия съсобственик. От писмените и гласни доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, се установи категорично и несъмнено, че са
извършвани строително-монтажни и ремонтни работи и подобрения в къщата,
както от ответника лично, така и от майсторите, на които той е заплащал;
засаждани са овощни дръвчета; изградени са пътеки в двора. Извършването на
тези действия и намерението за своене на целия имот от ответника е било
очевидно, явно, спокойно и продължително, противопоставено на ищцата и
достигнало до нея. За извършването на тези действия от ответника не е искано
нито предварително разрешение, нито съгласие, нито последващо
одобрение от ищцата. Ответникът е преобърнал владението, преставайки да
държи 1/2 ид.ч. на ищцата, получена по наследство за нея, и е започнал да я
държи за себе си, с намерението да я свои, като своя собствена. Ищцата след
смъртта на баща им през 2005г. е искала с брат си да се разберат за имота, но е
оставяна отвън, не е допускана изобщо да влиза вътре, категорично не е била
желана и е била изгонена – да се маха и в крайна сметка не се е разбрала за
имота с брат си. Никой от разпитаните свидетели не я е виждал от тогава –
след 2005г. и към момента, да е влязла вътре в имота, да го ползва, нещо да
прави, да работи по двора или в къщата. А част от свидетелите и то съседи
на процесния имот дори не знаели, че Р. има сестра и не я познават.
Ответникът доказа, че владял постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнително в продължение на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, като с
едностранни действия, доведени до знанието на другия наследник – ищцата, е
показал отричане на нейните права и демонстриране на намерението за своене
на нейната идеална част. След изтичане на 10-годишния давностен срок дори
от 2005г., а не преди това от 1995г., до 2015г. ответникът е придобил
собствеността на 1/2 ид.ч. на другия съсобственик. Плащането на общината на
данъци и такси за съответната и ид.част от имота или получаване на рента за
земеделски земи от арендатор, могат да бъдат индиция, но не доказват
владение на ищцата на процесния имот. Последните сведения за идването на
ищцата в с. Стража са за 2014/2015г., след което тя е останала постоянно да
живее в гр. Варна. Нито лично тя, нито чрез трето лице е владяла имота.
Изложените по-горе съображения обуславят крайния извод, че
предявеният иск за признаване на собственост върху придобита по
наследяване ½ ид.ч. от имота на ищцата, не е доказан и следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Неоснователността на обуславящия иск – за
собственост предпоставя неоснователността и на обусловения иск – за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от имота, по
чл.31 ал.2 ЗС.
Ищцата следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 800 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Й. Д., ЕГН **********, с адрес:
г***************, чрез пълномощник – адв. Н. С. от АК-Търговище, съдебен
адрес: гр. Търговище,ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.2, кантора 5, против Р. Й. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *****************, чрез пълномощник адв. Р. Е. Р.
от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, бул. „Митрополит Андрей“
№ 43, ет.1, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл. 5 ал.1 от ЗН –
да се признае за установено, че Ю. Й. Д., ЕГН **********, с адрес:
*************, е собственик по наследяване на ½ ид.ч. /една втора идеална
част/ от поземлен имот № 360, за което е отреден УПИ Х-360 в кв.32 с площ
от 1100 кв.м. в с.Стража, община и област Търговище, ведно с построеното в
него жилище от 60 кв.м., при граници: улица, УПИ ХШ-356, УПИ IX-360 и
УПИ XI-361, както и иск с пр.осн. чл.31 ал.2 от ЗС – за заплащане на
обезщетение в размер на по 100 лв.- месечно за това, че е била лишена от
ползването на собствената си 1/2 ид.ч., считано 21.03.2024г. до завеждане на
иска, ведно със законната лихва от тази дата – 21.03.2024г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ю. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ***************, чрез
пълномощник – адв. Н. С. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр.
Търговище,ул. „Лилия“ № 4, вх.А, ет.2, кантора 5, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Й. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ******************, чрез пълномощник адв. Р. Е.
Р. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, бул. „Митрополит
Андрей“ № 43, ет.1, сумата от 800 лв., представляваща направени по делото
разноски, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10