Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Русе, 15.10.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански
състав в открито
съдебно заседание
на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Надежда Александрова
при
секретаря Борянка Георгиева като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 4397
по описа на
съда за 2018
год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от
Д.К.И. против В.М.И..
Ищецът
твърди, че с ответника
сключили
граждански брак на 05.08.1989 год. в гр. Русе, първи и за двамата. От него те имали две пълнолетни деца – Д* В* М*, родена на *** год. и Д* В* М., роден на *** год. Заявява,
че страните след дълги години проблеми фактически са се разделили. Ищецът
работи и живее в Г* от три години и половина, и от тогава е налице фактическа
раздяла с ответника. Всеки е поел по своя път, има собствен живот, не поддържат
никакви контакти, между съпрузите липсват взаимност, уважение, другарски
отношения и бракът им съществува само формално. Ищецът заявява, че е налице
непоправимо разстройство на брака, което е достигнало до такова лошо състояние,
изключващо възможността да бъде преодоляно. Моли да бъде прекратен сключения между нея и ответника брак, като не
заявява искане съда да не се произнася по въпроса за брачната вина, не
претендира ползването на семейното жилище, предвид фактическата раздяла и
липсата на такова понастоящем. Желае да запази брачното си фамилно име И..
Ищецът не претендира издръжка.
В указания срок ответникът не е
подал отговор, не оспорва предявения иск.
След
преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
Д.К.И., ЕГН ********** и В.М.И.,
ЕГН ********** са сключили граждански брак на 05.08.1989 год. в гр. Р*, от
който понастоящем нямат непълнолетни деца. Горното се установява от удостоверение
за граждански брак № 020887, серия ГБ- 85, издадено на 05.08.1989 год. от ОбНС-
Русе въз основа на акт за граждански брак № 838/05.08.1989 год.
От
показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, от три
години не живеят заедно, всеки е заживял свой собствен живот и няма никакъв
шанс това положение да бъде преодоляно.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна.
Страните не спорят, че отношенията между тях не са
изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща
грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг.
Потвърждение за това състояние е и установената фактическа раздяла между тях.
Те са се дезитнересирали един от друг, прекъснали са отношенията помежду си. С
оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е изпразнена от
предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува
само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната
си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е
несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира,
че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49,
ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия
следва да бъде допуснат от съда.
Относно
вината за разстройството на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на
развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако
някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищецът заявява искане да се
прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината
за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника също не е
направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът
не следва да разглежда този въпрос и да взема отношение.
Ползването
на семейното жилище:
Страните не претендират ползване на семейното жилище,
тъй като понастоящем такова липсва, предвид фактическата раздяла между тях.
Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг.
Не се твърдят обстоятелства, налагащи заплащането й, не се представят
доказателства в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
При сключване на брака съпругата е приела
фамилното име на съпруга. С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от СК,
според който след развода съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди
брака, както и с оглед наличието на волеизявление за запазване на брачното име-
И. от страна на съпругата, съдът намира, че следва да запази същото.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по
брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса
за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на
развод в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от страните по
сметка на РРС.
Мотивиран
от горното, Русенски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
с развод
сключения на 05.08.198 год. в гр. Р*граждански брак между Д.К.И., ЕГН **********
и В.М.И., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № 838/05.08.1989
год. по описа на ОбНС- Русе, без да се
произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака жената да носи брачното фамилно име, като след
прекратяването на брака същата се именува Д.К.И..
Съпрузите
не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
ОСЪЖДА Д.К.И.,
ЕГН ********** и В.М.И., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Русенски
районен съд сумата от по 25.00 лева
всеки, представляваща държавна такса по допускане на развода.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………