Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Яначкова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
мл. съдия Нора Маринова
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от младши съдия Маринова гр.д. № 11906 по описа на съда за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззвна жалба на ответника В.М. Д. срещу решение от 23.04.2014г., постановено по гр.д. № 8023/2012г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 24 състав, с което са уважени предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 4273,46 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2011г. относно топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, вх. 2, аб. № 21488, ведно със законната лихва от 31.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 456,31 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 01.05.2009г. до 05.10.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15882/2011г. на СРС, 80 състав.
Решението се обжалва с доводи за нарушение на материалния закон и на процесуалния закон при обсъждане на доказателствата по отношение изводите на съда за наличие на договорна връзка между страните по продажба на топлинна енергия, както и за правилността на извършеното разпределение на топлинната енергия, доставена до топлоснабдения имот, по-специално по отношение на ТЕ за битово горещо водоснабдяване. Жалбоподателят оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за имот с аб. № 21488 за имот на адрес: гр. София, ул. „************, на която същият не е собственик. Твърди, че е собственик на апартамент на същия адрес, но под № 11. Намира за неправилно начисляването на суми ТЕ, която не е ползвал, както и разпределението на ТЕ за битово горещо водоснабдяване на база, при липса на доказателства монтираният в имота водомер да е бил неизправен за процесния период. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски за първата инстанция.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в жалбата пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предмет на въззивно обжалване е постановеното по гр.д. № 8023/2012г. на СРС, 24 състав, решение, с което съдът е уважил предявените обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият състав на въззивния съд счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответникът в рамките на исковия период е потребител на топлинна енергия за заплащане на цената й като собственик на топлоснабдения имот, на който е открита партида на неговор име, и доставената до имота топлинна енергия, чиято стойност не е заплатена, е изчислена при спазване на нормативната уредба съгласно заключенията на изслушаните по делото експертизи.
Въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение относно наличието на основание - източник на вземанията, предявени с исковите претенции. Като собственик на топлоснабдения имот – апартамент на адрес: гр. ************ въз основа на представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том IV, рег. № 7253, дело № 56 от 29.12.1999г. ответникът В.М.Т. е подал молба-декларация за откриване на партида на имота на горепосочения адрес на 19.07.2002г., с което е изявил воля да встъпи в договорни отношения с топлопреносното предприятие. Направеното предложение е прието от ищеца с откриване на партида за имота и предоставяне на абонатен № 21488. В предходен нотариален акт за собственост от 05.05.1999г. недвижимият имот, собственост на ответника е описан също като апартамент (без номер), находящ се в гр. ************. По делото е установена идентичността на описания в този нотариален акт (и в последващия от 29.12.1999г.) апартамент (без номер) с посочения в издадените фактури за топлинна енергия апартамент № ************ ************, под който номер имотът фигурира в информационната система на ищеца съобразно подадената първична инфомация от собствениците в етажната собственост, видно от представеното удостоверение за установяване на идентичност между номерацията на имоти (л.13 от първоинстанционното дело). Доколкото този документ е изходящ от ответника частен свидетелстващ документ, оспорен от ответника, следва да се добави, че определящо за крайните правни изводи в случая е, че в предмета на делото е претендирана цена на топлинна енергия, доставена за аб. № 21488, а съгласно представения от жалбоподателя протокол за проведено Общо събрание на ЕС от 05.06.2002г. за избор на ФДР, В.Т. фигурира като титуляр на абонатния номер, открит при ищеца, който протокол е подписан и неоспорен от жалбоподателя.
Поради изложеното в качеството си на собственик
на топлоснабдения имот и титуляр на партидата с аб. № 21488 през процесния период жалбоподателят е бил
страната по неформален договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото
дружество, осъществявана при общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (чл. 150 ЗЕ).
Не е спорно по делото, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника е била топлоснабдена и ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата я абонатната станция, както и че отчитането и и разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата – етажна собственост, за процесния период е извършвано от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – „Т.С.“ ЕООД въз основа на договор от 06.08.2002г., сключен с представителите на етажната собственост на адрес: гр. ************ ************, и при условията на сключени с ищеца договори при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение от 2002г., 01.08.2005г. и 01.11.2007г., приложени като доказателство към делото.
С оглед осъществената доставка за ответника е възникнало задължение да заплаща като насрещна престация нейната цена на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като при тези данни е без значение обстоятелството дали топлоснабденият имот е бил обитаван за исковия период.
По отношение доставеното до имота количество топлинна енергия по делото е изслушано заключение на основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, неоспорени от жалбоподателя, с които вещото лице в съответствие с поставените задачи и специалните си знания посочва, че за процесния период начисляването и отчитането на потребената от жалбоподателя топлинна енергия е извършвано в съответствие с техническите нормативи съобразно действащата към момента нормативна уредба. За периода на абоната са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация според пълния отопляем обем на имота, топлинна енергия за отопление на имота по данни от пет топлинни разпределителя и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, изчислена на база брой потребители и в съответствие с предвидения в Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването ред. По отношение формиране сумата за подгряване на топла вода следва да се има предвид, че от заключението на допълнителната СТЕ, неоспорена от ответника, се установява, че за исковия период отчетените от ФДР стойности на водомера не са възприемани за реални и са прилагани изчисления на база брой потребители. От приетото като доказателство писмо от „Софийска вода“ АД е видно, че в имота на ответника при извършена на 10.06.2011г. проверка е установено, че измервателните уреди са с изтекла валидност на метрологичната проверка, поради което е издадено предписание за проверка на точността на водомерите в метрологична лаборатория или подмяната им с нови. При тези данни в съответствие с предвиденото в чл. 69, ал. 2 , т. 2 от Наребата № 16-334 за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в имота на ответника е разпределяно при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, приложима в случаите когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. Следва да се добави, че съгласно чл. 140, ал. 4 ЗЕ вр. чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ индивидуалните водомери са собственост на клиентите. В качеството на собственици на средство за измерване те са длъжни да осигуряват техническата му изправност и да го заявяват и представят за последваща проверка в БИМ или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка – чл. 44, т. 1 и т. 3 от Закона за измерванията. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на изправността на монтирания в имота му водомер съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирал доказателства за този факт нито пред първата инстанция при предоставена му възможност за това, нито пред въззивната инстанция съобразно заявената готовност във въззивната жалба. Възражението за липса на уведомяване на ответника за изтичане срока на съответствие на водомерите от фирмата за дялово разпределение, е заявен за първи път с въззивната жалба, поради което не следва да се разглежда, доколкото на първа инстанция не е имало такова възражение и не са събирани доказателства в тази връзка (чл. 266, ал. 1 ГПК вр. чл. 133 ГПК).
Като е кредитирал заключенията на СТЕ относно правилността на отчитане и разпределение на топлинната енергия за имота на ответника през исковия период и е определил стойността й съобразно заключението на ССчЕ, срещу изчисленията на който размер във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено при приложение на чл. 272 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.04.2014г., постановено по гр.д. № 8023/2012г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 24 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.