Решение по дело №809/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 106
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева Милева
Дело: 20213200500809
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. гр. Добрич, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500809 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на СВ. СТ. Д. от гр.Добрич срещу решение №260393/27.05.2021г.,
поправено с решение №260553/22.10.2021г., по гр.д.№537/2018г. на
Добричкия районен съд, с което е признато за установено, при участие на
страната на ответника на привлечено трето лице - помагач „Черноморска
риба“ ЕООД - гр.Варна и встъпило трето лице - помагач СВ. СВ. Д. от
гр.Варна, по отношение на СВ. СТ. Д., че дължи на АРМ. К. С. сумата от 16
761.40 лева, като недължимо заплатена на 11.05.2015г., заедно със законната
лихва от датата на заявлението – 02.02.2017г. до окончателното плащане,
която сума е предмет на заповед за изпълнение №221/03.02.2017г. по ч.гр.д.
№369/2017г. на ДРС и въззивникът е осъден за разноските по делото на
другата страна.
Решението се обжалва като недопустимо. Изложено е становище,
съгласно което исковата молба, по която е образувано първоинстанционното
производство, като изпратената на електронната поща на съда, е
недействително процесуално действие и не сезира съда за разглеждане на
1
предявените с тази искова молба претенции. Изпратената в последствие по
пощата оригинална искова молба била депозирана след изтичане на
установения в чл.415 ал.4 от ГПК срок и предявените с нея претенции също
не подлежали на разглеждане.
Решението се обжалва и като неправилно по същество. Приетото от
първоинстанционния съд, че сумата по заповедта за изпълнение била платена
от ищеца – въззиваем на въззивника – ответник без основание, било
необосновано. Събраните по делото писмени доказателства и обясненията на
третото лице СВ. СВ. Д. /подпомагащ ответника СВ. СТ. Д./ в съвкупност
доказвали твърдяното от ответника основание за извършеното в негова полза
плащане от ищеца.
Настоява се решението на районния съд да бъде обезсилено или
евентуално отменено със съответно прекратяване на производството или
неговото отхвърляне на предявения иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият АРМ. К. С., чрез
адвоката си, оспорва жалбата и моли за потвърждаване решението на
районния съд.
Третите лица „Черноморска риба“ЕООД и СВ. СВ. Д., подпомагащи
въззивника, не са изразили становища по жалбата.
След като провери обжалваното решение служебно и по посоченото в
жалбата, въззивният съд намира същото за валидно, допустимо и правилно.
Решението е постановено по предявен от АРМ. К. С. срещу СВ. СТ. Д.
иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на
ищеца от ответника, за което по ч.гр.д.№369/2017г. на ДРС е издадена
заповед №221/03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение в размер на
16 761.40 лева, която сума ищецът платил на ответника без основание на
11.05.2015г., ведно със законната лихва върху главното парично задължение,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното му погасяване.
По реда на чл.218 от ГПК и на чл.219 ал.1 от ГПК в производството да
подпомага ответника е встъпил СВ. СВ. Д. и е привлечено „Черноморска
риба“ЕООД.
2
Както се отбеляза, искът е предявен след издадена по ч.гр.д.№369/2017г.
на ДРС заповед за изпълнение на парично задължение, при прието при
условията на чл.423 ал.4 от ГПК възражение на длъжника СВ. СТ. Д. по
чл.414 от ГПК и дадени от заповедния съд указания по чл.415 ал.1 от ГПК,
получени от кредитора АРМ. К. С. на 06.02.2018г.
Искът е предявен с искова молба, в която за адресат е посочен
Варненският районен съд. Исковата молба е сканирана и изпратена като
прикачен файл на електронната поща на Добричкия районен съд на
06.03.2018г.
Застъпеното от ответника и във въззивната му жалба, че изпратената в
електронна форма искова молба е недействително процесуално действие, не
може да се възприеме. В съдебната практика е формирано такова становище,
но е формирано и друго /решение №152/31.05.2016г. по гр.д.№1196/2016г. на
4-то ГО на ВКС, определение №163/15.06.2015г. по ч.гр.д.№2836/2015г. на 3-
то ГО на ВКС, определение №59/15.02.2022г. по ч.гр.д.№5135/2021г. на 3-то
ГО на ВКС/ становище, което се споделя от настоящия съдебен състав.
Исковата молба е изявление на ищеца, което инициира съдебното
производство и законът изисква да е извършено в писмена форма и
подписано. Сканираната и изпратена като прикачен файл искова молба е
електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗЕДЕП във вр. с чл.3 т.35 от
Регламент /ЕС/ №910/2014г. - изявление, текстово съдържание, съхранявано в
електронна форма. Разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗЕДЕП приравнява
електронния документ на писмен, но неподписан документ. Следователно
изпратената като прикачен файл и възпроизведена на хартиен носител искова
молба е нередовна по чл.127 ал.1 т.6 от ГПК, като съдът дължи процесуалните
действия по чл.129 ал.1 от ГПК. Именно това е осъществено в случая и в
дадения му от съда срок ищецът е отстранил нередовността, като е представил
подписания оригинал на изпратената по електронна поща сканирана искова
молба.
Поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването й –
06.03.2018г. и при съобразяване, че кредиторът АРМ. К. С. е получил
съобщението по чл.415 от ГПК на 06.02.2018г., то искът за установяване
съществуването на вземането му от ответника е предявен в установения в
чл.415 ал.4 от ГПК месечен срок.
3
Следователно обжалваното първоинстанционно решение е постановено
по редовно предявен и допустим иск по чл.422 ал.1 от ГПК.
Що се отнася до това, че исковата молба е посочено да е адресирана до
Варненския районен съд - исковата молба е изпратена на електронната поща
на Добричкия районен съд, това е съдът, издал заповедта по чл.410 от ГПК, в
неговия район е постоянният адрес на ответника, всички следващи искания на
ищеца са били адресирани до Добричкия районен съд и ищецът не е
възразявал срещу разглеждането на претенцията му от този съд с искане за
изпращането й на друг, реално сезиран от него съд. В съвкупност всички тези
обстоятелства показват, че е техническа грешка в изписването в исковата
молба на наименованието на сезирания съд, а не е грешка депозирането на
исковата молба Добричкия районен съд. Именно Добричкият районен съд е
този, който е сезиран с иска за установяване съществуването на вземането, за
което в същия съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед изложеното, възраженията на въззивника срещу допустимостта
на обжалваното решение са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията
му по същество на спора.
Установено е, че на 11.05.2015г. ищецът АРМ. К. С. превел по банков път
на ответника СВ. СТ. Д. сумата 16 761.40 лева. От представения в исковото
производство препис на платежния документ не се чете добре, но в
представения такъв по ч.гр.д.№369/2017г. на ДРС основанието за
извършеното плащане е видно – „доплащане втора вноска по д-р за
генератори“.
Не е спорно, че между АРМ. К. С. и СВ. СТ. Д. никога не е имало
договорни правоотношения, респ. АРМ. К. С. не е имал парично задължение
към СВ. СТ. Д., произтичащо от сключен помежду им договор.
Тези безспорни обстоятелства обосновават поддържаното от ищеца, че е
платил на ответника сумата 16 761.40 лева без основание и в съответствие с
чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД ответникът дължи да му я върне.
Според поддържаното от ответника, има основание ищецът да му плати
посочената сума, а именно:
- АРМ. К. С. е едноличен собственик на капитала на „Спининг
100“ЕООД, което дружество дължало 16 761.40 лева на „Черноморска
риба“ЕООД по сключен между тях договор;
4
- СВ. СВ. Д. издал на 20.11.2013г. запис на заповед за задължение в
размер на 21 000 лева, платимо на СВ. СТ. Д., а „Черноморска риба“ЕООД
авалирало задължението по записа на заповед;
- управителят на „Черноморска риба“ЕООД и АРМ. К. С. се съгласили,
договорното задължение от 16 761.40 лева на ищцовото „Спининг 100“ЕООД
към „Черноморска риба“ЕООД да бъде погасено, чрез плащане, извършено от
„Спининг 100“ЕООД или лично от физическото лице АРМ. К. С., на
16 761.40 лева за погасяване на авалираното от „Черноморска риба“ЕООД
задължение по записа на заповед в полза на СВ. СТ. Д.;
- в съответствие с тази уговорка АРМ. К. С. извършил спорното плащане
в полза на СВ. СТ. Д. и така било погасено договорното задължение на
„Спининг 100“ЕООД към „Черноморска риба“ЕООД и задължението по
авалирания от „Черноморска риба“ЕООД запис на заповед в полза на СВ. СТ.
Д..
Идентично на поддържаното от ответника СВ. СТ. Д. е поддържано и от
встъпилия да го подпомага СВ. СВ. Д. като основание за извършеното на
11.05.2015г. от ищеца плащане.
Помагачът СВ. СВ. Д. е представил издаден от него запис на заповед, за
задължение в размер на 21 000 лева, с поемател СВ. СТ. Д., с посочена дата на
издаване 20.11.2013г. и авалиран от „Черноморска риба“ЕООД. На гърба на
документа поемателят СВ. СТ. Д. е направил три отбелязвания. Второто е с
дата 14.05.2015г. за получено от СВ. СТ. Д. вместо СВ. СВ. Д. по банкова
сметка от А.С. от името и за сметка на авалиста „Черноморска риба“ЕООД
сумата 16 761.40 лева.
Записът на заповед е частен документ, който не носи подписа на ищеца и
спрямо него няма достоверна дата от преди представянето му по делото.
Същото се отнася и за отбелязаното на задната страница.
По делото няма доказателства към датата 11.05.2015г. „Спининг
100“ЕООД да е имало непогасено парично задължение по договор за
генератори /посоченото в банковия документ основание за плащането/,
сключен с „Черноморска риба“ЕООД. Представени са доказателства за
сключени между „Спининг 100“ЕООД и Черноморска риба“ЕООД два
договора. Първият е от дата 01.12.2014г. и предхожда датата на извършеното
плащане 11.05.2015г., но този договор има за предмет строително монтажни
5
работи. Вторият договор е за доставка на турбини, но той е сключен на
06.07.2015г., два месеца след плащането от 11.05.2015г. Следователно това
плащане не може да бъде свързано с нито един от посочените по делото два
договора между „Спининг 100“ЕООД и „Черноморска риба“ЕООД. Дори и
между двете дружества да е бил сключен и друг договор за генератори, въз
основа на който към 11.05.2015г. „Спининг 100“ЕООД да е дължал на
„Черноморска риба“ЕООД сумата 16 761.40 лева, няма никакви доказателства
двете дружества да са се съгласили за погасяване на паричното задължение на
„Спининг 100“ЕООД по твърдяния от ответника и помагача му начин. Няма
доказателства и е необосновано да се приеме, че ищецът АРМ. К. С. който не
е имал задължение към никого, се е съгласил лично да извърши горното
плащане, предназначено да погаси задължението на дружеството, което,
макар и ищецът да е едноличен собственик на капитала му, е отделен правен
субект.
Единственият аргумент в подкрепа на поддържаното от ответника е
извършеното от самия него отбелязване на гърба на записа на заповед. Но по
своето естество отбелязването има характер на частен свидетелстващ
документ, удостоверяващ обстоятелство, което в конкретния правен спор е
изгодно и съответно на твърдяното от ответника, извършил самото
удостоверително изявление. Поради това и при липсата на други подкрепящи
го доказателства, само въз основа на отбелязаното от ответника не може да се
приеме, че ищецът е платил задължението по записа на заповед.
Задължението по записа на заповед не е нито на ищеца, нито на дружеството
му „Спининг 100“ЕООД, а е задължение на третото лице СВ. СВ. Д. и е
авалирано от „Черноморска риба“ЕООД, като, предвид гореизложеното, не се
доказа така извършеното плащане да е уговорен начин за погасяване на
съществуващо към онзи момент вземане на „Черноморска риба“ЕООД от
„Спининг 100“ЕООД. Така, както е съставен, платежният документ сочи, че
ищецът е платил свое лично задължение по договор за генератори към
ответника, какъвто безспорно не съществува. В платежния документ ищецът
не е посочил да плаща чуждото задължение по записа на заповед, при което и
при липсата на доказателства, налагащи друг извод, извършеното от
ответника отбелязване показва неговото еднолично решение да отнесе
полученото плащане за погасяване на вземането си по записа на заповед,
авалиран от „Черноморска риба“ЕООД, но не и основание да получи това
6
плащане от ищеца АРМ. К. С..
Или, от изложеното следва правилността на приетото от
първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал твърдяното от него
основание да получи на 11.05.2015г. сумата 16 761.40 лева от ищеца. В
съответствие с чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД ответникът дължи да върне на
ищеца полученото без основание и ищецът има вземането, за което по ч.гр.д.
№369/2017г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение. Обжалваното
решение, с което искът за установяване съществуването на вземането на
ищеца от ответника е удовлетворен, следва да бъде потвърдено изцяло, вкл. в
частта на възложената в тежест на ответника отговорност за разноските на
ищеца за исковото и заповедното производство.
С оглед резултата от спора, ответникът – въззивник следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия – ищец адвокатското възнаграждение в
размер на 960 лева, което последният е платил за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260393/27.05.2021г., поправено с решение
№260553/22.10.2021г., по гр.д.№537/2018г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА СВ. СТ. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., да плати на АРМ. К. С.,
род. на **********г., гражданин на Руската Федерация сумата 960 лева –
платено възнаграждение за адвокатска защита във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7