№ 1013
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503934 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на „Риск Инженеринг“
АД срещу решение № 265367/ 11.08.2021г. на СГС, ГО, 2ри състав,
постановено по гр.д. № 10580/20г., с което е уважен иск с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че няма реални
доказателства за съотнасяне на сумите за погасяване на дълга му към
настоящия момент чрез пари от сметките на ищеца. Ищецът не е представил
документ от КТБ АД/в н./ кои прихващания са признати и извършени. При
липсата на такъв, удостоверяващ, че е извършено прихващане, с което да се
редуцира дълга на дружеството, се създава възможност то да плати два пъти.
Представеното удостоверение № 228/13.01.2015г., изходящо от КТБ АД/н/
сочи, че то не ангажира банката по друг начин, а има само информационна
цел. Счита, че не са налице предпоставките на чл.240, ал.1 от ЗЗД, тъй като
липсват доказателства ищецът да му е предал парите, както и че е намален
дълга.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
1
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В депозиран писмен отговор Е. Ю. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Изложените в нея възражения са преклудирани. Той е наредил парите да се
ползват от банката за погасяване на дълга на дружеството и тя го е направила
като по този начин ищецът е предал на ответника сумата от 4 271 974, 61 евро
в заем.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
СГС е сезиран иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Е.
Ю. твърди, че на 29.05.2014г. с ответника са сключили договор за встъпване
в дълг и се е задължил заедно с него към „КТБ“АД/н/ по договор за кредит от
11.03.2013г., сключен между „Риск Инженеринг“ АД и банката. По силата на
този договор ищецът отговаря за дълга само до сумите, които има по
сметките си в „КТБ“ АД/н/. Съгласно чл.3 от договора в срок от 3 години
след погасяване на задълженията на ответникът към банката, дружеството е
длъжно да върне в пълен размер паричните средства на ищеца. От
удостоверение № 6278/29.08.2014г., издадено от „КТБ“АД /н/, се установява
какви парични средства ищецът е имал по сметките си. С писмо от
19.09.2014г той я е уведомил за желанието си да ги използва за погасяване
на дълга на ответника по договор за кредит от 11.03.2013г. С нареждане от
30.10.2014г. отново е наредил с всички парични средства от сметките му да
се извърши погасяване на дълга на ответното дружество. На 29.05.2014г.
между тях е сключен и договор за заем. Във връзка с него Е. Ю. е предал на
дружеството 2 043 019, 67 лв. и 2 754 211, 31 евро за срок от три години като
основанието е погасяване на кредит към КТБ АД/н/. Счита, че са налице
всички елементи от фактическият състав на договора за заем. Но ответникът
не му е възстановил заетите парични средства. Подписали са погасителен
план на 25.01.2017г. за доброволно уреждане на спора. Във връзка с него
ответникът е започнал да погасява дълга си към ищеца като за периода от
31.05.2017г. до 10.10.2018г. е превел суми в лева и евро в общ размер на 1
273 102, 16 лв. или 650 926, 85 евро. Тази сума не покрива целия дълг, който
2
ответникът има към ищеца и остава дължими 3 621 047, 76 евро. Съгласно
анекс от 25.01.2020г. е договорен краен срок за връщане на дълга и той е
25.07.2020г. До настоящият момент ответникът не е изпълнил задължението
си да върне дълга си. Затова ищецът предявява частичен иск като моли съда
да го осъди да му заплати 300 000 евро като част от 3 621 047, 76евро, в
едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност
сумата се претендира на основание чл.74 от ЗЗД и на основание чл.59, ал.1 от
ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът „Риск Инженеринг“ АД е подал в срока по чл.131 от ГПК
писмен отговор, с който оспорва предявения иск и го счита за неоснователен.
Няма доказателства, че сумата, претендирана от ищеца е осчетоводена от
КТБ АД/н/ и дали със същата в действителност е погасен дълга на
дружеството. Представеното удостоверение към исковата молба от
13.01.2015г., в което е посочено кои суми ищецът е поискал да бъдат
отнесени към погасяване на дълга има само информационна цел и не
обвързва банката по друг начин.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил
договор заем от 29.05.2014г. и договор за встъпване в дълг от същата дата,
погасителен план от 25.01.2017г. към договора за заем, Анекс към него от
25.01.2020г., според който срокът за издължаване на дълга по погасителния
план е 25.07.2020г.
От удостоверение № 6278/29.08.2014г., издадено от КТБ АД/н/ се
установяват паричните средства, които ищецът има в банковите си сметки.
С писмо ищецът е уведомил квесторите на КТБ АД/н/, че иска
всичките парични средства, налични по сметките му да бъдат използвани за
погасяване на задълженията на „Риск Инженеринг“ АД. С това писмо е
уведомена банката като кредитор за договора за встъпване в дълг.
С нареждане от 30.10.2014г. Е. Ю. е наредил на банката да погаси
задълженията на ответника с паричните средства по сметките му по договор
за кредит от 11.03.2013г.
От удостоверение № 228/13.01.2015г. се установява, че на 04.11.2014г.
паричните средства на ищеца по сметките му са използвани за предсрочно
3
погасяване на кредит 12278.
Представените към исковата молба писмени доказателства не са
оспорени по смисъла на чл.193 от ГПК и представляват истински документи,
които да се съобразят от съда при постановяване на съдебния акт по
съществото на спора.
В хода на съдебното дирене е допусната счетоводна експертиза, която
е извършила проверка в КТБ АД /н/, както и е взела предвид документите по
делото. Установила е, че между банката и „Риск Инженеринг“ АД на
11.03.2013г. е сключен договор за банков кредит в размер на 10 000 000 евро.
С дата на вальор 04.11.2014г. е погасена редовна главница от сметките на Е.
Ю. , референция 12278. Погасяването на главница по договора за кредит от
11.03.2013г. с кредитополучател „Риск Инженеринг“ АД е осчетоводено от
банката. Преди погасяването на 04.11.2014г. непогасената главница е била 8
000 000 евро какъвто е бил усвоеният кредит по договора от 11.03.2013г.
След погасяването на 04.11.2014г. е останал дълг на ответникът към банката
в размер на 3 728 025, 39 евро. Вещото лице е установило, че банката е
водила редовно счетоводство, както и какви са наличните парични средства
по сметките на ищеца в КТБ АД/н/. След 04.11.2014г. по сметките на ищеца
няма останали парични средства.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
обосновано.
По делото са приети и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
При тези доказателства СГС е уважил иска изцяло като е приел, че
между страните е сключен договор за заем с реално предаване на парични
средства чрез погасяване на кредита на ответника по договор за банков
кредит от 11.03.2013г.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД и
при условията на евентуалност претенции по чл.74 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД
.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
4
първоинстанционния съдебен акт, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посочените основания в
жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материално правна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда своето материално субективно право от договор за
заем, сключен с ответника на 29.05.2014г. Той има своята регламентация в
чл.240, ал.1 от ЗЗД, където е дадено легално определение за него. Според тази
дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещ в същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е неформален и реален. Писмената форма не е такава за
действителност, а за доказване в случаите на договори за заем над 5000 лв.
В случая чл.1, ал.1 от договора за заем отразява двете насрещни
волеизявления на страните и постигнато съгласие за сключването му. Тази
разпоредба очертава предмета на договора. От нея може да се изведе
основанието, на което се предоставя конкретната парична сума, както и
поетото от „Риск Инженеринг“ АД задължение за връщането й. В чл.1, ал.2
е посочен крайният срок, в която заемът трябва да бъде издължен, а именно
три години като първоначално следва да бъдат възстановени 20% от заетата
сума до 31.12.2014г.
Фактическият състав, обосноваващ сключването му обхваща:
постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на
паричните средства на заемополучателя. За да е налице договор за заем е
необходимо постигнато съгласие и за връщане на заетата сума от страна на
заемателя. В тежест на ищеца, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, е да установи с всички относими
и допустими доказателства, че е предал на заемателя сумата, предмет на
договора, както и че това е станало на основание заемно правоотношение.
Това е факт, от който той черпи благоприятни за себе си правни последици.
При недоказването му съдът има задължението да приеме, че предаването
на паричната сума не се е осъществило. Това от своя страна рефлектира
върху възникването на облигационно правоотношение по договор за заем. В
5
тежест на ищеца е да докаже и основанието, на което е предадена паричната
сума, а именно, че то е заем, а не дарение или друг вид сделка. С отговора на
исковата молба ответникът не е въвел възражение за оспорване на наличието
на договор за заем между него и ищеца, но е заявил, че няма доказателства за
реално погасяване на кредита с парични средства на ищеца. Това по същество
означава оспорване на факта на предаване на сумата по договора за заем,
доколкото в чл.3 от договора за заем заемателят е поел задължението да
използва паричния ресурс, който му се предоставя единствено за погасяване
на кредит към КТБ. При изследване на въпроса за фактическото предаване
на заетата сума следва да се обсъди договорът за встъпване в дълг сключен на
същата дата като договора за заем. Те са взаимно свързани и чрез тях се
изяснява действителната воля на страните. Тълкуването на клаузите им във
връзка една с друга дава основание да се направи извод, че заетата сума от
заемателя по договора за кредит е с цел погасяване на задължението по
договор за кредит от 11.03.2013г. По него ищецът е встъпил в дълг.
Встъпването в дълг е начин за прехвърляне на задължение, уредено в чл.101
от ЗЗД. При него заедно с първоначалния длъжник се присъединява едно
трето лице, което да отговаря солидарно към кредитора му. Последният
може да насочи изпълнението си към всеки един от тях. Встъпвайки в дълга
по договора за кредит от 11.03.2013г. Е. Ю. се е задължил да плати
задължението на ответника към кредитора му. Неговата отговорност към
банката е ограничена до паричните средства, налични по сметките му в
същата. В съответствие със задължението по чл.3 от договора за встъпване в
дълг „Риск Инженеринг“ АД се е задължило да върне използваните
финансови средства от сметките на ищеца в срок от 3 години след погасяване
на задължението по договора за кредит от 11.03.2013г. като безлихвен заем.
Именно във връзка с тази клауза следва да се разглежда сключеният на
същата дата -29.05.2014г., договор за заем. В него се уточнява сумата, която
ще се използва за погасяване на дълга по договора за встъпване в дълг и
която ще подлежи на връщане от ответника като заемател. От представеното
удостоверение от 29.08.2014г., издадено от КТБ АД/н/, чието съдържание се
потвърждава от заключението на счетоводната експертиза, е видно, че в
сметките в същата банка ищецът е имал налични средства в евро, лева и
щатски долари, които да се използват за погасяване на дълга по договора за
кредит от 11.03.2013г., по който кредитополучател е ответното дружество. За
6
наличието на такъв няма спор по делото. С нареждане от 30.10.2014г. Е. Ю. е
наредил на банката да използва паричните му средства по неговите сметки,
разкрити от нея, за погасяване на дълга на „Риск Инженеринг“ АД по
договор за кредит от 11.03.2013г. Счетоводната експертиза е установила, че с
вальор от 04.11.2014г. са извършени погашения на редовна главница с
парични средства от сметки на ищеца в размер на 4 271 974, 61евро. С
това Е. Ю. е изпълнил задължението си да плати дълг на „Риск Инженеринг“
АД към кредитора му по договор за кредит от 11.03.2013г. като паричните
средства представляват безлихвен заем. Плащането е имало погасителен
ефект, който се е реализирал на 04.11.2014г. и с това е извършено реално
предаване на сумата. Реалното предаване на сумата може да се осъществи не
само на заемателя, но и по друг начин, които страните са уговорили. Този
извод се налага при тълкуването на чл.3 от договора за встъпване в дълг във
връзка с чл.3 от договора за заем. Т.е. осъществил се е фактическият състав
на договора за заем и за ответника като заемополучател е възникнало
задължението да погаси заема към заемателя в размер на платеното по
договора за кредит от 11.03.2013г., станало на 04.11.2014г. Независимо, че
кредитора КТБ АД/н/ е обявена в неплатежоспособност от 20.06.2014г.
плащането на кредитното задължение към нея на 04.11.2014г. има
погасителен ефект. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че няма
доказателства за реално погасяване на дълга му към кредитора КТБ АД/н/. В
заключението на счетоводната експертиза е направен извод за редовно
водене на счетоводството на банката. Разпоредбата на чл.182 от ГПК
придава доказателствена стила на вписванията в счетоводните книги, когато
те са водени редовно като преценката на съда е според редовността им и с
оглед на другите доказателства по делото. Редовността на
счетоводните/търговските книги не се презумира, а подлежи на доказване,
което става чрез счетоводна експертиза. Съгласно чл.55, ал.1 от ТЗ редовно
водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. В
случая счетоводните книги и вписванията в тях като част от търговските
книги имат значение на доказателство по отношение на реалното плащане,
извършено от ищеца и настъпилият в резултат от него погасителен ефект на
задължението на въззивното дружество. Те имат доказателствена стойност
между кредитора и длъжника като търговци относно техните кредитни
7
отношения. Съдът приема, че от неоспореното заключение на счетоводната
експертиза се установява редовното водене на счетоводните книги на КТБ
АД/н/, като редовността им не е оспорена в хода на процеса. / Р №
83/03.11.2017г. по гр.д. № 2383/16г., ВКС, IIг.о., Р № 169/31.01.2013г. по т.д.
№ 664/11г., ВКС, II т.о., Р № 125/15.01.2020г. по т.д. № 1204/18г., ВКС,
IIт.о. /
За наличието на дълга на въззивника към ищеца имат значение
погасителния план от 25.01.2017г., подписан към договора за кредит и анекс
към същия от 25.01.2020г., които имат характер на извънсъдебни признания
на неизгодни за страната обстоятелства и поради това имат доказателствена
стойност срещу нея. Такъв характер имат и извършените доброволни
плащания от дружеството по сметка на ищеца. В приложените платежни
документи- кредитни преводи, като основание за плащането е посочен
договор за заем, сключен между страните по делото. Макар извършеното
частично погасяване на дълга, което не се оспорва от заемодателя, е останало
непогасена част от него, за което въззивника отговаря.
Не следва да се разглежда релевираното в исковата молба за наличието
на признати и извършени прихващания , тъй като такъв довод няма въведен в
хода на процеса нито с исковата молба нито с отговора на исковата молба.
Горните мотиви налагат извод за основателност на иска с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Поради това, че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
произнасяне по евентуалните искове.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя не се дължат
разноски.
На ответника Е. Ю. се дължат разноски в размер на 15 917,98 лв. с
ДДС за производството пред САС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265367/ 11.08.2021г. на СГС, ГО, 2ри
състав, постановено по гр.д. № 10580/20г. .
ОСЪЖДА „Риск Инженеринг“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Вихрен“ № 10 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Вихрен № 10 чрез адв.
М. Ч. да заплати на Е. Ю., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. *, бл.**, вх. *, ап.**
и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 68, ет.1 чрез адв. А. П.
сумата от 15 917, 98 лв./ петнадесет хиляди и деветстотин и седемнадесет
лева и деветдесет и осем стотинки/ разноски по делото за производството
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9