№ 2262
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110105774
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на С. И. Д. да заплати
на „..........“ ООД сумата от 1300.00 лева, представляваща обезщетение, дължимо от
ответника поради прекратяване на съществувалото между страните по силата на трудов
договор от 17.05.2021г. трудово правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- поради
дисциплинарното уволнение на работника, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в качеството си на работодател на С. И. Д. по силата на сключен с
него трудов договор от 17.05.2021г. уволнил дисциплинарно същия поради неявяването му
на работа в периода от 01.07.2021г. до 06.07.2021г., за което на 21.07.2021г. му била връчена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Поради това и доколкото между страните бил уговорен 60- дневен срок на дължимото
предизвестие, претендира уволненият работник да му заплати обезщетение за прекратяване
на трудовоправната връзка на посоченото основание, възлизащо на двойния размер на
уговореното брутно възнаграждение от 650.00 лева месечно или сумата от общо 1300.00
лева, ведно със законната лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 03.12.2022г., както и в
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които актове са надлежно
връчени на адресата. С молба от 06.11.2023г. ищецът е заявил искане съдът да се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за посочената по- горе сума да
бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 52.00 лева- заплатена държавна такса.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ С. И. Д., ЕГН **********, да
заплати на „..........“ ООД, ЕИК *************, сумата от 1300.00 лева, представляваща
обезщетение, дължимо от ответника поради прекратяване на съществувалото между
страните по силата на трудов договор от 17.05.2021г. трудово правоотношение на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- поради дисциплинарното уволнение на работника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 52.00 лева- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2