Решение по дело №36706/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4045
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20231110136706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4045
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110136706 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. И. Н., с ЕГН
**********, от гр. София, срещу Столична община, БУЛСТАТ: .., с
предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ищеца, че същият не дължи на ответника сума по
Наказателно постановление № ... г. на Столична община, чрез заместник-
кмета .., с което на ищеца е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, в това число главница, законна лихва и
разноски, начислени по изп.дело № 2020...0402546, по описа на ЧСИ ..., рег.№
..., с район на действие – СГС, тъй като се твърди, че същите са изцяло
погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че на ищцата е съставен акт за установяване
на административно нарушение № ********** от 15.08.2017 г., въз основа на
което от страна на Столична община, чрез заместник-кмета .., е издадено
Наказателно постановление № ... г., с което на ищцата е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за пътуване
без редовен превозен документ в гр. София, в А 94 /инвент. № 2021/ и отказ
от страна на ищцата да закупи карта за еднократно пътуване от контрольор.
В тази връзка, срещу ищцата от страна на ответника в настоящото
1
производство е било образувано изп.дело № 2020...0402546, по описа на ЧСИ
..., рег.№ ..., с район на действие – СГС, за сума в общ размер на 409
/четиристотин и девет/ лева, от които сума в размер на 200 /двеста/ лева,
представляваща сумата на наложената глоба, сума в размер на 185 /сто
осемдесет и пет/ лева, представляваща сторените разноски по изпълнителното
дело и сума в размер на 24 /двадесет и четири/ лева, представляваща такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Изложено е твърдение, че претендираните суми по образуваното изп. дело
№ 2020...0402546, по описа на ЧСИ ..., рег.№ ..., с район на действие – СГС са
изцяло погасени по давност към момента на подаване на исковата молба. В
подкрепа на своето твърдение, ищцата излага аргумент, касаещ давностния
срок на наложената от страна на ответника глоба, като счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 82, ал.1, буква „а“ от ЗАНН задължението е погасено по
давност, тъй като в случая е изтекъл двугодишният срок за изпълнение на
наложеното наказание, считано от влизането в сила на издаденото
наказателно постановление, а именно 25.01.2018 г., до датата на образуване
на изпълнителното дело, а именно 23.09.2020 г. Ищецът заявява, че вземането
е погасено по давност, поради изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.
82, ал.1, буква „а“ от ЗАНН двугодишен давностен срок, като счита същия за
изтекъл на 25.01.2020 г., а именно осем месеца преди датата на образуване на
изпълнителното производство.
В исковата молба е формулирано искане съдът да признае за установено
по отношение на ищцата, че същата не дължи на ответника сума по
Наказателно постановление № ... г. на Столична община, чрез заместник-
кмета .., с което на ищеца е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, в това число главница, законна лихва и
разноски, начислени по изп.дело № 2020...0402546, по описа на ЧСИ ..., рег.№
..., с район на действие – СГС, тъй като се твърди, че същите са изцяло
погасени по давност.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Столична община, БУЛСТАТ: .., представляван от .., в качеството й
на процесуален представител на страната, с който отговор същият оспорва
предявените искове. Твърди, че не е налице твърдяната в исковата молба
изтекла погасителна давност за събиране на вземането, представляващо
2
сумата по наложеното на ищцата административно наказания „глоба“, тъй
като действията по образуване на изпълнителното производство и
принудителното събиране на наложената глоба са предприети в
законоустановения срок. Твърди, че е налице несъответствие в петитума и
обстоятелствената част на исковата молба, което представлява нарушение на
чл. 127, ал.1 от ГПК, тъй като е невъзможно да се разбере дали ищцата
претендира, че наложеното й административни наказание „глоба“ не следва
да бъде изпълнено поради изтекла изпълнителна давност, или иска да се
признае за установено, че за процесните суми е изтекла погасителната
давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД. Поради това, ответникът прави искане
депозираната искова молба да бъде оставена без движение до отстраняване на
посочените противоречия в същата, а в случай, че същите не бъдат
отстранени в срок, производството по делото да бъде прекратено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и видно от приложено по делото Наказателно
постановление № ... г. на Столична община, чрез заместник-кмета .., се
установява, че на ищцата е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за констатирани с акт за установяване на
административно нарушение липса на валиден превозен документ и отказ от
закупуване на карта за еднократно пътуване от контрольора, като
наказателното постановление е било връчено на 12.01.2018 г. и е влязло в
законна сила на 28.01.2018 г.
Видно от приложените по делото два броя покани за доброволно
изпълнение а именно с изх.№ 2322/03.02.2021 г. и с изх.№ 7266/12.05.2023 г.
по изп.дело № 2020...0402546, по описа на ЧСИ ..., рег.№ ..., с район на
действие – СГС, А. И. Н., с ЕГН ********** е била уведомена за
образуваното с възлагателно писмо с изх.№ .../11.09.2020 г. изпълнително
дело с взискател Столична община, БУЛСТАТ: .., като същата е била
3
поканена на основание чл. 428, ал.1, изр.второ от ГПК в двуседмичен срок от
връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си.
От приложените запорни съобщения с изх.№ 2323/03.02.2021 г.,
изпратено до Райфайзенбанк България ЕАД и с изх.№ .../09.11.2021 г.,
изпратено до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по изп.дело № 2020...0402546, по описа
на ЧСИ ..., рег.№ ..., с район на действие – СГС, изпратено до Райфайзенбанк
България ЕАД, на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК, е видно,
че е бил наложен запор върху вземанията по сметките на ищцата в
настоящото производство за сума в общ размер на 367 /триста шестдесет и
седем/ лева, от които сума в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща
сумата на наложената глоба, сума в размер на 185 /сто осемдесет и пет/ лева,
представляваща сторените разноски по изпълнителното дело и сума в размер
на 24 /двадесет и четири/ лева, представляваща такса по чл. 26 от Тарифата а
таксите и разноските към ЗЧСИ. Изпратено е запорно съобщение с изх.№
7265/12.05.2023 г. до ЧСОУ Рьорих за налагане на запор върху трудовото и
всяко друго възнаграждение на А. И. Н. на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507,
чл. 508 вр. с чл. 466 и чл. 512 от ГПК.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на
пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно правния
си интерес от иска, както и твърдяното изтичане на погасителна давност, а
ответникът е следвало да обоснове възражението си, като докаже, че е
предприел действия прекъсващи изтичането на давността.
С иска по чл. 439 от ГПК се цели установяване недължимостта на
вземането, предмет на започнало принудително изпълнение поради настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, факти. В случая ищцата се позовава на настъпила
погасителна давност по отношение вземане на ответника от 200 /двеста/ лева,
представляващо наложено административно наказание „глоба“ с Наказателно
постановление № ... г. на Столична община, чрез заместник-кмета .., за което
вземане е образувано изп.дело № 2020...0402546, по описа на ЧСИ ..., рег.№
..., с район на действие – СГС.
4
На първо място следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 162, ал.
2, т. 7 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания по влезли в
сила наказателни постановления. Същите, съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК се
събират по реда на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, като
съгласно чл. 163, ал. 3 същите се събират от публичните изпълнители при
Националната агенция за приходите, освен ако в закон не е предвидено друго.
С разпоредбата на чл. 163, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че в случаите, когато
публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на ГПК. С оглед дадените разяснения с
определение № 5 от 04.02.2020 г., постановено по адм. д. № 66/2019 г. по
описа на ВАС, смесен 5 чл. с-в, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК,
след като е образувано изпълнително дело по реда на ГПК, на основание чл.
163, ал. 4 от ДОПК събирането на публичното задължение се извършва по
ГПК, като защитата срещу изпълнението също се провежда по предвидените
в ГПК производства по обжалване действията по изпълнението - чл. 435 и сл.
от ГПК и по исков ред по чл. 439 от ГПК. В този смисъл е и постановеното
определение № 48/22.05.2018 г. по адм. д. № 34/2018 г. по описа на
Върховния административен съд, на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС.
На следващо място, следва да се отбележи, че в съдебната практика се
приема, че чрез иска по чл. 439 от ГПК макар да се оспорва изпълнението,
всъщност се касае за отрицателен установителен иск за оспорване на
вземането на взискателя, който може да бъде основан само на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което
е постановено решението, което се изпълнява.
С оглед на това съдът приема, че предявеният иск е допустим като следва
да бъде разгледана дължимостта на сумата от 200 лв., представляваща
наложена от ответника глоба с наказателно постановление, за събирането на
която е образувано изп.дело № 2020...0402546, по описа на ЧСИ ..., рег.№ ..., с
район на действие – СГС.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
5
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г.,
постановено по т.д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид
административно наказание, предвидено в чл. 13, б. "б. " от ЗАНН, като
съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, наказателните постановления и решенията на
съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в
полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавни вземания.
Предвид това, че се касае за наложено административно наказание,
приложим е чл. 82, ал. 1, б. „а“ вр., ал. 2 и, ал. 3 от ЗАНН, който предвижда,
че глобата не се изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на
акта, с който тя е наложена, като независимо от спирането или прекъсването
на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора този срок. С оглед разпоредбата на чл. 82,
ал. 4 от ЗАНН е посочено, че това правило не се прилага ако за събирането на
глобата е образувано изпълнително производство.
В тази връзка, по делото беше установено, че наказателното
постановление, с което е наложено наказанието на ищцата, е влязло в законна
сила на 25.01.2018 г., а изпълнителното дело за събиране на глобата е
образувано на 23.09.2020 г., т.е. в период от осем месеца, надхвърлящ
предвидения двугодишен срок за предприемане на изпълнителни действия по
чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. В този случай, ответникът не ангажира
доказателства, че е предприел действия, които са в състояние да прекъснат
започналата да тече на 25.01.2018 г. давност.
В тази насока следва да се има предвид, че в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. В контекста на изложеното следва да се има предвид, че давността се
прекъсва предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
6
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Подобни действия, които са били от естество да
прекъснат давността са извършени по изп.дело № 2020...0402546, по описа на
ЧСИ ..., рег.№ ..., с район на действие – СГС, доколкото с възлагателно писмо
с изх.№ .../11.09.2020 г. взискателят е поискал да бъде образувано
изпълнително дело срещу длъжника, както и да бъдат предприети всички
необходими действия с оглед събиране на вземането, като от страна на
съдебния изпълнител са изпратени запорни съобщения и е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника.
Такива действия, както се посочи вече, не се установи да са били
предприети в срок от страна на взискателя, както липсват и данни за други
настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание обстоятелства
по смисъла на чл. 115 или чл. 116 ЗЗД, обуславящи прекъсване или спиране
на давностния срок, поради което правото на кредитора за принудително
удовлетворение на оспорената глоба е погасено, а предявеният отрицателен
установителен иск в тази насока е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и с оглед обективираната в исковата молба
претенция на ищцата за присъждане на съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 470 лв., от които
платена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 420 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община,
БУЛСТАТ: .., с адрес: гр. София, ...3, представлявана от кмета г-н ..., че А. И.
Н., с ЕГН **********, от гр. София, със съдебен адрес: гр. София, ..., не
дължи на ответника сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща сумата по
наложено административно наказание „глоба“ с Наказателно постановление
№ ... г. на Столична община, чрез заместник-кмета .., за събирането на която е
образувано изп.дело № 2020...0402546, по описа на ЧСИ ..., рег.№ ..., с район
на действие – СГС.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ: .., с адрес: гр. София, ...3,
представлявана от кмета г-н ..., да заплати на А. И. Н., с ЕГН **********, от
гр. София, със съдебен адрес: гр. София, ..., сумата от 470 лв. представляваща
направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8