Решение по дело №1100/2024 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 227
Дата: 12 септември 2025 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20242110101100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Айтос, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110101100 по описа за 2024 година
Производството е образувано по ИМ по чл. 49 СК, подадена от Н. К. И., ЕГН
**********, против Ч. У., турски гражданин, род. на ***г. Поддържа се настъпила
фактическа раздяла между съпрузите и отчуждение между тях, поради което не могат да
продължат да бъдат семейство. Твърди, че от брака нямат родени непълнолетни деца. Счита,
че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, а брачната им връзка намира
за формална и без смисъл и съдържание. Моли да бъде прекратен бракът между съпрузите
поради ДНРБ (без произнасяне по въпроса за вината), искайки възстановяване на
предбрачното си фамилно име.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от особения представител. Не се оспорват
наличието на брак, факт.раздяла между страните, че съпрузите нямат ненавършили
пълнолетие деца от брака, както и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли
за уважаване на иска.
След преценка на събраните доказателства и като съобрази закона, съдът
намира следното: Страните са съпрузи, като гр.брак е сключен на 23.03.2021 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 29/23.03.2021 г., видно от представеното удостоверение
за сключен гр. брак.
От неоспорените твърдения в ИМ и в ОИМ , както и от останалите доказателства
/вкл. от разпита на свидетеля/ се установява, че преди няколко месеца страните са се
разделили окончателно, като от тогава съпрузите са във фактическа раздяла. Страните
заявяват, че нямат желание за запазване на брачната им връзка.
Относно прекратяването на брака:При така установените факти съдът намира
иска за развод за доказан по основание. Бракът е доброволен и равнопоставен съюз между
мъж и жена, което предполага отношенията между съпрузите да са изградени на основата на
взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството. Настоящият
случай не е такъв - съпрузите са се отдалечили един от друг, като настъпилото отчуждение е
необратимо и близките взаимоотношения са разстроени до степен, че не е възможно това
състояние да се преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им отношения.
1
Решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно, а това сочи,
че липсва елемента на доброволност в брачната връзка между съпрузите. Потвърждение за
това състояние е безспорно установената фактическа раздяла между съпрузите, по време на
която същите не са правили опити да възстановят отношенията си, като желаят да
продължат живота си самостоятелно и отделно един от друг. Съдът не издирва причините за
настъпилото отчуждение, доколкото не е направено искане за произнасяне по вината. За
прекратяването на брака е достатъчно да се констатира настоящото фактическо състояние в
отношенията на страните, което е несъвместимо с целите и функциите на брака. Съдът
намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по см. на чл.49, ал.1 СК,
обуславящо извод за основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от
съда без произнасяне по въпроса относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище:Искане за предоставяне на ползването
на семейното жилище,не е направено от страните, поради което и предвид, че същите нямат
ненавършили пълнолетие деца, съдът не дължи произнасяне.
Относно фамилното име на съпругата: В случая съпругата е приела да носи и
фамилното име на съпруга си, като е направено изрично искане от ищцата за възстановяване
на предбрачното фамилно име – И., като съдът следва да зачете нейната воля и да постанови
решение в тази насока на осн. чл. 326 ГПК.
По разноските: На осн. чл.6, т.2 от ТДТКССГПК съдът определя ДТ за допускане
на развода в размер на 50 лв., от която следва да се приспадне първоначално внесената, а
остатъкът от 25 лв. бъде разпределен между страните поравно (по 12,50лв.) на осн. чл. 329,
ал.1 ГПК. Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен
гражданския брак между Н. К. И., ЕГН **********, и Ч. У., турски гражданин, род. на ***г.,
за което е съставен акт за граждански брак № 29/23.03.2021 г., без произнасяне по въпроса за
вината за настъпилото ДНРБ.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на Н. К. И., ЕГН **********, с което
същата ще се именува и носи занапред - И..
ОСЪЖДА Н. К. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от
12,50 лева - ДТ по допускане на развода.
ОСЪЖДА Ч. У., турски гражданин, род. на ***г., да заплати по сметка на РС-Айтос
сумата от 12,50 лева - ДТ по допускане на развода.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2