Решение по дело №998/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 22 от 27.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 40 по описа за 2024г. на Районен съд - Асеновград, III н.с., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0051459 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка с чл.638, ал.4 вр. ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1от КЗ на М. К. Р.-С., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лв.

Касационния жалбоподател М. К. Р.-С., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], ет*5, ап.**, чрез адв. Р. К. Р. от АК Стара Загора, моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да се отмени електронния фиш. Претендира разноски.

Ответникът ОД на МВР Пловдив, с писмено становище, чрез юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на районния съд да се остави в сила.

Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Районният съд е бил сезиран с жалба против Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0051459 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка с чл.638, ал.4 вр. ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1от КЗ на М. К. Р.-С., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лв.

Установено е от фактическа страна, че на 06.10.2022г. в 09.47 часа, на главен път ІІ-66, км. 124.500, от с.Поповица към с.Милево, в посока на движение на контролираните МПС от север към юг, е установено с АТСС управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф 1.6”, с ДК№ [рег. номер], регистрирано на територията на Р.България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност.

Нарушението е квалифицирано по чл.483,ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, като във връзка с чл.638, ал.4 вр. ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1от КЗ е било определено и наказанието.

Съставения фиш е бил връчен срещу подпис на нарушителя на 19.12.2024г.

За да го потвърди, районния съд, след като е обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, е приел, че обжалваният фиш е издаден от компетентен орган, заснемането на нарушението е надлежно, налице са всички изискуеми реквизити, нарушението е описано ясно и е квалифицирано правилно, а приложената санкционна норма е съответна на предвиденото в закона.

Решението е правилно.

Както правилно е посочил въззивния съд, от формална страна процесният електронен фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Издаден е от съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, същият съответства на утвърдения със Заповед № 1з - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на санкцията, срока, сметката и начините за доброволното заплащане. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална по отношение на изискванията към съдържанието на електронния фиш и съответно има приоритет пред общата норма, въвеждаща реквизитите на АУАН и на НП и е достатъчно фишът да има съдържанието, което е дадено в ЗДвП, както правилно е отбелязал и въззивният съд в своето решение. Съдържанието на ЕФ напълно съвпада с отразеното в снимковия материал, снет от процесното АТСС.

В този смисъл касационната инстанция намира, че не е налице твърдяната от касатора неяснота относно извършеното административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която да ограничава правото му на защита, като ЕФ съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

В обобщение, първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.

Следва да се добави, с оглед възражението, че е била налице валидна застраховка към момента на заснемане на нарушението, че съгласно чл. 368, ал. 4 вр. чл. 490, ал. 2 от КЗ, в случаите на неплащане на вноска по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят може да прекрати договора, но не по- рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Според изр. 3 и 4, "Писменото уведомление се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение трето допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.". Следователно, при наличието на изрична уговорка в застрахователния договор, че същият се прекратява в 24. 00 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска (какъвто е настоящият случай според представената застрахователна полица), не е необходимо допълнително писмено уведомление. Касаторът е имал сключена застраховка ГО, на дата 29.05.22 г. с тримесечен срок. Съгласно извлечението от база данни на информационния център към Гаранционен фонд, към 06.10.22г. същата е била прекратена. Доказателства за направена вноска, съответно за неспазване на 15-дневния срок не са представени.

Ето защо жалбата е неоснователна, а решението ще се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното Съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 27.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 40 по описа за 2024г. на Районен съд - Асеновград, III н.с.

 

ОСЪЖДА М. К. Р.-С., [ЕГН] с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.*, ап.**, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 80/осемдесет/ лева разноски.

 

Решението е окончателно.