Решение по дело №403/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 340
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20211200500403
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Б.... , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б...., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500403 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от адв. Г.Ю., в
качеството й на процесуален представител на А.П., срещу Решение № 5/15.03.2021г.,
постановено по гр.д. № 1747/2020г., по описа на Районен съд – Б.....
С атакуваното решение съдът е уважил молбата на Д.Ш., като е наложил мерки по реда на
ЗЗДН по отношение на ответника А.П..
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон, като същото е
необосновано. Излага се в жалбата, че първоинстанционният съд е уважил молбата на
молителката, като е приел за доказани твърденията й за осъществени спрямо нея актове на
домашно насилие на две дати – 12.08.2020г. и 02.09.2020г., независимо, че за една от датите
няма депозирана декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, който пропуск съдът е обосновал с
техническа грешка при изписване на датата и предположенията които съдът е направил с
акта си относно възможностите ответника да осъществи актовете на домашно насилие и да
отиде на работа, което се твърди че е недопустимо, доколкото решението не може да почива
на предположения.
1
Навеждат се доводи, че в производството по делото ответникът е разколебал
доказателствената сила и стойност на декларациите, като в нарушение на материалния закон
съдът е извел извод за доказаност на всеки един от твърдяните актове на домашно насилие и
въз основа на декларациите. Твърди се, че от страна на молителката не са ангажирани
безспорни и категорични доказателства в подкрепа на твърдението й, че е била обект на
домашно насилие от страна на ответника на посочените от нея две дати, като в приложените
от нея две декларации, твърдяните актове на домашно насилие не са конкретизирани до
степен да позволят на ответника да се защити, като е опровергана доказателствената им
стойност, тъй като събраните по делото доказателства са установили неверността на
декларираното. По подробно изложени в жалбата съображения и анализ на доказателствата
събрани в първата инстанция се прави искане за отмяна на атакуваното решение, както и на
издадената заповед за защита, като бъде отхвърлена молбата за защита на молителката като
неоснователна. Претендира се присъждане в полза на жалбоподателя на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата, чрез
пълномощник. В същия е заявено, че постановения съдебен акт е законосъобразен и
правилен. Релевирани са доводи, че по делото е безспорно установено, че ответника е
осъществил срещу молителката актове на домашно насилие на посочените в молбата за
защита от домашно насилие дати. Изложено е, че от всички събрани доказателства се
установява основателността на молбата на Ш.. Иска се да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба, като бъде потвърдено обжалваното решение. Направено е
искане на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено на пълномощника на въззиваемата
минимално възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. С отговора не са
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателя П. се явява лично и с
пълномощник, като поддържа подадената въззивна жалба. По същество пледира за
уважаване на жалбата и отмяна на решението на първоинстанционния съд, като
незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата редовно призована се явява лично и с пълномощник, като оспорва
подадената жалба, поддържа подадения отговор и по същество пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение като обосновано.
Настоящият съд, като прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
прие за установена следната фактическа обстановка по делото:
С молбата си от 10.09.2020г. молителката е сезирала РС Б.... с искане за налагане на мерки
за защита, за това че на 12.08.2020г. около 19.00 ч. ответникът се прибрал вкъщи, започнал
да крещи по нея, като и нанесъл тежък юмручен удар в областта на лицето, вследствие на
което устата и зъба й започнали да кървят, както и че на 02.09.2020г. синът й А. отново я
2
ударил с юмрук в областта на дясното око, вследствие на което и се завил свят и паднала.
Заявила е в молбата, че това не са единични случаи, а поредица от ежедневни побои, като
болката и страданието, същата не може да понесе, тъй като е подложена на системен тормоз.
Не се спори между страните, а и това се установява от справка от НБД „Население /л. 19
от делото/, че молителката и ответника са майка и син. Видно от представените и приети по
делото нотариални актове молителката е дарила на сина си жилище в гр. ГД, което
впоследствие е продадено от А.П., като последният през 2017г. е придобил жилище,
находящо се в гр. Б..., на втори жилищен етаж. Не спорно по делото, че страните живеят и
съвместно обитават посоченото жилище. Към молбата на молителката са представени и
приети като доказателство по делото Декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В едната
декларация молителката е декларирала, че е извършен спрямо нея акт на домашно насилие
от ответника А.П. като 13.02.2020г. й нанесъл силен юмручен удар в лицето-устата,
вследствие на което й се разкървавили устата и зъба. В другата декларация молителката е
декларирала, че е извършен спрямо нея акт на домашно насилие от А.П. като на
02.09.2020г. синът й я ударил в дясното око, в следствие на което й се завило свят и
паднала. Видно от справка по АСУД и ЕИСС срещу ответника АЛ. Г. П. няма други
образувани дела по ЗЗДН. От Удостоверение с изх. № 1057 от 14.10.2020г. на „Ц...” ЕООД
се установява, че ответника не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното
заведение. От Удостоверение с изх. № 1057 от 14.10.2020г. на „Ц...” ЕООД се установява, че
молителката Д.Ш. не се води на диспансерен отчет, но е лекувана в лечебното заведение за
времето от 17.03.2014г. до 22.03.2014г. с диагноза П.... Видно от Експертно решение № 1889
от 087/ 19.05.2020г със срок до 01.05.2020г молителката е с 80 % трайно намалена
работоспособност и с диагноза -П.... Установява се от Справка за съдимост с рег. № 2379 от
06.10.2020г., издадена от Бюро за съдимост към Районен съд – гр. Б...., че ответника не е
осъждан. Към доказателствения материал по делото е приобщена преписка по описа на 01
РУ – гр. Б...., която е във връзка с посетен сигнал на 18.06.2019г. около 18.05 часа от
дежурен екип на адрес в гр. Б...., ул.и Д.... относно възникнал скандал /спор между майка и
син/. На място били посрещнати от подалата сигнала Д.Ш., че синът й извършва ремонтни
дейности в апартамента, като ответникът отрекъл същото и заявил, че майка му е с намалена
трудоспособност Телк 80 % -шизофрения/ и е отразено-„..по жената нямаше видими
физически наранявания /следи от нанесен побой. На ответника е съставен и протокол за
предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР. Във връзка с този случай е подадена и жалба от Ш..
От приетите медицинско свидетелство № 43/27.04.2020г, искане за образно изследване,
амбулаторен лист за преглед на пациент в СПО от 25.04.2020г. е видно, че същите са
съставени във връзка с оплакване от Ш., че на 25.04.2020г. към 08.30 ч. й е нанесен побой от
сина й, като са констатирани дъговидна раничка по теменната област на главата, в основата
на шията повърхностно охлузване с кръвонасядане. От ренгенография на череп „кости на
черепа интактни“. Видно от представено по делото медицинско свидетелство № 106/ 2020г.,
издадено от д-р З..., същото е съставено на 13.08.2020г. след преглед на молителката. В
предварителните сведения, молителката е заявила, че на 12.08.2020г около 19.00 часа й е
3
нанесен побой от синът й, който й нанесъл един юмручен удар по лицето. Оплаква се от
болка в областта на устата в ляво и разклащане на горен зъб в ляво, като твърди, че това й
пречи да дъвче. Като обективна находка е установено : По долната устна в дясно се вижда
охлузване, покрито с белезникав и червеникав налеп и с размери около 9/2 мм. Около него
се вижда овално тъмночервено кръвонасядане, съчетано с леко изразен оток и с размери 1,5 /
0,7 см. Зъбите със седефено-жълтеникав цвят и леко оголени шийки. Някои от тях, особено
кътниците са отпаднали с давност. III -ти горен зъб в дясно е с по- изразено оголена шийка и
разклащане от първа степен, без кръвонасядане на венеца му и по горната устна. Надясно от
него кътниците липсват с давност. Като заключение е отразено, че е установено дълбоко
охлузване с кръвонасядане и лек оток по долната устна в дясно, леко патологично
разклащане на трети горен зъб в дясно с леко оголване на шийката му, че е причинена болка
и страдание, установеното травматично увреждане може да се получи по време и начин,
посочени от освидетелстваната.
По делото е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице А... Вещото лице е заключило, че кръвонасядането на
долната устна добре отговаря да е получена от удар с или върху тъп твърд предмет, каквито
са и човешките юмруци, с неголяма сила. Съдът кредитира заключението на вещото лице А..
като обективно, пълно и компетентно. По делото е допусната и назначена и съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице А.... Според заключението на вещото
лице молителката Д. К. Ш. страда от психично заболяване, а именно: П.... Непрекъснато
протичане с устойчив дефицит. Медикаментозно повлияни бледи параноидни изживявания.
Вещото лице е заключило, че редовно провежданото невролептично лечение /Абилифай/
допринася за атенюирана /отслабена/ и медикаментозно повлияна възможна параноидна
продукция. Анализа на данните от делото и резултата от обективното изследване сочат, че
освидетелстваната е със запазена психическа годност. Д.Ш. е ориентирана адекватно, има
съзнание за психично заболяване, критична е към него и провежда коректно
противорецидивно лечение. Към момента на изследването не се долавя активна налудна
симптоматика, предопределяща поведението й. Въпреки непрекъснатия ход на протичане на
заболяването й, то не е довело до дълбоко нарушение на емоционално-волевите, мисловни,
интелектуално-мнестични и когнитивни функции. Наблюдава се устойчив личностов
дефицит, който позволява задоволително социално функциониране със запазена възможност
за структуриране на поведението в ежедневието, съхранена мотивация, личностови интереси
и социално общуване. Описаният актуален психичен статус на осв. с липсата на активна
психотична продукция към момента на изследването, липсата на клинични данни за
обостряне на психозата към момента на процесиите дати, профилактирането на рецидиви
чрез провеждането на непрекъсната поддържаща терапия, позволяват да се направи
заключение че освидетелстваната е могла правилно да възприема фактите, които са от
значение по делото и да дава достоверни показания по тях за цитираните дати. Протичането
на заболяването П... в голяма степен зависи от провеждането на поддържаща
антипсихотична терапия. Освен че предотвратява психотичните рецидиви, тя спомага за
4
превенция и забавяне прогресирането на болестния процес. Видно от представената
рецептурна книжка заверена през 2018г,. Ш. е закупувала редовно по здравна каса
предписаните й медикаменти и коректно е провеждала лечението по нейни данни. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, като намира същото за пълно,
обективно и компетентно. От приетите като доказателство справка от Национална система
112 се установява, че от телефонен номер ********** в 19.42 часа от лице, което не се
представя е постъпило обаждане, а на дата 02.09.2020г около 17.00 часа и около 19.00-20,00
часа от същият телефонен номер не е била открита информация за постъпило обаждане към
тел. 112. Съдът по реда на чл. 204 ГПК е приобщил звукозаписа, от който се установява, че
женски глас е заявил– „Имам един такъв инцидент: със сина ми имаме разправии отдавна.
Преди малко ми изби едни зъб, досега кървях, какъв е реда и какво мога да направя?. Чува
се, че се обажда от Б...., заявява, че синът й е тръгнал на работа, в „АПИ работи“. По делото
са представени и приети и справки, издадени от работодателя на ответника- АПИ, от които
се установява, че на процесните дати, същият е бил на работа нощна смяна, както следва: от
20.00 часа на 12.08.2020г до 08.00 часа на 13.08.2020г, нощна смяна на ГКПП „К.“; от 20.00
часа на 02.09.2020г. до 08,00 часа на 03.09.2020г., нощна смята на ГКПП „ К.“- видно от
писмо с изх.№ 94-00- 8919/05.11.2020г. и писмо от А „ПИ“ с изх. № 11-00- 68/19.01.2021г,
ведно с график за датите 12-08.2020г. и 02.09.2020г. Видно от Протокол № 5 от 27.08.2020г.
Д.Ш. е избрана за председател на домоуправителния съвет на сградата, в която живеят
страните. С оглед изясняване на делото от фактическа страна пред първоинстанционния съд,
са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, ангажирани от молителя и
ответника. Свидетелят к..., брат на молителката, сочи в показанията си, че не е бил свидетел
на инцидентите между неговата сестра и сина й на 12.08.2020 г. и на 02.09.2020 г. заявява,
че получава постоянно обаждания за побой върху нея от човека, с когото живее – А.П..
Заявява, че от около 3 години са започнали тези неща, като е виждал сестра си със синини –
корем, ръка, глава. Сочи, че последно месец септември му е споделила, че е била бита.
Обадила му се по телефона и искала да отиде там при нея. Казвала му е и преди това е
ходила в болницата след такъв побой, за да си извади медицинско- месец преди септември.
Свидетелят заявява, че не е ходил винаги, когато сестра му му се обади, че е бита, като при
негови въпроси „защо“ тя му казвала, че не била проветрила, някакви битовизми. Сочи, че е
виждал синини по главата, корема, на ръцете синини е виждал. Споделяла му е за удар в
челюстта, след удара й се разклатил зъб. Заявява, че до преди А. да напусне жилището,
сестра му системно се обаждала да казва, че е бита от А.. Посетил я след такова обаждане
септември месец или август, когато му показала синината в корема, над пъпа, вдясно, като
му обяснила, че я е получила от удар от А.. Свидетелят сочи, че е разговарял с ответника, но
той не признавал, че е удрял майка си. Свидетелят И... живее в кооперацията, в която
живеят страните, като ги познава като съседи. Сочи, че никой не му е казвал, че е имало
побои и да е забелязал такова нещо. Не е чувал викове и крясъци. Госпожа Ш. не му се е
оплаквала, като и други съседи не са му споделяли, че госпожа Ш. има проблеми със сина
си. Установява, че Д.Ш. е домоуправител на кооперацията, като има конфликт със съседка
5
във връзка с неплащане на такси от последната. Заявява, че не си спомня да е имала Ш.
синини по лицето, когато я е засичал Ш., възприема я като отговорен и трезвомислещ човек.
Свидетелят Ивелин В..., заявява в показанията си, че познава страните, като ответника
познава от 7 години, а майка му откакто дошла в Б.... преди 3-4 години. Сочи, че в момента
А. работи към ТОЛ системата на смени. Твърди в показанията си, че на 12.08.2020 г.-сряда,
3-4 дни преди да замине на море, с А. се видели на кафе към 17, 00 ч. последният бил с
униформа, пили кафе и след това ответникът отишъл на работа. Дните, в които свидетелят
бил на море, не му се е обаждал А. да казва, че има проблем с майка му. Ходил е в
жилището на страните, като му правело впечатления поведението на А., защото винаги като
влизал му казвал „По-тихо“, „Не вдигай много шум, не говори силно, говори по-тихо“,
защото се притеснявал от майка си да не избухне, да не започне да вика. Свидетелят сочи, че
ситуации майка му да избухва или да вика пред него не е имало, но ответникът му е казвал
доста често. Не познава А. като агресивен човек, той сам пожелал да доведе майка му да
живее с него. Заявява, че молителката никога не е идвала да се оплаква, че А. я бие или че я
тормози, че чупи вещи, когато е ходил при тях. Свидетелят К... сочи в показанията си, че
познава А. и неговата майка, ходил е в дома им, като е живял при тях 2018г. заявява, че са
имали спречквания двамата, но за домашно насилие не си спомня. Чувал лично, че се карат
двамата, докато живеел у тях, но не знае защо. Молителката не му се е оплаквала, докато
живеел там, не е имало ситуации А. да говори на майка му на висок тон пред свидетеля.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни и
безпротиворечиви, основани на лични впечатления.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните пред първата
инстанция писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение РС – гр. Б.... е приел, че молбата за защита от домашно насилие е
допустима и основателна. Съдът е приел, че жалбоподателя е упражнил домашно насилие
над молителката, под формата на физическо такова на 12.08.2020г. същия е ударил
молителката в областта на лицето, а на 02.09.2020г. е ударил молителката в областта на
окото, поради което е постановил мерки за защита на молителката срещу ответника,
изразяващи се в задължение на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Ш., отстранил е ответника от съвместно обитаваното с молителката
жилище, находящо се в Б...., ул.“Д...., ... за срок от 9 месеца и му е забранил да приближава
обитаваното от нея жилище, както и да приближава местата й за социални контакти и отдих
на разстояние по – малко от 15 метра, за срок от 9 месеца. На ответника е наложена и глоба
в размер на 400 лв. Издадена е заповед за защита от 15.03.2021г. в полза на молителката.
При гореизложенaта фактическа обстановка и след съобразяване на приложимия
закон, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и против подлежащ на
6
въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършена служебна проверка за валидност и допустимост по чл.269 от ГПК съдът
констатира, че акта, предмет на въззивната проверка е валиден и допустим, поради което не
са налице основания за обявяване нищожността му или неговото обезсилване по реда,
предвиден в нормата на чл.270 от ГПК.
Решението е и правилно. Изложените в решението съображения на РС се споделят
изцяло от настоящият състав, вкл. и игнориращите възраженията на въззивника, поради
което и по арг. на чл.272 ГПК съда препраща към първоинстанционните мотиви, тъй като
преповтарянето им е безпредметно.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по
делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за
осъществен спрямо молител акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо
поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да
се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е
извършено от посочения в молбата ответник на твърдяната дата/период. И в това
производство важат правилата на разпределение на доказателствената тежест-молителят
следва да установи, че ответникът е осъществил насилие, а ответникът да проведе обратно
насрещно доказване.
Оплакването във въззивната жалба, че изнесеното в молбата на Ш., респ. в представените
декларации не отговаря на действителното положение, остава недоказано.
Съдът не споделя възражението в жалбата, че молителката не е провела пълно и главно
доказване на твърдените от нея факти. Районния съд е подложил на задълбочена проверка
събрания доказателствен материал при постановяване на атакувания акт.
Въззивният съд споделя извода на районния съд, че са били осъществени два акта на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо молителката именно от страна на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище. По силата на чл.13, ал.3 от ЗЗНД когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал. 3.
7
В настоящия случай безспорно по делото се установи, че страните в производството са от
кръга на тези, визирани в чл.3, т.5 от ЗЗДН – молителката е майка на ответника, поради
което молбата се явява предявена от и срещу легитимирано по закон лице.
Към молбата си пред първата инстанция Д.Ш. е приложила декларации по смисъла на
чл.9, ал.3 вр. чл. 13, ал.3 от закона. С първата от тях, молителката е декларирала, че спрямо
нея е осъществен акт на домашно насилие, изразяващ се в това, че на 13.08.2020 г.
жалбоподателя П. е и е нанесъл силен юмручен удар в лицето – устата вследствие на което и
се разкървавила устата и зъба. С другата декларация молителката е декларирала, че на
02.09.2020г. синът й я ударил в дясното око вследствие на което и се завило свят и паднала.
От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е
установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в
настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществено домашно насилие
(физическо, психическо) по отношение на Д.Ш. на посочените от нея дати и в какво се е
изразявало същото. По – конкретно следва да се установи не само че по своята същност
описания акт е акт на домашно насилие, но и че той е извършен по начина, описан в
молбата и декларацията, като както вече се изтъкна, тогава когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал. 3.
В настоящия случай, от материалите по делото съдът намира, че се установи, че по
отношение на акта от 12.08.2020г. в молбата е посочено, че същия е извършен на
12.08.2020г., а в декларацията е посочена дата 13.08.2020г., поради което същата не следва
да бъде съобразявана. Отразеното в декларацията не съответства на изложеното в молбата,
поради което няма как да служи като доказателство за установяване на твърденията на
молителката. Досежно дата 12.08.2020г. обаче съдът намира, че са налице други събрани в
хода на първоинстанционното производство доказателства, които по един категоричен
начин установяват, че е осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката именно от
ответника. В тази връзка са свидетелските показания на свид. Ш..., които преценени в
светлината на чл.172 от ГПК независимо от близката родствена връзка на свидетеля с
молителката съдът кредитира, тъй като са в синхрон с останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно издаденото на 13.08.2020г. медицинско свидетелство №
106/2020г. от д-р З.. в което е отразено, че след преглед на молителката за случай на
12.08.2020г. около 19.00 ч., е констатирано дълбоко охлузване с кръвонасядане и лек оток
по долната устна в дясно, леко патологично разклащане на трети горен зъб в дясно. Акта на
домашно насилие от 12.08.2020г. се потвърждава и от звукозаписа от Национална система
112 от дата 12.08.2020г. от който по безспорен начин се установи, че на същата дата около
19,00ч. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката, като я е
ударил с юмрук в областта на лицето. Събраните в хода на производството доказателства по
искане на ответника не опровергават твърденията изложени в молбата. За процесната дата
12.08.2020г. е установено, че ответника е бил на работа от 20.00 ч. по график на ГКПП К..
8
Това обаче не установява, че по – рано същата вечер в 19.00ч. ответникът не е осъществил
твърдяното домашно насилие, тъй като както е посочил и първоинстанционния съд, времето
от 1 час е достатъчно за изминаване на разстоянието от Б.... до местоработата на ответника
на ГКПП К.. Отделно от това, в обаждането си до Национална система 112 Ш. е заявила, че
след осъществяване на акта на домашно насилие синът й е тръгнал на работа. Показанията
на свидетеля В..., също по никакъв начин не оборват установеното, тъй като същите касаят
по ранен час на същата дата.
По отношение на втория акт от 02.09.2020г. за който в съдебно заседание молителката е
уточнила, че е извършен в 19.00ч. е представена декларация, която се ползва с
доказателствена сила за отразените в нея факти. Нейното удостоверително съдържание е
подкрепено от показанията на свид. Ш... и не е опровергано от страна на ответника, чрез
ангажираните от него доказателства, касателно графика му на работа от 20.00 ч. на същата
дата по горните съображения.
В конкретния случай представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
относно акта на 02.09.2020г., съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по
см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия /упражнено
физическо насилие/, както и момента на неговото извършване. С оглед изложеното съдът
приема, че ответникът е извършил действия, които представляват домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Ответника чрез ангажираните в хода на производството доказателства не е провел
обратно доказаване.
Изложените от жалбоподателя възражения, че решението на РС – гр. Б.... не съответства
на приетите писмени и гласни доказателства по делото, се явяват неоснователни.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че първоинстанционният съд правилно и след
обстойно обсъждане на доказателствата по делото е направил обоснован извод за извършено
от ответника насилие над молителката по времето и начина, описан в молбата. По тези
съображения съдът счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
БлОС счита, че наложените от районния съд мерки за защитата на молителката са
преценени правилно, като отговарящи на извършеното, с оглед и установеното, че спрямо
молителката и преди това е упражнявано насилие.
Ето защо и съдът намира, че атакувания съдебен акт следва да се потвърди.
При така постановения съдебен акт и изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, съобразно нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, въззивника следва да понесе и
разноските по въззивното дело. Съобразно т. 22 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, размера на дължимата държавна такса следва да се определя съобразно
9
чл. 16 от ТДТГПК, а съобразно чл. 18, ал. 1 от същата тарифа, дължимата държавна такса за
въззивното обжалване е в размер на 50 на сто от тази събрана пред първоинстанционния
съд. С оглед горното следва да бъде осъден ответника, да заплати по сметката на ОС Б....,
сумата 12.50лв., дължима като държавна такса във връзка с въззивното обжалване.
С оглед изхода от въззивната проверка, съдът намира, че разноски се следват на
въззиваемата. В случая е претендирано заплащане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА
на адв. М., пълномощник на страната. В хода на въззивното производство въззиваемата е
представлявана от адвокат, който е предоставил безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2, и ал.2 от ЗА, видно от представения договор за правна помощ. В същия
изрично е посочено, че се оказва безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
материално затруднено лице. В разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е
регламентирано, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. С оглед
изложеното на основание чл.38, ал.2 от ЗА въззивника следва да бъде осъден да заплати на
адвокатско възнаграждение на адв. В.М., което съдът определя с оглед извършените
процесуални действия от адвоката, подаване на отговор и явяване в съдебно заседание в
размер на 400 лв. определено съобразно чл.22 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Б....ският окръжен съд, IV въззивен състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5/15.03.2021 г. по гр.д.№1747/2020 г. по описа на РС Б....,
като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА АЛ. Г. П., с ЕГН **********, с адрес гр.Б...., ул.“Д.... да заплати по сметка на
Окръжен съд – гр. Б...., дължимата се за обжалването държавна такса в размер на 12, 50 лв.
(дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА АЛ. Г. П., с ЕГН **********, с адрес гр.Б...., ул.“Д.... да заплати на адвокат
В.Х. М., САК, с адрес гр.С., ул.“К... I“ ... сумата от 400 /четиристотин/ лева адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17
ал.5 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11