Заповед по дело №1376/2020 на Районен съд - Велико Търново

ЗАПОВЕД №  

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

по чл. 410 ГПК

град Велико Търново, на 01.07.2020 година.

 

Районен съд – Велико Търново, в проведеното на 01.07.2020г. закрито разпоредително заседание по Ч. гр. дело № 1376 по описа на съда за 2020 година, докладвано от Димитър Кръстев - районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и допълнителната молба, подадена към него установи:

По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Съдът, след като се запозна с изложените от заявителя факти и обстоятелства, и с представените от него писмени доказателства намира, че вземанията за главница, възнаградителна - договорна и мораторна лихва не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Освен това твърденията на заявителя и съдържанието на договора не водят до извод за вероятност в тази насока. В този смисъл за тях следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Претендираните със заявлението вземания за неустойка за неизпълнение на задължение, както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране обаче, се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави, поради което и на основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на тях.

 Неустойката, предвидена в чл. 20ал.1 от договора за неизпълнение на задължението по чл.15 от договора за паричен заем е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените в договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчител, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя.

Разходите за извънсъдебно събиране на вземането съгласно чл.21ал.4 и ал.5 от договора са посочени само като стойност и са обвързани единствено с броя дни забава за плащане на погасителни вноски, но не и за каква дейност се начисляват. От една страна следва да се има предвид, че дейността по събиране на вземанията е част от управлението на кредита, а в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят изрично е предвидил забрана кредиторът да изисква заплащането на такси от потребителя за управлението на кредита, поради което договорната клауза, която предвижда за него такова задължение е нищожна, поради противоречие със закона. Нищожността на това основание следва и от това, че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, който зависи не от извършените дейности, а от броя дни забава, поради което по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Кредиторът обаче вече е начислил такова обезщетение при просрочие на длъжника и кумулирането му с т. нар. такса разходи е в пряко противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля изискването максималния размер на обезщетението за забава да е до размера на законната лихва. Следователно договорната клауза, която предвижда заплащането на тази такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Водим от горното и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът

 

РАЗПОРЕЖДА:

 

            Длъжникът А.Й.С., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в град София, ул. "Панайот Волов" № 29, етаж 3, с ЕИК ********* сумата в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/ - главница, представляваща задължение по Договор за кредит   "Бяла карта" №554968 от 14.09.2018 година, сключен с "Аксес Файнанс" ООД; сумата в размер на 59.54 лв. /петдесет и девет лева и 54ст./ - договорна лихва за периода от 13.10.2018 година до 06.02.2019 година, сумата в размер на 58.93 лв. /петдесет и осем лева и 93ст./ - лихва за забава за периода от 07.02.2019 година до 16.06.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.06.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 25.00 лева - внесена държавната такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8 от 2017г./, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

 

            ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 108.00 лв. /сто и осем лева/ - неустойка за неизпълнение на задължение и за сумата в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

            Настоящото разпореждане в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

 

            Вземането, за което е уважено искането, произтича от следните обстоятелства:

            На 14 септември 2018г., А.Й.С. като кредитополучател е сключил договор за кредит „Бяла карта" с № 554968 с „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително е всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него. Съгласно подписаният между страните Договор за кредит, кредиторът има право да прехвърли вземането си но договор за потребителски кредит на трето лице.

              На 27 август 2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Фаинанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен но реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 26 август 2019 г. от „Аксес Фаинанс“ ООД посредством уведомително писмо, изпратено е обратна разписка.

            Между заемателя А.Й.С. и „Аксес Файнанс“ ООД  е сключен Договор за кредит   "Бяла карта" №554968 от 14.09.2018 година. Съгласно същия, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 500 лв. по международна кредитна карта, което реално е станало и с това заемодателят е изпълнил задължението си но договора. Длъжникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 59.54 лв., съгласно условията на договора от датата на първата транзакция по кредитната карта до датата на предсрочна изискуемост.

             Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо. В случая предсрочната изискуемост е обявена на 06 февруари 2019 г..

            По тази причина длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 58.93 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

            Банкова сметка, ***ата сума:

            IBAN: ***, BIC/***: BPBI BG SF, банка "Юробанк България" АД (б. "Пощенска банка" АД) - по договор № 554968.

 

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

 

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, или да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта. Ако възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по – висок размер от посочения в заповедта. В случай, че изпълните задължението по заповедта в срока за възражение, може в същия срок да възразите писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че сте изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.     

2. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

3. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.

4. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

 

 

 

Районен съдия: