РЕШЕНИЕ
№ 1484
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502030 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№20365/01.08.2022г депозирана
от Сдружение „Футболен клуб Пълдин“ ЕИК *********, чрез процесуалния
му представител адв. В. Ч. против Решение №1475/03.05.2022г. постановено
по гр.д.№15846/2021г. по описа на ПРС, девети гр.с., с което е осъдено
Сдружение „Футболен Клуб Пълдин”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Иван Гешев“ № 9, да заплати на Център за
развитие на човешките ресурси, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 15, ет. 4, сумата 8 464 евро – представляваща подлежаща
на връщане, получена авансово от ответника сума по Договор за отпускане на
финансова подкрепа № ***, съобразно проект 19.04.2017 г. по Програма
„Еразъм +“ на ЕС, поради нарушение на чл. II.2.3. и II.11.1 от Приложение №
I от Общите условия към договора във вр. с чл. I.4.5. от Специалните условия
към договора, и сумата от 248, 31 лв. – обезщетение за забава за периода от
20.02.2021 г. до 15.04.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2021 г., до
1
окончателното изплащане на задължението. С постановеният съдебен акт в
полза на Център за развитие на човешките ресурси, БУЛСТАТ ********* е
присъдена сумата от 1 944, 11 лв. – разноски в производството по гр.д. №
15846/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
Решението на първата инстанция се обжалва като незаконосъобразно,
необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания
доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата.
Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо
това отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се
разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в заплатена държавна
такса.
Въззиваемата страна „Център за развитие на човешките ресурси,
БУЛСТАТ *********, чрез процесуалния представител адв. Н. Н. оспорва
жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт,
като правилен и законосъобразен по съображения подробно изложени в
депозирания отговор. Претендират се разноски пред настоящата инстанция,
съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран от „Център за развитие на
човешките ресурси“ гр.София против Сдружение „Футболен Клуб Пълдин” с
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на левовата равностойност на
сумата 8 464 евро, равняващи се на сумата 16 554.15лв - представляваща
подлежаща на връщане, получена авансово от ответника сума по Договор за
отпускане на финансова подкрепа № ***, съобразно проект 19.04.2017 г. по
Програма „Еразъм +“ на ЕС, поради нарушение на чл. II.2.3. и II.11.1 от
Приложение № I от Общите условия към договора във вр. с чл. I.4.5. от
Специалните условия към договора, ведно с обезщетение за забава в размер
2
на левовата равностойност на 126.96 евро, равняващи се на 248.31лв за
периода от 20.02.2021 г. до 15.04.2021 г., както и законна мораторна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Безспорно е по делото, че ищецът е държавно учреждение, създадено с
Постановление № 277 от 6 декември 2013 г. на Министерския съвет. обн. ДВ
бр. 107, от 13.12.2013 г. и представлява административна структура по чл. 60,
ал. 1 от Закона за администрацията, като между него в качеството му на
Национална агенция по Програма „Еразъм +“ на ЕС и Сдружение „Футболен
клуб Пълдин“ – в качеството му на координатор, е сключен Договор за
отпускане на финансова подкрепа № ***, съобразно проект, подаден на
19.04.2017 г. Този договор е целеви, за безвъзмездно финансиране и е
сключен при Общи и Специални условия и съобразно подаден от ответника
проект, който е одобрен от Европейската комисия, която е директно
финансиращият орган на програма „Еразъм +“. Финансирането по Програма
„Еразъм +“ е предоставено директно и целево от Европейската комисия на
отделните държави членки, чрез националните им агенции съобразно чл. 18
от Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11
декември 2013 г.
Няма спор между страните, че по силата на чл. 1.3.1 от сключения
договор за финансова подкрепа - е уговорен размер на финансирането,
равняващ се на 24 080 евро, както и че ответникът на 15.08.2017г е получил
авансово сумата в размер на 19 264 евро, които съставляват 80 % от
максималния размер на безвъзмездните средства. Страните са уговорили
дейностите по проекта да бъдат извършени в периода 01.10.2017 г. -
31.03.2018 г., като ответникът е поел задължението в рамките на 60
календарни дни от крайната дата на проекта, да подаде краен отчет за
изпълнението на проекта.
Ищецът твърди, че в хода на проверката е констатирано, че липсва
реалното изпълнение на дейностите от страна на самия координатор и
партньори по проекта, а е извършено делегиране на сто процента от тези
дейностите на трето лице - „Мини Typс“ ЕООД. Претендира се сумата в
размер на 8 464 евро, равняваща се разликата между авансово заплатената
сума по договора от 19 264 евро и признатите транспортни разходи в размер
3
от 10 800 евро, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя във
връзка с възлагане на цялата финансирана дейност на подизпълнител – в
нарушение на чл. II.2.3. и II.11.1 от Приложение № I от Общите условия към
договора във вр. с чл. 1.4.5. от Специалните условия към договора, поради
което и на основание чл. II. 26 от Общите условия към договора,
изпълнителят дължи връщане по неодобрените дейности.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел, че
отчетните задължения на изпълнителя спрямо авансово платените суми за
финансова подкрепа по договора са изпълнени само по отношение на
признатите от ищеца разходи в общ размер 10 800 евро, поради което
съгласно клаузите на чл. I .4.5 от процесния договор и чл. II. 26.1 от Oбщите
условия, ответникът дължи възстановяване на остатъка от получените суми в
размер на 8 464 евро, за които не са отчетени разходи за изпълнението на
проекта по договора. Съдът е направил извода, че ответникът дължи
възстановяване на частта от авансово платените суми за разходи, които са
отчетени, но по отношение на които са налице основания за намаляване на
отпуснатата безвъзмездна финансова подкрепа по чл. II .25.4 от общите
условия, включително основания по чл. II .25.4 стъпка 4 от общите условия -
некачествено изпълнение, частично изпълнение или изпълнение със
закъснение на дейностите, за чието извършване е предоставена финансовата
подкрепа, респ. ако е нарушено друго задължение по договора.
Решаващият съд е приел, че доколкото ответникът е възложил на
подизпълнител две от основните дейности по Приложение III към Договора,
е допуснал нарушение на задължението по II.2.3. и чл. II.11.1. от Общите
условия към Договора, което съгласно чл. I.4.5 от Договора и чл. II.26.1 от
Общите условия поражда задължение на ответника за възстановяване на
частта от авансово платените суми за отчетени разходи за организационна
подкрепа в общ размер 8 464 евро, която не е призната, поради допуснато
нарушение от страна на координатора – ответник.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплакванията, че претенцията на ищеца се
основава на решение за намаляване на финансовата подкрепа по сключен
между страните договор, което намаляване не е свързано с качеството на
4
изпълнение, а по повод установено нарушение на сключения договор, с оглед
изпълнение на дейностите по проекта от трето лице, а съдът е разгледал и
постановил акта си извън наведените с исковата молба обстоятелства.
Отделно от това се твърди, че съдът неправилно е игнорирал
доказателствената стойност на протокол за реална проверка от ищеца на
12.02.2018г., при която проверка не са констатирани нарушения на
разпоредбата на чл. II.2.3. и чл. II.11.1. от Приложение №1 от Общите
условия на Договор за отпускане на финансова подкрепа от 19.04.2017г. по
програма „Еразъм +“ на ЕС, поради което е и направил неправилни правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след съвкупната
им преценка намира наведените в жалбата оплаквания са основателни по
следните съображения:
Претенцията на ищеца се основава на решение за намаляване на
финансовата подкрепа по сключен между страните договор по повод
установено нарушение на сключения договор, с оглед изпълнение на
дейностите по проекта от трето лице. Доколкото ищецът изрично в исковата
молба сочи, че намаляване не е свързано с качеството на изпълнението на
проектните дейности, спорът се свежда до това дали е налице нарушение на
сключения между страните договор предвид безспорното между страните
обстоятелство, че изпълнение на дейностите по проекта е извършено от
5
трето лице „Мини Typс“ ЕООД.
Установява се от събраните по делото доказателства, че от Център за
развитие на човешките ресурси, на 12.02.2018г. е извършена проверка на
място в гр.Пловдив във връзка с изпълнение на Договор за отпускане на
финансова подкрепа № ***, съобразно проект, подаден на 19.04.2017г.
Осъществяването на проверката е преминала през няколко етапа,
включително проверка на спазване на периода и условията на договора;
проверка за наличие на прозрачност, документираност и проследимост на
целият процес по финансирането и оперативното управление на проекта;
проверка на финансово –счетоводни и разходооправдателни документи за
направени разходи по проекта по отделни бюджетни пера; проверка за
съответствие на отчетените разходи, реализирани по проекта с изискванията
на ЕК и изискванията за допустимост; други оперативни, финансови и
административни документи, имащи отношение към изпълнението на
проекта. Изрично е констатирано, че по договора две от основните дейности
- пера „Транспортни разходи“ и пера „Организационна подкрепа“, са
извършени от външна фирма - третото лице „Мини Typс“ ЕООД. Нарушения
не са констатирани. Отчетено е, че изпълнението на две от основните
дейности по договора е възложена и изпълнена от трето лице, поради
естеството на дейността и нуждите за нейното изпълнение, но това
обстоятелство не е констатирано като нарушение от координатора. С писмо
от 22.02.2018г. изхождащо от ищеца и адресирано да ответника, са дадени
единствено препоръки да се коригира сключения договор с „Мини Typс“
ЕООД., като се впише общата стойност на услугата по договора от 24 080лв, а
не само стойността на авансовото плащане. С последващо писмо от
13.03.2018г., проверяващия е уведомил ответника, че с оглед липсата на
коментари или възражения от страна на последния, направените с проверката
констатации да се считат за окончателни.
С оглед гореизложеното и доколкото при извършената от
координатора проверка относно изпълнението на дейността в съответствие с
условията по договора, обстоятелството, че две от основните дейности са
извършени от трето лице, не са констатирани като нарушения, то
настоящият съдебен състав приема, че ищецът е изрично уведомен и е дал
своето одобрение по смисъла на разпоредбата на чл. II.11.1. б. „Г“ от
Приложение №1 от Общите условия на Договор за отпускане на финансова
6
подкрепа, за извършеното от бенефициера възлагането на основни по
договора дейности на подизпълнител, което в случая се е явява оправдано
поради естеството на дейността и нуждите за нейното изпълнение.
Последното обстоятелство обосновава извода, че бенефициерът не е нарушил
задълженията си по чл. II.11.1. от Приложение №1 от Общите условия на
Договор за отпускане на финансова подкрепа от 19.04.2017г. по програма
„Еразъм +“ на ЕС, налагащо намаляване на средствата за организационно
подкрепа със сумата в размер на 8 464 евро, поради което претендираната от
ищеца сума не подлежи на възстановяване от ответника.
Що се касае до извършената проверка на краен отчет от 06.12.2018г. и
последващи констатации от 01.02.2019г., следва да бъде отбелязано, че
липсват каквито и да било забележки по качеството на изпълнение на
дейностите по проекта, в какъвто смисъл са и признанията на ищеца, а по
отношение на констатирането на възлагането на основни по договора
дейности на подизпълнител, както бе посочено вече по-горе, координаторът е
дал своето одобрение.
Мотивиран от горното предявените искове се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до различни от
горните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски пред
настоящата инстанция в размер на 356.09лв държавна такса и разноски пред
първата инстанция в размер на 1800лв, представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1475/03.05.2022г. постановено по гр.д.
№15846/2021г. по описа на ПРС, девети гр.с.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Център за развитие на човешките
7
ресурси, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 15,
ет. 4 против Сдружение „Футболен Клуб Пълдин”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Иван Гешев“ № 9, искове
за заплащане на сумата от 8 464 евро, равняващи се в левова равностойност
на сумата 16 554.15лв – представляваща подлежаща на връщане, получена
авансово от ответника сума по Договор за отпускане на финансова подкрепа
№ ***, съобразно проект 19.04.2017 г. по Програма „Еразъм +“ на ЕС, поради
нарушение на чл. II.2.3. и II.11.1 от Приложение № I от Общите условия към
договора във вр. с чл. I.4.5. от Специалните условия към договора, ведно с
обезщетение за забава в размер на 126.96 евро, равняващи се на левовата
равностойност на сумата 248.31лв за периода от 20.02.2021 г. до 15.04.2021
г, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.04.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Център за развитие на човешките ресурси, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 15, ет. 4 да заплати на
Сдружение „Футболен Клуб Пълдин”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Иван Гешев“ № 9 направени пред въззивната
инстанция разноски в размер на 356.09лв, представляващи заплатена
държавна такса и сумата от 1800лв, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8