№ 2143
гр. София, 16.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501468 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1, предл.1 ГПК, образувано по
молба вх.№ 13478/16.06.2022 г. на ответника по жалбата Б. А. А., чрез
пълномощника му адвокат П. Б., с която заявява искане съдът да допълни
постановеното по делото определение, с което оставя жалбата без
разглеждане, по отношение на разноските, като осъди жалбоподателката К. Х.
А. да му заплати разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с частното производство.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответната по
молбата страна-К. Х. А.. Счита, че по този ред може да се иска допълване
само на решение, не и на определение. Заявява възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение. Сочи, че
причина да обжалва с частна жалба спогодбата е изявлението на ответника,
който веднага след делото е заявил, че няма да я спазва и действително не я
спазва.
Съдът като съобрази становищата на страните намира следното:
Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 от
ГПК, а по същество е неоснователна.
Искането за допълване на постановеното по делото определение в
частта за разноските е депозирано в законоустановения срок и не е
предпоставено от изискването за представянето на списък за разноските по
1
чл.80 ГПК, който е предпоставка за допустимост на производството по чл.248
ГПК само при изменение на акта в частта за разноските, но не и при
допълването му. В първата хипотеза се извършва поправка на грешки при
определяне на размера на вече присъдени разноски, а във втората – липсва
произнасяне по искането за разноските, какъвто е настоящият случай.
Искането обаче като неоснователно ще следва да бъде оставено без
уважение, тъй като искането за присъждане на разноските направени в
частното въззивно производство е преклудирано, доколкото не е заявено
своевременно с отговора на частната жалба. Отговорността за разноски има
относително самостоятелен характер, поради което и реализирането й следва
да бъде предмет на изрично искане на страната, имаща право на разноски с
оглед изхода на делото.
В този смисъл Определение № 295 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4845/2019 г., III г. о., ГК, с което съставът на ВКС е приел неоснователност на
искането за допълване на постановеното по делото определение, доколкото
страната и с отговора на касационната жалба „не е заявила искане за
присъждане на разноски; по делото не е бил приложен и друг документ, който
да съдържа подобна претенция или да може да се тълкува в този смисъл
/напр. списък с разноски (чието представяне е условие за допустимост
единствено на искането по чл. 248, ал. 1 пр. 2 ГПК за изменение на съдебния
акт в частта за разноските – не и на това по чл. 248, ал. 1 пр. 1 ГПК за
допълването му, какъвто е разглеждания случай - т. 8 ТР 6/12 ОСГТК на
ВКС)/. Представеният с отговора на касационната жалба договор за правна
помощ и съдействие /както е и в настоящия случай с отговора на частната
въззивна жалба ответникът по жалбата Б. А. А. е представил договор за
правна защита и съдействие от 16.05.2022 г./ сам по себе си не инкорпорира
искане до съда за присъждане на разноски и не го замества. Предвид
изложеното и доколкото не е бил надлежно сезиран, ВКС, с оглед принципа
за диспозитивното начало в гражданския процес, не е дължал произнасяне по
такова и не би могъл валидно да присъди процесния адвокатски хонорар. Не е
налице непълнота на формираната воля, респективно пропуск на съда да се
произнесе по своевременно направено искане за разноски. Предвид
изложеното молбата за допълване на определението на основание чл. 248, ал.
1 пр. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.“.
2
Това разрешение се споделя напълно от настоящия съдебен състав,
поради което молбата като неоснователна ще следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Апелативен съд-
София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.№
13478/16.06.2022 г. на ответника по жалбата Б. А. А., чрез пълномощника му
адвокат П. Б. за допълване на определение № 1422/30.05.2022 г., постановено
по в.ч.гр. д. № 1468/2022 г. на Апелативен съд-София, 8-ми граждански
състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК
пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3