Р Е Ш Е Н И Е
№ 1947
гр. Пловдив, 30
октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №1499 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредба на
Общински съвет- Пловдив за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив (НОСПРСППППСТГП).
И.Д.Б., ЕГН **********,***,
представлявана от адвокат Н.П.- пълномощник, обжалва принудителна
административна мярка (ПАМ)- принудително блокиране (задържане) на паркирано
пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “Нисан“, с рег.№***,
приложена на 15.06.2020г., в 09:10ч., на улица “Йоаким Груев“, в гр. Пловдив, за
което е съставен Констативен протокол за принудително блокиране, Серия №0057247.
Претендира се обявяване
нищожността на оспорената ПАМ, алтернативно се поддържа искане за нейната
отмяна поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото
разноски, включително и разноските, направени в производството по
административно дело №8811 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за
2020г., Седмо отделение, съгласно чл.226, ал.3, във връзка с чл.236 от АПК.
Ответниците- Е.С.Т. и Б.Л.П.-
заемащи длъжност “скобар“ в Общинско предприятие (ОП) “Паркиране и репатриране“
при община Пловдив, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Не изразяват
конкретно становище по жалбата. На 07.07.2020г. по делото постъпва становище с
Вх.№10319 (листи 9-10) от Н.К.- директор на ОП “Паркиране и репатриране“ при
община Пловдив, според което становище жалбата на И.Д.Б. е допустима, но
неоснователна.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Констативен протокол за
принудително блокиране, Серия №0057247 (лист 26) по повод прилагането на
оспорената ПАМ е съставен на 15.06.2020г. От своя страна, жалбата (лист 2) постъпва
в съда на 25.06.2020г. или в рамките на законоустановения срок, като нормата на
чл.149, ал.5 от АПК установява, че искането за обявяване нищожността на
административен акт не е обвързано със срок. Освен това, с оспорената ПАМ се
засягат права и законни интереси на жалбоподателката Б., в качеството ѝ
на водач и ползвател на процесния автомобил “Нисан“, с рег.№***, в какъвто
смисъл е Определение №11282 от 26.08.2020г. по дело №8811/2020г. на ВАС, Седмо
отделение, поради което жалбата се явява подадена при наличието на правен
интерес.
Следователно, като
подадена при наличието на правен интерес и в съответствие с изискването за
срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Според Констативен
протокол за принудително блокиране, Серия №0057247, И.С.- служител в ОП
“Паркиране и репатриране“, установява, че процесният автомобил е паркиран на
ул. “Йоаким Груев“, гр. Пловдив, в обхвата на “Синя зона“, без да е заплатено
за кратковременно паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП. Съответно, налице е
нарушение по смисъла на чл.26, ал.1 от НОСПРСППППСТГП (листи 11-19[1]),
според която норма, ППС, което е паркирано в нарушение на
правилата за паркиране в “Синя зона“, може да бъде принудително задържано чрез
използване на техническо средство тип “скоба“. Предвид установеното паркиране
на посоченото ППС без заплащане за целта, ответниците в настоящето производство
прилагат оспорената по делото ПАМ, като принудително задържат (блокират
възможността за движение на) процесния автомобил, чрез поставяне на техническо
средство тип “скоба“ на предното ляво колело на автомобила, тъй като
автомобилът е с ляво разположен волан. За извършените от ответниците действия
са изготвени 4 броя фотографски снимки (листи 31-34) и е съставен Констативен
протокол за принудително блокиране, Серия №0057247.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството по
прилагане на оспорената ПАМ за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и съобразно установеното от нормите на Инструкция за
правилата за работа на служителите, упражняващи дейностите по блокиране на
колелото на неправилно паркирано ППС чрез техническо средство тип “скоба“
(неприложена по делото).
С разпоредбата на
чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП е установено, че служби за контрол, определени от кметовете
на общините използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за
което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане
на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Заповед №12ОА680 от 23.03.2012г. (лист 20) на
изпълняващ длъжността (и.д.) кмет на община Пловдив, с която заповед, на основание
чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.27 от НОСПРСППППСТГП, ОП “Паркиране и
репатриране“ е определено за звено при
община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно
паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС”, на територията
на Община Пловдив, при спазване правилата на действащите законови и подзаконови
нормативни актове, както и действащите административни актове. Пак според
посочената заповед (точка II.), определените от
директора на предприятието служители на ОП “Паркиране и репатриране” използват
техническо средство за принудително задържане тип „скоба”, на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от
Общински съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане
на техническото средство.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Заповед №19ОА-1646 от 09.07.2019г. (лист 21)
на и.д. кмет на община Пловдив, с която заповед, на основание чл.44, ал.1, т.1
и ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2, чл.168 и чл.172, ал.1 от ЗДвП, във връзка с
чл.27 от НОСПРСППППСТГП, са определени длъжностни лица от ОП “Паркиране и
репатриране“, които да използват техническо средство за принудително задържане
и блокиране – тип „скоба“ на ППС, както и да съставят констативни протоколи за
принудително блокиране на ППС. Между изчерпателно изброените длъжностни лица,
определени да ползват техническо средство за принудително задържане и блокиране
тип „скоба“ на ППС, както и да съставят констативни протоколи за принудително
блокиране на ППС, ответникът Енчо Тодоров е посочен под №1, а ответникът Благомир
Петков е посочен под №2.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Допълнително споразумение №5 от 10.03.2014г. към
Трудов договор №98 от 03.04.2013г. (лист 22), според което допълнително
споразумение, считано от 01.03.2014г. Е.С.Т. заема длъжност “скобар“, с код:
9622 0001 (според Националния класификатор на професиите и длъжностите (НКПД)),
в ОП “Паркиране и репатриране“.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Допълнително споразумение №4 от 10.03.2014г.
към Трудов договор №101 от 16.04.2013г. (лист 24), според което допълнително
споразумение, считано от 01.03.2014г. Б.Л.П. заема длъжност “скобар“, с код:
9622 0001 (според НКПД), в ОП “Паркиране и репатриране“.
Също така, по аргумент
от разпоредбата на чл.172, ал.1, т.1 от ЗДвП, за валидността и законосъобразността
на ПАМ от вида на оспорената по делото не е задължително наличието на писмена
форма.
Предвид изложеното до
тук, настоящият състав на съда намира оспорената по делото ПАМ за приложена от
компетентни органи, противно на направеното в тази връзка възражение от страна
на жалбоподателката.
На следващо място,
според разпоредбите на чл.99 от ЗДвП, 1) в населените места собственикът или
администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието; 2) местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци,
пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране;
3) общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал.1, както и
условията и реда за плащането ѝ от водачите на специализираното звено на
общината или на юридическото лице по чл.14, ал.1, т.5 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП), на което е предоставено управлението на тези места, включително
приема годишния инвестиционен план.
В случая, с чл.10 от
НОСПРСППППСТГП е установено, че (1) На територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за
зони за платено и безплатно паркиране /“Синя зона“/ в определени часове на
денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с
нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до
17.30 часа. Таксуването се определя съобразно действителното време на паркиране
в зоните за паркиране, като същото не може да бъде за по-малко от един час; (2)
За паркиране в “Синя зона“ се заплаща цена в размер определен с Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Пловдив (известна и като Наредба
на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Пловдив (НОСПОАМТЦУТОП[2])), с изключение на електрически превозни средства /ЕПС/, паркирали до
зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане от същата; (3)
Обхватът на “Синя зона“ се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен
списък, Приложение №1 на настоящата Наредба. Условията и редът за паркиране в
зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от
съответните звена на Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни
разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в гр.
Пловдив.
Под №34 в Приложение №1 към
наредбата (лист 18а) е включена улица “Йоаким Груев“.
По делото не са спорни
обстоятелствата, че жалбоподателката е паркирала управлявания от нея автомобил
в обхвата на “Синя зона“ на територията на гр. Пловдив, както и че не е заплатила
дължимата такса за целта (2,00 лев за 1 час престой), съгласно точка 4.1. от
Приложение №8.1 “Цени на услуги и права, предоставяни от общински предприятия в
община Пловдив“ към НОСПОАМТЦУТОП.
Следователно, оспорената
по делото ПАМ се явява приложена при наличието на фактическо основание за това
и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспорената по делото ПАМ за приложена и в съответствие с
целта на закона, а именно да се задържи принудително ППС, което е паркирано без
да е заплатена дължимата за това цена, до заплащането на цената и разходите за
принудителното задържане.
Ето защо, като издаден
от компетентни органи, при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, в съответствие с целта на закона и без противоречие с
материалноправни разпоредби, оспореният в настоящето производство акт е валиден
и законосъобразен, жалбата против който акт се явява неоснователна и като
такава не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката
е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Б.,
ЕГН **********, против принудителна административна мярка- принудително
блокиране (задържане) на паркирано пътно превозно средство, представляващо лек
автомобил “Нисан“, с рег.№***, приложена на 15.06.2020г., в 09:10ч., на улица
“Йоаким Груев“, в гр. Пловдив, за което е съставен Констативен протокол за
принудително блокиране, Серия №0057247.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/
[1] Достъпна и в интернет на
адрес: https://plovdiv.obshtini.bg/doc/3877391?searchText=%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5