О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
205 02.03.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на втори март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 333 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от П.Г.Г., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетните си деца Н.Г.К., ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН **********, Г.Г.К., ЕГН **********, К.Г.К., ЕГН **********, със съгласието на своята майка П.Г., И.Г.К., ЕГН **********, Л.Г.К., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощник адв. П.Н. ***, със съдебен адрес:***, против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като застраховател на починалия на 28.02.2017 г. вследствие на ПТП на 18.01.2017 г. техен родственик Георги Стоянов К., ЕГН **********, както следва:
- на П.Г.Г., сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на съпруга й;
- на Н.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия му баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 16 200 лв.;
- на М.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия му баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 23 400 лв.;
- на Г.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща й, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия й баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 10 600 лв.;
- на К.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща й, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия й баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер на 5 200 лв.;
- на И.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му;
- на Л.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му;
- на К.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на сина й Георги Стоянов К.;
Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от момента на деликта – 28.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Представят и ангажират доказателства. С постановеното в закрито заседание определение № 1004/ 17.10.2017г., ищците са освободени от внасянето на държавна такса и разноски в производството.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищците, като им е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в срок. Последвал е и допълнителен отговор от ответното дружество. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищците са възникнали изискуеми вземания за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от причинено от лицата Стоян Г.К. и Петър Г. Рабаджийски пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 113 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по постоянния адрес на ищците като потребител на застрахователна услуга. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК, нормата на чл. 113 от ГПК е приложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/. С постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС допълва кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на деликт и част от тези лица е и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради това и ищцата П.Г. притежава легитимация от предявяване на настоящия иск.
Неоснователно е и възражението на ответната страна за недопустимост на исковете на основание чл.498 ал.3 от КЗ. Видно от кореспонденцията между пострадалите и застрахователя /л.73/, била е заведена щета № 0000-1000-01-17-7190/ 03.04.2017г. Исковата молба е заведена на 17.07.2017г. или след изтичане на 3 – месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, в който застрахователя е бил длъжен да се произнесе. Доказателства за отговор от застрахователя в този, не бяха приложени. Впрочем дори изплащането на застрахователно обезщетение, не е пречка за предявяване на претенцията на пострадалите пред съда, ако считат, че изплатеното обезщетение е недостатъчно.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
По делото от ищцовата страна са приложени: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 282 р – 426/ 18.01.2017 г. на РУ – Карнобат към ОДМВР - Бургас; удостоверение за наследници № 117/06.03.2017 г., издадено от Община Карнобат; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 143/07.07.2003 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 101/24.04.2001 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 21/29.01.1996 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 227/07.04.1971 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 129/01.12.2008 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 225/16.11.2005 г.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 298/10.12.1992 г.; препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 267/28.02.2017 г. на Община Бургас; писмо от ЗК „Лев Инс” АД с изх. № 1072/04.04.2017 г.; декларация за идентичност на лице с различни имена от 17.03.2017 г.; пълномощно; писмо от ЗК „Лев Инс” АД с изх. № L – 1857/19.06.2017 г., допълнително заявление и пощенски товарителници удостоверяващи дата и описание на пратката.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищците твърдят, че на 18.01.2017 г. около 16:40 часа на главен път I-6, км. 438 по посока на движение гр. Сливен към гр. Карнобат, като пътник с превозно средство лек автомобил „Мерцедес – Ц180“, с рег. № А 9684 ВР, управлявано от Стоян Г.К., ЕГН **********, Георги Стоянов К., ЕГН **********, претърпява пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултат на което на 28.02.2017 г. настъпва смъртта му. Вторият участник в ПТП е влекач „Мерцедес 1844ЛС АКТРОС“, с рег. № РВ 5394 МС, с прикачено полуремарке „ШМИТЦ СКО 24“, с рег. № РВ 0014 ЕВ, с водач Петър Г. Рабаджийски, ЕГН **********. Уточняват, че тези обстоятелства са установени с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 282 р – 426/ 18.01.2017 г. на РУ – Карнобат. Видно от същия протокол било обстоятелството, че и двата автомобила, участници в ПТП, имат валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Лев Инс” АД, съответно за „Мерцедес – Ц180“, с рег. № А 9684 ВР - полица № BG/22/116002059847, със срок на валидност от 29.07.2016г. до 29.07.2017г., и за „Мерцедес 1844ЛС АКТРОС“, с рег. № РВ 5394 МС, с прикачено полуремарке „ШМИТЦ СКО 24“, с рег. № РВ 0014 ЕВ - полица № BG/22/117000012832, със срок на валидност от 04.02.2016г. до 03.03.2017г. (неточно посочен в исковата молба от 04.02.2017 г. до 03.02.2018 г.). Ищците заявяват, че в резултат на подадено от тях заявление, пред ЗК „Лев Инс” АД е образувана щета под № 0000-1000-01-17-7190/03.04.2017 г. Посочват, че ответника не е спазил предвидения в разпоредбата на чл. 108, ал. 3, вр. с чл. 496 от КЗ тримесечен срок за произнасяне. Въпреки че по образуваната на 03.04.2017 г. застрахователна преписка са приложили констативен протокол за ПТП и съгласно нормата на чл. 496, ал. от КЗ при представянето на този документ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, произнасяне по претенцията и към настоящия момент няма. Ищците заявяват, че претенциите им са формирани като такива при условията на независимо съпричиняване на деликта от двамата водачи, участници в ПТП на 18.01.2017 г., които са солидарно отговорни за причинените от тях вреди. В тази връзка обосновават въпроса за отговорността на застрахователя, който отговаря за пълния размер на вредите, както и предоставената им от закона алтернативна възможност да търсят обезвреда от двамата деликвенти – заедно и солидарно, разделно от двамата – според приноса им, или от техните застрахователи. Според ищците, първата от тях П.Г. е живяла при условията на фактическо съжителство със загиналия Георги Стоянов К., 28 години и е майка на всички негови деца. Н.Г.К., М.Г.К. и Г.Г.К. са техни малолетни деца. К.Г.К. е непълнолетната им дъщеря, а И.Г.К. и Л.Г.К. са пълнолетните им синове. Последната К.Г.К. е майка на загиналия. Според ищците всички от тях попадат в кръга от лица с право на обезвреда за нанесените им имуществени и неимуществени вреди.
Ищците твърдят, че преживяват много тежко внезапната загубата на техния фактически съпруг, баща и син. Първата ищца живеела на фактически начала с починалия от 28 години, като заедно са построили дома си, отгледали и възпитавали общите си деца. Той се грижил за издръжката, прехраната и осигурявал посрещането на всички битови нужди на цялото семейство. Той бил опора за всички тях, обединяваща фигура в семейството им, както и съветник на вече порасналите му пълнолетни синове. Поддържал финансово и емоционално майка си – ищцата К.К.. Заявяват, че преживените от тях душевна болка и страдание ще останат завинаги и не могат да бъдат преодолени. Освен безспорната родствена връзка помежду им, ищците са свързани със загиналия и посредством особена духовна и емоционална близост, която прави загубата още по-непреодолима и тежка. Представят и прилагат писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Молят да бъдат допуснати до разпит, при условия на довеждане, двама свидетели за установяване размера на понесените от тях неимуществени вреди, както и за призоваване като свидетел полицейски инспектор – пътен контрол Ив. Пенев, който е изготвил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 282 р – 426/ 18.01.2017 г., във връзка с установяване механизма на ПТП. На основание чл. 192 от ГПК молят да се изиска и приложи като доказателство по настоящото производство протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен по ДП № 282 ЗМ – 13/2017 г. по описа на РУ – гр. Карнобат, който е необходим за изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, която да установи механизма на ПТП, както и да се изиска от МБАЛ- гр. Бургас медицинско досие на загиналия Георги К. за периода на престоя му в медицинското заведение от настъпване на ПТП до датата на настъпване на смъртта му – 28.02.2017 г. Молят да бъде допуснато по делото извършването на съдебно-автотехническа експертиза, която да установи конкретния механизъм на ПТП, като същата да бъде изготвена след снабдяване по делото с Протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен по ДП № 13/2017 г. по описа на РУ – гр. Карнобат, както и след изслушване на свидетеля Ив. Пенев.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва както по основание, така и по размер. На първо място излага становище по допустимостта на исковата претенция, като счита, че ищците нямат правен интерес от водене на исково производство, тъй като са отправили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество. Заявява се, че вместо извънсъдебно уреждане на отношенията по повод на заявената претенция, ищците завеждат искова такава за присъждане на парична сума за репариране на претърпените неимуществени вреди. Считат, че този правен резултат е възможен по пътя на доброволното уреждане на спора, а не единствено чрез завеждане на гражданско дело, поради което намират исковата претенция за недопустима. По същество се твърди, че подадената молба за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, по повод на която е образувана щета под № 0000-1000-01-17-7190/03.04.2017 г., е разгледана своевременно, като на основание чл. 106 от КЗ, са изискани допълнителни документи, до получаването на които не е налице основание да бъдат уважени предявените претенции. На следващо място заявява, че исковата претенция не отговаря на изискванията на специалния закон поради неспазване на нормативно установено задължение за предявяване на претенция пред застрахователя, надлежно комплектована с доказателства, в това число и със собствена банкова сметка ***. Оспорва се дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви и размера им, претендиран от момента на настъпване на увреждането, като ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 409 от КЗ, съгласно която застрахователят дължи законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, но след изтичане на срока за произнасяне, респективно след представяне на доказателства за банкова сметка ***. Ответникът оспорва изцяло основателността на иска. Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП. Сочи, че не е обвързан от фактите и обстоятелствата, установени в хода на друго производство, доколкото ответното дружество не е участвало като страна в същото. В този смисъл оспорва твърдението, че настъпването на ПТП е по причина на виновно и противоправно поведение от страна на посочените лица. По основателността на исковите претенции ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че е налице принос на пострадалия, тъй като същия е бил без предпазен колан. На следващо място се оспорва твърдението, че между ищците и пострадалия са съществували отношения на общност и привързаност, които да обуславят претендирания размер на парична сума. Според ответника, липсват данни пострадалият и ищците да са живеели в общо домакинство, както и данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Оспорват се твърденията за преживените от ищците болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет.
Ответникът възразява срещу допускането на двама свидетели относно едни и същи обстоятелства. На основание чл. 192 от ГПК, моли да се изиска и приложи в цялост ДП № 282 ЗМ – 13/2017 г. по описа на РУ – гр.Карнобат. Не възразява срещу искането за допускане на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, като моли същата да бъде изготвена след постъпване на материалите по образуваната прокурорска преписка и след разпит на свидетелите. Отправя евентуално искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза след запознаване с материалите от медицинското досие.
С допълнителната си искова молба, ищците на първо място изразяват становище по възражението на ЗК „Лев Инс” АД за недопустимост на иска. На следващо място посочват за невярно твърдението, че пред ответника е заведена претенция под № 0000-1000-01-17-7190 едва на 03.07.2017 г., която в действителност е регистрирана на 03.04.2017 г., което обстоятелство е видно и от изходящата от ответника кореспонденция. Заявяват, че са предявили исковата си претенция на 17.07.2017 г., т.е. в срока по чл. 498, ал. 3 от КЗ след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по заведената щета. Оспорват твърдението на ответника, че същия не се е произнесъл по претенцията за обезщетение поради необходимостта от представяне на допълнителни книжа от правоимащите. Посочват, че констативният протокол е представен в производството пред застрахователя, с оглед на което за същия не е съществувала пречка да се произнесе в определения срок. Заявяват, че изисканите от застрахователя документи са в разрез с разпоредбите на чл. 106, ал. 3 и ал. 5 от КЗ, доколкото същите са поискани след законовия 45 дневен срок, тъй като претенцията е заведена на 03.04.2017 г., а документите са изискани на 19.06.2017 г. Наред с това е била налице и нормативна пречка за снабдяването на тези документи от тях. Невярно е твърдението на ответника относно непредставянето на банкова сметка ***, като твърдят, че личните банкови сметки на правоимащите са представени още с претенцията и в последствие повторно с оглед полученото от застрахователя съобщение. Сочат, че осъществената между страните кореспонденция доказва изпълнението на това тяхно задължение. Относно оспорения от ответника размер на лихвите, заявяват, че съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането, докато посочената от ответника законова норма е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите, какъвто не е настоящият случай. Ищците заявяват, че поддържат описания механизъм на ПТП, като считат, че изложеното от ответника оспорване следва да бъде конкретизирано, тъй като така създава разбиране, че не е настъпило ПТП, което твърдение само по себе си е лишено от смисъл. На следващо място посочват, че размера на търсеното обезщетение е съобразен с принципа на справедливостта, като се позовават на практика на Върховния съд и ВКС. Уточняват, че приложеният по делото констативен протокол е представен от тях в цялост, така както им е бил предоставен от РУ на МВР – гр. Карнобат. Заявяват, че това е същият протокол, представен пред застрахователя, като последният не е направил възражение в образуваното пред него производство, въпреки че е имал възможността в законовия срок от 45 дена да го изиска от увредените лица или от органите на МВР. Ищците поддържат направените в исковата молба доказателствени искания. Прилагат към допълнителната искова молба писмени доказателства за установяване на изложените в нея факти и обстоятелства, както следва: писмо от ЗК „Лев Инс” АД с изх. № L – 1857/19.06.2017 г., допълнително заявление и пощенски товарителници удостоверяващи дата и описание на пратката.
ЗК „Лев Инс” АД в депозирания допълнителен отговор поддържа първоначалния писмен отговор, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото. Моли да бъдат допуснати следните въпроси към съдебно-автотехническата експертиза, а именно:
1. Какъв е механизмът на ПТП?
2. Къде е седял пострадалият? Бил ли е с поставен предпазен колан?
3. Да определят по вид, характер и механизъм на настъпване получените от пострадалия травми довели до леталния изход?
4. Да определят намират ли се същите в причинно-следствена връзка в механизма на ПТП?
5. Биха ли се получили същите травми, ако лицето е било с поставен предпазен колан?
6. Какво е общото здравословно състояние на пострадалия преди ПТП и допринесло ли е за настъпилия летален изход?
Съгласно чл.
154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Ищците носят тежестта да установят при условията
на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие,
неимущественото и имущественото си увреждане, размера на щетите,
причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от смъртта на техния родственик, както и основанието за плащане на претенираното обезщетение. Ответникът
носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения,
както и следва да докаже пълно и главно възражението си за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат.
Ищците са представили писмени доказателства. Поискали са и разпит на свидетели, с които ще установяват причинените им болки и страдания в резултат на ПТП, както и механизма на ПТП. Страните са поискали и изискване и прилагане към настоящото дело в цялост на преписка по ДП № 282 ЗМ – 13/2017 г. по описа на РУ – гр.Карнобат, а ищците са поискали изискване и прилагане към делото на медицинското досие на загиналия Георги К. ***. Страните са поискали и допускане на съдебно-автотехническа експертиза. Всички доказателствени искания следва да бъдат уважени, тъй като са допустими, относими и необходими. С оглед естеството на формулираните в допълнителния отговор въпроси към поисканата експертиза, съдът счита, че следва да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпросите, поставени от ответната страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от П.Г.Г., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетните си деца Н.Г.К., ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН **********, Г.Г.К., ЕГН **********, К.Г.К., ЕГН **********, със съгласието на своята майка П.Г., И.Г.К., ЕГН **********, Л.Г.К., ЕГН **********, и К.Г.К., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощник адв. П.Н. ***, със съдебен адрес:***, искове против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като застраховател на починалия на 28.02.2017 г. вследствие на ПТП на 18.01.2017 г. техен родственик Георги Стоянов К., ЕГН **********.
ПРИЕМА представените от страните по опис писмени приложения, като доказателства по делото.
ПРЕДСТАВЯ на страните т.дело № 333/2017
год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи препис от ДП №
282 ЗМ – 13/2017 г. по описа на РУ – гр.Карнобат.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи препис от медицинско досие от МБАЛ- гр. Бургас на загиналия Георги К. за периода на престоя му в медицинското заведение от настъпване на ПТП до датата на настъпване на смъртта му – 28.02.2017 г.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищеца да води свидетелите за разпит в първото по делото заседание.
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване свидетеля на ищеца полицейски инспектор – пътен контрол Ив. Пенев, който да бъде призован по местоработата му РУ- гр. Карнобат.
НАЗНАЧАВА съдебно - автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпросите, формулирани от страните на стр. 9 и стр. 2 от допълнителната искова молба, като същата да бъде изготвена след приобщаване по делото на материалите по ДП № 13/2017 г. по описа на РУ – гр. Карнобат, медицинското досие на загиналия Георги К. ***, както и след изслушване на свидетеля Ив. Пенев.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселин Гяуров, след внасяне на предварителен депозит за извършване на експертизата в размер на 120 лв. от бюджета на съда и 120 лв. платими от ответника, в двуседмичен срок от изпълнение на поставените от страните условия, по депозитна сметка на ОС-Бургас.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпроси с №№ 2, 3 , 4, 5 и 6, формулирани от ответната страна на стр. 2 от отговора на допълнителната искова молба, като същата да бъде изготвена след снабдяване по делото с материалите по ДП № 13/2017 г. по описа на РУ – гр. Карнобат, медицинското досие на загиналия Георги К. ***, както и след изслушване на свидетеля Ив. Пенев.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Параско Парасков, който да отговори след внасяне на предварителен депозит за извършване на експертизата в размер на 150 лв. платими от ответника, в двуседмичен срок от от изпълнение на поставените от страните условия, по депозитна сметка на ОС-Бургас.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2018 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се съобщи на страните, като на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор. Вещите лица да се уведомят след внасяне на определения предварителен депозит поне от една от страните и изпълнение на поставените от тях условия.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: