Определение по дело №2201/2020 на Административен съд - Варна

                                                                   

                                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                            №…………12.10.2020г.

 

Варненският административен съд , ХХХІІІ състав, в закрито заседание  на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                               Председател: Мария Ганева

при секретаря  и  в    присъствието на прокурора като разгледа докладваното от  съдията частно адм. дело 2201  по описа за  2020 год., за да се произнесе, взе предвид:                            

 

Производството  е образувано по иск на П.Т. *** за осъждане на сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна да преустанови да поддържа/съхранява в АИС АНД  по чл. 30 от Наредба № І-157/2020 г. на данни за наложена му глоба по НП № 19-433-448/29.01.2020 г.

По изследване допустимостта на образуваното производство съдът  изиска информация от цитирания  ответник и от І РУ при ОД на МВР -Варна дали   ищецът е подавал искане , идентично на отправеното към съда .

 По изпълнение на съдебното разпореждане с писма вх. № 12354 /09.10.2020 г. и 12421/12.10.2020 г. посочените по-горе административни органи  уведомяват съда, че Петьр Т.Т. не е подавал искане да се преустанови поддържане/ съхранение в АИС АНД  по чл. 30 от Наредба № І-157/2020 г. на данните за наложената му глоба по НП № 19-433-448/29.01.2020 г.

Изложените фактически данни налагат извод за недопустимост на  предявения иск поради следните съображения:

         Съгласно чл. 256, ал.1 и 2 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.

Искането за изпълнение до органа по чл. 256 АПК като процесуална предпоставка за допустимост на осъдителния иск има смисъл в две посоки.  То е покана за доброволно изпълнение. За организирането  на изпълнението органът би следвало  да получи време. Срок  от 14 от подаването му  може да се счита за достатъчен, след изтичане на който неизпълнението  ще означава и оспорване на задължението. Затова 14-дневният срок е отлагателен спрямо защитата.  Тя би могла  да се търси след него, но безсрочно, защото само  изпълнението , но не и неизпълнението  на задължението може да го погаси / виж П.К., Т. И, А. Г, Й. Б. АПК коментар, с. 447/.

В контекста на гореизложената нормативна регламентация и правна трактовка подаването на искане до органа е положителна процесуална предпоставка по упражняване на правото на иск по чл. 256 АПК. Отсъствието на отправено подобно искане от П. Т. Т. до сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР -Варна навежда на извод за недопустимост на предявения иск .

Мотивиран от изложените съображения съдът

 

                                             О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

Оставя без разглеждане иска по чл. 256 АПК на П.Т. *** срещу сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна.

Прекратява производството по адм. дело № 2201/2020 г. по описа на Административен съд -Варна.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от уведомяването на страните.  

                                                     

                              

                                                    Съдия: