ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52291
гр. София, 30.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110159415 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Съдът е издал Заповед за изпълнение на
14.10.2024г.
С разпореждане от 11.11.2024г. съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу Н. И. А., тъй като от длъжника има постъпило
възражение по чл. 414 ГПК, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Указанията, съобщени на 11.11.2024г., не са изпълнени до настоящия момент, поради което
заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на длъжника. Разноски за адвокатско
възнаграждение за оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗА своевременно са претендирано, в който случай размерът на разноските се
определя от съда.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Длъжникъм Н. И. А. е представляван в производството по делото от адв. Г..
Извършеното по това ч.гр.д. действие се свежда до подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
в което се съдържа искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
оказано представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Приложен е договор.
По изложените по-горе мотиви и с оглед изхода на делото – обезсилване на издадената в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК поради бездействие на заявителя, то разноски за
1
адвокатско възнаграждение се дължат от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД на адвоката на длъжника, след като процесуалното представителство е указано по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Размерът на дължимите разноски в хипотеза като настоящата се определя от съда, който
не е обвързан от посоченото от адвоката в договора за правна защита и съдействие, и
съобразно правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По отношение на техния размер съдът съобрази следното:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство,
а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на
длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско
възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи
от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се
2
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията
към датата на сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ -
изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на
200.00 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е.
минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00 лева. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в.
гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Изложеното дава основание постановеното по делото определение да бъде допълнено в
частта за разноските, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
200.00 лева.
По тези съображения и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 32276 от 14.10.2024г.,
издадена по гр.д. № 59415/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. да
заплати на адв. Д. Г., АК-Ловеч с , с адрес на упражняване на дейността гр., сумата от 200.00
лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство за оказано на
длъжника Н. И. А. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчване на препис.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3