Р Е Ш Е Н И Е
№ 1021
10.08.2022
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юли, две хиляди двадесета и
втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: В. С.
прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1092 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от С.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Р.С., против Решение № 105 от 15.04.2022г., постановено
по НАХД № 101 по описа на Районен съд – Несебър за 2022 г., с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-0304-001752/18.11.2021 г., издадено от началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер
на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
нарушение по чл. 21, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. Твърди се, че потвърденото наказателно
постановление е издадено в нарушение на закона, при недоказаност на извършено
нарушение.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията Районно управление Несебър към ОД
на МВР Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не
взема отношение по жалбата.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище
за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касаторът е санкциониран за това, че на 15.12.2020 г., в
13:54 ч., в община Несебър, на ПП I-9, в с.Равда, в посока гр.Варна, управлява
МПС с рег. № СВ 3044 МТ, със скорост 120 км/ч, при разрешена в населено място –
50 км/ч. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
ангажирана отговорността на касатора.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е
приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната, а извършеното
нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото
веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система, на
които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. По изложените съображения
е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно
въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за
издаване на наказателно постановление.
В конкретния случай нарушението е установено и заснето с мобилна система за
видеоконтрол, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в
Българския институт по метрология. Неоснователни са възраженията на касатора,
касаещи годността на техническото средство, като в тази връзка следва да се
посочи, че нарушението е заснето с годно и калибрирано техническо средство,
доказателства за което са налично по делото – Протокол от проверка от
23.10.2020 г. /л. 22 от НАХД № 101/2022/.
С оглед ангажираните по делото
доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело
извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените
с него факти, релевантни за административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице, съответстват на обективната действителност. По делото е представен задължителния в случаите
на ползване на мобилна система за видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който
е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение,
автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими
да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото наказателно
постановление.
Не се споделят твърденията на касатора за недоказаност на вмененото му нарушение.
Анализът на приобщените доказателства установява, че контролираният участък
попада в рамките на населеното място с произтичащото от това задължение по
съблюдаване на максимално въведената скорост от 50 км/ч. С категоричност се
установява, че участъкът, където е извършена контролната дейност е част от
републикански път I-9, но попада в границите на населено място, обозначено със
съответните знаци "Д11" и "Д12". Горните изводи съобразяват
дефиницията за "населено място", дадена в § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП. Даденото с
посочената норма определение на "населено място" предвижда, че същото
представлява застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. Застрояването на тази територия не е
необходимо да е с определена плътност, да има реализирани сгради по цялото
протежение на улиците в населеното място и сградите да създават една
непрекъсната, последователна застроена линия, за да се приеме, че територията е
застроена със сгради. С оглед изложеното, касационната инстанция намира за
безспорно доказан факта на извършване на нарушението именно в рамките на
населено място.
С оглед изложеното се налага извод, че водачът е могъл и е бил длъжен да
съобрази избора на скорост на управление на превозното средство с въведените
ограничения, произтичащи от управление в населено място, което не е сторил.
Съдът е обсъдил и отговорил на всички наведени възражения
във въззивната жалба, с оглед на което настоящата инстанция, приемайки ги за
правилни не следва отново да преповтаря.
Преценявайки фактите РС-Несебър е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105 от 15.04.2022г., постановено по НАХД № 101
по описа на Районен съд – Несебър за 2022 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.