Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Шумен, 05.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Шумен, в публичното
заседание на шести
декември през две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
Административен съдия:
Снежина Чолакова
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 313 по описа за 2022 година на
Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Ш.Р.М., с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез
процесуален представител Д.Д.– адвокат от ШАК, срещу Решение № 2153-27-189 от
03.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ гр.Шумен,
с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-185 от 01.09.2022г. срещу Разпореждане
№ РВ-3-27-01183350 от 18.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО, с което Ш.Р.М. е задължена да възстанови недобросъвестно получени суми за
парични обезщетения за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете, за
периода от 31.08.2018г. до 31.10.2019г., в размер на 8578,57 лева, от които
6384,17 лева главница и 2194,40 лева лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО
до датата на разпореждането.
Жалбоподателката
твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като сочи, че е била
добросъвестна при получаване на сумата от 6384,17 лева, представляваща парично
обезщетение за бременност и раждане, и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода от 31.08.2018г. до 31.10.2019г. Излага доводи, че е
манифестирала волеизявление да се впише като земеделски производител,
регистрирала се е като такъв, внасяла е осигурителни вноски, забременяла е,
родила е и е била със съзнанието, че сумите за обезщетение ѝ се дължат от
НОИ. Счита за ирелевантно обстоятелството, че не е осъществявала дейност, за
която подлежи на осигуряване съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 от КСО, тъй
като, след като за едно лице настъпи осигурителното събитие майчинство, и за
това събитие има издадени медицински документи, то това лице не следва да
полага пазарно ориентиран труд поради факта, че би нарушило нормата на чл.46,
ал.3 от КСО, респективно не му се дължи обезщетение. Като самостоятелно
основание за неправилност на обжалваното решение сочи, че Директорът на ТП на НОИ - гр.Шумен
не е анализирал факта, че с оглед спецификите на дейността като земеделски
производител, Ш.М. е започнала своята дейност много преди да предложи
земеделска продукция за продажба на пазара. Излагат се и аргументи, че размерът
на определената лихва противоречи на добрите нрави, тъй като въз основа на
същата ТП на НОИ - гр.Шумен се е обогатило за сметка на оспорващата. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на Решение №
2153-27-189 от 03.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ –
гр.Шумен и на Разпореждане № РВ-3-27-01183350 от 18.08.2022г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
В проведеното открито съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява
и не изпраща представител. От
процесуалния й представител Д.Д.– адвокат от ШАК, е депозирано писмено становище,
в което се поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – гр. Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ – гр.Шумен – Л.И., която оспорва предявената жалба, като
неоснователна и отправя
искане същата да бъде
отхвърлена.
Шуменският
административен съд след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора,
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо № 1029-27-989#1/26.03.2020г. от ОД “Земеделие“, гр.Шумен са
предоставени данни относно регистрацията на оспорващата, от които е видно, че Ш.Р.М. е регистрирана като земеделски производител в Областна дирекция
„Земеделие“ – гр.Шумен на 22.08.2017г., пререгистрирана на 28.12.2017г., 30.11.2018г.,
11.11.2019г. и е отписана на 02.03.2020г. Съгласно Анкетна карта №
3330/28.12.2017г. и анкетен формуляр вх.№ 398/22.08.2017г., същата е обработвала
зеленчукови градини под наем с обща площ 0,0010 ха, засети площи 0,001 ха
градински пипер, намиращи се в с.Венец. Съгласно Анкетна карта №
588/28.12.2017г.. и анкетен формуляр вх.№ 174/18.12.2017г., същата е обработвала
зеленчукови градини под наем, намиращи се в с.Венец, с обща площ 0,0010 ха, с
намерения за засети площи 0,0010 ха градински краставици. Съгласно Анкетна
карта № 384/30.11.2018г. и анкетен формуляр вх.№ 110/27.11.2018г., същата е обработвала зеленчукови градини под
наем, намиращи се в с.Венец, с обща площ 0,0010 ха, с намерения за засети площи
0,0010 ха градински краставици. Съгласно Анкетна карта № 190/11.11.2019г. и
анкетен формуляр вх.№ 35/11.11.2019г., същата е обработвала ниви под наем,
намиращи се в с.Климент, с обща площ 0,6999 ха, с намерения за засети площи
0,6999 ха слънчоглед. По делото са представени: договор за наем на земеделска
земя от 22.08.2017г., от който е видно, че оспорващата е наела дворно място с
площ 990 кв.м., находящо се в с.Венец, с ползвана площ 0,01 ха; договор за наем
на земеделска земя от 27.11.2018г., според който Ш.М. е наела дворно място с
площ 1040 кв.м., находящо се в с.Венец, с ползвана площ 0,01 дка; както и
договор за наем на земеделска земя от 01.10.2019г., от който е видно, че
оспорващата е наела имот с площ 0,6999 ха, находящ се в землището на с.Климент.
Установено е също, че в ТП на НОИ – гр.Шумен за Ш.М. са представени
следните удостоверения № 9 към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване - с вх.№
Р14-27-000-00-********** от 22.02.2018г.; вх.№ Р14-000-00-********** от
16.04.2018г.; вх.№ Р14-000-00-**********
от 16.04.2018г. и вх.№ Р14-000-00-********** от 15.05.2018г. – удостоверения с
данни от болнични листове и декларирани обстоятелства относно правото на
изплащане на парично обезщетение по чл.48а от КСО за бременност и раждане за
периода от 11.02.2018г. до 25.06.2018г. вкл., по които удостоверения с данни от
болнични листове са постановени откази за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради това, че оспорващата не е имала изискуемия
минимален осигурителен стаж от 12 месеца като осигурено лице във фонд „Общо
заболяване и майчинство“.
С вх.№ Р14-27-000-00-**********/26.06.2018г. и вх. №
Р14-27-000-00-**********/15.03.2019г. в ТП на НОИ – гр.Шумен за Ш.М. са
представени удостоверения Приложение № 11 с данни от заявление-декларация и
декларирани обстоятелства относно правото на изплащане на парично обезщетение
за бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и
чл.51 от КСО с начална дата на плащане 26.06.2018г. до 27.03.2019г. По същите е
постановен частичен отказ за изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане по чл.50 и чл.51 от КСО за времето от 26.06.2018г. до 30.08.2018г.
поради това, че лицето няма придобит изискуемият минимален осигурителен стаж
като осигурено лице във фонд „Общо заболяване и майчинство“, в размер на 12 месеца.
С вх.№ Р14-27-000-00-**********/29.03.2019г. в ТП на НОИ – гр.Шумен за Ш.М.
е представено удостоверение Приложение № 11 с данни относно правото на
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете по чл.53 от КСО, с
начална дата на плащане от 28.03.2019г.
В посочените удостоверения оспорващата е заявила, че към датата на
настъпване на временната неработоспособност е осигурено лице за всички
осигурителни случаи без трудова злополука и професионална болест.
При извършена проверка от контролен
орган на НОИ, възложена със Заповед № ЗР-5-27-00834037 от 30.10.2020г. на директора на ТП на НОИ – гр.Шумен (л.9), със срок на извършване от 22 работни дни,
считано от датата на връчване на заповедта, който срок е удължен с последваща
Заповед № ВЗ-5-27-01104768
от 25.03.2022г. на директора на ТП на НОИ – гр.Шумен (л.11) с 22
работни дни, считано от 25.03.2022г., приключила с Констативен протокол №
КП-5-27-01107222 от 31.03.2022г., е установено, че Ш.М. няма качеството на
земеделски стопанин по смисъла на КСО, упражняващ трудова дейност, която да е
основание за осигуряване по чл.4, ал.3 от КСО и същата не е осигурено лице.
Във връзка с това е дадено Задължително предписание № ЗД-1-27-01107222 от
31.03.2022г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и
осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица, с което на оспорващата е
предписано да заличи подадените от нея данни с декларация образец 1, с вид
осигурен „13“, за периода от 30.08.2018г. до 29.02.2020г.
Констативният протокол и задължителното предписание са връчени на
оспорващата на 31.03.2022г., видно от положените върху същите подписи на
последната. Съгласно удостоверение изх.№ 1050-27-33 от 12.10.2022г., Ш.М. не е
обжалвала предписанието, в резултат на което същото е влязло в сила на
15.04.2022г.
На 19.08.2022г. подадените данни за
оспорващата са заличени по реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица.
На основание извършената проверка и влезлите в сила задължителни
предписания е издадено Разпореждане № РВ-3-27-01183350/18.08.2022г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-гр.Шумен, с което на
основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови
недобросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане по
чл.50, ал.1 или ал.5 от КСО и парични обезщетения за отглеждане на дете по
чл.53 от КСО, за периода от 31.08.2018г. до 31.10.2019г., в размер на 8578,57
лева, от които 6384,17 лева главница и 2194,40 лева дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Разпореждането е мотивирано с констатациите по Констативен протокол №
КП-5-27-01107222 от 31.03.2022г. и по издадено, и изпълнено задължително
предписание за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход, въз основа на
които е направен извод, че лицето не е упражнявало дейност, респективно същото
не се явява осигурено лице. Контролният орган е счел, че Ш.Р.М. е действала недобросъвестно, като неправилно е удостоверила
правото си на парични обезщетения от фондовете на ДОО, в резултат на което недобросъвестно е получила осигурителни
плащания.
Разпореждането е връчено на оспорващата на 24.08.2022г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка (л.48).
Несъгласна със същото, последната го оспорила пред Директора на ТП на НОИ -
гр.Шумен с жалба вх.№ 1012-27-185/01.09.2022г., навеждайки доводи, че е била
добросъвестна при получаване на въпросните суми и не дължи връщането им.
С Решение № 2153-27-189/03.10.2022г. Директорът на ТП на НОИ -гр.Шумен е отхвърлил
жалба вх.№ 1012-27-185/01.09.2022г. срещу Разпореждане №
РВ-3-27-01183350/18.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ - гр.Шумен, с което Ш.Р.М. е задължена да възстанови недобросъвестно
получени суми за парични обезщетения за бременност и раждане, и за отглеждане
на малко дете, за периода от 31.08.2018г. до 31.10.2019г., в размер на 8578,57
лева, от които 6384,17 лева главница и 2194,40 лева лихва, начислена по реда на
чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Административният орган е възприел
констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за
потвърждаване на разпореждането е изложил, че оспорващата знае, че не е осъществявала
дейност като земеделски производител. Същата, въпреки че е била наясно с това,
е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на осигурените
лица с декларация обр. 1, които са послужили за изплащане на паричните
обезщетения по чл. 50-51 и чл. 53 от КСО. Посочил е, че знанието от
страна на жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка
за съществуване правото на обезщетение и получаването му, а именно, че не е
започнала дейност и не е осъществявала дейност като земеделски производител, за
която да подлежи на осигуряване, обуславя недобросъвестното му получаване,
поради което получените суми подлежат на възстановяване, ведно със законната
лихва по чл. 113 от КСО. Така мотивиран, ответникът
е отхвърлил жалбата срещу атакуваното разпореждане.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне, решението е съобщено
на Ш.М. на 06.10.2022г., а настоящата жалба е входирана в деловодството на
административния орган на 11.10.2022 г.
Към делото е приобщена административната преписка по издаване на
обжалваното решение, както и справка, изготвена от ответната страна, за
изплатените парични обезщетения.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-189/03.10.2022г., с което директорът на ТП на НОИ - гр.Шумен е отхвърлил
жалба вх.№ 1012-27-185/01.09.2022г. на Ш.Р.М. срещу Разпореждане №
РВ-3-27-01183350/18.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ-гр.Шумен, с което последната е задължена да възстанови
недобросъвестно получени суми за парични обезщетения за бременност и раждане, и
парични обезщетения за отглеждане на малко дете, за периода от 31.08.2018г. до
31.10.2019г., в размер на 8578,57 лева, от които 6384,17 лева главница и
2194,40 лева лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на
разпореждането - индивидуален административен акт, за който акт изрично е
предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е
направено в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна
с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен
акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е постановено по жалба против разпореждане на контролен
орган за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното
обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО
определя ръководителя на ТП на НОИ, какъвто се явява директорът на същото, за
компетентен орган. Оспореният акт е издаден от директора на ТП на НОИ – гр.Шумен,
с което е изпълнено императивното изискване за материална и териториална компетентност
на издателя на обжалвания акт. Потвърденото с него разпореждане също е издадено
от компетентен административен орган, доколкото е постановено от ръководителя
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ –
гр.Шумен, овластен със Заповед № 1015-27-79/25.07.2022г. на директора на ТП на
НОИ – гр.Шумен съобразно чл.114, ал.3 от КСО.
Решението съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали неговото постановяване, както и не
се констатират съществени пороци на акта.
Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-27-189/03.10.2022г. на
директора на ТП на НОИ – гр.Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при
липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния
закон, съдът приема следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл. 113 от КСО. Следователно необходима
законова предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното решение
разпореждане е констатирано от административния орган недължимо получено
осигурително плащане, като получателят следва да е недобросъвестен. Установяването на недобросъвестността
е от особено значение и с оглед нормата на чл. 114, ал. 2 от КСО, предвиждаща
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на
връщане от осигурените лица с изключение на случаите, изчерпателно изброени в
чл.114, ал.2, т.1-3 от КСО, в които случаи възстановяването им е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение. Макар да липсва легално
определение за понятието "недобросъвестност"
при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено
тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от
лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които
представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното
деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
В случая административният орган е приел, че по отношение на
жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 114, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО, тъй като от датата на
заявяване на дейността й като земеделски производител, същата не е упражнявала
дейността, за която е била регистрирана и не е произвеждала продукция,
предназначена за продажба, съответно не е имала качеството на осигурено лице по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, като въпреки
това е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на
осигурените лица, които са послужили за недължимо изплащане на обезщетение.
По-конкретно, в хода на административното производство е установено, че
жалбоподателката е притежавала валидна регистрация като земеделски производител,
съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/29.01.1999 г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, както и,
че същата с надлежно подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се
лице, е заявила, че упражнява дейност от 30.08.2017 г. и ще се осигурява за
всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест,
и безработица. По делото не е налице спор относно факта, че Ш.Р.М. е получила
парични обезщетения в посочения с разпореждането и решението размер.
Спорен е въпросът дали лицето е действало добросъвестно при получаване на
въпросните суми, както и дали се дължи лихва в посочения размер.
Разрешаването на поставения въпрос налага на първо място да се изясни дали
жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице.
Според легалната дефиниция, дадена с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата,
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, в това число и
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност за
регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО,
регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО "самоосигуряващ
се" е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя
сметка, като по арг. от чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от КСО, регистрацията на
самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва
служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната
агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, както и са изброени
данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП.
В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или
прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава подписана
от него декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, до
компетентната териториална дирекция на НАП, в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването
си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
"осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява
дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба,
както и да е регистрирано по съответния ред. Наличието на регистрация за дадено
лице в регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно
основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение. С други думи казано, лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки
продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо,
че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на
"осигурено лице", независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски.
Съобразявайки изложената нормативна регламентация и предвид фактите по
делото, съдът намира за правилни и обосновани изводите на административния
орган, че към настъпване на осигурения социален риск Ш.Р.М. не е била осигурено
лице, тъй като същата не е осъществявала дейност като земеделски производител.
Видно от писмените доказателства, административният орган е констатирал липса
на данни за внесен от лицето авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ; за подадени декларации по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г., 2018г. и
2019г.; както и липса на регистрация по чл. 12 от Закона за храните на обект за производство
и/или търговия с храни. Установено е, че Ш.Р.М. не е вписана в Националния
регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с
храни по чл. 24, ал. 1 от ЗХ и не фигурира в базата
данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на
територията на област Шумен. Въз основа на събраните доказателства и след
анализ на приложимите правни норми, правилно директорът на ТП на НОИ – гр.Шумен
е приел, че оспорващата не се явява "осигурено лице" в периода от 31.08.2018
г. до 31.10.2019 г. предвид неизвършването на дейност като земеделски стопанин.
Жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените
в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица.
Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и подлежат на заличаване, в какъвто смисъл са издадени
задължителни предписания № ЗД-1-27-01107222 от 31.03.2022г.
В хода на съдебното производство оспорващата не ангажира нови доказателства,
сочещи различна фактическа обстановка от приетата такава в обжалвания
административен акт. В приобщените към делото материали липсват каквито и да е
доказателства, сочещи, че Ш.М. е осъществявала трудова дейност като регистриран
земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба,
съответно, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката
намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. С оглед на това не
е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита едно лице
"осигурено", а именно – да упражнява дейност, за която подлежи на
осигуряване. След като по делото не се установява жалбодателката да е започнала
и е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски производител, то в
случая е без значение обстоятелството, дали е внасяла осигурителни вноски, тъй
като те се явяват недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски, без да е
упражнявана трудова дейност, не е достатъчно, за да се признае правото на
исканото обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за
продажба, не може да има качеството "осигурено лице" като земеделски
производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни
осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са
възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски
стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да
произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба
(каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО), не
обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова
изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и
парични обезщетения по чл. 50 и чл. 53 от КСО. Към момента на изплащане на
паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били налице
предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези
осигурителни рискове жалбоподателката не е имала качеството "осигурено
лице". В този смисъл е и установената трайна и непротиворечива практика на
Върховния административен съд, цитирана в обжалвания административен акт, която
настоящият съдебен състав споделя.
Гореизложеното води до извода, че изплатеното на Ш.Р.М. обезщетение в
процесния период е неоснователно получено и е било недължимо.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за липса на
доказателства за това, че е получила сумите за осигурителни плащания недобросъвестно. В мотивите на обжалваното
решение са изложени подробни аргументи, обосноваващи възприетото от органа
становище за наличие на основания за възстановяване на неоснователно получените
суми, ведно с лихвата върху тях. В допълнение към същите съдът намира за
необходимо да отбележи, че знанието от страна на жалбоподателката на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за съществуването на правото на
обезщетение и получаването му, обуславя недобросъвестното му получаване, поради
което същото подлежи на възстановяване за процесния период, ведно със законната
лихва. Трайно в съдебната практика е застъпено схващането за добросъвестността,
респ. недобросъвестността, като резултат
на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от него
резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен случай,
дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат,
е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно
нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността
предполага субективно отношение на дееца, който трябва да е получил
осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме,
че е налице недобросъвестност, като
основание за издаване на оспорения акт, заявителят следва да е посочил неверни
факти или да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира и
които да са от значение за възникване и упражняване на правото му на
осигурително плащане.
В случая Ш.Р.М. се е регистрирала като земеделски производител на 22.08.2017
г., като до датата на предявяване на първия болничен лист, въз основа на който й
е изплатено парично обезщетение, същата не е осъществявала заявената дейност
като земеделски производител. Този факт е известен на оспорващата и въпреки
това същата е предявила документи за изплащане на обезщетение. Очевидно е, че
регистрацията като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за
ползване на обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което
прави жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като
субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни
елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от
действителността, то при наличните доказателства съдът приема за безспорно
установено, че Ш.Р.М. е била недобросъвестна, като неправомерно е заявила
регистрация като самоосигуряващо се лице, земеделски производител.
Презумпцията, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение важи и в случая. Съдът приема, че сумите за осигурителни плащания са
получени от лицето недобросъвестно,
поради което са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 114, ал. 1 от КСО те да бъдат
възстановени от същото, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Като е потвърдил
разпореждането, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови
неоснователно изплатените суми за парично обезщетение поради общо заболяване и
паричното обезщетение за бременност и раждане за периода от 31.08.2018 г. до
31.10.2019 г. ведно със законната лихва, директорът на ТП на НОИ – гр.Шумен е
постановил материално законосъобразен акт, който е в съответствие и с целта на
закона.
Съдът намира за неоснователно възражението
на оспорващата за незаконосъобразност на направения от административния орган
извод за
недобросъвестност на последната, аргументиран с факта, че земеделската дейност започва с копане и плевене, а не с
издаване на фактури за продажба на земеделска продукция. По делото липсват доказателства за
наличието на обективни причини, препятствали през всяка една стопанска година,
през която жалбоподателката е била регистрирана като земеделски производител, да произведе растителна продукция, а дори и да не е реализирала
такава, би следвало да разполага с доказателства, че е предприела действия за нейното
засяване и отглеждане. Обстоятелството, че не е могла да го стори, тъй като е
била временно неработоспособна поради бременност, раждане и отглеждане на малко
дете, не променя този извод, а напротив, подкрепя направения от
административния орган такъв, че последната не е извършвала дейност като
земеделски производител.
Като неоснователни следва да бъдат отклонени възраженията за необоснованост
на решението, поради липса на обосновка досежно начина, по който е определен
размерът на дължимата лихва. Изрично в разпореждането е посочено, че лихвата е
изчислена от датата, на която е получено недължимото плащане, до датата на
издаване на разпореждането за възстановяване на платените обезщетения. В този
смисъл е и отразеното в справка, приложение към документ №РВ-3-27-01183350/18.08.2022
г., находяща се на л. 47 от делото, в която е посочена началната дата, от която
се начислява лихвата за всяко отделно плащане. Конкретният размер на лихвата е
определен в закона. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията за
невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за
допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени
осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва. Според член единствен от ПМС № 426/18.12.2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10 процентни пункта; дневният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен по ал. 1. Съдът извърши проверка на
определения размер на лихвата, използвайки лихвен калкулатор на НАП https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp,
при която установи, че същият съответства на посочения в обжалваното решение.
Неоснователно е възражението на оспорващата, че размерът на лихвата
противоречи на добрите нрави, тъй като, както беше посочено по-горе, същата е
нормативно регламентирана. В този смисъл не може да се твърди, че е налице
неоснователно обогатяване на ТП на НОИ-гр.Шумен с начисляването и събирането на
въпросната лихва, тъй като това е законна последица от неправомерно извършеното
изплащане на оспорващата на парични обезщетения за бременност и раждане, и за
отглеждане на дете, чиято недължимост е установена по надлежния ред.
В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че Решение № 2153-27-189 от 03.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
гр.Шумен е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и без
да са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материално
правните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.
По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Р.А., с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана срещу
Решение № 2153-27-189 от 03.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с
което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-185 от 01.09.2022г. срещу Разпореждане №
РВ-3-27-01183350 от 18.08.2022г. на ръководителя по контрола по разходите на
ДОО, с което Ш.Р.А.е задължена да възстанови недобросъвестно получени суми за
парични обезщетения за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете, за
периода от 31.08.2018г. до 31.10.2019г., в размер на 8578,57 лева, от които
6384,17 лева главница и 2194,40 лева лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО,
до датата на разпореждането.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез
изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК. Касационната жалба се
подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: