РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Сливница, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20221890200207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
”Т********* ” ООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул.”Л.К.” № *, представлявано от И.П.И. и Г.К.З., чрез адв.Т. Ц. – САК, е подал жалба
срещу наказателно постановление № 625129-F641940 от 17.02.2022г., издадено от началник
на отдел „Оперативни дейности” – София Д“ОД“ в ГД „ФК“, с което на основание чл.185,
ал.2 ЗДДС, му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3000,00 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл.7, ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП като неправилно и издадено при
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, като твърди, че жалбодателят
не извършва продажба на течни горива.Твърди, че закупеното гориво е за потребление, а не
за търговия с него и препродажба. Твърди, че се явява краен потребител на закупеното
дизелово гориво, поради и което не попада в законозадължените лица да монтира ЕСФП,
защото не извършва търговия на течни горива. Твърди, че доставеното му дизелово горивое
с предназначение „400 за стоки, освободени за потребление съгласно чл.20, ал.2, т.1 от
ЗАДС“ . Претендира се отмна на процесното НП. В съдебно заседание, редовно призован не
се вява, представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата, представя
доказателства. Претендират се разноски.
Ответната по жалбата страна – ЦУ на НАП– София област, редовно призована пред
настоящата съдебна инстанция, не се явява, не изпраща представител, взема писмено
1
становище по жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 26.01.2022г. около 15,40ч. свидетелите, Т. К. и Е. П., двамата на длъжност
инспектори по приходите в НАП извършили проверка на обект – база за строителна и
гаражна дейност – цистерна, находящ се в гр.Б., ул.“9-ти май“ №14, стопанисван от
жалбодателя. Проверката е по поводо получена от свидетелите задача през вътрешната
система на НАП във връзка с доставека на гориво над 12 000 литра с получател дружеството
жалбодател. На място установили, че горивото е разтоварено в надземна цистерна с
вместимост, според заявеното от управителя на дружеството жалбодател 13 000л.
Установили, че цистерната е оборудвана с един брой пистолет с брояч към него.
Установиличе в обекта липсва монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП, свързано с
дистанционна връзка към НАП. На място свидетелите съставили протокол за извършената
проверка и поканили управителя на дружеството за съставяне на АУАН за констатираното
нарушение. Управителят на дружеството жалбодател е дал писмени обяснения във връзка
със съставеният протокол, в което е посочил, че фирмата не разполага с фискална система
към цистерната поради незнание. Посочил е, че отчитането на горивото се извършва от
счетоводството, след получаване на фактура от доставката. Посочил е, че горивото се
използва работа на пътно-строителни машини, на дружеството за изпълнение на дейностите
й, а не за препродажба .
На 03.02.2022г. е съставен протокол от свидетелите, служители на НАП, в който е
описано представените от дружеството жалбодател документи, във връзка с извършената на
26.01.2022г. проверка, като са приложени и две обяснения от управителя на дружеството. За
констатираното на 26.01.2022г., нарушение е съставен АУАН № F641940 от 03.02.2022г., в
който, св. Т. К. описал установеното с ПИП 0082581 от 26.01.2022г. нарушение на чл.7, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, който бил връчен и подписан от управителя на
дружеството, без отразени в него възражения.
В срока за възражение срещу АУАН такива са постъпили в които жалбодателят
твърди, че не е извършено твърдянато нарушение, поради което претендира прекратяване на
производството.
Възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП № 625129-F641940 от
17.02.2022г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – София Д“ОД“ в ГД
„ФК“, с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, му е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл.7, ал.1
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.
В съдебно заседание, свидетелите Т. К. и Е. П., рпотвърждават установеното от тях и
описано в съставеният от тях АУАН, като и двамата заявяват, че не са констатирали
2
продажби на процесното гориво от дружеството жалбодател.
Свидетелят Пламен Станоев, работещ като шофьор при жалбодателя, заявява,
жалбодателят разполага с камиони и тежка механизациям е да зареждат техниката от
цистерната, с която дружеството разполага. Заявява че няма устройство отчитащо цената, а
само брояч, служещ за контрол .
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление НП
№ 625129-F641940 от 17.02.2022г. е връчено на жалбоподателя на 02.03.2022г., а жалбата е
подадена до РС - гр.Сливница по куриер и входирана на 17.03.2022 г. Съдът приема, че
жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в
чл.59 от ЗАНН 14-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
При съставянето на акта за установяване на нарушение № F641940 от 03.02.2022г. не
са допуснати съществени нарушения на императивни рапоредби на ЗАНН, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало по
акт за установяване на нарушение № F641940 от 03.02.2022г., е съставен от компетентно
длъжностно лице от съответното учреждение, което като инспектор осъществява функция
по фискален контрол и надзор - актът е съставен от Т. К. - старши инспектор по приходите
в НАП при ЦУ на НАП, при спазване разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗАНН.
В настоящия случай нарушението е констатирано в присъстивие на свидетеля Е. П. и
е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН - актът е съставен в присъствие както на
нарушителя, така и на свидетел, присъствувал при констатиране на нарушението.
Актът за установяване на митническо нарушение № F641940 от 03.02.2022г. е
съставен за извършено на 26.01.2021г. нарушение по нарушение по чл.7, ал.1 Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ във вр. чл.118, ал.4 ЗДДС, като в него е посочен нарушителят –
дружеството жалбодател. Актосъставителят е направил пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, като е направил пълна идивидуализация на
нарушението. Предвид изложеното, съдът намира, че акт за установяване на митническо
нарушение № F641940 от 03.02.2022г. е съставен изпълнение на императивните правила,
визирани в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, обосноваващи неговата законосъобразност.
Процесното наказателното постановление НП № 625129-F641940 от 17.02.2022г. на
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – София Д“ОД“ в ГД „ФК“ ,
оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ-1149 от 25.08.2022г., е
издадено при спазване разпоредбата на чл. 57 ЗАНН въз основа на акт за установяване на
нарушение. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му.
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
3
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Основното възражение въведено от дружеството жалбодател срещу процесното НП е
относно факта, че не е извършвал продажба на закупеното от него дизелово гориво, т.к. бил
краен потребител и използвал горивото за да зарежда собствената си техника.
В нормата на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год./Наредбата/ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на
МФ, законодателят е въвел задължение за Лицата по чл. 3 на същата наредба, да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата , лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход е длъжно да предава на
НАП по установената дистанционна връзка и „данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на
течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол“.
Именно за това нарушение е привлечен към административна отговорност жалбодателя.
Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на
цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната
връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС
регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя
нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание
изрично е записано, че това наказание се налага на осн. чл.185, ал.2 ЗДДС, т.е. коректно е
изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.
В разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят е предвидил
административно-наказателна отговорност за всяко лице, което не издаде документ по
чл.118, ал.1, като е предвидена „Глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100лв до 500лв, или „Имуществена санкция“ - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500лв до 2 000лв. В ал.2 на същият член е предвидена
отговорност извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а именно „Глоба“ - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300лв до 1000лв, или „Имуществена
санкция“ - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000лв до 10 000лв.,
като в конкретния случай е наложено минилано предвиденото наказание.
В търговският регистър като предмет на дейност извършвана от дружеството
жалбодател е вписана и дейността „търговия на едро и дребно с петролни продукти“, но и е
вписана като основна дейност по НКИД „ товарен автомобилен транспорт“.
Лицата осъществяващи с икономическа дейност свързана с нефт и нефтени продукти,
4
подлежат на задължетелна регистрация по реда на Наредба РД-04-2 от 16.07.2019 г. за реда
и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Данни за регистрация на дружеството
жалбодател по цитираната наредба липсват.
Разпоредбата на чл.118, ал.8 ЗДДС регламентира, че данъчно задължено лице, което
за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е
длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредбатапо ал. 4. Изключения от
посоченото задължение са предвидени в разпоредбата на ал. 9 на чл.118 ЗДДС, според която
разпоредбата на ал. 8 не се прилага в следните случаи:
„1. от лице по ал. 8 - получател по доставка на течни горива, в случаите, когато
доставчикът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно
следните условия:
- плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително
чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуг и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
- не извършва продажби на течни горива;
- подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите
при условията и по реда на ал. 10;
2. от лице по ал. 8 - получател по доставка на течни горива, в случаите, когато
доставчикът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на
течни горива.“
В конкретния случай, липсват доказателства, представени от АНО, от които да се
направи обоснования извод, че дружеството жалбодател не попада в цитираното по-горе
изключения. Видно от горните разпоредби, за да се прецени дали дружеството, жалбодател
не попада в изключенията на ал. 9 на чл. 118 от ЗДДС, е от съществено значение това дали
доставчикът на течни горива е краен разпространител или не, съгласно определението,
дадено в §1, т. 69 от ДР на ЗДДС, дали същият е отчел доставките чрез ЕСФП, както и дали
дружеството жалбодател е краен потребител по смисъла на §1, т. 70 от ДР на ЗДДС
(въпреки представената от дружеството жалбодател фактура за закупуване на процесното
гориво). Като не е събрал доказателства в тази насока, предвид възражението на
дружеството жгалбодател още в хода на административнонаказателното производство
относно факта че не извършва продажба на гориво, факт потвърден и от свидетелите,
установили нарушението.
Предвид изложеното съдът намира процесното НП за недоказано от обективна
страна, поради и което подлежи на отмяна.
С оглед изложеното и направеното искане от защитата на жалбодателят
5
административнонаказващия орган дължи адвокатско възнаграждение в размера на 550
лева, което да заплати в полза на ”Т*******” ООД с ЕИК *************, със седалище и
адрес на управление гр.Б., ул.”Л.К.” № *, представлявано от И.П.И. и Г.К.З..
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 625129-F641940 от 17.02.2022г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – София Д“ОД“ в ГД „ФК“, с което
на ”Т*********” ООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул.”Л.К.” № *, представлявано от И.П.И. и Г.К.З. на основание на основание чл.185, ал.2
ЗДДС, му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3000,00 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл.7, ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН НАП, да заплати в полза
на”Т**********” ООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул.”Л.К.” № *, представлявано от И.П.И. и Г.К.З. възнаграждение за един адвокат в размер
на 550 (петстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6