Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно по своя характер– по чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 29 от 18.05.2010 година, постановено по гр.дело № 40/2010 година по описа на Районен съд –Е., е отхвърлен предявения от името на Х. С. А.- с. М. иск по чл. 19 ЗГР. Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от Х. С. А. чрез процесуалния му представител мл. адв. К. Г. Т. от ВТАК. Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционно решение. Посочено е, че същото е постановено в противоречие с всички събрани по делото доказателства. Излага се мнение, че съда неправилно е отказал да кредитира показанията на разпитаните свидетели, както и че същите безспорно доказвали обстоятелствата изложени в исковата молба. Навеждат се доводи, че промяната на името се налага предвид наличието на две от законово изискуемите предпоставки, визирани в чл. 19 ЗГР, а именно настоящото име на жалбоподателя е неприемливо и важни обстоятелства налагат неговата промяна. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи молбата на жалбоподателя и да бъде допусната промяна на собственото, бащиното и фамилно име от Х. С. А. на Е. Р. Б. В законоустановения срок заинтересованата страна – О. В. Т. не е депозирала отговор по жалбата. В. Þзразява становище за неоснователност на въззивната жалба, както и че решението на ЕРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните и данните по делото и след като извърши проверка на първоинстанционното решение с оглед посочените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 269 ГПК намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване и същата е допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна по следните съображения: Молителят е основал искането си на твърдения за това, че при раждането му на 01.03.1983г. му е съставен акт за раждане на Общински съвет- гр. В. Т. с български имена Е. Р. Б.. На гърба на същото е отразено, че със Заявление с № 24/18.01.1991г. на кметство с. М. , името на детето е променено на Х. С. А. На 18.01.1991г. родителите са променили имената му с етническите турски имена Х. С. А., като към момента на промяната същият бил малолетен. Излагат се съображения, че сред близки, познати, роднини и навсякъде в обществото молителят е известен с българските си имена. Посочил е, че живее на семейни начала със С. С. Й., като от същата има две деца- Д. С. С. и Д. С. С.. Двете деца не са приопознати от А., доколкото майката на децата желае същите да носят само български имена. По делото пред П. инстанция са представени писмени доказателства- Акт за раждане на Общински съвет от 1983 с отразени имена Е. Р. Б.; Удостоверение за раждане от 22.02.1999г. на О. В. Т. в което молителят е записан под името Х. С. А., а имената на родителите му са както следва: Сали А. Юсеинов и А. Х. Ю.. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена на кметство с.М., общ. Е. е видно, че Х. С. А. и Е. Р. Б. са имена на едно и също лице. Приложено е свидетелство за начално образование № 7/30.05.1993г. на ОУ ” Отец Паисий” – с.М., О. Е., в което жалбоподателят е записан с българските си имена. В тази връзка се издава ново удостоверение за раждане от 22.02.1999г. Представена е справка за съдимост № ../11.02.2010 год. на Районен съд гр. Е., от която е видно, че молителят не е осъждан; справка с рег. № Я-.../18.02.2010 год. на ОД на МВР гр. В. Т., от която се установява, че същият многократно е напускал пределите на страна за периода от 2002 год. до 2010год.; справка с рег. № И-.../29.03.2010 год. на НСС гр. София, в централизираната информационна система на следствените служби, видно от която няма данни за образувани и неприключени досъдебни производства. Представени са писмени доказателства, видно от които два пъти на А. са наложени административно-наказателни мерки по ЗБДС от РУ на МВР гр. Е.. Разпитани са съученици от основното училище, които твърдят, че в обществото А. е известен с българските си имена. Разпитани са бащата и приятелката на А., които посочват, че с родителите си разговаря на турски, а с децата и приятелката си на български език. При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното: Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което се упражнява по законово предвиден ред и възниква при точно определени от закона основания, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. В съдебната практика се приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично, обществено неудобно и неподходящо за молителя носеното на името в частта, в която се иска промяна. Безспорно законодателят е имал предвид обстоятелствата, които са съществени, значими за определяне името на съответното лице, като имено поради сериозния си характер и значение налагат допускането на тази промяна. Изхождайки обаче от основния принцип на гражданското право и обществения морал, част от които е граждански морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично, обществено неудобно и неподходящо за ищеца носенето на името, за което се иска промяна. От представените писмени доказателства по делото е видно, че понастоящем молителят фигурира в регистрите с имената Х. С. А.. От твърденията му, изложени в исковата молба и жалбата пред настоящата инстанция и от ангажираните свидетелски показания се установи, че близки, роднини и приятели на същия се обръщат към него с българските му имена Е. Р. Б., тоест в обществото при условията на социално общуване е известен с българските си имена. Молбата за промяна на имената, молителят мотивира и с факта, че от жената, с която живее на семейни начала има две деца. А. не ги е припознал, защото не желае те да носят турски имена. За тяхната майка и негова приятелка поставяне на турско презиме и фамилия на децата би създало неудобство за нея и децата й.Това е така, защото имената на бащата явно са със звучене съобразно етническата му принадлежност, докато приемайки презимето и фамилията на баща си за децата няма да бъде така. В конкретния случай се установява, че не според волята му, а по желание и усмотрение на неговите родители, имената на молителя са промени от български на турски. При това положение, след като навърши пълнолетие, той има правото да избере, кои от тях да носи занапред. Този избор не може да му бъде отказан, защото е елемент от етническото му и гражданско самоосъзнаване и самоопределение. Това също следва да обуславя основателност на разглежданата молба съответно жалба за промяна имената на молителя. Установеното от фактическа страна, води до извода, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19. ал.1 ЗГР, обуславящи исканата промяна в имената на жалбоподателя. Безспорно е, че молителят се именува и е известен в обществото с имената Е. Р. Б., като неговите роднини, близки и познати са възприели, ползват и се съобразяват с това като факт. Съшият иска да припознае децата си, като не желае те да носят турски имена. С оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай са налице важни обстоятелства, обуславящи необходимостта за промяна на името, презимето и фамилното име на жалбоподателя- молител. Водим от гореизложените съображения В. окръжен съд: Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 29 от 18.05.2010 г., постановено по гр. дело № 40/2010 г. на Е. районен съд. ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация промяна на името, презимето и фамилното име на жалбоподателя Х. С. А., роден на 01.03.1983г. в град В. Т., живущ в с. М., ул. ” П.” № 27, О. Е., област В. Т. с ЕГН *, от Х. С. А. на Е. Р. Б.. След влизане на решението в сила следва да се изпрати препис на длъжностното лице по гражданско състояние при О. –град Е. , област В. Т. да извърши надлежно отбелязване на промяната в акта за раждане на лицето и в регистрите на населението, съобразно установеното по-горе. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |