Р Е Ш Е Н И Е
№ 1525 24.09.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на девети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
административно дело № 1156 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по жалба от „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас,
ул.“Цар Петър“ № 7, представлявано от управителя Г.Ц.Г., против Заповед №
826/01.04.2019г. издадена от инж. Ч.К.– заместник кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, е наредено: „ГИТЕКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Бургас, ул.“Цар Петър“ № 7, ет.4 ДА ПРЕМАХНЕ извършения от него незаконен
строеж: „Навес“ с дължина 40.50м.,
разположен по цялата дължина на източната и южната открита тераса на
терасовиден етаж в съществуваща жилищна сграда с идентификатор
07079.607.161.8по КК на гр.Бургас, находяща се в УПИ ІІ, кв.15 по плана на
ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079.607.161 по КК на
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“ , бл.156.
С жалбата се иска отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* се
представлява от адв. М., която поддържа жалбата и искането за присъждане на
разноски.
Ответната страна Заместник кмет
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, редовно и
своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Златан Х., който оспорва
жалбата като твърди, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Във връзка с жалби вх.№ 19-00-749/15.12.2017г.
и вх.№ 19-00-212/13.04.2018г., подадени от р-р Димитър Бошев до Община Бургас, относно
изградена козирка върху метална конструкция на последния етаж на сграда на
адрес гр.Бургас, к-с „Лазур” бл.156, бил извършен оглед на място от служители
на отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация” при Община
Бургас.
В резултат на извършената
проверка бил съставен Констативен протокол № „З”-51/19.04.2019г. (л.40-42 от
делото). Длъжностните лица от Община Бургас установили, че в УПИ ІІ, кв.15, по
плана на ж.к.”Лазур”, гр.Бургас е извършено строителство на незаконен строеж
представляващ: „Покриване на открита тераса на апартаменти с идентификатор
07079.607.161.8.22 и 07079.607.161.8.41, изпълнен от метален скелет със
стоманени профили със сечение 80/60/4мм и 60/60/4мм. Посочено е, че носещата
метална конструкция е закрепена към бетонната козирка на сградата и бетонните
колони на парапета, а покритието е изпълнено с триплексово закалено
стъкло. Наклонът на изграденото покритие е към покрива
на жилищната сграда, като водите се отвеждат към съществуващите улуци.
Констатирано е, че за строежа няма издадено строително разрешение.
За извършената проверка и
съставения протокол било уведомително писмо № 19-00-749/8/20.12.2018г.(л.38-39
от делото), което било получено по пощата от управителя на „ГИТЕКС“ ЕООД Г.Г.,
на 02.01.2019г.
На 08.01.2019г.
работна група в състав Илияна Йорданова Иванова и Валя Димитрова Катрева и
двете на длъжност главен специалист „БКСВЕ” в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в
експлоатация” при Община Бургас, извършили повторен оглед на обекта строеж: „Навес” с дължина 40-5-м., с монтирани
12 броя алуминиеви колонки анкерирани към долната плоча, разположен по цялата
дължина на източната и южната открита тераса на терасовиден етаж в
съществуващата жилищна сграда с административен адрес: гр.Бургас, ж.к.”Лазур”,
бл.156, находяща се в УПИ ІІ, кв.15, по плана на ж.к.”Лазур”, гр.Бургас, сграда
с идентификатор 07079.607.161.8 в ПИ с идентификатор 07079.6-7.161 по КК на
гр.Бургас. За проверката бил съставен констативен акт /КА/ № „З”-01/08.01.2019г.
(л.33-35 от делото) с който било установено, че строежът е VІ категория
съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи.
В
КА било отразено, че „ГИТЕКС“
ЕООД, ЕИК ********* с
управител Г.Ц.Г., е възложител и
извършител на строежа.
Предвид
обстоятелството, че за строежа няма издадено строително разрешение е прието, че
изграждането му е извършено в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ във връзка с
чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ. Поради констатирането на незаконен строеж по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ в КА е посочено, че същият е основание за започване
на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Констативният
акт бил връчен лично на управителя на „ГИТЕКС“ ЕООД Г.Г. на 10.01.2019г., който изразил несъгласие с направените
констатации, като подал възражение с вх.№ 19-00-749/10/17.01.2019г.
За постъпилото възражение против
констатациите на съставения КА № „З”-01/08.01.2019г. бил съставен Акт за
приключило обявяване с дата 18.01.2019г. (л.26 от делото)
В резултат на проведеното
административно производство и констатациите в № „З”-51/19.04.2019г. и КА №
„З”-01/08.01.2019г. била издадена оспорената Заповед № 826/01.04.2019г. на инж.
Ч.К.– заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас, е наредено: „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Бургас, ул.“Цар Петър“ № 7, ет.4 ДА ПРЕМАХНЕ
извършения от него незаконен строеж: „Навес“
с дължина 40.50м., разположен по цялата дължина на източната и южната
открита тераса на терасовиден етаж в съществуваща жилищна сграда с
идентификатор 07079.607.161.8по КК на гр.Бургас, находяща се в УПИ ІІ, кв.15 по
плана на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079.607.161 по
КК на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“ , бл.156.
Заповедта била връчена на „ГИТЕКС“
ЕООД с известие по пощата на 30.04.2019г., която я оспорила пред съда с жалба
вх.№ 70-00-3711/13.05.2019г., чрез административния орган, по повод на която е
образувано и настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство
беше допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, заключението на която
е изготвено от инж. К.Д.М.. Със заключението си вещото лице е посочило, че процесният
метален навес със слънцезащитно покритие „триплекс” не е трайно свързано със
сградата на нивото на терасовидния й етаж и намиращите се самостоятелни обекти
на него. При демонтирането му същият може да се ползва и на друго място със
същата цел, като демонтирането му няма да промени повърхността на терасовидния
етаж.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № 826/01.04.2019г. издадена от инж. Ч.К.–
заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас, е наредено: „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас,
ул.“Цар Петър“ № 7, ет.4 ДА ПРЕМАХНЕ
извършения от него незаконен строеж: „Навес“
с дължина 40.50м., разположен по цялата дължина на източната и южната
открита тераса на терасовиден етаж в съществуваща жилищна сграда с
идентификатор 07079.607.161.8по КК на гр.Бургас, находяща се в УПИ ІІ, кв.15 по
плана на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079.607.161 по
КК на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“ , бл.156.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – зам.
кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, на
основание заповед № 490/22.02.2018г. на кмета на общината, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден. Заповедта е мотивирана, като в
нея са посочени в пълен обем фактическите и правните основания за издаването й.
При издаването на заповедта са
спазени процедурните правила предвидени в чл.225а,
ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на
констативен акт. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в
община Бургас, които са овластени за това с нормата на чл.223,
ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на представителя на дружеството
жалбоподател по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, който не е направил възражение в
предвидения за това 7 – дневен срок.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалните разпоредби на закона относими към предмета й, като
съображенията за това са следните:
За да бъде издадена заповед по
този ред е необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки – да
е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ и той да
е извършен от констатирания като негов автор правен субект.
По настоящото дело липсва спор
относно авторството на извършеното в лицето на жалбоподателя „ГИТЕКС“ ЕООД, като относно характера на
постройката, съдебният състав съди от събраните фактически данни за
предназначението и начина му на употреба.
Съгласно разпоредбата на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ "Строежи са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението“.
При преценка естеството
на процесния обект съдебният състав взема предвид определенията на §5, т.57 и
т.59 от ДР на ЗУТ. Съгласно първата "Балкон"
е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата. Съгласно втората "Тераса" е открита използваема
площ, разположена върху помещения,
върху колони или върху терена. Става ясно, че основна характеристика и на
двата обекта е това, че са открити, използваеми площи. Разликата
между тях касае разположението на тези площи в пространството. Балконът
практически се намира пред фасадата на сградата, докато за терасата изискването
е да е разположена върху помещения,
респ. върху колони или върху терена. Какво е фасада на сградата показва §5,
т.55 ЗУТ, според която "Фасада"
е външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на терена.
Видно от описанията на
процесния обект в заключението на вещото лице и приложените към него снимки се
установява, че спорната конструкция - „Навес” е изградена на терасовидния етаж
на процесната сграда, по цялата дължина на източната и южната тераса и е с
дължина 40.50м. Посочено е от вещото
лице, че покривът (слънцезащитното покритие) на конструкцията е изпълнено от
плоскости „триплекс”, които са изградени от стъкловиден материал, залепени със
водоустойчиво силиконово лепило и фугирани с водоустойчив пластичен материал
тип „булкит”.
В заключението си вещото лице
твърди още, че процесният метален навес със слънцезащитно покритие „триплекс”
не е трайно свързано със сградата на нивото на терасовидния й етаж и намиращите
се самостоятелни обекти на него и при демонтирането му същият може да се ползва
и на друго място със същата цел, като демонтирането му няма да промени
повърхността на терасовидния етаж.
В тази връзка съдът намира за
основателно да обсъди дали процесният „Навес” представлява преместваем обект.
За тази цел следва да се прецени доколко същият може да се характеризира като
такъв съобразно разпоредбите на чл.56, ал.1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР ЗУТ.
Според нормата на
чл.56, ал.1 от ЗУТ, в действащата й редакция към датата на издаване на
оспорената заповед, върху поземлени имоти могат да се поставят: преместваеми
увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно пребиваване при бедствия.
За обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с
наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на
схема, одобрена от главния архитект на общината. /чл.56, ал.2 от ЗУТ/.
В посочената норма
липсва примерно изброяване на преместваеми обекти, но при всички случай тези
обекти следва да имат предназначение съответстващо на посоченото в чл.156, ал.1
от ЗУТ.
Налице е легално
определение за "преместваем обект" в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния строй, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи
като основа за изграждане на строеж.
Критериите за преценка
дали даден обект е преместваем или не е, са два, като те трябва да бъдат
изпълнени кумулативно: да отговаря на предназначение и естеството на обекта,
съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗУТ и може да се определи като
преместваем според конструктивните и функционалните му характеристики и начина
на закрепването му към повърхностния слой, съобразно критериите посочени в § 5,
т. 80 от ДР на ЗУТ. Липсата на една от двете кумулативно изискващи
се предпоставки е основание да се приеме, че съответният обект няма
характеристиките на преместваем.
В конкретния случай
процесният обект не може да бъде квалифициран като такъв по чл.56, ал.1 от ЗУТ,
тъй като по делото не бяха представени доказателства, че същият представлява
увеселителен обект или служи за административни, търговски и други обслужващи
дейности. Няма твърдения и доказателства същият да е поставен за временно
пребиваване при бедствия.
Отделно от това съоръжението
не представлява „преместваем обект” и поради това, че не може да се демонтира и
транспортира в цялост, а е необходимо да бъде разглобено на съставните му части
и елементи.
Относно твърдението на
жалбоподателя и неговия процесуален представител, че процесното съоръжение не е
строеж, а представлява леко слънцезащитно
устройство по смисъла на чл.93, ал.1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, съдът намира същото за неоснователно, поради следното:
Според чл.193, ал.1 от
Наредба № 7 от 22 декември 2003г. не се считат за издатини по смисъла на тази
наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни
устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори
по фасади и покриви.
В конкретния случай
процесният „Навес” не е представлява леко
слънцезащитно устройство, тъй като
предвид големите му размери и метална-стоманена конструкция, в никакъв
случай не може да се квалифицира като леко. Отделно от това съоръжението не
може да се квалифицира единствено като слънцезащитно
устройство и предвид неговите функции и предназначение. Видно от описанията
на съоръжението в заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза се установява, че същото изпълнява предназначението на покрив на
процесната тераса, т.нар. терасовиден етаж, предвид изградената отводнителна
система. Това обосновава извода, че съоръжението има функция да защитава
терасата не само от лъчите на слънцето и единствено за осигуряване на „сянка”,
а й от дъжд, сняг и вятър. Строежът покрива цялата тераса с покрив изграден от „триплексови”
плоскости, поставен на метален навес от кухи (правоъгълни и квадратни) от
неръждаема стоманена ламарина, съгласно заключението на вещото лице. Поради
това съдът не кредитира извода на вещото лице, че в случая е налице слънцезащитно покритие, което не е
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
С оглед вида и
предназначението на процесното съоръжение – покрив на терасовиден етаж с
дължина 40.50м. и предвид конструкцията му, и начина на закрепване, съдът
намира, че същият представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Налице е идентична практика на ВАС на РБ, изразена с Решение № 12920/27.10.2017г.
по адм.д. № 1301/2017г., ІІ отд.
От гореизложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него е неоснователна.
При този изход на делото и поради
това, че ответникът не е предявил претенции за разноски, такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Бургас, ул.“Цар Петър“ № 7, представлявано от управителя Г.Ц.Г., против
Заповед № 826/01.04.2019г. издадена от инж. Ч.К.– заместник кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, е наредено:
„ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас, ул.“Цар Петър“ № 7, ет.4
ДА ПРЕМАХНЕ извършения от него
незаконен строеж: „Навес“ с дължина
40.50м., разположен по цялата дължина на източната и южната открита тераса на
терасовиден етаж в съществуваща жилищна сграда с идентификатор
07079.607.161.8по КК на гр.Бургас, находяща се в УПИ ІІ, кв.15 по плана на
ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079.607.161 по КК на
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“ , бл.156.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: