№ 218
гр. Пловдив, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000176 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №419/20.12.2023г., постановено по т.д. №304/2022г. по описа
на окръжен съд С., „З.Д.Б.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А.
З.М. ЕГН ********** сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди настъпили при ПТП на 05.05.2018г.,
ведно със законната лихва от 19.11.2021г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното плащане на сумите, като е
отхвърлен предявеният иск над сумата от 120 000лв. до претендирания размер
от 150 000лв.
„З.Д.Б.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. З.М. ЕГН
********** сумата от 4 386,08лв., представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди настъпили при ПТП на 05.05.2018г.,
ведно със законната лихва от 19.11.2021г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното плащане на сумите, като е
отхвърлен предявеният иск над сумата от 4 386,08лв. до претендирания
размер от 5 482,60лв.
1
„З.Д.Б.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. З.М. ЕГН
********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 4 160лв.
А. З.М. ЕГН ********** е осъден да заплати на „З.Д.Б.“ АД, с ЕИК:
********* направените по делото разноски в размер на 370лв.
„З.Д.Б.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в общ размер на 4
975,44лв. и сумата от 1 640лв., представляваща възнаграждения за изготвяне
на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с
уважената част от исковете.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – „З.Д.Б.“ АД. Въззивната жалба е
срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е
уважен над сумата от 60 000лв. до 120 000лв.; искът за обезщетение за
имуществени вреди е уважен над сумата от 2 193,04лв. до присъдените 4
386,08лв., както и в частта за присъждане на законната лихва върху
обжалваната част от главниците, считано от 10.11.2021г. Във въззивната
жалба е посочено, че се обжалва решението и в частта, присъждаща съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение, но въззивната инстанция приема, че
това оплакване е с оглед целения краен резултат от въззивното обжалване /не
се касае за искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските/. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваните части е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са
подробно съображения и доводи, че нарушението на материалния закон се
изразява в неспазване приниципите на справедливостта, визирани в чл.52 от
ЗЗД. Твърди се, че обезщетението за неимуществени вреди, дори и в
редуцирания му размер с оглед възприетото от съда наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, е изключително завишен,
несъобразен със социално-икономическата обстановка в страната и съдебната
практика. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд
относно определената степен на съпричиняване от страна на пострадалия –
20%, като жалбоподателят счита, че приносът на пострадалия, изразяващ се в
непоставяне на обезопасителен колан, намира процентно изражение от 50%.
По отношение на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за
2
имуществени вреди над 2 193,04лв. до присъдените 4 386,08лв. не се
поддържат конкретни оплаквания, при което следва да се приеме, че
въззивната жалба е във връзка с оплакванията досежно определената от
окръжния съд степен на съпричиняване. /Не се съдържат оплаквания по повод
възприетата от първостепенния съд липса на съпричиняване по отношение на
останалите въведени от страната възражения./ Не са изложени конкретни
оплаквания относно началния момент на присъдената законна лихва. Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което
искът за неимуществени и имуществени вреди да бъде отхвърлен над
посочените размери.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – А. З.М., се оспорва подадената въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени
доказателствени искания. Въззиваемата страна претендира сторените пред
настоящата инстанция разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – А. З.М., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 05.05.2018г., около 16.40 ч. по път II-66 на територията на
Община С., на км.53+300 се движил л.а. „О.А.“, с рег. №**********,
управляван от водача Г. Т. Д., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като предприел маневра „завой наляво“ и не пропуснал насрещно
3
движещия се л.а. „Б. с рег.№*********. Настъпил е удар между двата
автомобила, в резултат на което водачът на л.а. „Б. е загубил управление над
МПС-то и същото се е ударило в крайпътно дърво. Вследствие на удара на
място е загинало едно лице, а ищецът А. З.М., който е пътувал, като пътник в
л.а. „Б. е получил тежка и многостепенна средна телесна повреда, изразяваща
се в травмена енцефалопатия и развило се органично разстройство на
личността, които осъществяват медикобиологичния признак продължително
разстройство на съзнанието и средни телесни повреди - контузия и оток на
мозъка и гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на
челюст; счупване на дясна мишична кост и на дясна лопатка, които поотделно
и в съвкупност осъществяват медикобиологичния признак трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник; трайно затруднение на
движенията на снагата; квадрипареза за горни крайници, което осъществява
медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на двата
горни крайника. Позовава се на образувано досъдебно производство и влязла
в сила присъда по отношение на водача на лекия автомобил, в който е пътувал
ищецът - Ж.Д.Б.. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП носи и водачът на
л.а. „О.А.“, с рег. №********** - Г. Т. Д.. Изложени са подробни фактически
твърдения относно негативните последици за ищеца – едва 15-годишен към
момента на инцидента, от причинените вследствие на ПТП-то травматични
увреждания. Твърди се и че във връзка с проведеното лечение ищецът е
направил разходи.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на л.а. „О.А.“, с рег. №********** по
застрахователна полица №*****************/26.10.2017г., валидна от
28.10.2017г. до 27.10.2018г. Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, ищецът
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.“ АД,
но с писмо изх.№919/17.02.2022г. застрахователят отказал изплащането на
застрахователно обезщетение.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът ЗАД „Д.Б.“ да бъде осъден да заплати на ищеца А. З.М. сумата от
150 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, както и сумата 5 482,60лв. – обезщетение за имуществени вреди.
4
Претендира се законна лихва върху сумите, считано от датата, на която
ответникът е уведомен за ПТП, съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1
от КЗ до окончателното изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗАД „Д.Б.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността
на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се
поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-
горе и те касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди и
степента на съпричиняване по отношение на своевременно въведеното
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в
непоставен обезопасителен колан. /В отговора на исковата молба ответникът
е релевирал като поведение на съпричиняване и пътуване в автомобил,
управляван от водач – Ж.Б., употребил наркотици; неполагане от страна на
пострадалия на дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки и
непровеждане на задължителна или препоръчителна физиотерапия и
рехабилитация, което е удължило периода на възстановяване; зависимост на
самия ищец от наркотици, каквото поведение не се поддържа с въззивната
жалба/.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
5
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред
настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от
05.05.2018г., неимуществени вреди от страна на ищеца – комплексни и тежки
телесни увреждания, засягащи главата, крайниците, гръдния кош. Не е спорно
в настоящето производство, че вредите са причинени виновно, при условието
на независимо съизвършителство по смисъла на чл.499 ал.7 от КЗ от водача
на л.а. „Б. с рег. №********** - Ж.Д.Б. /за което същият е осъден с влязла в
сила присъда/, включително и на водача на застраховано при ответника МПС
- л.а. „О.А.“ с рег. №********** - Г. Т. Д.. Установена е и не е спорна
причинна връзка между противоправното поведение на двамата водачи и
причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а. О.А. с рег. №********** - по застрахователна полица
№*****************/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018г.
Като първи спорен, според предметните предели на въззивната жалба,
се очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент за
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на понесените
увреждания.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
6
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При опреД.е размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди
всичко констатациите, съдържащи се в приетите при първоинстанционното
разглеждане на делото заключения от комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза и комплексна съдебнопсихологична и
психиатрична експертиза.
Относими към спора – характера и интензитета на търпените от ищеца
болки и страдания, са показанията на свидетеля М.И. – близък на семейството
на ищеца. Според показанията на свидетеля И., преди ПТП-то пострадалият
А. е бил жизнерадостно дете, ходел на училище, бил добър ученик, тренирал
футбол, но след инцидента бил в изключително тежко състояние.
Непосредствено след ПТП, ищецът бил в много лошо състояние, бил
неподвижен повече от шест месеца, а след това му се наложило да ходи по
болници. В болницата в гр.П. ходил, за да му „направят челюстта“, за да може
да се храни, тъй като се хранел и пиел само със сламка. Повече от шест
месеца бил на легло. Свидетелят депозира и показания, че понастоящем А. е в
по-добро състояние, но не е добре с ръцете и още има нужда от помощ. След
ПТП - то, пръстите му били неподвижни. Не можел да работи, да се грижи
сам за себе си, майка му и баща му се грижели за него- хранели го,
преобличали го и му помагали при физиологични нужди, тъй като не можел
да ползва ръцете си. Все още посещава рехабилитационен център и всеки
месец ходи в П.б.. След инцидента, А. се затворил в себе си, нямал контакти с
никого, бил стресиран и много депресиран. След ПТП - то не посещавал
училище. След като проходил и след физиотерапиите отново тръгнал на
училище. Според свидетеля и понастоящем А. не може да се обслужва сам -
да си измие зъбите, да се среше, всички физиологични нужди извършва с
помощта на родителите си, когато те са на работа му помагат дядо му и по -
7
малкият му брат.
От значение за характера и степента на уврежданията е и заключението
от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в
медицинската й част. Съгласно същото получените травматични увреждания
са от камплексно естество и с висока степен на увреда. Проведено е поетапно
лечение, което е започнало със сериозна реанимация, поради тежкото
коматозно състояние и застрашените жизнени функции на тялото. Същото е
проведено в интензивно отделение в продължение на два месеца. През този
период от време ищецът е бил на изкуствена белодробна вентилация.
Проследяван от реаниматор, гръден хирург, ортопед, педиатър, неврохирург.
Възприето е консервативно неврохирургично и ортопедично лечение . В този
период са се насложили няколко инфекции, във връзка с продължителната
изкуствена белодробна вентилация. Впоследствие ищецът е насочен към
отделение по лицево-челюстна хирургия, гр. П.. Извършена оперативна
интервенция за фиксация на двустранно счупената долна челюст. През м.
февруари 2019г., е обследван в детска неврологична клиника УМБАЛ „С. Г.“,
гр. П.. Установени са данни за енцефалопатия без данни за епилепсия.
Посещавал е многократно педиатри, ортопеди, физиотерапевти. Лекуван в
„Рехабилитационен национален комплекс - П.б.“. Всички изискващи се във
времето медицински процедури и консултации са извършвани по строго
определен ред. Потвърдени с медицинска документация - амбулаторни
листове, обследвания, експертни становища на ТЕЛК, епикризи от
рехабилитационни центрове. От данните за счупването на дисталната част на
хумеруса е констатирано зарастване с деформация. Установени още през м.
ноември 2018г. са: луксация на дясната акромио-клавикуларна става;
Флексионни контрактури в двете лакетни, гривнени стави и пръстите на
двете ръце. Съгласно разясненията на вещото лице – д-р С., дадени в съдебно
заседание, раменната кост не е оперирана, поради факта, че ищецът дълго
време е бил в коматозно състояние, поради което в областта на фрактурата на
раменната кост се е развила псевтоартроза – т.е. „лъжлива става“.
При извършения личен преглед на ищеца – на 12.09.2023г. – след
повече от пет годи след ПТП, е установено, че вследствие на получените
травми при ПТП-то от 05.05.2018г. у ищеца са останали множество дефекти и
невъзстановени функции. Дясната раменна става е с чувствително ограничени
движения. Абдукцията е 80 гр /норма 160гр/; аддукцията е 10гр /норма 20-
8
30гр/; външна ротация 45гр/норма/, вътрешна ротация 30гр /норма 45гр/.
Дясната лакътна става е с възможна флексия 90гр /норма 135гр/; екстензията е
с дефицит от 10гр; пронацията е 20гр /норма 80 гр/, супинацията е 0гр /норма
80гр/. Дясната раменна кост е скъсена с около 2см спрямо дължината на
лявата. Движенията в китките на двете ръце са леко ограничени, но са
немощни и пръстите са в положение на флексионни контрактури. Тазовите
кости - сакрална, седалищна и илиачна са със срастнали фрактури.
Движенията в двете тазови стави са симетрични-флексия-130гр; екстензия-
пълна; външна ротация 20гр /норма 35гр/; вътрешна ротация 20гр /норма/.
Или движенията в ставите на долните крайници са почти възстановени, а
оттам и походката, докато при ставите на горния десен крайник дефицитите
са много сериозни.
Тежката черепно-мозъчна травма е преодоляна в острата си фаза, но се
установява усложнение от енцефалопатия без данни за епилепсия. Установена
и проследена амбулаторно, инструментално и стационарно от педиатри-
невролози. От значение за характера и последиците от черепно-мозъчната
травма е заключението от комплексната съдебнопсихологична и
психиатрична експертиза. Съгласно същото, вследствие на преживения
инцидент при ищеца е настъпило органично разстройство на личността,
довело до значим срив на качеството на живота, изразяващ се във физически,
когнитивни, афективни нарушения, довели до изразени социални
дисфункции. Органичното разстройство на личността е трайно мозъчно
разстройство, причинено от заболяване или увреждане, което причинява
значителна промяна в поведението на пациента. Това състояние се
характеризира с умствено изтощение и намаляване на умствените функции.
Към момента на извършения от вещите лица специалисти – психолог и
психиатър, личен преглед на ищеца – около пет години след ПТП, са
установени клинично изразени нарушения на когнитивните функции /памет,
внимание, мислене/, повишена ситуативна и личностова тревожност,
нарушени комуникативни и интерактивни умения, нарушени екзекутивни
функции, довели до срив в социалното функциониране. Постконтузионният
синдром е възникнал след преживяната травма на главата и включва редица
симптоми като главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност,
трудности при концентрацията и изпълнението на умствени задачи, паметови
нарушения, безсъние, намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда
9
или нивелираност. Съгласно заключението на експертите, промяната на
личността и поведението може да бъде остатъчно явление или съпътстващо
разстройство при болест, увреждане или дисфункция на главния мозък. Но,
според разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, липсват
данни за предишни заболявания от подобен характер. В конкретния случай са
установени данни за значим субективен дисстрес, свързан с преживените
травми и увреждания. Персистират нарушения на паметта, проблеми със
съня, психомоторна ретардираност, дезинтересираност, социална
дистанцираност, безинициативност, чувство на безпокойство и несигурност,
неувереност, раздразнителност, сензитивност, които достигат до степен на
клинична изразеност в рамките на настъпили Органично разстройство на
личността. Афективно - поведенческата система е неустойчива.
Потребностите, интересите и мотивацията са ограничени. Трайно изразеният
когнитивен и личностнов дефицит, говорните и двигателните затруднения
определят значителна промяна в обичайния стил на живот и начин на
поведение при ищеца. Това затруднява пълноценното личностово и социално
функциониране и социална адаптация, като съгласно разясненията, дадени от
вещите лица в съдебно заседание, налице е ограничено увреждане на мозъка,
но което не може да бъде възстановено.
Заключенията от съдебномедицинската и комплексната
съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, като компетентно
изготвени и неоспорени от страните, се кредитират изцяло.
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за множество комплексни тежки телесни
повреди, като, поради различното им естество, не е било възможно
своевременно и едновременно лечение, а е проведено поетапно лечение,
което е започнало със сериозна реанимация, поради тежкото коматозно
състояние и застрашените жизнени функции на тялото и в продължение на
два месеца ищецът е бил на изкуствена белодробна вентилация, през който
период са се насложили няколко инфекции, във връзка с продължителната
изкуствена белодробна вентилация, следва да се приеме, че сумата от
150 000лв. действително е справедлив паричен еквивалент на понесените и
понасяните от А. М. страдания, както правилно е приел и
10
първоинстанционният съд. Отчита се и обстоятелството, че е проведена
оперативна интервенция по повод на двустранно счупената долна челюст.
Съобразява се и продължителността на оздравителния процес, който, с оглед
констатациите на експертите, и понастоящем не е приключил – вследствие
травмата на горния десен крайник дефицитите са много сериозни, а черепно-
мозъчната травма е с непреодолим характер. При опреД.е на този размер на
обезщетението се съобразява изключително младата възраст на ищеца – едва
на 15 години към момента на ПТП, фактът, че в тази млада възраст А. М. е
бил лишен от значителни жизнени функции, неподвижен, в коматозно
състояние за продължителен период от време. Съобразява се преди всичко –
негативната прогноза за евентуален оздравителен процес, както във
физически, така и в психологичен аспект. Аргумент в тази насока са и
приетите във въззивното производство нови писмени доказателства –
експертно решение и медицинска документация, с дата – след датата на
постановяване на обжалваното решение и установяващи недобро актуално
здравословно състояние. Ето защо въззивната инстанция намира, че като е
определил обезщетение в размер на 150 000лв. за понесените от ищеца
неимуществени вреди, окръжният съд е съобразил обективно установени по
делото факти, релевантни за опреД.ето му – всички остатъчни последици от
увреждането и съпътстващи ги и до момента страдания. Спазен е принципът
на пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост. Не
може да се сподели тезата на жалбоподателя, че определеният размер на
обезщетение не е съобразен със съдебната практика. Неимуществените вреди
са индивидуално определими. Спазване принципа за справедливост, както,
според националното законодателство и съдебна практика, така и според
европейските законодателства /на които се позовава жалбоподателят/ изисква
съвкупна и конкретна преценка на релевантните обстоятелства при всеки
конкретен случай – характера и вида на увреждането, интензитетът и
продължителността на търпените физически и емоционални болки и
страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние
в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Не може да се
сподели и тезата на жалбоподателя, че посоченото обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено със социално-икономическата
обстановка в страната. Вярно е, че като база при опреД.е на паричното
11
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий,
както и база за опреД.е размера на обезщетението, но са от значение при
опреД.е размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492 т.1 от КЗ /към
релевантния момент – преди изм. ДВ, бр. 101 от 2018г./ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя
съставляват една от проявните форми на обществено икономическите
условия.
В този смисъл несъстоятелни са доводите на жалбоподателя в насока,
че през последните години в България средният размер на обезщетенията се
увеличава, без да следва съразмерно темповете на увеличение на работната
заплата, както и в насока, че обезщетението за неимуществени вреди „трябва
да има някакъв разумен и съобразен с действителните икономически условия
таван“. Икономическата конюнктура всъщност е в основата и на почти
ежегодното нарастване на нивата на застрахователното покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000лв. отчита и
икономическите условия в страната към месец май 2018 година и е съобразен
с нормативно определените лимити на отговорност по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Както се посочи, тези
лимити, макар и да не са абсолютен критерий при опреД.е размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. А размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010г. нормативно определените минимални размери на
лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000лв. за всяко събитие са
достигнали до 700 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000лв. – при две или повече лица. След тази дата са определени
значително по - високи размери. Пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./ предвижда лимит
за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди вследствие на
12
телесно увреждане или смърт от 1 000 000лв. при едно пострадало лице и от 5
000 000лв. при две или повече пострадали лица. Съгласно чл.266 от КЗ /отм./,
в сила от 11.06.2012г., задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 2 000 000лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице и 10 000 000лв. за всяко събитие при две или повече
пострадали лица. Сега действащият КЗ, влязъл в сила на 01.01.2016г., който е
приложим към спора по настоящото дело, в чл.492 предвижда лимит за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000лв., а след изменението с ДВ бр. 101/2018г. – 10 420 000лв.
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Ето защо изцяло
неоснователни и неотносими към функционалната отговорност на
застрахователя са доводите на жалбоподателя, свеждащи се до състоянието и
влиянието на опреД.ите обезщетения за неимуществени вреди върху
финансовия ресурс на застрахователите.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на въззивната жалба, е степента на съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден.
Както се посочи, като конкретна проява на такъв тип поведение от
страна на пострадалия, във въззивната жалба се поддържа непоставянето на
предпазен колан.
По отношение на това сочено поведение на съпричиняване следва да се
опише механизмът на ПТП – категорично установен в първоинстанционното
13
производство и неспорен в настоящето: На 05.05.2018г., на път П-66, около
16:30ч., в светлата част на денонощието, при нормална видимост, в посока от
запад на изток със скорост на движение 136 км/ч и опасна зона за спиране
около 145 м се движил л.а. „Б. с рег. №**********, управляван от Ж.Д.Б. /в
който на задна седалка е пътувал ищецът/. В същото време, по същия път, в
обратна посока - от изток на запад, се е движил л.а. „О.А.“ с рег.
№**********, управляван от Г. Т. Д.. В зоната на Т-образно кръстовище
водачът на л.а. „О.А.“ е предприел маневрата „Завиване наляво“ с
намерението да продължи движението си към бензиностанция. Водачът на
л.а. „Б. възприел тази маневра и завъртял кормилния кръг надясно и
задействал аварийно спирачната система, но въпреки това, е настъпил удар
между двата автомобила. /За л.а. „О.А.“ ударът е настъпил в челните му леви
състави в областта на левия фар, а за л.а. „Б. - в страничните, задни леви
състави, в областта на задния ляв калник./ В резултат на този удар л.а. „Б. се е
завъртял около вертикалната си ос в посока обратно на часовата стрелка, а
водачът е загубил контрол над МПС. Автомобилът е продължил движението
си напред и е напуснал платното за движение в посока на югоизток. Навлязъл
е в затревен участък и на около 10,40 м южно ориентира - т. 01 и на около
45,60 м източно от ориентира - т. 01 със страничните си десни състави се е
ударил в ствола на дърво. В резултат на ударния импулс, автомобилът се
завъртял и е получил силни деформации, като се е разделил напречно на две
части. Към този момент тялото на пътника на задната седалка - А. М., е
изпаднало извън автомобила в затревения терен. Вещите лица от
комплексната съдебноавтотехническа и медицинска експертиза са
категорични в извода си, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен
колан, което поведение, правилно възприето от окръжния съд за наличие на
съпричиняване, не е спорно в настоящето производство. Но неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че приносът на пострадалия е в по-висока степен
от определената от първостепенния съд – 20%. При опреД.е степента на
съпричиняване следва да се съпостави поведението на деликвента спрямо
поведението на пострадалия – на съпоставка подлежи тежестта на
нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването
на пътното произшествие. В случая, доколкото ПТП е настъпило при
хипотезата на двама причинители на застрахователното събитие на
14
съпоставка подлежи поведението на пострадалия, както с поведението на
водача на застрахованото при ответника МПС - л.а. „О.А.“ с рег.
№********** - Г. Т. Д., ведно с поведението на водача на л.а. „Б. с рег.
№**********, управляван от Ж.Д.Б.. Няма спор в настоящето производство,
че водачът на л.а. „О.А.“ с рег. №********** - Г. Т. Д., е нарушил правилата
за движение по пътищата на чл.37 ал.1 от ЗДвП - при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. В същото време водачът на л.а. БМВ с рег. №********** - Ж.Д.Б. е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21 ал.1 от ЗДвП -
управлявал превозното средство с превишена скорост от 135 км/ч, като при
избиране скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство,
нарушил въведена забрана да превишава стойността на скоростта в км/ч, за
пътно превозно средство категория „В” при движение извън населено място
от 90 км/ч; чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач не е изпълнил задължението си да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме маневра да заобиколи пътно превозно
средство и да се отклони надясно по платното за движение, за да премине в
друга пътна лента, не е изпълнил задължението си преди да започне
маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат преди него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; чл.65, т.6 от
ППЗДвП - като водач навлязъл с управляваното от него МПС на обозначена
площ - М15 „Коси успоредни линии“, забранена за движение на пътни
превозни средства, границата на която площ е очертана с непрекъсната линия
– за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №2278/2021г. по описа
на ОС С.. Съпоставимо с поведението на двамата виновни водачи на МПС,
поведението на пострадалия, представляващо конкретен принос за
настъпване на увреждането, с което поведение увреждането се намира в пряка
причинна връзка – непоставяне на обезопасителен колан или нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл.137в от ЗДвП, е в процентно
отношение – 20%, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Приносът на пострадалия не намира по-високо процентно съотношение – от
50%, както се твърди от жалбоподателя.
15
Така възприетата степен на съпричиняване е намерила правилно
отражение, както при опреД.е на размера на обезщетението за неимуществени
вреди – 120 000лв., така и при опреД.е на размера на обезщетението за
имуществени вреди – 4 386, 08лв. от общо претендирани и надлежно
доказани разходи 5 482,60лв. /Както се посочи, по отношение на
обезщетението за имуществени вреди не се поддържат конкретни
оплаквания, при което се приеме, че въззивната жалба е във връзка с
оплакванията досежно определената от окръжния съд степен на
съпричиняване/.
За пълнота, независимо че с въззивната жалба не се поддържат
останалите възражения за съпричиняване, съдържащи се в отговора на
исковата молба, следва да се посочи, че изцяло се споделят изводите на
първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалия,
изразяващо се в знание, че водачът на МПС, в което е пътувал - Ж.Б., е
употребил наркотични вещества, неполагане от страна на ищеца на
дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки и непровеждане на
задължителна или препоръчителна физиотерапия и рехабилитация, както и че
зависимост на ищеца от наркотици е допринесла за настъпилите усложнения
в здравословното му състояние, психика и душевност.
Правилно и в съответствие с нормативната уредба окръжният е
определил началния момент, от който се дължи законната лихва върху
присъдените обезщетения. Действащата нормативна уредба изрично
регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429
ал.2, т.2 от КЗ, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице. В чл.429 ал.3 от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/, като в този
случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Окръжният съд правилно и съобразно представените по
делото доказателства е констатирал, че най-ранно установената дата по
16
смисъла на чл.429 ал.3 от КЗ е датата 19.11.2021г., от който момент се дължи
и законната лихва.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
при което първоинстанционното решение, като правилно в обжалваната част,
следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство:
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски във въззивното производство. Съгласно списък на разноските по
чл.80 от ГПК /л.36/ те са в размер на 7 000лв. – адвокатско възнаграждение,
изплатено в брой - съгласно договор за правна защита и съдействие /л.25/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение №419/20.12.2023г., постановено по т.д.
№304/2022г. по описа на окръжен съд С., в обжалваната част, с която
„Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.““ АД, с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на А. З.М. ЕГН ********** сумата над 60 000лв. до 120
000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди настъпили при ПТП на 05.05.2018г., ведно със законната лихва от
19.11.2021г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до
окончателното плащане на сумата, както и сумата над 2 193,04лв. до 4
386,08лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, настъпили при ПТП на 05.05.2018г., ведно със законната лихва от
19.11.2021г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.““ АД, с ЕИК
********* да заплати на А. З.М. ЕГН ********** разноски за въззивното
производство в размер на 7 000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18