Решение по дело №355/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 231
Дата: 16 декември 2024 г.
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20233300100355
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Разград, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Х.
при участието на секретаря Светлана Л. И.а
като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Гражданско дело №
20233300100355 по описа за 2023 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от :
С. О. С., действаща лично със съгласието на своята майка З. М. В.,
С. О. С.,
и двете действащи чрез пълномощник,
против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр. София.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432
КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на първата ищца сумата 30 000 лв., а
на втората ищца – сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на сезирането на ответника – 24.11.2023г. до окончателното
изплащане, като и двете суми представляват обезщетение за неимуществени
вреди от загубата на техния брат А. М. А. вследствие на ПТП, настъпило на
18.12.2018 г., за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД
№308/2020 г. по описа на ОС- Разград С. Ф. Х. – водач на товарна
автокомпозиция, състояща се от седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. №
*** и прикачено към него полуремарке „Флиген“ с рег. № ***. Виновният за
настъпилото събитие попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност" валидна за седловия влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег. № *** от 27.08.2018 г. до 26.08.2019 г., а за
прикаченото към него полуремарке „Флиген“ с рег. № *** с валидност от
04.11.2018 г. до 03.11.2019 година издадена от „Застрахователна компания Лев
Инс" АД. Твърди, че в резултат на смъртта на техния брат са претърпяли
значителни неимуществени вреди – психически болки и душевни страдания.
Загубата на техния брат била непрежалима и тежка, болката никога нямала да
1
отмине, тъй като се твърди за особено силна връзка между ищците от една
страна и починалия им брат от друга страна. Ищците и загиналият в
инцидента А. А. били брат и сестри от различни бракове на тяхната майка. От
втория брак на тяхната майка били родени общо три деца – сестри. Около
година преди инцидента пострадалият А. А. отишъл при ищците в Германия и
тепърва се опознали по отблизо, тъй като в България живеели
преимуществено в различни населени места. За кратко време се привързали
още по- дълбоко. Живеели заедно, били изключително привързани. За
времето, в което не е бил в Германия, от България той непрестанно изпращал
на ищците снимки, провеждали видеоразговори. Бил повече от обикновен
брат. Излагат множество обстоятелства във връзка с близките си отношения с
пострадалия А. А.. На 24.11.2019г. ищците предявили своята претенция с вх.
№ 11526 пред ответното дружество, но до момента не им е изпратено
застрахователно обезщетение. Пълномощниците молят за присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА.
Постъпил е писмен отговор от ответника „Застрахователна компания
Лев Инс” АД гр. София, в който изразява становище за нередовност на
исковата молба, поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от
ГПК. По същество се излага становище, че иска е неоснователен. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на
настъпило застрахователно събитие. Оспорва механизма на ПТП, причинно-
следствената връзка, вредите по основание и размер. Оспорва, че пътният
инцидент се е отразил изключително негативно на здравословното и
психическото съС.ие на ищците. Твърди, че ищците не са материално
легитимирани лица да получат обезщетение за търпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на брат им А. А.. Ищците не са наследници на
пострадалия по права линия, доколкото същият е оставил наследници от
първи ред, легитимирани като лица с удостоверение за наследници, а именно
неговата майка З. Е.. Твърди, че ищците не са сред най-близкия кръг на
пострадалия, като не са налице и конкретни житейски обстоятелства, поради
които привързаността им да е станала толкова силна, че смъртта на
пострадалия да е довела у ищците до значителни морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка и характерните за съдържанието й отношения между брат
и сестра. Изтъква, че не е имало никаква емоционална връзка между ищците и
пострадалия А. А.. На самостоятелно основание, намира, че следва да намери
приложение чл. 493А, ал. 4 от КЗ, като до влизане в сила на методика следва
да се определи размер на обезщетение до 5000 лева. Твърди, че причината за
ПТП стои извън поведението на водача на товарната автокомпозиция С. Ф. Х..
Твърди, че причина за настъпилия инцидент са лошите атмосферни условия,
лошото съС.ие на пътния участък, в който е настъпил инцидента и
бездействието на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ по поддържане и
снегопочистване на пътния участък. Твърди се като причина за настъпилото
ПТП и некачествено положената пътна настилка, която е била изградена с
2
материали, които не са били качествени и които са намалили коефициентът на
сцепление между гумите на товарния автомобил и асфалта. Твърди се за
наличие на лоша поддръжка и ремонт на републиканския пътен участък в
района на инцидента, поради неосъществяване на надзор от АПИ. В условията
на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия А. А., доколкото е бил без поставен обезопасителен колан.
Оспорват се акцесорните искове по основание и размер, поради
неоснователност на главния иск. Моли на осн. чл. 219 от ГПК да бъде
привлечено като трето лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София. Твърди се, че правният интерес на ответника
произтича от възможността да предяви регресен иск срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, доколкото същата не е изпълнила задълженията
си по поддръжка на пътния участък, в който е настъпил инцидента. Твърди, че
с бездействието си Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е допуснала
заледяване на пътната настилка и задържане на сняг върху нея е станала
първопричина за възникване на вредоносния резултат.
С Определение № 91 от 26.02.2024 г., постановено по настоящото дело,
съдът е конституирал Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, като трето
лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, като му е
предоставил едномесечен срок да подаде писмен отговор.
Конституираното трето лице помагач на страната на ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София в срок е депозирал писмено становище. В
същото се застъпва становище за допустимост на исковата претенция, но по
същество намира същата за неоснователна и недоказана. Оспорва се
предявения иск по основание и размер. Признава за установен механизма на
ПТП посочен в исковата молба. Поддържа изцяло становището на ищеца, че
причина за настъпването на увреждащото пътно произшествие стои изцяло
във виновните действия на водача на товарната автокомпозиция. Оспорват се
твърденията в отговора на исковата молба, че причина за инцидента стои
извън поведението на водача и че основният принос за настъпването му е
бездействието на АПИ. Оспорва се претендирания размер на обезщетение,
поради прекомерната му завишеност. Оспорва се активната легитимация на
ищцата, като се поддържа становището на ответника, че същата няма
качеството на наследник, тъй като пострадалият е оставил наследници от
първи ред. Оспорва се обстоятелството сочено от ответното застрахователно
дружество, че водачът на застрахования при тях товарен автомобил се е
движел със съобразена с пътните условия скорост. Оспорват се твърденията на
ответника, че АПИ не е изпълнила задължението си да поддържа процесния
пътен участък. Сочи, че снегопочистването се извършва по график от
дружества, с които агенцията има сключен договор. В условията на
евентуалност се прави възражение за съпричиняване в значителна степен на
вредоносния резултат. Представят се писмени доказателства. Не възразява по
доказателствените искания на страните, с изключение на искането за разпит
на водача на товарния автомобил. Прави искане за допускане на двама
3
свидетели при режим на довеждане.
Контролиращата страна Дирекция социално подпомагане – Търговище
депозира уведомително писмо.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С влязла в сила Присъда № 2/20.01.2021 г., постановена по НОХД №
308/2020 г. по описа на Окръжен съд – Разград водачът С. Ф. Х. е признат за
виновен в това, че на 18.12.2018 г. на път 1-2 /гр. Разград - гр. Шумен/, в
непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с. Самуил,
при управление на моторно превозно средство - седлови влекач „Мерцедес
Актрос“ с peг. № ***, с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. №
*** нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП като се движил със скорост,
несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, съС.ието на
пътя и на превозното средство, което е било с различно износване на гумите, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, управлявайки МПС с 3 гуми с различно износване на протектора,
загубил контрол върху превозното средство и предизвикал пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил „Мазда Кседос“ с peг. № ***, управляван от Ф.
А. Х. в следствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на: Е. З. С.,
С. Х. А., А. М. А. и телесна повреда на повече от едно лице: - тежка телесна
повреда на С. З. С., изразяваща се в загуба на слезка - оперативно отстранена
поради разкъсването й; разстройство на здравето с временна опасност за
живота поотделно и в съвкупност, поради коматозно съС.ие, контузия на
мозъка, травматичен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка, кръвоизлив под
твърда мозъчна обвивка вдясно, мозъчен оток, остра дихателна
недостатъчност, фрактура на черепната база, натрупването на патологична
колекция въздух в черепна кухина, исхемично мозъчно огнище, натрупване на
патологична колекция кръв в гръдна кухина, натрупване на патологична
колекция въздух в подкожието, натрупване на патологична колекция кръв в
коремна кухина, трайно затруднение движението на снагата от счупванията на
III, IV, V и VI- то ребра в ляво и средна телесна повреда на Ф. А. Х.,
изразяваща се в трайно затруднение движението на десния горен крайник,
вследствие счупвания на тялото на дясна раменна кост, трайно затруднение
движението на левия долен крайник, вследствие на счупване на лява капачка,
трайно затруднение движението на снагата, вследствие на счупване на 5-ти
поясен прешлен, като случая е особено тежък – престъпление по чл. 343, ал. 4
във вр, с ал. 3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“ и б.“в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от
НК.
По настоящото дело е назначена СМЕ. Заключението на СМЕ е, че от
медицинската документация и извършеният преглед на пострадалия М. А. на
19.12.2018 г. не са установени т. нар. „коланни травми“ , които да сочат
4
използването на обезопасителен колан. При поставянето на такъв,
механичните увреждания с характер на: кръвонасядане на улея на дясна ушна
мида, дясната половина на брадичкова област, над дясна ключична ямка,
горновъншният квадрант на десния голям гръден мускул, долна трета на
лицева повърхност на лява подбедрица, дълбоки драскотини и охлузвания с
подлежащо дифузно насиняване на вътрешната половина на дясна колянна
област; драскотини под челната линия на окосмяване на главата, е можело да
се проявят в по-малка степен. Това се отнася и за инерционните травми,
довели до леталния изход. С оглед обективно установените клинични данни и
образните изследвания водещата и най-тежка травма за настъпването на
смъртта на А. М. А. е тежката закрита инерционна черепно-мозъчна травма:
обширен травматичен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка; общомозъчен
оток; травматични микрокръвоизливи в мозъчния паренхим; изразени
исхемични промени в мозъчния ствол; кръвни колекции в мозъчните
стомахчета; дихателна недостатъчност; кома с потиснати рефлекси на
черепно-мозъчните нерви. При правилно поставен обезопасителен колан
механичните травми можеше да бъдат проявени в по-малка степен, но те
нямат отношение към настъпването на леталния изход. Водеща е закритата
тежка черепно-мозъчна е резултат от свободното инерционното движение на
тялото при двата последователни челни сблъсъка с другото МПС.
Обезопасителният колан би ограничил това преместване на тялото
напред/назад и рязкото отвеждане/привеждане на главата при възникналите
удари. Механичната травма при А. А. - кръвонасядане на улея на дясна ушна
мида, дясната половина на брадичкова област, над дясна ключична ямка,
горновъншният квадрант на десния голям гръден мускул, долна трета на
лицева повърхност на лява подбедрица; дълбоки драскотини и охлузвания с
подлежащо дифузно насиняване на вътрешната половина на дясна колянна
област; драскотини под челната линия на окосмяване на главата е получена по
общия механизъм на удар/и с/върху твърди/и тъп/и предмет/и - елементи от
вътрешния интериор на автомобила в който е пътувал А. като пасажер на
задна лява седалка. С оглед вида на настъпилата тежка инерционна дифузна
черепно-мозъчна травма, която е причинила смъртта на А., той не е бил с
правилно поставен предпазен колан.
Назначена е и е прието заключение по Комплексна техническа и
автотехническа експертиза. Според заключението, около 23:25 ч. на
18.12.2018 г., пътният участък и теренът край пътя в зоната на ПТП са били
заснежени и заледени, имало е обилен снеговалеж. Пътната настилка е била
хлъзгава, като за коефициентът на сцепление на автомобилните гуми с
пътната настилка е бил 0,25. За товарният състав, с отчитане на надлъжния
пътен наклон, този коефициент е бил 0,31. На 18.12.2018 г., около 23:30 ч., по
път 1-2, по посока от гр.Шумен към гр.Разград, в дясната за нея лента за
движение се е движила товарна автокомпозиция състояща се от седлови
влекач „Мерцедес Актрос” с рег.№«*** и прикачено към него бордово
полуремарке „Флигел” с рег.№***, управлявана от С. Ф. Х.. Освен водача, на
5
дясната седалка в кабината на автовлекача е пътувал М. П. Д.. По същото
време, по същия пътен участък но в обратна посока, срещу товарната
автокомпозиция, в дясната за него лента за движение се е движил л.а.”Мазда
Кседос” с рег.№ ***, управляван от Ф. А. Х.. Освен водача, на предната, дясна
седалка е пътувал С. З. С., а на задната седалка - С. Х. А., Е. З. С. и А. М. А..
На около 30 м преди кръстовището с път Ш-2005 за с.Самуил, влекачът на
товарната автокомпозиция се отклонява наляво, спрямо посоката си на
движение, напуска дясната за него лента за движение, пресича средната лента
защрихована с коси успоредни линии - Ml5 и навлиза в лявата лента за
насрещно движещи се ППС, по която в същото време се е приближавал
л.а.”Мазда Кседос” с рег.№«***. Тъй като автокомпозицията е препречила
практически цялото платно за движение на път I-2, а водачът на лекия
автомобил е нямал техническа възможност да спре, между процесиите ППС е
възникнал сблъсък. Спрямо широчината на платното за движение
инициалният сблъсъкът е настъпил в средната пътна лента, защрихована с
коси успоредни линии – M15, което обуславя изводът, че непосредствено
преди ПТП лекия автомобил се е отклонил наляво спрямо посоката си на
движение, най- вероятно с цел водачът да предотврати настъпването на ПТП.
Този удар е бил челен по отношение на лекия автомобил и дясностраничен по
отношение на товарната автокомпозиция - в задната част на резервоара за
гориво и задното дясно колело на автовлекача (снимки от №7 до №11, към
Протокол за оглед от 04.01.2019 г.). Вследствие на този сблъсък, лекият
автомобил е отблъснат назад спрямо първоначалната си посока на движение, а
товарната автокомпозиция е продължила да се движи диагонално наляво, като
при това движение, непосредствено след първия удар е последвал втори
сблъсък между процесиите ППС. Този втори сблъсък също е челен по
отношение на лекия автомобил, а спрямо товарната автокомпозиция той е
дясностраничен, този път в зоната на дясната предпазна мантинела,
разположена между десния опорен крик и предното, дясно колело на
полуремаркето. След втория сблъсък, процесиите ППС се придвижват
съвместно на няколко метра по посока към гр.Разград и полуналяво, като
автовлекачът напуска пътното платно и затъва в крайпътната зона, а колелата
на полуремаркето остават върху пътната настилка, след което се установяват в
спряно положение. Основната причина за настъпването на ПТП от техническа
гледна точка е загубата на контрол върху управлението от водача и навлизане
на товарната композиция в лентата за насрещно движение и в опасната зона на
л.а. „Мазда“ При огледа на товарната композиция е установено, че гумите на
влекача и ремаркето са с различна дълбочина на рисунката на протектора
между лява и дясна страна, като някои от гумите са напълно износени (Н2,9
мм). Различното износване на гумите, в съчетание с относително големия
напречен наклон на пътя (5,5%), хлъзгавата настилка и неправилното
използване на уредите за управление от водача при конкретните условия са
довели до странично занасяне наляво и загуба на контрол върху управлението
на товарния състав от страна на водача С. Х.. СъС.ието на пътната настилка е
6
една от предпоставките за занасянето и отклоняването на товарната
автокомпозиция наляво, към лентата за насрещно движение. Неизвършените
действия по обезопасяването на пътя, като опесъчаване, пръскане с материали
против замръзване и други дейности, през зимния период на годината са
предпоставка за занасянето на движещите се по пътя МПС. Тези действия са
определени в нормативни изисквания на Техническите правила и изисквания
за поддръжка на пътищата с цел гарантиране на безопасност на движението.
По предоставените документи по делото, експертизата е констатирала, че са
налице документи доказващи, че служители на АПИ са извършвали тези
мероприятия. Обилният снеговалеж и ниските температури по време на ПТП,
сравнително бързо са заснежавали и обледявали пътната настилка след
евентуално снегопочистване. Път I-2 /гр.Разград-гр.Шумен/, при
кръстовището с път III-2005 на км.78+983, е част от републиканската пътна
мрежа, за който при изграждането му, както и при последващи ремонтни
дейности по време на експлоатацията са изготвяне технически работни
проекти одобрени и съгласувани от контролни органи. Изпълнението на
всички видове СМР по време на изграждането му, рехабилитации и
преасфалтиране са извършени съгласно одобрените проекти и подлежат на
контрол от страна на проектантите /като авторски надзор/, строителен надзор.
Отводнителните съоръжения, предмет на проекта са съобразени с наредбите за
проектиране на пътища извън населени места. Качеството на изпълнение на
такива съоръжения подлежи на контрол по време на строителството и те като
част от елементите на пътя се приемат от ДПК /Държавна приемателна
комисия/. Съоръженията на пътя се предвиждат от инженера проектант и
тяхното местоположение е указано съгласно терена. Основните цели при
изграждането и възстановяването на пътя е да се подобри транспортното
експлоатационно качество на пътя, което включва подобряване на
техническите елементи, гарантиране на носимоспособността и равността на
настилката, добро отводняване и безопасност на движението. Не може да се
даде отговор дали са допуснати технически нарушения при изграждането им.
Вложените строителни материали в строежа /изграждане, ремонт,
рехабилитация и поддръжка/ са придружени с декларация за експлоатационни
показатели, сертификати за качество и др. и са приложени към строителната
документация за строежа. Видът на материала /асфалтовата смес/ е определен
от инж. проектанта на пътя /участъка/ с указание от къде да бъде доставен и
придружен с експлоатационна бележка от която е видно, с каква температура
пристига на строителната площадка за полагане и при несъответствие не се
полага. При огледа на въпросния участък от пътя на 22.01.2024 г. участъкът е в
перфектно съС.ие, няма следи от коловози, асфалтовото покритие
/износващия пласт/ е без видими деформации и се извършва безпрепятствено
движение на МПС. Грапавостта на пътното покритие отговаря на нормите и
стандартите за проектиране, полагане на асфалтови смеси за такива видове
пътища от републиканската мрежа. При наличието на сняг грапавостта на
пътната настилка създава допълнително сцепление между гумите на
7
автомобила и пътя. Наличието на грапавост на пътната настилка, доброто
отводняване са част от транспортно експлоатационните качества на пътя и
гарантират безопасност на движението. Каквито и други поддържащи
дейности на пътя да е имало от тогава до сега, не са се променили
техническите елементи в ситуация и надлъжен профил. Те съответстват на
класа на пътя и са изпълнени при условия за максимално придържане към
съществуващото положение. Отводняването в участъка е повърхностно, като
оттичането става чрез наклоните на пътя към земеделските земи. Надлъжните
и напречните наклони на пътя гарантират надеждното повърхностно
отводняване. Под съпротивление на хлъзгане, вероятно се има предвид
коефициента на сцепление на автомобилните гуми с пътната настилка. В
експертната практика този коефициент се определя в зависимост от скоростта
на МПС, вида и съС.ието на пътната настилка. В конкретния случай
експертно е определено,че на заледената и заснежена, асфалтова пътна
настилка съответства коефициент на сцепление р=0,25. Път 1-2 в зоната на
ПТП представлява ляв завой, спрямо посоката от гр.Шумен към гр. Разград с
радиус на кривата 293 метра, надлъжен възходящ наклон в същата посока - 6,3
% и напречен низходящ наклон отдясно-наляво -5,5 % преди „Т“- образното
кръстовище с път III-2005 ( към с. Самуил). Скоростта в момента на удара и
преди настъпване на ПТП на товарния състав непосредствено преди
настъпването на ПТП е била около 59 км/час. Скоростта на движение на л.а.
„Мазда“ непосредствено преди ПТП е била около 79 км/час. Основната
причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е загубата на
контрол върху управлението от водача и навлизане на товарната композиция в
лентата за насрещно движение, като скоростта му на движение е в пряка
причинно-следствена връзка със съС.ието на пътната настилка и износването
на гумите. СъС.ието на пътния участък към момента на ПТП е в причинна
връзка с настъпването на ПТП, но не е основната причина за настъпване на
ПТП. Пострадалият А. М. А. е бил пътник в лек автомобил „Мазда Кседос“ с
peг. № *** с водач Ф. А. Х. и е седял на задна лява седалка. За л.а. „Мазда“
ударът е бил челен, в задното дясно колело и резервоара на автовлекача с
относително голяма кинетична енергия поради относително голямата маса на
товарната композиция с влекач „Мерцедес Актрос“ (- 23000 кг) и с висока
сумарна скорост около 120 км/час. Лекият автомобил „Мазда Кседос“ с per. №
*** е произведен през 1996 година, с ляво разположение на кормилото и е
снабден с две въздушни възглавници пред предните седалки и предпазни
колани на всичките 5 седалки, както следва: Един триточков инерционен
диагонално-поясен за задържане на водача с поставяне от ляво на дясно; един
триточков инерционен диагоналнопоясен за задържане на пътника, возещ се
на предна лява седалка с поставяне от дясно на ляво; един триточков
инерционен диагонално-поясен за задържане на пътника в ляво на задна
седалка с поставяне отляво надясно; един триточков инерционен диагонално-
поясен за задържане пътника в дясно на задна седалка с поставяне отдясно
наляво и един триточков инерционен диагонално-поясен за задържане на
8
пътника, возещ се в средата на задна седалка с поставяне от дясно наляво. В
процесния случай, спрямо лекия автомобил „Мазда Кседос“ с peг. № ***,
инициалният удар е бил челен с относително голяма кинетична енергия,
поради относително голямата маса на товарната автокомпозиция
(превишаваща около 16 пъти масата на л.а.) и високата сумарна скорост на
движение (около 120 км/час), като след удара лекият автомобил е отхвърлен в
обратна посока и отново е последвал челен удар в дясната мантинела на
полуремаркето. При такива челни удари задната част на автомобила се
повдига и тялото, респективно главата на пасажера се насочват напред и
нагоре, В този случай предпазният колан предотвратява преместване на
тялото на пътника седящ на задната дясна седалка в посока напред към
облегалката на предна дясна седалка, и в по-малка степен предпазва главата на
пасажера от удар в покрива на купето.
По делото бе назначена съдебно психологическата експертиза на двете
ищци. Такава е изготвена обаче само за ищцата С. О. С.. Относно ищцата С.
О. С., видно от изявлението на вещото лице, заключение не е изготвено, тъй
като същата не се е свързала с вещото лице за извършване на преглед. В
последствие искането за назначаване на СПЕ относно тази ищца бе оттеглено.
Заключението на психологическата експертиза относно С. О. С., което
съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, е че:
Към момента на изследването осв. е с адекватно на ситуацията
поведение, съответна мимика и пантомимика, мисловният й процес протича
с нормална скорост, емоционално е устойчива. Социалното функциониране е
съответно на културалната среда. Ищцата С. С. има изявени интереси в
областта на спорта (кик бокс), добра ученичка, изградила е добри връзки с
връстници, с които се среща, както и връзки в социалните мрежи.
Възникналия инцидент – ПТП, в следствие на който загива брат й е
внезапно събитие, при което живота си губи и годеницата му; само по себе
си то е неочаквано събитие обвързано с протичане на тежки негативни
чувства от близките. Събитието се случва в крехка възраст – когато
ищцата е била на 9 години. В тази ниска възраст тя възприема събитието
през преживяванията на близките около нея, тези, които я обгрижват –
майка й, сестрите й. Негативния отзвук на събитието в случая се
възприема индиректно, тъй като от значение са емоционалната
свързаност с лицето, контактите, общуването, споделяне на общи
преживявания. Фактите сочат, че контактите им са били редки,
общуването е било предимно онлайн, най-вече между по-голямата й
сестра и майка й.
Няма данни интензивността на отрицателните емоции и
преживявания да са преживени с такава сила от ищцата С. С. , каквато е
налице при същинската реакция на скръб и траур. Възприятията й в първите
седмици са били повлияни от поведението на близките (майка, сестри),
които са тъгували и плачели за батко й, като поведението й остава
9
подредено, не излиза извън рамките на обичайното. Не са налице и данни за
дезадаптация след деянието, социалното й функциониране е продължило в
обичайния за нея стил. Направеното актуално експертно изследване не
установи каквито и да е било отклонения в психичното й съС.ие, няма данни
за активна психотравма, като в случая ниската възраст по време на
трагичното събитие, липсата на силна емоционална свързаност с починалия
са оказали своето благоприятно влияние.
Анализа на данните от делото и интервюто показва, че настъпилото
негативно житейско събитие свързано със загубата на брат й и
последващия траур, който се преживява най-вече от майка й и сестра й Г..
са отшумели и следват естествения ход на разрешението си, без да водят
до затруднена адаптация у ищцата С. О. С. с нарушаване обичайния ритъм
на живот, което да затрудни социалното й функциониране с фатални
последици.
Не се регистрират непреработени чувства на скръб и траур, които да
водят до емоционален дисбаланс, наличие на повишена тревожност, така че
да нарушават функционирането на личността. От процесното събитие са
минали 5 години и половина, време, в което обичайно здравата личност
успява да намери стратегии за справяне с негативните чувства и
преживявания.
От представения Договор № РД-38-16/01.12.2014 г. за възлагане на
обществена поръчка „определяне на изпълнител за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Северен
централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закон за
пътищата“ с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнител
Консорциум „ТРП Разград 2014“ се установява, че на последния са възложени
дейностите по поддържането на пътищата от републиканската пътна мрежа,
стопанисвани от възложителя. В обединението на изпълнителя Консорциум
„ТРП Разград 2014“ са включени дружествата „Строймонтаж“ ЕАД, ЕИК
*********, „АБ Инвест НН“ ЕООД, ЕИК ********* и „Пътно строителство“
АД, ЕИК *********. От представения дневен отчет за изпълнителни дейности
по поддържане за 18.12.2018 година на път I-2 „Русе-Разград-Шумен“ км от
69+826 до 93+500 се установява, че в часовия период от 12:00 часа до 24:00
часа съС.ието на пътната настилка е била заснежена и киша, температурата -2
градуса, вятърът е бил слаб, снеговалеж от 19:00 ч. до 24:00 часа,
снегопочистване в периода от 21:00 часа до 23:00 часа.
От представената подробна ведомост за м. декември 2018 г. за
процесната дата 18.12.2018 година, ведно с GPS данни за движението на
снегопочистващата техника се установява, че температурата е достигала до -2
градуса, пътната настилка е била с киша, извършени са дейности по
снегопочистване и опесъчаване на пътните настилки от две снегопочистващи
машини с рег. № *** и ***, като последните почистващи мероприятия в
10
района на инцидента са извършвани в 22:12 часа.
Изискана и е представена Справка от НИМХ, Филиал Варна –
Хидрометеорологична обсерватория Разград, според която на 18. 12. 2018 г. в
гр. Разград в 23 часа е измерена -3,8 С температура на въздуха, слаб
снежовалеж до сутринта на следващия ден, снежна покривка около 6 см.,
температура на повърхността на почвата под снега +1, 2 С градуса, на 2 см.
Над повърхността на снега е -0,2 С в 21 часа. На повърхността на асфалта не
се правят наблюдения на НИМХ.
По настоящото дело са разпитани като свидетели: О. М. А.
/едноутробен брат на ищците, но разпитан по искане на ответника/, Е. М.
И., Г.. О. С. /сестра на ищците/ и С. Ф. Х. /.
Св. О. М. А. е едноутробен брат на ищците. Същият дава
показания, че не познава ищците. Починалия му по-малък брат А. е
живял при него, като свидетелят се грижел за него, но до смъртта му не е
имал контакт с ищците. А. никога не му е споделял за ищците.
Св. Е. М. И. дава показания, че познавал А., който бил отгледан от
батко си О., но А. не познавал ищците.
Св. Г.. О. С. /сестра на ищците/ сочи, че ищците имали силна връзка с
починалия си едноутробен брат А.. Смъртта му се отразила изключително
тежко на ищците – не спели, плачели и не се хранели от мъка, като и към
момента все още не са преодолели мъката си.
Св. С. Ф. Х. /делинквент/ дава показания относно механизма на ПТП-
то.
Не се оспорва твърдението на ищците, че пострадалият А. М. А. е техен
брат, за което е представено и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки,
изх. № 63М от 03.07.2020г. общ. Попово /л. 578/ и изх. № 6391 от 21.11.2023г.
от общ. Разград /л.24/.
С молба с вх. № 11526 от 24.11.2023г. /л.27/, ищците са предявила
претенция пред застрахователя – ответник по делото ЗАД „Лев Инс“ АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди , въз основа на което е
образувана щета 000-1000-01-21-7516 /л. 316-579/.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Липсва спор между страните, че за управлявания от С. Ф. Х. товарен
автомобил марка „Мерцедес Актрос“, с рег. № *** и прикаченото към него
полуремарке марка „Флиген“ с рег. № *** към момента на настъпване на ПТП
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
11
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на
застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е.
отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица, възникнала на
основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото
производство срещу него обстоятелства: застрахователен договор,
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, вреди,
причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на
отговорността на застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от
елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия причинител
на увреждането, то не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността
на застрахователя по предявения срещу него пряк иск.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо
деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че
са причинени вреди в резултат от виновното и противоправното поведение на
управлявалия застрахованото МПС С. Ф. Х..
В случая, безспорно се установява от събраните в съдебното
производство пред настоящата инстанция доказателства, че А. М. А. –
едноутробен брат на ищците, е пострадал на 18.12.2018 г. от ПТП, при което е
настъпила смъртта му, причинено от С. Ф. Х. при управление на МПС –
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № *** и прикаченото към него
полуремарке марка „Флиген“ с рег. № ***, застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищцата
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. В наказателното производство, с
влязла в сила присъда по нохд № 380/2020 г. по описа на РОС е установено, че
С. Ф. Х. при управление МПС е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 и чл. 139,
ал.1, т. 4 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на А. М. А.
и още две лица и телесни повреди на други две лица. Назначената по делото
СМЕ е дала заключение, че причина за смъртта е описаната несъвместима с
живота тежка инерционна травма на главата – тежка черепно-мозъчна травма.
Всички травматични и инерционни увреждания на главата, тялото и
крайниците са получени прижизнено. Заключението е обективно, компетентно
и пълно, не е оспорено от страните, поради което съдът го приема като
доказателство по делото, че смъртта на А. М. А. и още две лица и телесни
повреди на други две лица е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.
Съгл. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца .
12
Другият основен въпрос и довод, поставен в писмения отговор на
ответника и третото лице – помагач е има ли ищците като сестри на починалия
при произшествието А. М. А. качество на пострадало лице, което има право да
получи обезщетение. Разрешението на спорния пред настоящата съдебна
инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г. С решението по него, общото събрание на трите колегии
на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.
ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
За установяване на неимуществените вреди, за които претендира
обезщетение ищцата, са ангажирани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г.. О. С. /сестра на ищците/, О. М. А. и Е. М. И., както и
заключение на СПЕ.
Съдът не кредитира с доверие показанията на Г.. О. С. /сестра на
ищците/, в частта в която сочи изключителна привързаност между ищците и
починалия им брат А., тъй като в тази им част показанията не са подкрепени с
други данни по делото, съгл. чл. 172 ГПК.
13
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
установените отношения са типичните проявления на близка родствена връзка
брат-сестра, на обичайните, нормалните отношения на обич и привързаност в
такива случаи. Не са събрани доказателства, въз основа на които да се счете,
че по своето съдържание и интензитет връзката на ищците с техния брат
надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, нито да са
преживяли морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене присъщите за съответната родствена връзка в повече от
нормалното на присъщата родствена връзка, респ. че е налице изключителен
случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение.
Не са налице доказателства за създадена много силна емоционална
връзка още в детството, която да е показател за една установена във времето
изключителна близост и съпричастност между ищците и пострадалия, поради
което съдът приема, че исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника разноските по делото в размер на 1260 лева за
възнаграждение на вещи лица и свидетели и сумата 3 000 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд –
Разград по сходни и/или идентични казуси – Решение № 157 от 31.07.2024 г.
по гражданско дело № 20233300100354 по описа за 2023 година, Решение
№ 158 от 01.08.2024 г. по гражданско дело № 20233300100352 по описа за
2023 година, Решение № 217 от 02.12.2024 г. по гражданско дело №
20233300100353 по описа за 2023 година, Решение № 25 от 06.02.2024 г. по
гражданско дело № 20233300100113 по описа за 2023 година, Решение № 193
от 28.11.2023 г. по гражданско дело № 20233300100118 по описа за 2023
година.

Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. О. С., ЕГН **********, с адрес обл.
Търговище, общ. Търговище, с. ***, действаща лично със съгласието на
своята майка З. М. В., ЕГН **********, с адрес обл. Търговище, общ.
Търговище, с. *** ПРОТИВ "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на осн. чл.
432 от КЗ за заплащане на сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на сумата представляваща
обезщетение за неимуществени вреди като от загубата на нейния брат А. М.
А., ЕГН **********, вследствие на ПТП на 18.12.2018 г., причинено от С. Ф.
Х. при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. №
14
*** и прикаченото към него полуремарке марка „Флиген“ с рег. № ***,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. О. С., ЕГН **********, с адрес обл.
Търговище, общ. Търговище, с. *** ПРОТИВ "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, на осн. чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата 40 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата представляваща обезщетение за неимуществени вреди като от загубата
на нейния брат А. М. А., ЕГН **********, вследствие на ПТП на 18.12.2018 г.,
причинено от С. Ф. Х. при управление на МПС – товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, с рег. № *** и прикаченото към него полуремарке марка
„Флиген“ с рег. № ***, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, като неоснователен.
ОСЪЖДА:
- С. О. С., ЕГН **********, с адрес обл. Търговище, общ. Търговище,
с. ***, действаща лично със съгласието на своята майка З. М. В., ЕГН
**********, с адрес обл. Търговище, общ. Търговище, с. ***, ЕГН
**********,
- С. О. С., ЕГН **********, с адрес обл. Търговище, общ. Търговище,
с. ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В.ов И. и В. В. М., начин
на представляване: заедно от двама изпълнителни директори разноските по
делото в размер на 1 260 лева за възнаграждение на вещи лица и свидетели и
сумата 3 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, бул. „Македония“ № 3, Булстат ********* като
трето лице – помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
15