Решение по дело №832/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 18
Дата: 9 януари 2022 г.
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20211420200832
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. ****, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211420200832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от „НД
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.
„****“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71 против Наказателно постановление № К 029146 от 05.08.2021
г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и **** към ГД
"Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството-
жалбоподател за нарушение на на чл.10а, ал.2 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/, на
основание чл. 45, ал.1 от ЗПК му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3000,00 лв.
Иска се наказателното постановление като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че договорът
за домашно посещение е отделен договор и не кореспондира с договора за потребителски
кредит, че домашното посещение е възможен избор за потребителите, който те ако искат
избират и това не е допълнителна такса към потребителския договор, а е допълнителна
услуга, утвърдена в отделен договор. Твърди се, че в погасителните вноски по кредита са
включени само вноските по кредита. Поддържа се, че когато кредитополучателят избере
домашно посещение, договореното възнаграждение по този договор е отделно от получената
сума по кредита и тя се дължи на отделно основание, поради което заплащането на домашно
посещение се осчетоводява отделно от кредита.
Ответната страна взема становище за неоснователност на жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
1
процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната
фактическа обстановка:
При извършена проверка на 16.06.2021 г., отразена в Констативен протокол № К- 2727893
в офис „Браво Кредит ****" в гр. ****, ул. „****", № 15, е установено, че на 10.06.2021 г.
кредиторът „НД Мениджмънт" ООД в стопанисван от него офис **** „Браво кредит" в гр.
****, ул. „****", № 15, при сключване на договор за потребителски кредит № 58763 с
потребителя ****, е изискал заплащането на еднократна такса за определяне степента на
кредитния риск в размер на 69.20 лв., като действие, свързано с усвояването и управлението
на кредита, с което е нарушил забраната, регламентирана в ЗПК да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата
била определена в съдържанието на сключения договор за потребителски кредит, в който в
чл.1 на раздел I. „Предмет на договора", на стр.2 като срещу позицията: „Такса за
определяне степента на кредитния риск" било записано: „69.20 лв. Заплаща се еднократна
комисионна за определяне на кредитния риск начислена върху общия размер на кредита".
При извършената на 16.06.2021 г. проверка служителите на КЗП са изискали от служител в
горепосочения офис два броя договора за потребителски кредити, сключени с потребители в
офиса на кредитора в гр. ****. От проверяващите органи било констатирано, че при
сключване на потребителски кредит № 58763 на 10.06.2021 г. е начислена „такса за
определяне степента на кредитния риск" в размер на 69.20 лв., като в допълнение било
пояснено следното: „Заплаща се еднократна комисионна за определяне на кредитния риск
начислена върху общия размер на кредита". Към договора бил приложен и приходен касов
ордер /ПКО/ № В641/ 10.06.2021 г. за внесена от кредитополучателя сума в размер на 464.00
лв.
При последваща проверка на документи на 21.06.2021 г. в офиса на КЗП в гр. **** с ППД №
К-0121808 било изискано на кредитора да изясни, за какво е внесена с ПКО сумата в размер
на 464 лв. по договора за кредит.
На 23.06.2021 г. на електронната поща на КЗП е получен отговор, в който кредиторът
пояснил, че внесената сума с приходен касов ордер № В641/10.06.2021 г. включва
заплатената еднократна такса за определяне на кредитния риск, начислена върху общия
размер на кредита, и размера на услугата „Домашно посещение”. От предоставената по
време на проверката в обекта таблица на седмичните погасителни вноски се констатирало,
че за да получи кредитополучателя сума в размер на 600 лв. със срок на изплащане - 28
седмици, ще му бъде предоставен кредит в размер на 1064 лв., като в тази сума са включени
още и такса в размер на 69.20 лв. и такса домашно посещение - 394.80 лв., или сумата на
кредита е 1064.00 лв.
В договора за потребителски кредит №58763/10.06.2021 г. било записано, че кредитът е в
размер на 1064лв. като в него фигурира и такса за определяне степента на кредитния риск в
размер на 69.20лв.
2
В договор за потребителски кредит № 58413/01.06.2021 г., също била начислена
„такса за определяне степента на кредитния риск" в размер на 66.00 лв., като в допълнение е
пояснено следното: „Заплаща се еднократна комисионна за определяне на кредитния риск
начислена върху общия размер на кредита", която също се заплаща на кредитора в деня на
сключване на договора за потребителски кредит.
В хода на проверката било установено, че кредиторът изисква заплащането на тази
такса само от потребител, който е одобрен и на който е предоставен кредит със сключване
на договора, в чието съдържание таксата е включена. Установено било, че кредиторът
изисква заплащането на непозволена в ЗПК такса за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита, която се заплаща в деня на кредита.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, на основание чл. 45 от ЗПК е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите извършили проверката Г.С. /съставител на
Акт №К-№029146/16.07.2021 г. , С.А. / свидетел по акта/ и А.Д. /свидетел по акта/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: Акт №К-№029146/16.07.2021 г., изготвен от Г.С. – ст. инспектор в КЗП ****,
Заповед №677/21.08.2019 г. председателя на Комисията за защита на потребителите,
наказателно постановление № К 029146 от 05.08.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и **** към ГД "Контрол на пазара" към Комисията
за защита на потребителите, Констативен протокол № К-01221808/21.06.2021 г., съставен от
ст. инспектор при КЗП ****, процедура по кандидатстване и отпускане на потребителски
креди към „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, Констативен протокол № К-2727893/16.06.2021 г.
съставен от ст. инспектор при КЗП ****, договор за потребителски кредит
№58763/10.06.2021 г., и Приложение №1 към договора, Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит от „НД Мениджмънт” ООД, Искане за кредит
№58763/10.06.2021 г., договор за услуга домашно посещение от 10.06.2021 г. разходен касов
ордер №Ф977 от 10.06.2021 г., договор за потребителски кредит №58413/01.06.2021 г.
между НД Мендижмънт ООД и **** и Приложение №1 към него, искане за кредит вх.
№58413/01.06.2021 г. от ****, договор за услуга домашно посещение от 01.06.2021 г. между
жалбоподателя и ****, разходен касов ордер В639/01.06.2021 г. и В974/01.04.2021 г.,
Заповед №89 ЛС/01.02.2017 г. на председателя на КЗП,
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички
минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани точно и ясно, ведно с
обстоятелствата, при които е извършено.
Правилно е квалифицирано деянието, с оглед текстовото му описание, посочена е дата и
3
място на нарушенията, както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз
основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения. След като е сезиран с оспорване, при
служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен
акт, съдът провери изначално неговата валидност.
НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност
на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
Заповед №89 ЛС/01.02.2017 г. на председателя на КЗП, а материалната компетентност
на административнонаказващия орган и актосъставителят следва от така представената
Заповед №677/21.08.2019 г.
От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка, посочена в НП.
Действително, законодателят в разпоредбата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК е допуснал
възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но в ал. 2 на същата разпоредба обаче
е въведено ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да
бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В
настоящата хипотеза видно от чл.1, на раздел I „предмет на договора” стр.2 от сключения
между жалбоподателя и **** договор за потребителски кредит №58763/10.06.2021 г. на
потребителя е изискано заплащането на сумата от 69.20 лева, представляваща „такса за
определяне степента на кредитния риск”, която се заплаща еднократно за определяне на
кредитния риск върху общия размер на кредита.
Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК се преценява въз
основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. От
данните по делото се установява, че от страна на търговеца е изискана такса за определяне
степента на кредитния риск в размер на 69.20лв. Тази формулировка предполага, че тази
такса се дължи за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита към момента
на сключване на договора, като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните
служители на КЗП, които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е
отпуснат кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от
обстоятелството, че размерът на таксата е поставен в зависимост от размера на отпуснатия
кредит. При това положение закономерно е прието, че тази такса е свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Таксата за
разглеждане на искане и одобряване на кредит се събира единствено след одобрение на
4
искането за кредит. Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче
само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане
на договора, риск и други. След като дружеството е изискало от потребителя еднократната
такса в размер на 69.20 лева, свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно,
че е осъществен състава на нарушение по чл. 10а ал. 2 от ЗПК, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца.
Законът допуска събирането на такси и комисионни, които касаят
допълнителни услуги по договора, но това са услуги, предоставяни в
полза на потребителя, докато в случая предвидената в договора такса е
свързана изцяло с извършването на нормативно предвидени действия,
насочени предимно към охрана на интересите на кредитора. Клаузата, с
която е уговорена „такса за определяне степента на кредитния риск”, на
практика прехвърля върху длъжника финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит лица, вменени й с чл. 16 ЗПК, и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията на потребителя
по договора, което е в абсолютно противоречие, както с чл. 16, ал. 1 ЗПК,
задължаващ кредитора преди сключване на договора да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя, така и с чл. 8, ал. 1 от
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити,
който е с идентично съдържание.
Административнонаказващият орган е определил минимално предвидената в чл.45, ал.1
ЗПК санкция от 3000.00лв.
Не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Засегнатите с
нарушението обществени отношения и права са съществен елемент както от вътрешния
правен ред, така и в контекста на Правото на ЕС, като особен правопорядък, приложим от
българските съдилища. Правата на потребителите са и остават особено важен елемент от
този ред на държавно управление.
При тези съображение атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К 029146 от 05.08.2021 г. на Директора на
5
Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и **** към ГД "Контрол на пазара" към
Комисията за защита на потребителите, с което на „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, гр.**** за
нарушение на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 45, ал.1 от
ЗПК е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.****, в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6