МОТИВИ към присъда № 7 от 17.03.2016г. по НОХД №26/ 2016г. по описа на Кюстедилския окръжен съд

 

                   Производството е по реда на глава ХХVІІ НПК - “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”- чл. 370 и сл. НПК- чл. 371, т.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл. 373, ал.2 и 3 НПК.

 

                    Обвинението срещу Б.С.Б. ***, ***ска община е за извършване на престъпление от бщ характер по 343, ал.1, б.”В” , пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК при фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 21.11.2014г. около 19,00 часа на път І- 6, км 66+660 по посока от гр. ****  към с.**** при управлеине на МПС л.а. м. *** м.”***” с ДК№ *** е нарушил правилата за движение  по чл.20, ал.2, изр.1 и 2 от ЗДП и по  непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста Б. С.Н..

                     Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че  същото е доказано.  Пледира за налагане на наказание ЛС по реда на чл.58А от НК в размер на 2 години и 6 месеца, което да се намали с 1/3 и да се приложи разп. на чл.66 от НК, като намаленото наказание се отложи с изпитателен срок от 3 години Иска се и приложение на разп. на чл.343г от НК и постановяване лишаване от право да се управялва МПС за срок, който е не по-малък от размера на наказанието ЛС.

                      Защитникът  на подсъдимия Б.- адв.Др.М.  пледира за приложение на разп. на чл.55, ал.1, т.1 НК. Твърди, че спрямо подс.Б. са налице многобройни и смекчаващи отговорността обстоятелства, поради се иска налагане на наказание при превес на тези обстоятелства и определяне на накаазине под определение от закона минимален размер. Пледира се минимално 

                     Подсъдимият Б.С.Б. се признава за виновен  и признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт по  реда на  чл. 371 т.2 НПК.  Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти,  изразява съжаление за стореното деяние и  моли за справедлива присъда.

                     ***ският окръжен съд, след като събра  необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303 и сл.от НПК, приема за установено следното:

 

                       по фактическата обстановка                     

 

                      Подс. Б.С.Б. е с ЕГН **********. Роден на ***г***  , ***, *** гражданин, ****, ***.   

                     Към 21.11.2014г. подс. Б.Б. бил правоспособен водач на МПС от категории «А», «В», «С», «М», «АМ»  и имал множество наказания за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.

          На същата дата около 19.00 часа, на път I – 6,  в участъка на километър 66+600, в посока от гр. **** към с. ***, обл. ***, подс.Б. управлявал лек автомобил марка „**” модел „ ***” с ДК№ *** със скорост от 70км/ч, като до него на предната седалка седяла св. И.З.. Пред него (в същата дясна пътна лента и в същата посока) се движел пострадалият велосипедист Б. С.Н.,  облечен в тъмни дрехи- черен панталон и синьо яке, без светлини и без светлоотразяващи елементи. Към 19 часа, при км 66+600 автомобилът, управляван от подсъдимия,  настигал движещия се в същата посока, в дясната пътна лента  на 1, 80 метра от границата на платното за движение с пътния банкет велосипед с пострадалия и го ударил в задното колело със средната част на предната броня и предната маска. В резултат на този удар велосипедистът „отлитнал" към предното стъкло на автомобила, като го счупил с дясното си рамо, а главата му се ударила в горната рамка на стъклото. В момента на първоначалния удар пострадалият е бил насочил велосипеда на дясно, като при маневра за излизане от пътната лента към пътния банкет.

       Подс.Б., след като усетил удар в предната част на автомобила, веднага предприел спиране, спрял автомобила, слязъл от него и видял падналия на пътя Б. С.Н.. Св. И.З. също слязла от автомобила и видяла, че зад автомобила на пътя е паднал пострадалия. По молба на подс.Б. св.З. от мобилния си телефон съобщила за случилото се на телефон 112.

        На място пристигнали дежурната следствена оперативна група и екип на ЦСМП– *** Дошлият медицински екип констатирал смъртта на велосипедиста - пострадалия Б. С.Н..

        Около 20,50часа на 21.11.2014г. започнал оглед на местопроизшествието от пристигналата ДСОГ, при който са установени обстоятелствата, относими към произшествието, включително и че по време на произшествието пътното платно е сухо и уличното осветление не е включено, като пътят е тъмен. В протокола за оглед на местопроизшествието не е отразено да са оставени спирачни следи от л.а. „***” модел „ ***” с ДК№ ***.

        Според съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лица д-р Д. Д., при огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на Б. С.Н. (***), починал при описаното транспортно произшествие е установено: Рана, охлузвания и кръвонасядания по лицето, открита черепна травма - с РКР по дясна горна орбита с костни фрагменти и мозъчно-контузионни увреди на главния мозък, изтичане на мозък и кръв през разкъсноконтузни рани, контактни дупчести рани в дясно-слепоочно и теменно, многофрагментни счупвания до раздробяване на черепния покрив и задна черепна ямка на черепната основа, кожна гръдна травма под формата на пергаментоподобни охлузвания, каквито има и по корема, счупена дясна мишнична кост, разкъсноконтузни рани по лява китка, кръвонасядания на дясната китка.Причината за смъртта на Н. е тежка и несъвместима с живота черепно мозъчна травма с множествени счупвания до раздробяване на черепа и изтичане на мозък. Останалият мозък е кашест и контузен, с кръвонасядания. Налице са признаци за остра кръвозагуба и следкръвоизливна анемия - бледост на паренхима на вътрешните органи. Налице са признаци за прежизненост на травмите, смъртта е била бърза, почти моментална, настъпила е за около 2-3 минути след ПТП, като през това време потърпевшият е бил в безпомощно състояние. Механизмът на смъртта включва тежка черепно­мозъчна травма. Налице са характерни контактни дупчести фрактури и рани вдясно от изпъкнали части на автомобила. Едномоментно са получени и счупванията на дясна мишница и раните на лява китка от поредица удари в твърди тъпи предмети на автомобила. Пергаментоподобните охлузвания по гърдите и корема са получени от влачене на отхвърленото от кинетичната енергия тяло по пътната настилка. Всички констатирани увреждания съответствуват да са получени при ПТП- велосипедист, блъснат от л.а. с тежка черепно мозъчна травма- място на съприкосновение с движещия се автомобил. Не са установени заболявания или деформации, които да благоприятствуват настъпването на ПТП, както и такива от насилие. Липсват травматични увреди, които да не могат да бъдат обяснени с ПТП.

                      От физикохимична експертиза № 459/02.12.2014г., изготвена от инж.К. Н. е видно, че в кръвта и урината, иззети след ПТП-то от трупа на Б. Н. са констатирани наличия на етилов алкохол, както следва: в кръвта - 2.55 промила, а в урината - 3.88 промила.

             От физикохимична експертиза № 452/25.11.2014г., изготвена от инж.К. Н. е видно, че в кръвта и урината, иззети след ПТП-то от обвиняемия Б.С.Б. не  е установено съдържание на етилов алкохол.

           От двете автотехнически експертизи на ВЛ инж.Н. В. се  установява гореописания механизъм на ПТП  и че в района на същото ПТП  пътят е  прав, пътното платно е сухо с асфалтово покритие от едрозърнест асфалт в добро състояние и се състои от две двулентови платна за движение, разделени от пътен остров с еластични огради. Ширината на двете ленти за движение в посока от гр.*** към с. *** е по 3,60метра, разделени от прекъсната осева линия. Според в.л. преди настъпването на ПТП автомобилът не е имал технически неизправности, които биха имали отношение към настъпилото ПТП и няма наличие на спирачни следи на пътя, оставени от лекия автомобил при описаното ПТП. Опасната зона за спиране на л.а. „***” модел „ ***” с ДК№ *** е 55метра и при тази пътна обстановка съобразената скорост на движение при дълги светлини е около разрешената – 90км/ч и би позволила на автомобила да спре в осветената от фаровете зона – изискването е фаровете на дълги светлини да осветяват пътя пред автомобила на повече от 100метра, т.е. при движение със 70км/ч скоростта на автомобила може да се счита съобразена с пътната обстановка и видимостта. При движение на къси светлини/изискването е фаровете да осветяват пътя пред автомобила на не повече от 40метра/, скоростта от 70км/ч се явява несъобразена, тъй като при тази скорост „опасната” зона за спиране от 55метра е повече от 40метра и автомобилът не би могъл да спре в зоната, осветена от фаровете.

           Като технически причини за възникване на ПТП в заключението си от 27.07.2015г. ВЛ Н. В. е посочил непосредствената причина за настъпване на ПТП: поведението на велосипедиста, който е участвал в движението при наличност на 2,55 %о алкохол в кръвта /3,88 %о в урината/…, както и е управлявал велосипед, необорудван с червен светлоотразител отзад и с бели или жълти светоотразяващи елементи отстрани на колелата. Освен това пострадалият велосипедист не  се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Доколкото водачът на лек автомобил марка „*** ***” Б. при управлението на автомобила си не се е съобразил с конкретните пътни условия на видимост  (ако се изключи вероятност от евентуалното му разсейване), той е допринесъл за възникването на ПТП. В същото заключение от 27.07.2015г. ВЛ В. е доуточнило задължението на водача да управлява автомобила си със скорост, съобразена с конкретните условия на видимост, т.е. да избере такава скорост, при която да може да спре в границите на реалната видимост преди автомобила – бил е длъжен да установи на какво разстояние пред автомобила видимостта му е достатъчна, за да се движи с възможност да спре при наличие на опасност. Технически неправилно е действието да се управлява автомобилът без необходимата видимост и да разконцентрира   вниманието   си.

                   Горната фактическа обстановка се установява и доказва от направеното от подсъдимия Б. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт  пред КОС, което се подкрепя от следните доказателства, събрани на досъдебното производство: от протокола за разпит на обв.Б. пред разследващ полицай в присъствие на защитник - л.24, протокол за разпит на св. З. – л.26, на св. А.- л.27, на св.К.- л.26, от протокола за оглед на местопроизшествие – л. 13 от ДП с приложена към него скица и фотоалбум, експертиза № 459/02.12.2014г. на в.л. инж.Н.- л.36, протокол за химическа експертиза № 452/25.11.2014г. на инж. Кр.Н.- л.40, протокол за медицинско изследване- л.41, епикриза на пострадалия- л.43 и л.44, л. 45, съдебно медицинска експертиза № 58/23.11.2014г. на в.л. д-р Д., две автотехнически експертизи – първоначална и повторна на в.л. В.—л.53 и  л.61  от делото, протокол от извършен преглед за техническа изправност на ППС, резултати от технически преглед на ППС – л.71-72, справка за нарушител на подсъдимия от КАТ- л.73  от справка за съдимост на лице на л.77, всички прочетени и приобщени към доказателствения материал.

                     КОС кредитира показанията на  посочените свидетели и ги намира за последователни, единни и безпротиворечиви. Тези свидетели са разпитани подробно, като са предали възприятията си от случката достоверно и последователно. Св.З. е пътувала на предната седалка на автомобила и е очевидец на ПТП; св. К. се намирал в близост до местопроизшестнвието и веднага е отишъл до мястото на удара, а св.А.е запазил местопроизшестивето като полицейски служител. Тези свидетели подробно и последователно предават възприятията си относно начина на протичане на случката, всеки от тях добросъвестно описва какво е възприел и доколкото съдът няма основание да се съмнява в тяхната обективност, показанията им се включват в доказателствената съвкупност. В този аспект КОС приема техните показания за логични и достоверни, още повече че те изцяло кореспондират и с обясненията на самия подсъдим пред разследващ полицай в присъствие на защитник относно пътната обстановка – сухо време, липса на улично осветление, наличие на оживен  пътникопоток; относно мястото на удара; относно  местоположението на велосипедиста преди удара, неговото облекло и състояние на велосипеда; както и относно местоположението му след удара. Отделно от това тези показания се потвърждават изцяло от обективните находки при извършване на процесуално следственото действие  оглед на местопроизшествие, поради което КОС ги намира за поселдователни и изцяло потвърждаващи помежду си, доколкото всеки от свидетелите предава собствените си възприятия от отделни части от събитията, на които е бил непосредствен очевидец. Не са налице никакви основания за отхвърлянето им, поради което КОС ги включва в доказателствения материал.   

                 Към доказателствата по делото следва да се включи и огледния протокол, доколкото същият  е изготвен съгласно разп. 156 НПК- от компетентен орган, в присъствие на поемни лица, в които са отразени всички обективни следи от произшествието. КОС счита, че същият представлява годно доказателствено средство по НПК и няма основания да го изключва от доказателствената съвкупност.

                 В нея се включват и посочената СМЕ на труп на в.л. д-р Д., която дава заключение относно причината за смъртта на пострадалия- тежка и несъвместима с живота черепно мозъчна травма, резултат от удари  от изпъкнали части на автомобила,  едномоментно са получени и счупванията на дясна мишница и раните на лява китка от поредица удари в твърди тъпи предмети на автомобила; като част от нараняванията по тялото са получени от влачене на отхвърленото от кинетичната енергия тяло по пътната настилка. Посочената експертиза е компетентна, кореспондира с доказателствата по делото и също се включва в доказателствения материал. 

                КОС изцяло кредитира и  двете автотехнически експертизи на в.л. В. относно механизма на ПТП, скоростта на движение на на лекия автомобил, апрвялавн от подсъдимия, причините за настъпилото ПТП, относно пътните условия,  относно опасната зона за спиране на автомобила, относно необходимата съобразена скорост за движение на автомобила, като ги намира за компетенти и обосновани и няма основания да ги изключи от доказателствения материал.

                Към него следва да се включат и двете химически експертизи на в.л. Н. относно  наличието на алкохол в кръвта на пострадалаия Н. и относно липсата на алкохол в кръвта на подсъдимия, като КОС ги намира за компетентни и обективни. 

                Няма основания и за  отхвърляне на обясненията на подсъдимия от ДП, дадени в присъствие на защитник. Съдът се съобрази при преценката им с двоякия им характер- от една страна като израз на защитната позиция на подсъдимия, а от друга- като доказателствено средство по смисъла на  чл.115 НПК. Доколкото  същите се потвърждават в отделните им части- относно мястото, на ПТП, относно движението на велосипедиста и неговото облекло и поведение на пътя, относно последващата му реакция- спиране и указване към св.Зарева за търсене на помощ, относно пътната обстановка от показанията на вече посочените свидетели и обективните  отразявания в огледния протокол,  КОС им дава вяра и ги включва в доказателствената съвкупност, като ги разглежда като пряко годно доказателствено средство.

            Тази фактическа обстановка е приета и от КОП в обвинителния акт, не се оспорва от подсъдимия, който и по реда на  чл. 371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт и е съгласен да не се събират доказателства по тези факти.

 

                   по правната квалификация

 

                  С деянието си подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер  по чл. 343, ал.1, б.”В” пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК- същият е допуснал нарушение на вменените му  правила за движение по ЗДП, които нарушения  са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на велосипедиста Б. С.Н. Съображенията за това са следните:

                  Посочената норма е бланкетна  и нейното съдържание се попълва от нарушенията, допуснати от извършителя по специалното законодателство, свързано  с транспорта. Тези нарушения се извличат от фактологичните обстоятелства по начина, по който са описани  в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се изследват и съответно  да се прецени с оглед събрания доказателствен материал дали твърдените от обвинителната власт нарушения на специалните правила по ЗДП са налице.

                     С обвинителния акт  е въведено  нарушение на режима за следното правило за движение по пътищата- по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДП, вменяваща на водача на  ППС при избиране  на скорост за движението по пътищата да се съобразяват с атмосферните условия и конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Едновременно  с това е въведено и нарушение на разп. на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, задължаваща го да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението, каквото несъмнено представлява движението на велосипед без светлоотразителни знаци и на място, извън определеното му от правилата за движение. В тази връзка КОП счита, че подс.Б. не е избрал безопасна скорост, съобразена  с атмосферните условия и тези за видимост  през тъмната част на денонощието, за да е в състояние да спре пред предвидимото препятствие – движещият се в неговата лента за движение участник в движението-велосипедист.

                    В този контекст следва да се изследва въпроса дали водачът се е движел с т.нар. съобразена скорост, визирана  в чл. 20, ал.2, изр.1 ЗДП. Съобразената скорост е тази, която с оглед изискванията за безопасност всеки водач конкретно е длъжен да избира с оглед недопускане на  ПТП. Подс. Б.  не се е съобразил с атмосферните условия и конкретните условия за видимост- движение през тъмната част на денонощието, както и с неосветен пътен участък. Подс.Б. се е движел на къси светлини, свидетелство за което са  обясненията му „….. срещу мен се движеха светлини със запалени фарове, ….а зад мен също се движеше автомобил с включени фарове……”   Движението на къси светлини е осветявало участък от 40 метра пред автомобила. Скоростта от движение на л.а. от 70 км/ч се явява несъобразена, тъй като опасната зона за спиране при това движение е 55 метра и автомобилът не би могъл да спре  при възникване на опасност за движението в зоната за видимост, осветена от фаровете. Именно това е хипотезата, която окръжният съд прие за изпълнена в настоящия казус. Първото изречение на чл.20, ал.2 от ЗДвП предполага такова съобразяване с конкретната пътна обстановка, което позволява спиране пред всяко „предвидимо” препятствие. Такова препятствие  е представлявал велосипедиста, движещ се в пътно платно с две ленти за движение в едната посока, който  не се е движел възможно най- близо до дясната граница на платното за движение, а се намирал по средата му на около 1,70 метра от края на пътното платно (при ширина на платното от 3, 60 метра). Т.е. велосипедистът не е изскочил внезапно от края на платното, а  се движел попътно в гръб и е била осветен от фаровете на автомобила.

              В този аспект подс.Б. е нарушил и правилото на  чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП, като не е намалил и не е спрял при възникналата опасност за движение. Той е отклонил вниманието си, респ. се е разсеял, не е възприел движещия се велосипедист (действително възприятията му са били намалени  от липсата на осветителни знаци на велосипедиста) и не имал възможност да предотврати настъпилото ПТП.

                 Посочените нарушения на правилата на чл.20, ал.2 ЗДП са пряка причинна връзка с настъпилия тежък  вредоносен резултат- смъртта на пострадалия Б. Н.. Действително същият с поведението си, е допринесъл за настъпването на ПТП, поради което КОС приема наличието на съпричиняване от негова страна.

                За да приеме посоченото съпричиняване,       КОС съобрази следното: С движението си в платното за движение, почти на средата на същото, пострадалият Н. е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат, доколкото е нарушил разп. на чл.15, ал.1  ЗДП, задължаваща го да се движи възможно най- дясно в платното за движение. Нарушението на това правило на ЗДП е довело до създаване на опасност за движението и допринасяне на настъпването на ПТП.  Допълнителните фактори, допринесли за този резултат отново се крият в поведението на пострадалия-  движението му без светлоотразители (велосипедът не е бил оборудван с червен  светлоотразител отзад и с бели или жълти светлоотразители отпред), самият велосипедист е бил облечен в тъмни дрехи и се е намирал във висока степен на алкохолно опиянение.

                           От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината- непредпазливост под формата на  съзнавана небрежност (самонадеяност) по см. на  чл.11, ал.3, пр.1 НК. Б. е съзнавал, че нарушава правилата за движение по ЗДП. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалата. Подсъдимият, възприемайки пътната обстановка- нощно време, неосветен участък,  е следвало да изпълни задълженията си като водач на ППС, посочени по- горе и да се движи със съобразена за пътните условия скорост, както и да намали скоростта при възникване на опасност за движението.  Като не е изпълнил вменените му от закона задължения, той е ангажирал своята наказателна отговорност. Той е била длъжен и е могъл да предвиди негативните последици, от неговата воля е зависело предотвратяването на вредите в рамките на очакваното.  Подсъдимият е могъл да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици, което е било възможно чрез правилното насочване на вниманието му. Това той не е сторил, само защото е била напълно убеден в собствените си възможности и че престъпният резултат няма да настъпи, като  и по този начин е причинила смъртта на Н., за която смърт и последният е допринесъл със собственото си поведение.

                Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимият Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,б. “В”  вр. чл.342, ал.1 НК.

 

 

                     по наказанието

 

                     При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.

                     Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не само със сигурността и безопасността на движението, но и със охраната и защитата на живота и здравето на гражданите.

                     Степента на обществена опасност на подсъдимия Б. е ниска, доколкото същият е реабилитиран, същевременно същият е в трудоспособна възраст и упражнява обществено полезен труд.  

                    Причините за извършване на деянието се коренят в пренебрегване на нормите по ЗДП.

                    Като смекчаващо отговорността обстоятелство КОС  отчита липсата на осъждания на Б. за умишлени престъпления към датата на деянието, младата му възраст, трудовата му заетост, факта, че по негова инициатива са предупредени компетентните органи с обаждане на телефон  112, както и факта на съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия. Като  отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат наличието на други наказания по ЗДП. Независимо от това  посочените смекчаващи отговорността обстоятелства КОС отчита като многобройни по см.на чл.55, ал.1 ,т.1 НК и счита, че тази разпоредба следва да бъде приложена. 

                      В този аспект при индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство протече съгласно диференцираната процедура по  чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разп. на чл. 373, ал.2 НПК съдът счете, че наказанието следва да определи при усл. на  чл. 58А, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, като КОС счита, че чл.55 НК е по- благоприятен за дееца.  За деянието по чл.343, ал.1, б.”В” НК  минималното наказание, предвидено в посочения текст е ЛС за срок от 2 години. Като съобрази многобройните посочени по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че на подс.Б. следва да се наложи наказание под минималния размер, предвиден в закона- а именно  ЛС за срок от 1 година и 4 месеца, тъй като намира, че определяне на наказание дори и в минимално предведения от закона размер, би се оказало несъразмерно тежко с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Този размер на наказанието е достатъчен  за постигане целите на специалната и общата  превенция и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното въздействие на наказателната репресия.

                При обсъждане на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът счита, че е налице възможност за приложение на разп. на чл.66 НК. Съдебната практика и доктрина приемат безпротиворечиво, че чл.66 от НК всякога следва да се прилага, след като съществуват предпоставките за това. В случая са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба- подсъдимият  не е била осъждан на ЛС за престъпление от общ характер и му определено наказание ЛС в размер на 1 година и 4 месеца. Тази разпоредба се прилага освен при наличие на тези предпоставки, и при преценка за целите на наказанието. При преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в обществото и пр. В случая конкретното деяние от една страна  се отличава с висока степен на тежест, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с транспорта, към които е налице особена чувствителност от страна на обществото с оглед на настъпилите вредни последици. От друга страна подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е бил осъждан на ЛС от свобода за перстъпление от общ характер, съответно е бил реабилитиран, няма данни за други криминални негови прояви и изразява искрено съжаление за крайния резултат, който го характеризира в положителна светлина. Но за конкретната степен на обществена опасност на един деец се съди не само от тези обстоятелства след извършване на престъплението, а от самите фактически обстоятелства по време на извършването му, по  конкретния механизъм на деянието и в случая- от съпричиняването от пострадалия. Тези обстоятелства несъмнено представляват акт на поведение, в което се проявява личността на подсъдимия и сочат на наличето на ниска степен степен на обществена опасност на същия.

                   При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс  между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките  престъпления. Нейните цели винаги  се постигат чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект КОС счита, че специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез прилагане на института на чл.66 от НК и отлагане на изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от 3 години, който  ще способствува за превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде извеждан от обществото. Същевременно КОС счита, че по този начин ще се изпълнят и целите на генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото  с оглед предотвратяване на транспортните произшествия по пътищата.

               На осн.чл.343Г вр.чл.37, т.7 НК, доколкото подсъдимият е правоспособен водач, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС, съдът му наложи  и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 4 месеца. Размерът на това наказание бе определен в съответствие  със задължителните указания на ВС (ППВС № 1 / 83г, т.6), предвиждащи, че срокът на лишаване от право да се управлява МПС не може да е по-кратък от наложеното наказание лишаване от свобода. Същевременно КОС, с оглед обсотятелството, че подсъдимият е професионален шофьор и чрез професията издържа себе си и семейството си, счита, че не следва да се определя по- голям размер на това наказание, като счита че и с този размер на лишаването от правоуправление, същият ще бъде мотивиран към стриктно спазване на правилата за движение по ЗДП.

 

                    по  разноските

            

              При усл. на чл.189, ал.3 НПК Б. следва да заплати и разноските по делото- по сметка на РУ на МВР  ***- 628, 15 лева.

              По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

               СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :